Никол Джордан
Страст (14)

13

Той събуди жизнеността ми, накара сърцето ми да пее и вътрешността ми да пламти…

След две вечери Аурора получи доказателство за целеустремеността на Ник. Вече си беше легнала, когато се стресна от тих тропот по прозореца. Последва още. Аурора разбра, че някой хвърля камъчета по прозореца на спалнята й, и уплахата премина в недоволство.

Не можеше да е никой друг, освен Никълъс. Тя отвори прозореца и се наведе към градината. Той стоеше под стария дъб, вдигнал лице към нея.

Както обикновено, сърцето й заби неравномерно. Беше прекарала целия ден вкъщи, защото проливният дъжд бе възпрепятствал сутрешното препускане в парка, а следобед Рейвън бе поканена с леля си на чай и нямаше нужда от настойницата си. Междувременно облаците се бяха разнесли и пълната луна осветяваше нощта.

— Защо се промъкваш под прозореца ми? — зашепна възмутено тя.

— Дошъл съм да те поканя на излет — отговори той доста по-високо.

— Посред нощ?

— Още не е дори полунощ. През целия ден беше затворена вкъщи.

— Вече съм си легнала.

— Тогава значи ме каниш в стаята си?

— Само да посмееш!

— Аха, значи ще слезеш.

— Никълъс, аз съм по нощница!

— Това изобщо не ме смущава — отвърна развеселено той. — Облечи се и слез при мен, Аурора. Нима искаш да почукам на входната врата и да събудя прислугата?

Тихата заплаха я възмути дълбоко.

— Нямам намерение да се разхождам с теб посред нощ!

— Спокойно, скъпа, кочияшът чака при конете, а каретата е отворена.

Аурора продължаваше да се колебае. Ник подвикна тихо:

— Страхливка! Толкова ли те е страх от една нощна разходка? Няма да се нахвърля върху теб в открита кола.

Проклет нахалник! Лекомислено е да се съгласи. Но Никълъс, естествено, нямаше да се задоволи с едно ясно „не“.

— Слез при мен, иначе аз ще се кача при теб и ще те изнеса на ръце. Ще те чакам на задната врата.

Той се обърна и изчезна в нощния мрак, без да й остави възможност да му откаже категорично.

Аурора отстъпи назад и изруга съвсем не като дама. Не можеше да повярва, че наистина е готова да излезе на нощна разходка с Никълъс Сабрийн. Оказа се, че й е трудно да устои на изкушението. Какво, за бога, ставаше с нея? Преди да срещне Никълъс, тя беше образец на добродетелност. А ето че сега си играеше с мисълта да извърши нещо забранено!

Какво толкова лошо правиш? — обади се бунтовен глас дълбоко в нея. — През целия си живот си била разумна и добродетелна. Преживей поне едно приключение.

С чувство за вина и с мисълта за французойката, прелъстена от своя принц и живяла в грях, Аурора се облече бързо, сложи си наметка и вдигна качулката. Къщата й беше тиха и тъмна. Спусна се безшумно по задната стълба и излезе навън през входа за слугите.

Както бе обещал, Никълъс я чакаше пред вратата и я посрещна със сияеща усмивка. Внезапно в сърцето й се надигна дива радост, че ще остане насаме с него.

В края на късата входна алея чакаше отворен файтон. Млад момък държеше юздите на два сиви коня. Никълъс й помогна да се качи и се настани до нея.

— Чакай ни тук — нареди тихо той и слугата се поклони. — Няма да се бавим.

После плесна с камшик по гърбовете на конете и те потеглиха в жив тръс.

Аурора се хвана здраво за страничната облегалка, за да не полети напред, и хвърли възмутен поглед към придружителя си. Наглостта му не знаеше граници.

— Трябваше да се сетя, че не бива да ти имам доверие — изсъска тя. — Накара ме да вярвам, че момчето ще ни придружи.

— Какво друго ми оставаше? Иначе нямаше да дойдеш.

— Къде ме водиш?

— Недалеч оттук. Огледай се. Не е ли по-хубаво да се разхождаш в нощта, отколкото да стоиш затворена в стаята си?

Юнската нощ беше великолепна. Мек бриз повяваше в лицето й. Лекият файтон се носеше по тихите, окъпани от лунната светлина лондонски улици. Въпреки това гневът й срещу Никълъс й попречи да се наслади истински на красотата на нощта.

— Продължаваш ли да твърдиш, че си мислил само за мен, когато дойде да ме измъкнеш от къщи?

— Може би не. Но не бива да ме обвиняваш, че съм пожелал да се разходя с красива жена под лунната светлина.

— Значи признаваш нечестните си намерения?

— Няма закон на света, който да ми забрани да отвлека жена си на кратка нощна разходка.

Аурора въздъхна примирено.

— Не мислиш ли и за нещо друго, освен да ме вбесяваш?

— Не мога да си представя нещо по-прекрасно.

— Никълъс!

— Всъщност тази вечер бях поканен от Клюни и приятелчетата му да обиколим къщите на няколко съмнителни дами, но отказах — продължи небрежно той.

Представата как Никълъс се забавлява с леки момичета в някой лондонски бордей беше крайно неприятна, въпреки че изрично му бе дала разрешение да се обърне към други жени.

Аурора хвърли бърз поглед към прекрасния профил на мъжа до себе си. Никълъс изглеждаше дяволски добре. Беше по-красив от всички други мъже, които познаваше. И се държеше като опитен прелъстител. Авантюрист като него, обиколил света, можеше да има всяка жена, която пожелае. Май не биваше да се поддава на изкушението да остане насаме с него. В момента беше напълно беззащитна, изцяло зависима от прищевките му.

— Защо отказа? — попита тихо тя, макар че всъщност не искаше да чуе отговора.

— Защото желая единствено съпругата си. Никоя друга жена.

Аурора се направи, че не е чула фриволната забележка.

— Не мога да повярвам — подразни я той, когато тя остана безмълвна. — Защо не чувам остър отговор?

Аурора го погледна строго.

— Не вярвам, че ме предпочиташ пред опитните дами от лондонския полусвят.

— Това е истината, ангеле.

— Ти си като Клюни. Искаш онова, което не можеш да имаш.

— Не е тази причината да те желая толкова силно.

— Коя е тогава? — попита Аурора, неспособна да обуздае любопитството си.

— И аз бих искал да знам — отвърна Ник с учудваща сериозност. — Никога не съм се чувствал толкова силно привлечен към жена както към теб.

— Онова, което чувстваш, е само мъжка…

Никълъс произнесе спокойно думата, която тя не посмя.

— … похот? — Ъгълчетата на устата му се вдигнаха подигравателно. — Не е толкова просто, скъпа. Моето чувство е много повече от похот. То е по-скоро мъчително желание. Жажда.

— Постарай се да я победиш.

— Старая се, но не съм в състояние да обуздавам фантазията си. Знаеш ли, непрекъснато си представям как те държа гола в обятията си…

— Никълъс!

— Не забравяй, че името ми е Брандън — предупреди я тихо той.

— Ако не се държиш прилично, ще поискам веднага да обърнеш и да ме заведеш обратно вкъщи — заяви раздразнено тя.

Развеселената му усмивка изчезна.

— Не знам дали ще ми повярваш, но тази вечер бях решил да не те дразня. Давам ти думата си, че ще си мълча. Дойдох при теб от чиста любов към ближния. Искам да се насладиш на малко свобода, нищо повече.

Аурора не знаеше дали да му вярва, но когато той се обърна към нея, в очите му се четеше искреност.

— Рейвън е загрижена за теб. Смята, че си самотна и имаш нужда от компания.

— Рейвън се лъже. А ако се нуждая от компания, със сигурност няма да избера теб. Ти си човек, който не се плаши да предизвика публичен скандал.

— Аз пък си мисля, че добре пазената дъщеря на могъщ херцог нерядко изпитва желание да напусне пътя на добродетелта. Нима ще се чувстваш по-добре, ако съм вечно загрижен за теб и те третирам като порцеланова кукличка?

— Искам единствено да уважаваш желанията ми — отвърна хладно тя, — вместо да ги пренебрегваш безогледно. Веднъж каза, че съм ти спасила живота. Като ответна услуга би могъл поне да ми оказваш минимално уважение.

— Но аз го правя, мила моя! Мисля единствено за твоето добро. Признай, ти обичаш да мериш остроумието си с моето. Моето присъствие вълнува сърцето ти.

— Аз не желая да изживявам подобни вълнения, Никълъс.

— Я стига! Сериозно ли твърдиш, че не ти доставя удоволствие да си близо до мен? Наистина ли предпочиташ да лежиш в леглото си и да броиш овце?

Аурора вдигна лице към звездното небе. Пълната луна бе увиснала точно над главите им и разпространяваше магична светлина.

Двамата престанаха да говорят и продължиха напред в мълчаливо съгласие. Копитата на конете тропаха по паважа, колелата проскърцваха тихо — това бяха единствените шумове. Никълъс мина през портата към Хайд Парк и зави по широка, настлана с чакъл алея.

— Предполагам, че имаш причина да ме доведеш тук — отбеляза скептично Аурора.

— Почакай.

След десетина минути пред тях се разкри зашеметяващата гледка на езерото, тихо и гладко като огледало. Никълъс излезе от алеята и подкара право през моравата, докато стигна до група стари кестени. Там спря.

Аурора дълго седя безмълвна.

— Езерото изглежда като омагьосано. Никога не съм го виждала такова…

— Много неща още не си виждала. Искаш ли да поседнем на брега?

Аурора кимна. Ник скочи, върза конете за един клон и й помогна да слезе. Когато я вдигна, Аурора усети ръцете му около кръста си и потрепери от горещината им. Ник също замлъкна, обзет от същото чувство като нея.

— Не си сложила корсет — промълви дрезгаво той.

— Не остана време — обясни смутено тя.

— Ще се направя, че не съм забелязал.

Той извади одеяло, хвана Аурора за ръка и я поведе покрай върбите, надвиснали над водата. Постла одеялото върху тревата и с жест покани Аурора да се настани удобно. После седна до нея.

Двамата седяха дълго, загледани в тихата, блещукаща вода.

— Прекрасно е. Наистина.

Погледът му беше като милувка. Аурора обгърна коленете си с ръце и вдигна глава към луната, обградена от сребърен пръстен. Остави мирната красота на нощната природа да проникне в нея, вдиша дълбоко аромата на прясна пръст и влажна трева.

— Благодаря, че ме доведе тук.

— За мен е удоволствие. — Ник помълча малко и продължи: — Исках да ти покажа какво пропускаш, като се затваряш в дома си.

— Наистина ли? — отвърна подигравателно тя.

— Готов съм да заложа половината си богатство, че щом вкусиш свободата, досадният добродетелен живот вече няма да ти харесва.

Упоритостта му я развесели.

— Дълбоко се заблуждаваш, като мислиш, че съм недоволна от живота си.

— Не се заблуждавам. Просто мисля, че си по-самотна, отколкото си готова да признаеш.

Макар и неохотно, Аурора призна, че той е прав… поне до известна степен. Колкото и да си внушаваше, че е доволна, тя не можеше да отрече усещането за празнота дълбоко в себе си.

Усети изпитателния му поглед. Защо непременно държеше да проникне до центъра на съществото й?

— Ако се отвориш, ще бъдеш по-щастлива — продължи нежно той. — Опитай да поемеш риск, без да мислиш за последствията. В това няма нищо лошо.

Аурора изпита тревога. По-добре да говорят за друго.

— Искаш да рискувам като теб? С присъствието си в Англия излагаш живота си на опасност.

— Дори това.

— Според мен излагането на опасност не е ключът към щастието.

Никълъс вдигна рамене.

— За мен е. Опасността ти вдъхва чувството, че си жив, прави те благодарен, че си жив. Човек трябва да се наслаждава на опасността, не да я избягва страхливо.

Аурора положи буза върху коляното си и го огледа замислено. Като го допускаше близо до себе си, тя се излагаше на голяма опасност. Никълъс означаваше опасност. Той я вълнуваше. Той беше олицетворение на живота. Тъкмо това го отличаваше от другите мъже: жаждата за живот.

— Винаги ли си бил толкова безгрижен и дързък?

— Боя се, че да. Бях проклятие за баща си.

— Мога да си представя.

— В младостта си бях доста див — призна Ник.

— Не само в младостта си. Рейвън ми каза, че си бил черната овца в семейството.

— Нима сте говорили за мен?

Аурора се изчерви.

— Помолих я да ми разкаже повече за непознатия, за когото се омъжих. Вероятно това е моят начин да пазя спомена за теб след смъртта ти.

Никълъс се усмихна топло.

— Много ласкателно.

— И какво предизвика промяната?

— Смъртта на баща ми.

Никълъс се изтегна на одеялото и се опря на лакът.

— Знаех, че един ден ще трябва да поема корабната компания на татко. Той ме бе подготвил за задълженията ми. Започнах да уча още в детството си. Прекарвах дните си на татковите кораби, работех с моряците. Научих се да управлявам всякакви плавателни съдове. Това ми харесваше, но мразех да ми напомнят, че бъдещето ми е предопределено и нямам други възможности. Щом навърших двайсет години, се разбунтувах, напуснах семейството си и взех живота си в свои ръце.

Аурора живо си представяше безразсъдния млад мъж, пожелал да се освободи от строгия си баща.

Никълъс се взираше замислено в гладката вода.

— Виждах баща си твърде рядко. Едва пред смъртния му одър осъзнах колко дълбоко съм го засегнал.

Аурора усети тъгата в гласа му.

— Прекрасно е, че си успял да преодолееш себе си и да се върнеш у дома, за да управляваш компанията на баща си.

— Да, аз се промених, защото дължах това на татко. Дотогава не знаех каква жертва е направил, за да запази семейството си. Майката на Рейвън е била голямата му любов, но той се е отказал от нея и е продължил да живее със съпругата и децата си. От друга страна, беше крайно време да поема отговорност. Обещах на татко да се грижа за мама и за сестрите си и да запазя създаденото от него. Успях да разширя компанията. До войната имахме голям успех… всъщност и през войната се справяме по-добре от повечето корабни компании.

Аурора не знаеше дали иска да опознае тази страна от живота на Никълъс. Чувстваше се неловко пред спокойния, замислен мъж, който се отваряше пред нея, разкриваше й чувствата си. Ала откровеността му и помагаше да го разбере.

— Значи затова беше толкова загрижен за бъдещето на Рейвън? Затова се ожени за напълно непозната жена?

— Права си — усмихна се той. — Това бе единствената мисъл, която успя да ме накара да застана пред олтара.

Докато тя бе прекарала целия си съзнателен живот в радостно очакване на деня, когато отдавна определеният за нея мъж ще я отведе пред олтара. Никълъс се бе опълчил срещу баща си и се бе впуснал в опасни приключения, докато тя си стоеше вкъщи и се подчиняваше на тираничния херцог. До деня на женитбата си с Никълъс винаги се бе съобразявала с очакванията на другите хора. И до този момент не си беше признавала колко й е било трудно да се подчинява.

— За какво мислиш? — попита тихо Никълъс.

— За първи път се противопоставих на желанията на баща си, като се омъжих за теб…

— Рейвън каза нещо друго — възрази нежно той. — Тя твърди, че си била принудена да заставаш срещу него, за да пазиш прислужниците ви от гневните му изблици… от побои…

Аурора извърна поглед. Не искаше да й напомнят за ужасния й баща. Тази мисъл беше толкова тревожна, толкова унизителна…

— Рейвън е била свидетелка как баща ти те е заплашил. Сигурно често те е биел.

— Не много често — отвърна колебливо тя, защото искаше да бъде справедлива. — Аз бях единствената, която успяваше да го спре, когато…

Аурора затвори очи. Все още страдаше от отношението на баща си към беззащитните слуги.

— Татко невинаги прибягваше до насилие — продължи след малко тя. — Мама умееше да го укротява. След смъртта й обаче той започна да пие. Оттогава настроенията му станаха… непредвидими. Баща ми не умее да се владее. В един момент е мил и приветлив, в следващия изпада в ярост. Обикновено успявах да го успокоя, но след време вече не понасях близостта му. — Гласът й премина в задавен шепот. — Ужасно е да го кажа, но мисля, че го мразя.

— Не е ужасно да го кажеш.

— Напротив. Позорно е да мразиш собствения си баща.

— Не и ако той го заслужава. Мъж, който налага зависими от него хора… — Никълъс не завърши изречението, само енергично тръсна глава. — Много бих искал да се запозная с баща ти.

При мисълта за евентуалната среща Аурора цялата се разтрепери.

— Той ти е навредил много повече, отколкото смееш да си признаеш — продължи с гняв в гласа Никълъс.

Аурора кимна замислено.

— Може би си прав. През целия си живот съм се страхувала от гневните му изблици. Това ме разболя. Години наред бях безпомощна срещу него. Оттогава мразя силните чувства.

Признанието беше мъчително. Никълъс нежно плъзна ръка по гърба й и Аурора намери утеха в докосването му. Баща й вече не можеше да й стори зло — благодарение на Никълъс.

— От два месеца живея спокойно. Възвърнах си душевния мир. Нощем не се будя с мисълта, че ще срещна баща си в коридора. Благодарна съм ти за това, Никълъс. Женитбата с теб ми помогна да избягам.

— Защо не ми каза по-рано?

— Какво не съм ти казала?

— Че женитбата за мен те излага на опасност.

— Каква полза? Би било безсърдечно да отхвърля предложението ти.

— Не знаех нищо за семейството ти…

— Решението беше мое, Никълъс. Впрочем… — Аурора се усмихна колебливо — … ти ме спаси с брак с Халфорд. Баща ми щеше да ме принуди да се омъжа за него. — Пак я побиха тръпки. — Повярвай, като вдовица се наслаждавам на свобода, каквато не съм познавала досега.

Никълъс се замисли над думите й. Когато заговори, направи го много предпазливо:

— Свободата, която си познала досега, е само драскотина на повърхността, Аурора.

Тя го погледна въпросително.

— Как можа да го кажеш? Та аз отидох до границите на приличието, като си купих къща и реших да живея сама!

— Можеш да направиш много повече. Вместо това продължаваш да си налагаш принуди. Превиваш гръб пред стриктните правила на обществото и отговаряш на очакванията на баща си.

Всъщност той е прав, каза си Аурора и отново обърна поглед към сребърното езеро. През целия си живот се беше чувствала ограничавана. Вероятно точно затова се развълнува толкова дълбоко при четенето на дневника. Трагичната история за младата жена от аристократично семейство, намерила свободата си във веригите на робството, й влияеше по-силно, отколкото й се искаше да признае.

Аурора сърдито стисна устни. Със сигурност не желаеше такава драстична форма на освобождаване. Но не би било зле да поеме още някой и друг риск…

— У теб има силна жажда за живот, Аурора, скрита под дебел пласт строгост на нравите — прозвуча отново мелодичният му глас. — Ти искаш да се чувстваш жива, само че още не знаеш как.

Тя усети отново изпитателния му поглед. Този човек се стремеше да проникне в душата й, да завладее сърцето й. Незнайно как, Никълъс разбираше копнежа, който тлееше дълбоко в нея — копнеж за удовлетворение, макар че тя не смееше дори да го сънува.

— Предполагам, че ти искаш да ми покажеш пътя? — попита скептично тя.

— Да, това е желанието ми. — Кадифеният му глас галеше сетивата й. — Бих могъл да ти покажа свят, за който нямаш представа. Пъстър, блестящ, вълнуващ свят. Ти не си щастлива в твоето сиво, монотонно ежедневие, в студеното си, самотно легло.

Намерението му да стопли леглото й я уплаши.

— Ти не си отговорен за моето щастие, Никълъс — възрази упорито тя.

— Сигурно си права, но аз искам да те освободя от принудите.

— И как? Като сломиш съпротивата ми?

— Искам да ти стана любовник.

Силното биене на сърцето й отекваше в нощната тишина.

— Нямам намерение отново да преживея интимност с теб. Представи си, че забременея. Скандалът ще ме унищожи.

— Нали прочете дневника? Има много начини да се предотврати забременяване. Ние с теб можем да изследваме чувствата си, да се докосваме и милваме, да си доставяме удоволствие без неприятни последствия.

Дневникът подробно описваше най-разнообразни форми на плътски радости.

— Кажи ми, сърцето ти бие ли по-силно при мисълта, че ще се любим? Можеш ли да отречеш, че докосванията ми те възбуждат?

Внезапно сетивата й се изостриха. Осъзна по-силно тишината на нощта, тръпките по кожата си, парещата близост на устните му.

Въздухът между тях завибрира от напрежение. Аурора го погледна като омагьосана. Кръвта й зашумя и се затопли. Настойчив шепот в главата й я посъветва да забрави задръжките и да се отдаде на блаженството, което той й обещаваше.

Друг глас обаче я предупреди да издържи на изкушението. Никълъс я искаше само защото тя се съпротивляваше.

От друга страна обаче… Ако му даде, каквото желае… ако му се отдаде, той ще загуби интерес към нея. Ще удовлетвори ловната си треска, ще се порадва на новото си завоевание и ще я остави на мира. Ще престане да я преследва.

Може би тя ще успее дори да скъси пътя. Ще премине в нападение. Беше й омръзнало да бъде плячка, да се защитава, да е постоянно нащрек за евентуална атака.

В това отношение Никълъс й напомняше на баща й. Все едно нарочно или не, той се опитваше да я сплаши, да я разколебае, да я подчини на волята си. Толкова години се беше опълчвала срещу тираничния си баща — нима сега ще позволи на Никълъс да я стресне?

Би било триумф да обърне копието и за разнообразие да превърне него в ловна плячка. Ако започне да го преследва, той ще побегне, ще прекоси големия океан и ще се върне в Америка. Ако успее да задоволи желанията му, жаждата му да я притежава ще угасне…

— Мисля, че си прав — промълви тя. Пламенно се надяваше, че не прави съдбоносна грешка. — Не би било лошо да станем любовна двойка.

Никълъс очевидно не бе очаквал да чуе съгласие, защото замълча слисан. Никога не бе предполагал, че тя ще направи първата крачка.

Аурора събра цялата си смелост и реши да изпълни дръзкия си план. А и какъв друг избор имаше? Ако продължи да се съпротивлява, той няма да се откаже, докато не постигне целта си. Колкото по-скоро вземе инициативата, толкова по-бързо ще приключи тяхната ненормална връзка.

Аурора нямаше опит в изкуството на прелъстяването, но дневникът й бе разкрил някои от тайните на мъжкото тяло. Вече знаеше как да събуди мъжкото желание и помнеше уроците. Жената имаше средства да властва над мъжа, когото желаеше.

А първата брачна нощ я бе научила да забрави задръжките. Тогава Никълъс я посвети в тайните на плътската любов.

Без да откъсва поглед от него, Аурора се наведе бавно и топлите й устни докоснаха устата му.

Никълъс не посмя да се раздвижи. Изглеждаше уплашен.

— Сериозно ли говориш? — попита след малко.

— Напълно сериозно — отвърна с добре изиграно спокойствие Аурора. — Нали каза да рискувам? Точно това възнамерявам да направя. Вече започнах.

Сложи ръка върху гърдите му и го натисна да легне, ала Никълъс хвана китката й. Аурора се отдръпна от него с нервен смях.

— Да не би да те е страх от мен, Никълъс? — попита гърлено.

Той присви очи.

— Какво си намислила?

— Искам да задоволя желанията ти. — Отново притисна ръка върху гърдите му. — И може би да си отмъстя. На теб ти харесва да ме мъчиш. Сега е мой ред да те измъча. Справедливо, нали? Легни.

Той се подчини, ала дрезгавият му глас я предупреди:

— Аз не съм светец, Аурора, затова настойчиво те съветвам да не си играеш с огъня.

Тя се усмихна прелъстително и отвори жакета му.

— Никога не съм те смятала за светец. Уверявам те, че не искам да си играя с огъня. Искам аз да определям правилата на играта.

Разкопча жилетката му и усети силното биене на сърцето му под тънката батистена риза. Топлотата на тялото му увеличи смелостта й.

— Първото правило гласи: ти нямаш право да ме докосваш.

— А ако откажа да се придържам към правилата?

— Ще се наложи да ги изпълняваш.

Ръката й се плъзна надолу и след кратко колебание измъкна ризата от колана, за да разголи плоския корем.

Никълъс се размърда и Аурора смръщи чело.

— Остани на мястото си.

Той се подчини. Пръстите й се плъзнаха съвсем леко по опънатата кожа на корема. Ръката й се мушна в панталона му и той се скова. Аурора стана още по-смела.

— Да не би да те боли? — попита предизвикателно тя.

— Не ме боли. Ти си вещица! — изохка той през стиснати зъби.

Тя извади ръката си и започна да разкопчава копченцата на панталона. Няколко пъти уж неволно попипа мъжествеността му, която напираше да се освободи.

— Как очакваш да стоя мирен, като ме докосваш там?

— Ако се раздвижиш, веднага ще престана — заплаши го развеселено тя.

Ник стисна здраво зъби и зачака. Аурора отвори панталона му и се зае с бельото. Най-сетне го разголи и спря да диша. Лунната светлина огря пулсиращата му ерекция.

Аурора нямаше никакъв опит, но знаеше какво ще се случи, като го докосне. Нежната милувка ще доведе до стягане на мускулите. Плъзгането на пръстите й ще го разтрепери, той ще се затопли и целият ще се устреми към нея…

Милвам набъбващата твърдост на твоята мъжественост и не ме е срам. Ти ме научи какво блаженство е плътската игра, ти събуди в тялото ми жажда, ти прогони плахостта ми.

Да, тя знаеше какво прави.

Погледът й не се откъсваше от изправения му член, но в действителност съвсем не беше толкова спокойна, колкото изглеждаше. Сърцето й биеше лудо, когато пръстите й проследиха линията от тъмни косъмчета и помилваха голата кожа, както я бе научил през първата им брачна нощ.

Страхотно беше да го усеща — коравите мускули на корема, кадифената кожа на силната му ерекция, топлината на твърдите тестиси, скрити сред копринени косъмчета. Ник трепереше неудържимо под докосванията й, а когато пръстите и обхванаха тестисите му, изохка тихо.

— Аурора…

Без да се трогне от молбата му, тя продължи да го изследва. Тръпнещите й пръсти се плъзнаха нагоре, обхванаха главичката на члена, закръжиха около чувствителния отвор. Той трепереше под милувките й и Аурора удвои смелостта си. Обхвана внимателно твърдия пенис и започна да го милва. Накрая го притисна нежно. Усети как той се втвърди още повече и запулсира още по-силно. Ръката й се задвижи в ускорен ритъм нагоре и надолу. С интерес наблюдаваше как главичката се оголва и отново се скрива под тънката кожица. Триенето й доставяше невероятна наслада.

— Къде научи това? — попита задавено Никълъс.

— Имах добър учител — прошепна с треперещ глас Аурора.

— Не си спомням да съм те учил на това.

— Не пряко. Ти ме научи да не се страхувам от мъжкото тяло. Ти ми показа какво блаженство е плътската любов. А дневникът свърши останалото.

Кожата на члена му беше копринено мека и гореща. Той целият беше толкова силен и твърд. Аурора с учудване установи, че докато го милва, и нейното желание нараства. Чувстваше се като в треска. По гърба й пробягваха тръпки, пулсът й се ускори, а между бедрата се усети сладостно туптене.

Тя се потопи дълбоко в очите му и даде отговор на неизречения въпрос.

Трепереща от очакване, свали качулката си и се наведе да вкуси от мъжествеността му, която й доставяше такова удоволствие. Съзнаваше, че се държи безсрамно, че е голяма грешница, но не искаше да мисли за нищо друго, освен да усеща пълната си власт върху този невероятно жизнен, невероятно силен мъж.

Когато устата й докосна главичката на пениса му, Никълъс спря да диша и затвори очи. Триумфът й го опияняваше. Аурора обхвана основата на члена му с две ръце и плъзна език по пулсиращата главичка. Тялото му се напрегна.

— Добре ли го правя? — попита шепнешком тя.

Отговори й с гърлен стон.

— Прекрасно. Не спирай…

Тя нямаше намерение да спре. Доставяше й чувствено удоволствие да изследва тайните места на тялото му.

Усети ръката му в косата си. Той я поведе внимателно, докато езикът й кръжеше около копринената главичка на члена. Всеки мускул на тялото му бе напрегнат до крайност — струваше му големи усилия да не движи хълбоците си, докато тя го милваше с устни и език.

Аурора се остави на женската си интуиция да я води. Обхвана с устни целия му член и го засмука. Пулсирането му й достави невероятно удоволствие.

Чу стона му, вдигна глава и погледна в замъглените му от наслада очи. В средата на тялото й се събра гореща вълна и тя закопня да чуе отново стона му. Много искаше да види как той се извива безпомощно под милувките й.

Отново се наведе над него. Косата й се разпиля по корема и слабините му. Сладкото мъчение продължи. Той се напрегна още повече, изпъна се като струна, пръстите му се заровиха в косата й.

Ник трепереше неудържимо. Собствената й наслада обхвана цялото й тяло. С нарастването на желанието слабините й овлажняха.

Ръката й се плъзгаше все по-бързо нагоре и надолу. Коравият член се забиваше все по-дълбоко в гърлото й. Всяко обхващане на тестисите му причиняваше нова, още по-силна тръпка.

Ник дишаше накъсано, на тласъци. Ей сега щеше да експлодира. Членът му пулсираше дълбоко в гърлото й.

И тогава съпротивата му рухна. С дълбок гърлен звук Ник се отдръпна рязко, обърна се настрани и се изпразни. Тялото му се разтресе от силни тръпки, горещото млечно бяло семе опръска тревата.

Аурора наблюдаваше експлозията му с нарастваща възбуда, замаяна от властта си — тя бе успяла да превърне този силен мъж в безволно същество.

Изцеден, Никълъс се обърна по гръб. Мина много време, преди да отвори очи.

— Дневникът те е научил на много неща — прошепна дрезгаво той.

Аурора се изчерви. Погледът му я опари. Без да прикрие голотата си, той продължи да я гледа втренчено. Внезапно тя изпита дълбоко смущение и извърна глава.

— Да не би да си решила да се правиш на плаха, след като ме прелъсти така безсрамно? — попита задавено той. — Сега е мой ред да те поглезя.

Поднесе ръката й към устните си и я целуна. По тялото й се разля сладка тръпка. Колебливо издърпа ръката си.

— Смятам, че за тази вечер бях достатъчно смела.

— Проблемът е, че колкото повече те вкусвам, толкова по-силно става желанието ми. Искам да те любя цяла нощ.

Това я стресна.

— Не можем да го направим.

— И защо не?

Никълъс мушна ръка под наметката й и започна да милва гърдите й. Напипа чувствителното зърно под тънката материя и тя се разтрепери.

— Ти си силно възбудена, Аурора. Искаш ме. Тялото ти копнее за освобождение.

Тя не знаеше какво да му отговори. В момента се чувстваше много зле. Гласът на разума я заклинаше да се противопостави на чувствените му ласкателства.

Като разбра, че няма да получи отговор, Никълъс се надигна. Пръстите му докоснаха устните й, нежно очертаха контурите им. По тялото й отново се разля вълна от желание и тя затвори очи. Възбудата й стана болезнена, пулсираща и настойчива.

Боеше се от силата на желанието му, ала нямаше сили да се отдръпне.

Когато той понечи да я прегърне, тя сложи длани върху гърдите му и се огледа страхливо. Лунната нощ не скриваше почти нищо. Надвисналите върби вероятно предлагаха защита от любителите на нощните разходки, но тя не обичаше да се чувства безпомощна, изложена на чужд произвол.

— Не тук, Никълъс…

— Права си. Трябва ни легло. Къде да отидем?

Аурора преглътна тежко, отхвърли съмненията си и си възвърна смелостта.

— Отведи ме вкъщи.

— С удоволствие.

Никълъс оправи дрехите си, стана и й подаде ръка. Аурора я улови с треперещи пръсти.

Никълъс вдигна одеялото, отведе я до колата и й помогна да се качи. Седна до нея, взе юздите и хвърли поглед към блещукащото под лунната светлина езеро.

— След преживяното ще гледам на това място с други очи — изрече той почти набожно.

Аурора се чувстваше по същия начин. Всеки път, когато дойдеше в парка, щеше да си припомня щастливите нощни мигове с Никълъс.

Пътуването към дома премина в мълчание. Аурора трепереше все по-силно. Дали пък не бе взела неправилното решение? Да покани Никълъс в леглото си беше също толкова опасно, колкото да освободи тигър от клетката му. Днешната нощ щеше да остави дълбоки рани в сърцето й.

Душевното й състояние беше много сложно. Съзнаваше, че ако прекара тази нощ с Ник, ще изложи на сериозна опасност вътрешния си мир, и то след като дълго време се беше борила, за да го постигне.

След като съм тръгнала по този път, ще го извървя докрай, отсече мислено Аурора. Единствената й надежда беше сметката й да излезе вярна. Дано щом постигне така желаната победа, той да изгуби желание за нови интимности. Дано интересът му към нея отслабне, преди да я е наранил дълбоко.

Ала когато колата зави по алеята зад къщата, Аурора преживя изненада: в партера светеше.

— Господи, какво ли се е случило? — попита разтревожено тя.

Никълъс спря колата, Аурора скочи и забърза по стълбите към задната врата. Момъкът, който търпеливо бе изчакал завръщането на господаря си, пое юздите от Никълъс, а той последва съпругата си в къщата.

В коридора чакаше икономът, облечен с дебел халат върху нощницата, с нощна шапка върху посивялата коса. Сбръчканото му лице изглеждаше силно загрижено.

— Слава богу, че най-сетне се върнахте, милейди! Много се уплашихме, като не ви намерихме в стаята ви!

Аурора го погледна укорително. Нямаше причини да се оправдава пред служителите си.

— Излязох на разходка. Какво става, Денби? Защо в къщата свети?

— Пристигна граф Марч, милейди.

Аурора спря да диша. За бога! Невъзможно беше нощният посетител да е Джефри, който преди година бе загинал в морето. Титлата бе преминала към десетгодишния му брат Хари. Аурора въздъхна и се укори за глупостта си.

— Хари ли? Хари е в Лондон?

— Да, милейди. Поканих го в кухнята. Каза ми, че пътувал дълго и умирал от глад.

— Пътувал дълго? Как така? Нима майка му не е с него?

— Не, милейди. Младият лорд Марч е сам.

В този момент в коридора се появи русо момче, облечено в бричове и жакет за езда. Косата му беше разрошена, а по младото лице, което болезнено й напомняше за Джефри, имаше черни петна.

— О, Рори, толкова се радвам да те видя! — В този миг Хари забеляза Никълъс и спря като закован. За изненада на Аурора момчето стисна ръце в юмруци и очите му засвяткаха гневно. — Кой сте вие? — попита мрачно.

— Хари! — извика сърдито Аурора. — Къде останаха маниерите ти?

— Аз съм Брандън Девърил, братовчед на починалия съпруг на лейди Аурора — представи се учтиво Никълъс.

— Нямате право да сте тук — изръмжа враждебно момчето.

— Дръж се прилично, Хари. Джентълменът е мой гост.

Момчето се обърна обвинително към Аурора:

— Толкова бързо ли забрави Джефри? Та той загина само преди година! Точно на тази дата се удави, не помниш ли?

Аурора се уплаши. Изобщо не бе помислила, че днес е годишнината от трагичната смърт на Джефри.

— Не съм го забравила, Хари — отвърна виновно. — Просто не обърнах внимание на датата. Никога няма да забравя Джефри.

— Тогава какво прави той тук, и то посред нощ?

Аурора се овладя бързо.

— Нямаш право да ми задаваш такива въпроси, млади господине. Мистър Девърил е мой роднина и има пълното право да ме посещава, когато поиска. Ти обаче ми дължиш обяснение. Какво правиш сам в Лондон, и то посред нощ?

Гневът на Хари отстъпи място на детска несигурност.

— Избягах от къщи, Рори. Вече не издържам да живея с мама. Моля те, позволи ми да остана при теб!