Никол Джордан
Страст (17)

16

Ожесточено се борех срещу тъмните пориви на сърцето си, но той не отстъпваше. Ставаше ми все по-ясно, че се боря не срещу него, а срещу самата себе си.

Никълъс бе поканен от лорд Клюни на частно балетно представление, но мислите му непрекъснато кръжаха около Аурора. Публиката, състояща се само от мъже, беше възхитена от танците на грациозните балерини. Само Никълъс остана вглъбен в себе си и равнодушен. Веднага след представлението се извини и си тръгна.

За негово учудване Клюни го последва навън.

— Не позволявайте лошото ми настроение да ви лиши от удоволствията, които предлага тази вечер — заговори Ник, докато двамата слизаха по стълбището на безличната къща в театралния квартал.

— Боя се, че не останах особено впечатлен от представлението — призна Клюни. — Честно казано, в последно време не понасям подобни забави. — Посочи каретата си, която чакаше само на няколко крачки от тях в тъмната уличка. — Желаете ли да ви откарам до хотела ви? Или може би в някой игрален клуб?

— Не, благодаря. Предпочитам да се прибера пеша. Каня ви да се поразходим.

— Нощна разходка? — попита развеселено Клюни. — Пеша? Колко необикновено.

Ник се усмихна принудено и се потупа по корема.

— Безделието ме прави ленив. Започнал съм да дебелея.

— Според мен ви прави по-скоро неспокоен.

— О, знаете ли, това усещане не е новост за мен.

— Осъзнавате, надявам се, че рискувате живота си, като се разхождате нощем из Ковънт Гардън, и то сам.

Никълъс размаха бастуна си. В безобидната обвивка бе скрита смъртоносна сабя.

— Не бих възразил срещу една малка битка за успокояване на нервите.

Клюни наклони глава.

— Кой знае, може би нощният въздух ще ми се отрази добре. Ще ви придружа.

— Радвам се. Но ви предупреждавам, че тази вечер не съм особено разговорлив.

— Колко подходящо. И аз се чувствам по същия начин.

Никълъс го погледна изпитателно.

— Има ли някаква специална причина?

— Нищо важно — отвърна небрежно Клюни. — Вероятно съм започнал да остарявам. Вече не се наслаждавам на светските забавления както някога. При всеки необуздан светски лъв идва денят, когато се насища на буйствата си.

Никълъс тактично се въздържа от забележка. Възрастта на Клюни със сигурност не играеше роля — приятелят му едва бе навършил трийсет, — но годините на забавления очевидно бяха започнали да му дотягат. Животът му бе излязъл от равновесие.

Графът освободи кочияша и двамата с Никълъс тръгнаха по тъмната улица. След известно време Клюни заговори и гласът му прозвуча учудващо сериозно:

— Честно казано, мрачното ми настроение е свързано с дядо ми.

— Доколкото знам, Уолвъртън е с влошено здраве?

— Така е. Лекарите смятат, че му остават само няколко седмици.

— Близки ли сте?

— Ни най-малко. Той е ужасен деспот. От години не си говорим, макар да съм му наследник. — Лицето на Клюни изрази ожесточение. — Няма да пролея и сълза за стария господин.

— Значи ще наследите титлата му?

— Да, за съжаление.

Ник зачака още обяснения.

— Нямам никакво желание да поема свързаните с титлата задължения — въздъхна примирено Клюни. — Но, от друга страна, мисля, че е крайно време да започна да се държа като възрастен човек.

— Абсолютно сте прав — подкрепи го съвсем искрено Никълъс.

Двамата мъже продължиха пътя си в мълчание, всеки потънал в мислите си. След малко Клюни прекъсна мълчанието:

— Струва ми се, че опитите ви да си възвърнете съпругата са стигнали до задънена улица…

Никълъс се усмихна горчиво.

— Как ви хрумна тази мисъл?

Клюни се усмихна знаещо.

— Приличате ми на тигър в клетка. Простете, че се меся, но според мен трябва да вземете драстични мерки.

— Колко драстични?

— Защо не помислите за отвличане?

Ник вдигна вежди.

— Дано не ми предлагате да последвам вашия пример. Доколкото си спомням, последното ви приключение предизвика дуел, при който застреляхте най-добрия си приятел.

Клюни разкаяно поклати глава.

— Направих грешка и дълбоко съжалявам за нея. Онова, което ви предлагам, не е нито незаконно, нито неморално. Имате пълното право да отвлечете жена си в някое романтично любовно гнездо. Само за няколко дни.

— Събудихте любопитството ми — усмихна се Никълъс. — Какво предлагате?

— Знам едно идилично местенце, където ще имате време и благоприятни условия да спечелите отново жена си. Убеден съм, че лейди Аурора ще се зарадва на възможността да се поразвлече малко.

— За кое местенце говорите?

— Ще ви обясня. Притежавам къща в Бъркшир, която е много подходяща за целите ви. Скрита е в гората, а прислугата е много дискретна. Още не съм срещал жена, която има сили да се изплъзне от екзотичното очарование на любовното гнездо.

Когато Никълъс се забави с отговора, Клюни добави и други аргументи:

— Този излет има и други предимства. Настойчиво ви съветвам да заминете за известно време, приятелю. Днес следобед Деймиън Синклер ме попита за вас. Каза, че поразително приличате на американеца, който преди три години членувал в нашия клуб.

— Предположих, че ще си спомни за мен.

— Рисковано е да останете в града, Ник.

— Знам… — въздъхна той.

Ако продължаваше да си движи из Лондон, се излагаше на сериозна опасност.

Никълъс изкриви лице. Аурора непрестанно се оплакваше от лекомислието, с което той предизвикваше съдбата. Това беше и постоянната ябълка на раздора между него и баща му. Скараха се даже на смъртния му одър. Никълъс все още не бе преодолял напълно чувството си за вина, че е разочаровал баща си. Тогава бе взел твърдо решение да се установи на едно място и да изпълнява задълженията си — но какво правеше вместо това? Занемаряваше компанията и рискуваше живота си по непостижим начин.

Аурора продължаваше да се противопоставя на исканията му — защото не одобряваше авантюризма му. Сигурно щеше да изпита облекчение, когато той наистина напусне Англия.

Може би с този аргумент ще постигне успех при нея…

— Ще се радвам да ви предоставя къщата си.

Предложението на Клюни го върна в действителността.

— Изключително великодушно от ваша страна — отвърна Ник. — Обещавам да си помисля.

Да има Аурора само за себе си, без постоянно да се съобразява с обществените бариери — това ще му даде възможност да стопи леда между тях и двамата да си разменят нежности, които да предизвикат по-дълбоки чувства…

Кратък престой в провинцията ще намали опасността да го разкрият. От дългогодишния си опит с рисковете той знаеше, че примката около шията му се затяга. Трябваше да действа, и то скоро.

 

 

Ледът се разчупи още на следващия ден — по начин, който и двамата не бяха очаквали.

Рейвън отиде на последна проба за летните рокли, избрани за посещението при дядо й, и Аурора трябваше да я придружи. Понеже Хари нямаше да се чувства добре в дома на лейди Дейлримпъл, а и дамата не знаеше какво да прави с десетгодишния хлапак, Аурора остави питомеца си под надзора на иконома. Никълъс обеща да намине и двамата с Хари да поиграят шах.

При завръщането си късно следобед Аурора чу странни шумове от салона и погледна въпросително Денби, който бе излязъл да я посрещне.

— Мисля, че мистър Девърил и младият лорд се упражняват в юмручен бой — осведоми я икономът, докато поемаше палтото й.

Уплашена, Аурора се втурна към салона. Отвори вратата с трясък и спря като закована на прага. Масата и столовете бяха избутани към стените, за да освободят място в средата. Само по ризи, Никълъс и Хари стояха един срещу друг с вдигнати юмруци.

— Точно така — даваше указания Ник. — Дръж ръцете високо, когато нападаш. Внимавай за прикритието си. Виж как става… — И започна да бомбардира с юмручни удари въображаем противник.

Аурора гледаше невярващо. Изпита страх и едновременно с това в гърдите й се надигна гняв.

— Какво правите, за бога? — попита сърдито.

Никълъс се изправи и се обърна към нея. Хари отпусна ръце. Бузите му бяха зачервени от възбуда.

— Погледни какво научих, Рори! — извика весело той.

Аурора продължаваше да гледа гневно Никълъс.

— Искам да знам какво се върши тук.

— Разбрах въпроса ви още от първия път — отвърна меко той. — Уча Хари на основните правила за самозащита. Момчето е много сръчно и не би било зле да му наемете учител по бокс.

— Как смеете! — изсъска през зъби Аурора.

— Нямате причини да се притеснявате. Напълно безопасно е да…

— Не мога да не се притеснявам — прекъсна го остро Аурора. — Хари може да се нарани. Той е още дете, а вие го учите на насилие!

— Хари е достатъчно голям, за да овладее методите за самозащита.

Аурора стисна устни. Лицето й побеля от гняв.

— Изчезвай, Никълъс — нареди вбесено тя. — Не искам да те виждам повече. Надявам се за в бъдеще да се държиш далеч от Хари.

Бе нарекла Никълъс с истинското му име, ала не обърна внимание на слисания поглед на момчето. В момента бе завладяна от гнева си.

— От този момент нататък ще стоиш далече от него, разбрахме ли се? Забранявам ти всяко общуване с Хари.

— Моля те, Рори — намеси се момчето. — С мистър Девърил се разбрахме да…

— Върви си в стаята, Хари.

— Рори…

— Веднага!

Хари я погледна обвинително, долната му устна затрепери. Въпреки това се подчини. Изпъна рамене, хвърли последен поглед към Никълъс и излезе от стаята, без да удостои Аурора с повече внимание.

— Отлично се справи — отбеляза подигравателно Ник и посегна към жакета си.

Аурора вирна брадичка.

— Моя работа е как се отнасям с Хари. Това изобщо не те засяга.

— Съжалявам, че не поговорих предварително за уроците по бокс, Аурора, но не очаквах да имаш нещо против, камо ли да се разгневиш.

— Сега вече знаеш, че съм твърдо против. Ти учиш момчето как да напада хора!

— Изобщо не си права. Не намираш ли, че преувеличаваш?

— Ни най-малко. Пазя го от влиянието ти. Ти ще го докараш дотам, че ще го ранят или дори ще го убият!

Мускулите на бузата му затрепкаха.

— Ти живееш в постоянен страх, знам, но не е нужно да предаваш страха си и на Хари.

Аурора го погледна със святкащи от гняв очи.

— Махай се, Никълъс! Напусни къщата ми, преди да съм заповядала да те изхвърлят!

Очите му се присвиха.

— Един ден ще се наложи да се изправиш пред страха си. Ти се боиш от живота и се обграждаш със стена, но не можеш да се затвориш изцяло само защото е възможно някой да те нарани.

Аурора беше твърде възбудена, за да проумее колко истина има в думите му.

— Казах да си вървиш! — И посочи вратата, трепереща от гняв.

Никълъс се озова с две крачки до вратата, но вместо да си отиде, я затвори и се обърна. В погледа му имаше толкова гняв, че Аурора потрепери.

— Изслушай ме — нареди той и я хвана за раменете.

Тя се отдръпна рязко.

— Не ме докосвай!

Поиска да се освободи от хватката му, но той не я пусна. Вбесена, вдигна ръка и го удари по лицето.

Главата му отхвръкна назад, лицето му потъмня.

Аурора се ужаси от поведението си. Никога не беше удряла човек. Божичко, значи и тя не беше по-добра от баща си! А Никълъс… той изглеждаше така, сякаш ще отвърне на удара.

— Аз… извинявай — заекна тя и с лудо биещо сърце зачака гневния му изблик.

Ответният удар така и не дойде.

— Извиняваш се значи? — попита меко Никълъс.

Направи крачка към нея, бавно и неумолимо, притисна я към стената и препречи пътя за бягство с тялото си. В очите му светеше дълбока нежност.

— Не се извинявай, Аурора — рече той и улови ръцете й. — Предпочитам да ме удряш, отколкото да потискаш гнева си. Можеш да ме удряш всеки път, щом ти се доще.

Сърцето й заплашваше да изхвръкне от гърдите. Горещината на бедрата му я сковаваше. Топлият му дъх пареше устните й. Лицето му беше напрегнато, очите тъмни, разширени от желание.

— Недей… — опита се да го отблъсне тя. — Не искам да ме докосваш.

— Не искаш ли? Защо тогава трепериш? Защо сърцето ти бие лудо?

Той вдигна полата й и ръката му се плъзна по голото й бедро. Аурора изохка уплашено, когато пръстите му намериха слабините й.

Никълъс се изсмя с тиха подигравка.

— Тялото ти казва нещо друго, Аурора. Едва те докоснах и вече си влажна.

Продължи да я милва и възбудата й нарасна.

Аурора се вкопчи в раменете му и се опита да го отблъсне.

— Престани! — изплака тя, когато пръстите му проникнаха още по-дълбоко във влажната горещина на тялото й.

— Ти ме искаш, ангеле. Искаш да вляза в теб, да те изпълня цялата.

— Не искам — защити се тя, но тялото й казваше друго.

В тялото на Никълъс гореше същия огън. Само за секунди се възбуди до крайност. Искаше да я сграбчи, да я притежава, да удовлетвори желанието си.

Усещаше съпротивата й, но не и страх. Ако бе усетил страх, щеше да обуздае жаждата си. Този път обаче нямаше да се съобразява с нея. Искаше да види гнева й. Гневът бе свързан със страстта, а той копнееше за страстта й повече, отколкото можеше да изрази с думи. Искаше тя да изгуби самообладание, да даде воля на гнева. Искаше Аурора да разбере, че силните чувства невинаги са достойни за порицание.

Погледна дълбоко в сините очи. Всеки път, когато я докосваше, тя реагираше като жена, която отчаяно копнее за живот и любов. Въпреки това тя не искаше да освободи чувствата си и той щеше да я принуди.

Никълъс сведе глава. Бурната му целувка й отне дъха. Той завладя устата й, езикът му проникна дълбоко, търсещ и настойчив. Накрая съпротивата й се сломи и тя падна трепереща на гърдите му. Никълъс вдигна глава и я погледна. В очите му пламтеше опасен огън.

Аурора разбра какво я чака и цялата се напрегна. Преди да е успяла да го спре, той разкопча панталона си. В погледа му гореше неприкрита жажда. Разтвори бедрата й и притисна гърба й към стената.

Аурора шумно пое въздух.

— Велики боже, Никълъс… не тук!

— Напротив, точно тук.

Той я хвана през кръста, вдигна я и с мощен тласък проникна в утробата й. Аурора усети силната му ерекция и се разтрепери още по-силно.

За миг Никълъс застина неподвижен, наслаждавайки се на тясната й горещина. В следващия миг се оттегли, но само за да се забие още по-дълбоко в нея. Разтвори още повече краката й и се задвижи все по-бързо и по-бързо.

Обзета от опиянение, Аурора простена безпомощно. Вкопчи се в него, притисна се о силните му гърди. Никълъс се забиваше в нея като обезумял. Завладя я дива, неудържима радост.

Всеки нерв в тялото й вибрираше. По вените й течаха пламъци и заплашваха да я погълнат.

Той не спираше да се забива в нея, сякаш бе твърдо решен да я докара до лудост. Аурора стенеше гърлено и много скоро избухна в мощна експлозия.

Той задуши виковете й с целувка. От гърдите му се изтръгна дълбок стон, тялото му се разтърси от силни тръпки и семето му се изля дълбоко в нея.

Аурора падна на гърдите му, изтощена от сладкото мъчение. Няколко минути двамата останаха неподвижни, само тежкото им дишане напомняше за преживяното удоволствие. Гърлото на Аурора беше пресъхнало. Възбудената й плът все още пулсираше между бедрата.

Най-сетне Никълъс се раздвижи и тихо изруга.

Аурора смаяно отвори очи. Той я гледаше изпитателно. Тъкмо погледът му я върна в действителността. Велики боже, какво бе сторила?

— Пусни ме — помоли дрезгаво тя.

Той се подчини и внимателно я остави да стъпи на пода. Тя се облегна на стената, цялата трепереща. Той закопча панталона си и лицето му се затвори.

Отчаяна, Аурора стисна очи. Ужасяваше се от силата на собствената си похот. Двамата се любиха като животни. Тя позволи на Никълъс да го направи в собствения й салон. Всеки момент можеше да влезе прислужница. Или Хари… да ги залови на местопрестъплението.

— Как посмя? — попита с безсилен гняв тя. — Откъде намери дързостта да ме вземеш като уличница?

Никълъс застина. После в очите му светна гняв.

— Лъжеш се, съкровище — отговори с опасна мекота. — Отнесох се към теб като към страстна жена, която не се страхува от огъня в кръвта си.

Улучи точно в центъра — това пролича не само по обиденото й изражение, а и по гнева в гласа й.

— Върви си! Не искам да те видя никога повече!

По бузата му отново заигра мускулче.

— Аз съм твой съпруг, Аурора. Мога да те имам където и когато пожелая.

Тихото предупреждение я вбеси.

— Махай се!

Никълъс срещна погледа й. В очите й святкаше леден гняв, треперещата уста бе подута и влажна от целувките му. Дори след току-що преживения див оргазъм той продължаваше да я желае. Слабините му запулсираха от новосъбудилото се желание, ала не посмя да я докосне.

— Продължаваш да се самозалъгваш — каза й с трудно удържан гняв. — Ти ме желаеш. Само аз съм в състояние да утоля глада ти.

Видя болката в очите й и направи крачка към нея, но тя се отдръпна.

— Не ме докосвай!

Никълъс изпъна рамене и отстъпи назад. Стигна до вратата, обърна се към нея и заговори с тих смях:

— Не мога да повярвам. Когато те видях за първи път, реших, че си най-смелата жена, която някога съм срещал. Оказа се, че съм се излъгал. Ти си страхливка. Нужна е смелост, за да разбереш каква си, да признаеш собствените си страхове. Само така ще се отървеш от тях. — Помълча малко и добави: — Щом стигнеш дотам, обади ми се.

И излезе от салона, без да я погледне повече.

Аурора затвори очи. Цялата трепереше от гняв, от облекчение и страх.

Гърчовете в стомаха й бяха от страх. Точно така, тя беше страхливка. Никълъс я плашеше. Силните чувства, които разпалваше в нея, я плашеха до смърт. Боеше се от непознатата жена, в която се превръщаше в опитните му ръце.

Дявол да го вземе! Защо сливането им я караше да забрави всичко? Защо не можеше да контролира желанията си? Нежностите му я превръщаха в диво, похотливо животно.

Аурора сърдито разтърси глава. Все още стоеше облегната на стената. Опита да се раздвижи и усети болки в мускулите. И тогава усети как топлото му семе потече по вътрешната страна на бедрата й.

Попипа се и изохка. Господи, защо бе допуснала той да я вземе по такъв начин? Никога нямаше да го забрави. Все още усещаше могъщите му тласъци в утробата си, във вените й течеше огънят, запален от него…

Аурора въздъхна дълбоко. Трябваше да изличи чувствата си към този мъж. Никога вече няма да го допусне близо до себе си.

При тази мисъл я прониза силна болка. Да не види никога повече Никълъс, да не усети чувствената му близост? Но нямаше друг изход.

Баща й беше властен и жесток, но Никълъс беше още по-лош. Той щеше да я зароби. Ако му се отдаде, ще завладее душата й. Ще властва над нея и ще я унищожи с пламенната си страст.