Никол Джордан
Страст (22)

21

Цената му беше твърде висока — той поиска сърцето ми…

Потънала в мислите си, Аурора се взираше в отворения дневник. Седеше на каменната пейка във вътрешния двор под нацъфтелия във виолетово рододендрон. Беше се върнала далеч назад, в друго време, на друго място. Тихото плискане на водата във фонтана сякаш повтаряше думите на Дезире, записани преди цял век:

Безкрайно страдам от бурята, която бушува в сърцето ми. Той ме изправи пред съдбоносно решение. Аз копнея за свобода. Копнея да избягам от този чужд, екзотичен свят и да се върна към обичайното си съществуване, под закрилата на семейството си. Ала веригите на страстта, които ме обвързват за него, са също толкова силни, колкото копнежът ми по дома.

Какво да правя? Какво бъдеще ме очаква тук? Той не може да се ожени за мен — това би означавало да стане жертва на политическите интриги в двора. Ако признае публично любовта си към една чужда жена, към една християнка, ще го обвинят в държавна измяна и ще го екзекутират. Единствената възможност е да остана негова наложница. Една от многото. Децата, с които ще го даря, ще растат в неговия жесток свят и никога няма да ми принадлежат.

Любовта може да изстине, а страстта охладнява още по-бързо. Днес той ме желае, но какво ще е след пет, след десет или трийсет години? И тогава ли ще съм красива в очите му? Нали плътта ми ще повехне, светлата ми кожа ще изгуби блясъка си… нали млади красавици ще си съперничат за благоволението му… Той твърди, че ще ме обича винаги, но мога ли да вярвам в думите му, изречени в мигове на трескава страст?

Той твърди, че изборът е единствено и само мой. Вижда колко страдам от затворничеството си и ми предлага да разкъсам веригите. Готов е да ме освободи, ако пожелая, защото моето щастие е по-важно от неговото собствено.

Сега трябва да взема решение. Да избера кое е по-важно за мен. Ако предпочета да си възвърна свободата, ще платя висока цена: никога вече няма да го видя, никога вече няма да се наслаждавам на любовта му. Ще понеса ли да живея без него? Ако пък остана при него, ще бъда робиня на страстта. Ще се примиря с факта, че никога вече няма да видя семейството си, приятелите, родината, само за да бъда с него… докато все още ме иска.

Смили се над мен, Боже, и ми дай добър съвет…

Аурора затвори очи, разкъсвана от собствения си вътрешен конфликт. И тя бе принудена да вземе съдбоносно решение. Или ще затвори сърцето си, за да избегне болката от една нещастна любов, или ще рискува да тръгне към неизвестно бъдеще със своя невероятен мъж.

Какво да прави? Вече не беше в състояние да се бори със страстта, която изпитваше към Никълъс. Вече не можеше да отрича чувствата си към него — те се задълбочаваха всеки ден. В обятията му трепереше от щастие, самото му присъствие я изпълваше с ликуваща радост. Какво ще стане, ако признае любовта си към Никълъс и го изгуби? Тогава съдбата й ще е подпечатана: ще умре от отчаяние.

Мисълта да го пусне да си отиде й причиняваше адски мъки. Би ли понесла да живее без него, когато той обърне гръб на Англия?

Аурора отчаяно поклати глава. И тя като Дезире не знаеше как да постъпи.

— Аурора?

Стресната, младата жена вдигна глава. Ник стоеше пред нея и я гледаше втренчено.

Сърцето й се сгърчи от болка. Това беше последният ден от малката им ваканция. До днес бяха избягвали най-важната тема — какво ще стане с брака им. Сега обаче тя прочете в зениците му, че моментът е настъпил. Аурора трябваше да се изправи лице в лице с истината, а не беше готова за това.

Никълъс седна до нея на каменната пейка.

— От мен ли се криеш?

— Не се крия — възрази слабо тя и избегна настойчивия му поглед. — Исках само да размисля.

Никълъс взе ръката й и сплете топлите си пръсти с нейните.

— Искаш да помислиш върху решението, което трябва да вземеш, така ли?

— Да.

— Дали ще тръгнеш с мен, когато напусна Англия?

— Да.

— Взе ли решение?

— Не, още не. — Аурора въздъхна унило. — Никога не съм била в Америка, Никълъс. Не познавам никого там…

— Познаваш мен.

— Какво ще стане, ако отново тръгнеш по широкия свят да търсиш приключения?

— Вече ти казах, че повече няма да търся приключения. — Палецът му се плъзгаше нежно по дланта й. — Животът с теб ще е достатъчно приключение. Всеки ден с теб е откровение.

Когато Аурора остана безмълвна, Никълъс се усмихна измъчено.

— Понякога ще се налага да отсъствам по работа, но се надявам ти да ме придружаваш в тези пътувания. Надявам се, че ще ти хареса да плаваш с корабите ми. Ако обаче предпочиташ да си стоиш вкъщи, ще се запознаеш с мили хора, които ще ти правят компания. Смятам, че ще харесаш мама и сестрите ми. Убеден съм, че те ще те обикнат от все сърце. Ние с теб можем да имаме щастлив брак, Аурора.

Тя потърси погледа му.

— Трудно ми е да повярвам, че си готов да се откажеш от свободата си.

— Хората надценяват понятието свобода — отвърна той със свиване на раменете. — Осъзнах го в един момент. В досегашния ми живот нямаше нито един човек, който заслужава да се откажа от свободата си заради него… докато не срещнах теб.

— Ще се радваш на брака ни, но един ден ще ти омръзна.

Никълъс я погледна право в очите.

— Това няма да се случи никога.

— Защо си толкова сигурен?

Никълъс пое дълбоко въздух.

— Защото… защото се влюбих в теб.

Аурора се ококори изненадано.

— Истина е. — Никълъс придружи признанието си с дяволита, момчешка усмивка. — Още когато те видях за първи път на кея в Сейнт Китс, бях изгубен, но тогава не го знаех. Трябваше ми време да го проумея.

— Ти не ме обичаш истински — опита се да възрази Аурора.

— Така ли? — Тъмните очи станаха безкрайно меки.

— Как бих могъл да не те обичам след всичко, което направи за мен? Ти ми спаси живота, Аурора. Втурна се към мен като ангел на отмъщението и ме предпази с тялото си от жестокостта на войниците. А после се омъжи за мен, макар да знаеше, че проклетият ти баща ще те лиши от наследство. След това се погрижи за Рейвън като за собствена сестра.

— Ти май бъркаш любовта с благодарността, Никълъс.

— Не, сърце мое. Любовта не може да се сбърка. Още при първата ни среща усетих връзка между нас — с никоя друга жена не съм имал такова усещане. През нашата първа брачна нощ се съединиха не само телата, но и душите ни. На следващата сутрин трябваше да разкъсам тази връзка и да те отпратя — това беше най-голямото мъчение, което съм изстрадвал в живота си. По-късно, когато успях да избягам, ти ме преследваше в сънищата ми. Ти открадна сърцето ми и ме остави да се разкъсвам от копнеж по теб.

Неочакваното признание я извади от равновесие. Сърцето й се гърчеше от болка. Да повярва ли в думите му? Наистина ли я обичаше? Или просто я ласкаеше, за да я накара да остане с него?

— Според мен бракът е много повече от физическо желание — опита се да обясни тя.

— Нас не ни свързва само физическо желание, скъпа.

— Нас ни свързва страстта и аз не я отричам. Но колко време ще продължи тя? Страстта охладнява бързо…

Никълъс сведе поглед към ръцете им.

— Страстта прераства в любов…

Аурора беше развълнувана до дън душа. Изпитваше едновременно копнеж, надежда, учудване, съмнение, желание. Никълъс опря чело в нейното.

— Бъди моя жена, Аурора — прозвуча умолително гласът му.

— Не знам, Никълъс… — прошепна отчаяно тя. Толкова искаше да му повярва! — Нужно ми е… повече време.

Никълъс колебливо вдигна глава.

— Разбирам. Не си готова да вземеш решение. — Целуна я нежно по устата, пусна ръката й и стана. — Имаш време. Утре си заминаваме. Ще минат няколко дни, докато приготвя кораба си за отплаване.

— Толкова скоро? — попита задъхано Аурора.

Лицето му беше абсолютно сериозно.

— Боя се, че да. — И след кратко колебание продължи: — Искам да дойдеш с мен в Америка, но няма да те принуждавам за нищо. Желанието ми е да тръгнеш с мен по своя воля, защото искаш да живееш с мен. С цялото си сърце се надявам да кажеш „да“.

С тези думи той се обърна и я остави сама. Аурора го проследи със замъглен от сълзи поглед и ранено сърце.

Ще посмее ли да му повярва? Или Никълъс просто искаше да я предпази от живот без страст и разкрасяваше намерението си с примамливи обещания и любовни клетви само за да я убеди? Как да е сигурна, че той я обича истински? Как да се довери на собственото си сърце?

След време посегна към дневника на младата французойка. При мисълта за трагичната съдба на Дезире в очите й запариха сълзи. Ориенталският принц й бе обещал щастието на любовта, по-скъпоценно от златно съкровище, но накрая й бе причинил неописуема болка. Историята завършваше със смъртта на принца.

Дезире бе взела решение да остане при любимия си и това решение бе довело до неговата гибел.

След интрига, изкована от една ревнива наложница, смъртният враг на принца отвлякъл Дезире от двореца и я затворил в далечна планинска крепост. Принцът събрал армия и обсадил крепостта, за да освободи любимата си. Убил похитителя й, но починал от ужасните си рани. Дезире плакала с горчиви сълзи, когато принцът умрял в ръцете й. Изплакала болката си в дневника и думите й отново отекнаха в мислите на Аурора.

Разкаянието горчи като отрова на езика ми. Защо, защо си позволих да те обичам?

Аурора изтри сълзите си с треперещи ръце и отчаяно се запита дали и тя е нападната от същата смъртоносна болест като Дезире.

 

 

Сребърните лъчи на луната падаха върху леглото, на което лежаха нежно прегърнати двамата влюбени. Никълъс наблюдаваше спящата жена в ръцете си, изпълнен с нежност. Така трябваше да бъде всяка нощ. Да живее с Аурора — това щеше да бъде най-голямото приключение от всички, които беше преживял досега.

Тя беше единствената жена, която бе желал по такъв начин. Съкровено, страстно, с цялото си сърце, до края на времето. Единствената жена, която изпълваше душата му. Всеки път, когато я докоснеше, в сърцето му пламваше нежност.

Той я обичаше. Любовта пламтеше в сърцето му като огън. Привлече я към себе си и зарови лице в косата й.

Знаеше, че тя е разколебана. За първи път мислеше какво ще е да замине с него за Америка и двамата да живеят като съпрузи. Надяваше се един ден да спечели любовта й.

За първи път усети как страхът в сърцето му започва да отслабва.

 

 

Когато на следващия ден потеглиха към Лондон, Аурора все още не бе взела решение. Беше благодарна, че Никълъс язди край каретата, защото имаше нужда от усамотение, за да подреди хаотичните си мисли — властното му присъствие щеше да я обърка още повече.

Когато каретата спря пред лондонския й дом, тя слезе бавно, сякаш искаше да забави края на романтичното им бягство. Никълъс я придружи по каменните стъпала към входната врата, където вече ги очакваше с присъщото си достойнство Денби. Аурора го поздрави сърдечно и му подаде шала си. Едва тогава забеляза, че той я гледа някак странно.

— Случило ли се е нещо, Денби? — попита изненадано тя. — Да не ви е зле?

— Благодаря за загрижеността, милейди, добре съм. — Икономът се покашля. — Но си позволявам да ви кажа, че ви очакват… интересни новости. — Направи пауза и съобщи с мрачно лице: — Лорд Марч се завърна.

— Хари? — Аурора беше готова да се ядоса, но загрижеността надделя. — Пак ли е избягал от къщи?

— Не, милейди, не става дума за младия господин Хари. Големият му брат лорд Марч е отново тук.

В сърцето на Аурора пропълзя леден студ.

— Джефри? — прошепна с пресекващ глас тя. — Невъзможно…

Лицето й пребледня и Никълъс я хвана за лакътя, за да я подкрепи.

— Сигурно се лъжете, Денби — продължи беззвучно Аурора. — Джефри загина преди година. Удави се в открито море.

— Да, милейди, всички вярваха, че е мъртъв — обясни тържествено икономът. — Но ако си спомняте, тялото му така и не бе намерено. Очевидно Негово лордство е преживял корабокрушението и е бил изхвърлен на френския бряг. Бил е тежко ранен, но е жив, милейди.

Аурора се обърна към Никълъс с разширени от ужас очи.

Погледът му беше затворен, лицето му се бе вкаменило в непроницаема маска.