Никол Джордан
Страст (5)

4

Не проумявам защо този мъж има такава власт над мен. Как е възможно, като почти не го познавам?

— Значи той ти предложи да сключиш с него брак по разум, за да осигури бъдещето на незаконната си сестра? — обобщи Джейн след подробния разказ на Пърси. Изглеждаше замислена.

Джейн и Пърси седяха на тесния диван в салона, докато Аурора стоеше права до прозореца, твърде развълнувана, за да остане на едно място.

— Точно така — потвърди Пърси. — Никой не знае, че момичето е незаконородено. Майка й е успяла да избегне скандала. Случаят е бил умело потулен.

Джейн вдигна вежди.

— Сестрата на мистър Сабрийн несъмнено ще има изгода от този брак, но каква ще е ползата за Аурора, ако стане негова съпруга?

Пърси не се поколеба да отговори.

— От финансова гледна точка тази женитба ще е много полезна за Аурора, понеже е свързана с придобиване на значително имущество. Майката и двете сестри на Ник във Вирджиния наследяват част от богатството, корабната компания става собственост на братовчед му, също американец. Изричното желание на Никълъс е несъщата му сестра да бъде осигурена, без майката да научи за съществуването на момичето и за изневярата на съпруга си. Ник оставя на Аурора огромна сума. Тя ще управлява и частта на мис Кендрик като нейна настойница. Ако двамата сключат брак, всички тези разпоредби стават неоспорими.

— Разбирам — кимна сериозно Джейн. — Но той ще бъде обесен като пират… Този брак ще хвърли петно върху Аурора, не мислиш ли? Ще й създаде сериозни проблеми в Англия.

— Позицията й в обществото ще я предпази от непочтени атаки. Не забравяй, че Ник също произхожда от аристократично семейство. Братовчед му, граф Уиклиф, е достатъчно влиятелен в обществото.

— Но тя ще се върне в Англия като вдовица! Взехте ли предвид този факт?

— Още едно голямо предимство за нея. Знаеш, че аз съм против Аурора да се омъжи за Халфорд. Като вдовица ще се наложи да изчакат да мине годината на траура, а през това време Халфорд сигурно ще се огледа за друга годеница. Единственият недостатък на тази сделка е, че Аурора вече не може да претендира за титлата херцогиня.

Как говорят за мен, сякаш ме няма в стаята, помисли си гневно Аурора.

— Ще позволите ли и аз да кажа няколко думи по случая? — попита остро тя.

Джейн я погледна виновно.

— Прощавай, миличка, двамата се поувлякохме. Но ти си ни толкова близка и скъпа. Намирам, че Пърси е прав. Обмисли сериозно предложението на мистър Сабрийн.

— Само преди ден ти го определи като опасен — напомни й Аурора. — Нарече го скандален авантюрист.

— Да, права си. Всеки мъж с неговата слава е опасен за неомъжените млади момичета. Предложението за женитба обаче променя нещата. Бракът превръща и най-големия дявол в почтен мъж. Аз съм на мнение, че тази женитба ще реши всичките ти проблеми, Аурора. Знам, че се ужасяваш от предстоящия брак с Халфорд. Той ще те тиранизира дори повече от баща ти. Ще живееш нещастно под диктата на властен мъж и ще раждаш децата му. Във всеки случай Сабрийн е по-малкото зло.

Аурора потрепери, но в следващия миг се усмихна.

— Не особено ласкателна препоръка за един съпруг.

— Това не е идеалното решение, признавам. Но богатството му ще те обезщети за неприятностите.

— Знаеш ли колко грозно прозвучаха думите ти?

— Аз разсъждавам практично, Аурора. Имуществото на Сабрийн ще ти гарантира доста голяма независимост. Би могла не само да отхвърлиш настояванията на баща си да те омъжи за човек, удобен за него, но и да заживееш в собствен дом. Да не разчиташ повече на бащините си пари.

— Значи предлагаш да се опълча срещу баща си? — попита скептично Аурора. — Като чуе, че няма да се омъжа за Халфорд, той ще побеснее.

— Баща ти изтръгна съгласието ти за този брак насилствено — взе думата Пърси. — Ако не му беше обещала да се омъжиш за Халфорд веднага след завръщането си в Англия, нямаше да ти позволи да ни гостуваш. При сегашното развитие на нещата гневът му ще се излее по-скоро върху мен. Дадох му дума да не занемарявам задълженията си спрямо теб. Вместо това аз те съветвам да се омъжиш за Сабрийн — защото съм убеден, че действам в твой интерес, макар и да не отговарям на очакванията на баща ти.

При мисълта за тираничния си баща Аурора изпита горчивина. Дори Пърси не подозираше какво върши херцог Евърсли в пристъп на ярост. Обикновено тя се държеше като покорна дъщеря, защото притежаваше ясно изразено чувство за семейна принадлежност и осъзнаваше какво изисква от нея общественото й положение. Ако се съгласи на този скандален брак, баща й никога няма да й прости.

Джейн стана, отиде при Аурора и сложи ръка на рамото й.

— Сигурно ме смяташ за безчувствена, мила, но не забравяй, че тази връзка ще е краткотрайна. Опитай се да я приемеш като сделка. Сабрийн ти дава името си, нищо повече. Скоро ще заминеш оттук и никога вече няма да го видиш. Но няма да си принудена да прекараш живота си с мъж, когото не обичаш.

При мисълта, че Никълъс Сабрийн ще бъде екзекутиран, Аурора отново се разтрепери.

— Знам колко обичаше Джефри — продължи Джейн, която изтълкува погрешно отчаянието й. — Но бракът с Халфорд само ще увеличи страданията ти. Още си много млада, а си видяла само лоши неща…

Аурора сведе глава към преплетените си ръце. Наистина бе обичала Джефри, но не така, както предполагаше Джейн. С него я свързваше нежна дружба, ала пламтящата страст липсваше. Джефри беше олицетворение на добротата. Той обичаше страстно само изкуството.

Тъкмо спокойният му нрав и уравновесеността му правеха предстоящия им брак толкова желан. Тя го ценеше високо заради добротата, сърдечността и чувството за хумор — качества, които рязко го отличаваха от баща й. Джефри никога не й предписваше как да се държи, никога не я принуждаваше да прави нещо против волята си, не изпадаше в ярост и по най-дребен повод. С Джефри тя щеше да живее спокойно, да се чувства самостоятелна — а той щеше да продължи да се рови в любимите си книги. Смъртта му я съкруши, но откровено признаваше, че го е обичала като брат, не като любовник.

Болезненият спомен извика сълзи в очите й. В лицето на Джефри бе изгубила най-добрия си приятел.

— Мистър Сабрийн не желае брак само на хартия — съобщи тя, опитвайки се да остане спокойна. — Той иска да консумираме брака си, за да е сигурен, че никой няма да оспори разпоредбите му.

Джейн вдигна вежди. Пърси се покашля.

— Сабрийн е прав. Ако бракът ви е консумиран, баща ти не може да предприеме стъпки за анулирането му — обясни делово той. — Впрочем всички в Англия познават предпочитанията на Халфорд към съвсем млада плът. Щом овдовееш, той без съмнение ще изгуби интереса си към теб, защото много държи да получи девствена невеста.

Откровеността му накара Аурора да се изчерви. Вече би трябвало да е свикнала с това. Откритостта, с която говореха Пърси и жена му, беше необичайна, но и много освежаваща в сравнение със задушаващата строгост на нравите, в която бе възпитана самата тя.

Джейн, от вниманието на която не бе убягнало колко се смути Аурора, хвърли укорителен поглед към мъжа си и се опита да я успокои:

— Мистър Сабрийн е тежко ранен и вероятно е изгубил мъжката си сила. Вярвам, че няма да ти се натрапва. Ще му се отдадеш само веднъж. Освен това… моля да извиниш безсрамието ми, скъпа, но се осмелявам да твърдя, че мистър Сабрийн има достатъчно опит с жените, за да направи първата ти брачна нощ приятно преживяване.

Сега беше ред на Пърси да стрелне жена си с поглед. Джейн се усмихна и заразпитва как ще бъде организирана сватбата.

— Пърси, смятам, че не е редно братовчедка ти да се омъжи в онзи ужасен затвор. Не бива да го допускаш!

— Никълъс няма право да напуска крепостта, но параклисът в Бримстън е много приличен. Венчавката би могла да се състои там утре вечер. Дотогава ще получа специално разрешение и ще съставя завещанието.

Понеже Аурора продължаваше да се взира в празното пространство, Пърси отиде при нея и стисна ръката й.

— Мила братовчедке, не си длъжна да приемеш предложението на Сабрийн, както не си длъжна и да се омъжиш за Халфорд. Ние те приехме с радост в дома си и ти предлагаме да останеш при нас колкото искаш. Не е нужно да се връщаш в Англия.

— Благодаря ти, Пърси — отвърна тихо Аурора, — но Англия е моята родина. Там живеят роднините и приятелите ми.

— Не искам да ти натрапвам решение, за което по-късно ще съжаляваш.

Аурора се усмихна колебливо.

— Да, Пърси, знам. — Крачката, която й предстоеше да предприеме, бе твърде значителна, за да я направи под натиск, дори ако този натиск идваше от любещи и доброжелателни роднини. — Безкрайно съм ви благодарна за загрижеността — обърна се тя към Джейн. — Но ми е нужно малко време да помисля. Позволявате ли?

— Но разбира се, скъпа — отвърна Джейн и сърдечно я прегърна.

— Така е най-добре — кимна и Пърси. — Моля те само да побързаш. Никълъс Сабрийн няма много време.

— Знам — отвърна глухо Аурора.

Взе наметката си и излезе да се поразходи под палмите в градината. Карибското слънце потъваше зад далечния хоризонт като огромна пламтяща топка и потапяше океана в медночервено сияние. Аурора не обърна никакво внимание на величествения природен спектакъл. През цялото време виждаше пред себе си фино изрязано, опърлено от слънцето мъжко лице и две загадъчни тъмни очи, които я омагьосваха.

Хиляди причини говореха против безумната идея да стане съпруга на Никълъс Сабрийн. Той беше авантюрист, осъден на смърт. Баща й ще побеснее от гняв. Обществото ще бъде шокирано. Но най-същественият аргумент срещу това обвързване бяха собствените й чувства. Как ще понесе да изгуби съпруга си на бесилката? Как ще понесе този позорен край само няколко часа, след като се е заклела да го обича и почита, докато смъртта ги раздели.

Вече бе загубила много обичани хора, сред тях и мъжа, с когото бе сгодена от ранна младост. Колкото и безумна да изглеждаше мисълта, тя вече тъгуваше за Никълъс Сабрийн, когото познаваше едва от един ден. Чувстваше се силно привлечена към него и знаеше, че ако стане негова съпруга, тези чувства ще се задълбочат.

След трагичната смърт на Джефри се бе заклела никога вече да не се обвързва с чувства към някой мъж.

Аурора стигна до края на засенчената от палми алея и се запъти обратно към къщата. Защо тъкмо на нея се случи този толкова труден избор?

Преди смъртта на Джефри бъдещето й бе уредено по най-добрия начин. Като графиня Марч щеше да води безгрижен живот редом със сърдечен съпруг, с когото я свързва нежна дружба. Джефри щеше да й разреши висока степен на независимост, а тя щеше с радост да го дари с цял куп здрави деца.

Баща й не уважи траура й за Джефри и я принуди да приеме предложението на един омразен мъж. С Халфорд поне не съществуваше опасност да изгуби сърцето си.

На устните й заигра горчива усмивка. Странно защо съдбата толкова държеше да й натрапи нежелан брак. Вероятно истинската любов щеше да си остане неизпълнена мечта за нея. Никога нямаше да познае голямата страст, както я възпяваха поетите. Онази поразяваща, всеобхватна любов, която майката на Рейвън бе преживяла с бащата на Никълъс…

Никълъс Сабрийн. Аурора затвори очи, за да се наслади на спомена за целувката му. Устните му бяха толкова настойчиви и същевременно нежни… А целувката му беше по-вълнуваща от всичко преживяно досега.

Този мъж беше напълно различен от Джефри. Авантюрист, пират, воин, борец, умеещ да защитава интересите си. Опасен човек. Докосването му я вълнуваше. Тъмните му очи обещаваха наслади, за каквито не смееше и да мечтае.

Въпреки това Никълъс притежаваше чувство за чест. Кой мъж би вложил толкова усилия, за да изпълни последната воля на баща си? Кой мъж би рискувал живота си, за да отиде при несъщата си сестра и да осигури бъдещето й?

Аурора се облегна на високото гъвкаво стъбло на една палма. Би ли могла да отхвърли молбата му? Като си помислеше за тъмната килия, в която бе затворен, сърцето й се свиваше от болка. Нейната участ също не беше лека — баща й я принуждаваше да се омъжи за доста неприятен човек, но тя в никакъв случай не можеше да се сравни с неговата страшна съдба. Тя беше единствената му надежда.

Постара се да разсъждава спокойно и разумно. Щом е принудена да сключи брак по разум, много по-добре е сама да вземе решението. При всички съмнения имаше и доста аргументи в полза на брака с мистър Сабрийн. Но първо място беше възможността да се отърве от брака с Халфорд. Ще се върне в Англия, но там ще определя живота си сама. Ще се освободи от тираничния си баща. Вече няма да понася гневните му изблици.

Свобода! Едва когато Сабрийн обеща да й я осигури, тя осъзна колко силно е копняла да бъде свободна. Тръгна с Пърси и Джейн, за да се отърве от грубия си баща. Изминалите месеци бяха балсам за наранената й душа. Тук живееше свободно и безгрижно, без напрежение, без страх от избухванията на херцога.

Вероятно никога вече няма да се върне в този мирен рай. Женитбата с Никълъс Сабрийн беше единственият й шанс да стане независима. Като вдовица сигурно ще намери спокойствието, за което копнееше.

Само да не беше заплашителната мисъл за консумирането на брака! Една нощ. Ще ми подарите ли една нощ? Той й бе загатнал, че ще й подари първа брачна нощ, за каквато дори не е смеела да мечтае. Но тя ще загуби невинността си… Разумът й се плашеше от възможността да се отдаде на толкова страстен мъж.

Интимността на първата брачна нощ сигурно ще изостри душевния й конфликт. Дали ще успее да прекара една нощ с него, без да изгуби сърцето си? Какво ще стане, ако си заповяда да остане на разстояние, да приеме този брак единствено като делова уговорка? Като временна връзка, която ще продължи само ден или два? Ако направи само това, което трябва…

Аурора изпъна рамене и излезе на слънце. Ще се опита да запази спокойствие. Кой знае, може би прави най-голямата грешка в живота си, но вече бе взела решение. Ще се омъжи за Никълъс Сабрийн.

Утре ще стане негова съпруга.

 

 

— Приела е предложението ми? — повтори Никълъс, сякаш искаше да се увери, че е чул правилно.

— Да — потвърди Пърси. — А командир Мадсън се съгласи да отложи екзекуцията. Венчавката ще се състои утре вечер.

Ник въздъхна дълбоко. Напрежението, което го сковаваше от мига на арестуването му, изведнъж се изпари.

— Пърси, безкрайно съм ви благодарен, че позволихте на братовчедка си да ме изслуша и ми помогнахте да я убедя.

— Не се наложи да я убеждавам. Аурора взе решението самостоятелно.

— Според мен подценявате влиянието си. — Никълъс посочи малката масичка, на която стояха гарафа и чаши. — Какво ще кажете да пием по чаша вино за моето щастие?

— Вино? — Пърси огледа изненадано оскъдно обзаведената килия. — Донесли са ви столове и маса. Обкръжили са ви с удобства.

— Да, благодарение на командир Мадсън. По този начин изразява съжалението си, че се е наложило да ме приеме в крепостта и да ме обеси — изкоментира сухо Ник.

— Да, спомням си. Той каза, че ви дължи услуга. Доколкото знам, снаха му е била една от многото, които преди шест години спасихте от въстаналите роби на Санта Лусия.

— Боя се, че не си спомням дамата.

— Мадсън обаче не е забравил спасителната ви намеса. Затова отложи екзекуцията, без да се колебае. — Пърси прие с усмивка чашата, която му предложи Ник. — Възмутен е, че го задължават да изпълни такава позорна заповед. Наговори ми куп грубости по адрес на адмирал Фоули и спомена, че предпочита да ви откарат в Барбадос, където Фоули лично да се заеме с вас.

— Ще се погрижа Мадсън да получи малък дар на сбогуване.

— Сигурен съм, че ще се зарадва на сандъче с френски коняк — отбеляза Пърси с присъщото си чувство за хумор. — Като съюзници на французите, вие, американците, имате по-лесен достъп до хубавите неща в живота. Ние, англичаните, оставаме на сухо. — Хвърли презрителен поглед към грубо скования нар и допълни: — Още по-добре би било Мадсън да ви осигури по-комфортна квартира. Позорно е братовчедка ми да прекара първата си брачна нощ в това подземие.

— Бог знае, че тя заслужава само най-доброто — съгласи се мрачно Ник. — Ще поговоря с Мадсън.

— Направете го. Сигурен съм, че той с удоволствие ще направи нещо за Аурора. Каза ми, че много я харесва.

— Не само той я харесва. Братовчедка ви е прекрасна млада жена.

— Така е, но Мадсън никога не би посмял да й досажда, защото знае, че е в траур. Това обстоятелство я опази от обожатели. В Англия нямаше да се отърве от кандидати за ръката й — не само заради красотата си, а и заради общественото си положение. За щастие дългогодишната връзка с лорд Марч и строгият й баща възпираха младите джентълмени да я ухажват. Съмнявам се обаче, че Аурора съзнава въздействието си върху мъжете. — Пърси се намръщи загрижено. — В тази връзка имам молба към вас, Ник. Братовчедка ми е възпитана много строго. Надявам се да се отнесете към нея с нужната сдържаност…

Сабрийн срещна погледа му, без да мигне.

— Бъдете уверен, Пърси, че никога не съм бил лош с жена.

— Не искам да кажа, че нарочно ще й причините болка. Моля ви само за сдържаност. Обуздавайте страстта си. Аурора не може да се сравни с другите ви любовници. Тя е напълно невинна и няма никакъв опит във физическата любов.

— Давам ви думата си, че ще се отнасям с нея с необходимата деликатност — обеща тържествено Ник. — А сега да обсъдим финансовата страна на въпроса. Като се има предвид военното положение, лейди Аурора няма да има достъп до парите ми, съхранявани в американски банки. Затова ще й дам писмо до братовчед ми Уиклиф в Англия. Люсиен ще изпълни желанието ми и ще й връчи уговорената сума. След края на войната американските банки ще му я изплатят.

Двамата обсъдиха всички подробности: каква издръжка ще получава Аурора, каква ще е сумата, която тя ще управлява като настойница на Рейвън. Уговориха и отделните постановки в завещанието на Ник.

След като Пърси записа всичко уговорено, Сабрийн смени темата.

— Имам една последна молба към вас, приятелю. Искам лейди Аурора да напусне острова, преди да ме екзекутират. Не желая жена ми да види как умирам на бесилката.

— Ще е много сложно да изпълня тази молба — отвърна замислено Пърси. — Познавам добре Аурора и съм сигурен, че тя ще откаже да замине. Трябва да знаете, че тя е много отговорна млада дама. Вероятно ще се почувства задължена да остане с вас до края.

— Моля ви да предотвратите това. Не искам да ме види на бесилката!

— Ще направя каквото мога.

— Отведете Аурора в Монсерат, ако трябва и насила. Там е хвърлила котва шхуната на Уиклиф, за да отведе сестра ми в Англия. Лейди Аурора също ще се качи на кораба и двете заедно ще отплават към родината.

— Ще се погрижа — обеща Пърси. — Иска ми се да можех да направя повече за вас.

Никълъс протегна ръка на приятеля си.

— Направихте за мен предостатъчно, Пърси. Повярвайте ми, ще умра спокойно, като знам, че бъдещето на сестра ми е осигурено.

След като Пърси се сбогува, Ник се отпусна на твърдия нар и за първи път след арестуването си се почувства спокоен — странно предвид факта, че утре му предстоеше да се ожени. Открай време се ужасяваше от мисълта да се обвърже с някоя жена. Мразеше представата, че ще се наложи да ограничи свободата си. При нормални обстоятелства щеше да се разбунтува против мисълта за женитба, да се брани с всички средства. Ала обстоятелствата бяха повече от необикновени.

Необикновени като бъдещата му съпруга.

Аурора Деминг беше въплъщение на противоречието — с учудващо силна воля за една винаги закриляна, добре възпитана млада дама от висшата аристокрация, смайваща смесица от недостъпна елегантност и момичешка грация.

Дали пък не искаше твърде много от тази разглезена херцогска дъщеря? Тя беше добродетелна. Невинна. Пленителна. При мисълта, че утре ще стане негова, слабините му запариха.

Чудна красавица със златна коса, дълбоки сини очи и сочна розова уста.

Споменът за първата им целувка засили желанието му. Никълъс изруга тихо. Как да си наложи сдържаност? Беше имал безброй жени. Страстни жени, които изцеждаха силите му. Нежни жени, които задоволяваха глада му с много мекота. Ала беше убеден, че една любовна нощ с Аурора ще представлява напълно ново преживяване за него. Когато я целуна, откри в очите й огън — тлеещо, дълго потискано желание.

Ник се отдаде на сладостни фантазии за първата си брачна нощ. Рисуваше си как ще завладее тази прекрасна, несъбудена жена с много нежност и внимание. Възможността да възпламени сърцето и тялото й му причини мъчителна болка, която нямаше нищо общо с раните му. Мъж, държал в обятията си такава жена, може да умре блажен.

Никълъс си заповяда да запази спокойствие. Постепенно напрежението в мускулите му отслабна.

Тази женитба не беше грешка. Утре ще е последният му ден на тази земя. Ще го прекара в прегръдките на едно прекрасно момиче с позлатена от слънцето коса и огнени сини очи.