Никол Джордан
Страст (27)

26

Едва сега разбирам: оковите на любовта са по-здрави от железни вериги. От тях не можеш да се освободиш. Той бе оковал сърцето ми с вериги, по-здрави от желязото.

Никълъс гледаше смъртоносното оръжие, без да помръдне. В гърдите му бушуваше луд гняв. Няма да позволи на Джеръд да го арестува. Не и сега, когато бе намерил щастието на живота си.

Стисна до болка кристалната чаша. От доста време пиеше коняк с приятелите си, за да забрави грижите, макар да знаеше, че нищо няма да изличи болката му от загубата на Аурора. Когато тя изведнъж застана на вратата като ангел от трескави фантазии, той изтрезня на минутата.

Очевидно Джеръд я е проследил до пристанището… или Марч го е уведомил, за да се отърве от съперника си. Не, невъзможно. А и сега не беше време да се пита как британският офицер го е намерил.

Джеръд избута Аурора и Марч настрана и влезе в каютата.

— В името на Короната — обяви тържествено той, без да крие злорадството си, — вие сте арестуван, Никълъс Сабрийн.

Никълъс бързо прецени на какво разстояние се намира врагът му. Сигурно ще успее да му изтръгне оръжието, но ако се нахвърли върху него, ще застраши Аурора. Да рискува ли? Освен това не знаеше дали може да разчита на подкрепата на приятелите си. Все пак те бяха поданици на британската корона и ако попречеха на един морски офицер да изпълни дълга си, можеха да ги обвинят в държавна измяна. Значи трябваше да се бие сам.

Понеже Никълъс не каза нито дума, Джеръд направи още една крачка към него.

— Какво ще каже в своя защита Морския дявол?

Никълъс се усмихна хладно.

— Незабавно напуснете кораба ми, капитане.

Джеръд го изгледа мрачно.

— Имам пълното право да ви арестувам. Ще ме придружите, или…

— Или какво? Ще ме застреляте, без да ви мигне окото?

— Ако ме принудите, няма да се поколебая. Но предпочитам да ви видя на бесилката. Войниците ми чакат на кея. Ще ви отведем в Нюгейт. Там ще изчакате изпълнението на присъдата.

Ник незабелязано премести тежестта си от единия крак върху другия и се приготви за скок. В същия момент обаче се обади братовчед му.

— Според мен се престаравате в изпълнението на служебните си задължения, капитан Джеръд — установи спокойно Люсиен. — Сбъркали сте човека. Джентълменът пред вас е мистър Девърил. Аз гарантирам за него.

— Аз също — подкрепи го провлечено Клюни.

— Както виждате, капитане, вашата дума стои срещу думата на двама членове на Горната камара.

— На трима — поправи го с усмивка Джефри.

Ник хвърли бърз поглед към Марч. Наистина ли е готов да заложи честта си, за да защити непознат човек? Ако е така, сигурно го прави заради Аурора. Обича я истински и поставя нейното щастие над своето. В сърцето му пламна симпатия към съперника. Защото знаеше какво означава да загубиш Аурора.

— Моите най-искрени благодарности, лорд Марч — промълви трогнато той.

— Трябва да признаете, че шансовете ви са лоши — обърна се Клюни към капитана с обичайния си безгрижен тон.

Лицето на Джеръд пламна от гняв. Премести поглед от единия лорд към другия и процеди през зъби:

— Значи наистина сте готови да излъжете, за да прикриете един пират? Който оказва помощ на престъпник, е виновен в предателство към родината.

— Лъжете се, драги — възрази все така спокойно Уиклиф. — Този човек не е престъпник. Той е американски роялист, потърсил и намерил закрила на английска територия. И вие, капитан Джеръд, нарушавате закона, като се опитвате да го арестувате.

Капитанът се вбеси. Вдигна пистолета и отново заплаши жертвата си. С ъгълчето на окото си Никълъс забеляза как Аурора направи някакво движение, но не посмя да отмести поглед от оръжието.

— Кълна се в бога — заяви пламенно офицерът, — този път няма да ми избягате! Аз ще ви…

Глух удар прекъсна думите му. Очите му се оцъклиха и той рухна на дъските.

Аурора застана над проснатото тяло на капитана с бутилка коняк в двете ръце. Беше го улучила точно в темето.

Решителната й намеса слиса присъстващите господа. Аурора беше бледа, но напълно овладяна.

— Аз… убих ли го? Мъртъв ли е?

Никълъс се наведе над падналия, взе му пистолета и провери пулса му с два пръста на шията.

— Нищо му няма. Само е изгубил съзнание.

Погледна Аурора и кимна бавно.

— Ти не преставаш да ме учудваш, ангеле.

— Веднъж ми каза, че понякога насилието е неизбежно — обясни с леко треперещ глас тя. — В този случай го счетох за уместно. Той искаше да те застреля.

— И сигурно щеше да го стори.

Никълъс се изправи и подаде пистолета на Клюни. Обърна се към Аурора, взе бутилката от ръцете й и я сложи на масата. Направи крачка към любимата жена и я притисна в обятията си.

— Не можех да позволя да ти стори зло — промълви тя и плахо погледна в очите му.

— Благодаря ти, любов моя — засмя се развеселено той.

Джеръд се размърда, но не дойде на себе си.

— Колкото и да ми е неприятно да ви разваля идилията, влюбени гълъбчета — намеси се иронично Клюни, — бих искал да попитам как, според вас, трябва да постъпим с нашия свръхусърден приятел.

— Да намерим въже и да го вържем — предложи с усмивка Люсиен. — Скоро ще се разбеснее пак.

— Да го вържем? — разсмя се Клюни. — Гениална идея!

Люсиен го дари с иронична усмивка.

— Неволята винаги ражда гениални идеи.

Никълъс се отдели неохотно от Аурора и извади от едно чекмедже нож и дебело въже. Уиклиф коленичи пред капитана и върза ръцете му на гърба.

— Имаш ли план, Люсиен? — попита провлечено Деър, докато приятелят му стягаше въжетата.

— Ще го отведа на сигурно място и ще го държа там, докато приятелят ни Брандън излезе в открито море.

— А как ще минем покрай войниците? — попита Марч.

— Ще им заповядам да се върнат на постовете си и те няма да се противопоставят, особено като видят, че капитанът им е със запушена уста и не може да възрази срещу заповедта ми.

— Джеръд ще побеснее.

— И какво от това? Няма да му позволя да предаде Ник на палача.

— Според мен няма да се стигне дотам, ако Ник подаде молба за помилване до принц-регента — предложи замислено Деър.

— Какво предлагаш? — попита с интерес Никълъс.

— Ще си купиш помилване. Прини обича пиратите. Лесно ще го убедиш в невинността си, като понапълниш държавната хазна.

— Във всеки случай си струва да опиташ — подкрепи го Люсиен.

Джеръд изстена, вдигна вързаните си ръце и опипа цицината на главата си. Огледа се замаяно и установи, че граф Клюни е насочил собствения му пистолет към него.

— Вие ме ударихте! — изохка той. — Как посмяхте!

— Те не са виновни — възрази Аурора и очите й светнаха злобно. — Аз ви ударих.

Смаяното лице на капитана предизвика весел смях.

— Направихте груба грешка, като ме заплашихте, Джеръд. Моята… — Той млъкна, за да не издаде самоличността си. — Лейди Аурора се превръща в тигрица, когато защитава приятел.

Джеръд го удостои с гневен поглед и се обърна към другите господа:

— Този престъпник ви е заблудил, милорди. Той не е Брандън Девърил, а осъден на смърт пират и…

— Подобни нелепи твърдения ми досаждат до смърт — прекъсна го Клюни. — Позволи ми да ти предложа средство, с което да запушиш устата на добричкия капитан, Люсиен. — И подаде кърпичката си на Уиклиф.

Джеръд се отдръпна ужасено.

— Проклятие! Ще си платите за тази дързост! Ще ви изправя пред съда за държавна измяна!

— Съмнявам се, че ще ви се удаде — отвърна съвсем спокойно Люсиен. — Много скоро ще установите, че моето влияние в Адмиралтейството е в пъти по-голямо от вашето. Военният флот на негово величество ми дължи повече от една услуга. А лорд Марч е герой от войната, не забравяйте този дребен факт.

Джеръд изохка безсилно и се обърна към Аурора:

— Ще съжалявате горчиво, ако тръгнете с този престъпник, милейди. Ще ви бъде забранено да стъпите отново на английска земя.

Аурора потърси погледа на Никълъс.

— Това изобщо не ме притеснява — заяви тя и сините й очи светнаха.

Никълъс бе готов да изкрещи от радост. Едва се удържа да не я грабне в прегръдките си.

Уиклиф се опита да пъхне кърпата в устата на Джеръд. Капитанът побесня.

— Няма да ви позволя! — изсъска и започна да се бори яростно.

Люсиен сложи ръце на шията му и стисна лекичко.

— Надявам се да ми спестите усилието да ви предам отново в ръцете на създателя. Или желаете да дойдете в съзнание в открито море, без спасителна лодка надлъж и на шир?

Джеръд престана да се мята.

Варварско, но ефективно, помисли си злорадо Ник.

Джеръд изглеждаше така, сякаш е глътнал жлъчка. Люсиен пъхна кърпата в устата му и го изправи на крака.

— Време е да се сбогуваме. Корабът скоро ще вдигне котва.

— Благодаря ви, милорди. — Аурора се поклони и се усмихна сърдечно. — Никога няма да ви забравя.

Люсиен вдигна вежди.

— Само защото позволяваме на един честен човек да си отиде с мир? За това не ми дължите благодарност. Аз харесвам този негодник, трябва да знаете. Ако желаете, ще предам сърдечните ви поздрави на приятелите и познатите и ще ви извиня заради прибързаното отпътуване.

Аурора изведнъж посърна.

— Какво ти е, ангеле? — разтревожи се Никълъс.

— Рейвън… не успях да се сбогувам с нея. Как ще я оставя сама в Англия?

Ник се обърна към братовчед си:

— Ще се заемеш ли с младата дама, Люсиен?

— С най-голямо удоволствие.

— Аз също предлагам услугите си — закима усърдно Клюни.

— Прощавай, но да помоля теб да закриляш някоя дама, означава да пратя вълк за пазач на стадо овце — засмя се Никълъс.

— В този случай няма от какво да се опасяваш. Ще се отнасям към мис Кендрик като по-голям брат, заклевам се — увери го Клюни.

— Ако чуя нещо неприлично, ще те намеря и ще те сложа на масата за мъчения — заплаши го шеговито Ник.

— Няма да забравя предупреждението ти. Е, скъпи приятели, довиждане и добър път!

Люсиен и Клюни хванаха пленника от двете страни и излязоха от каютата. Аурора се втурна към Джефри, прегърна го и нежно го целуна по бузата.

Ник с мъка се удържа да не се намеси, макар да знаеше, че вече няма причини да ревнува от Марч. В крайна сметка победата беше за него. Аурора щеше да остане негова жена.

Джефри също целуна Аурора и се обърна към Никълъс:

— Грижете се добре за Аурора, Сабрийн, иначе ще се видя принуден да ви посетя в Америка.

— Бъдете уверен, че ще я пазя и ако трябва, ще дам живота си за нея — отговори съвсем сериозно Ник.

Джефри се обърна отново към Аурора:

— Желая ти цялото щастие на света, мила моя.

— И аз ти желая същото. Бъди щастлив със Симон. Надявам се един ден да се запозная с нея.

С последна усмивка Марч излезе от каютата и затвори вратата зад гърба си.

Никълъс въздъхна дълбоко. Всяко мускулче по тялото му се напрегна. Аурора се обърна към него и той потърси погледа й.

— Не съм се излъгал, нали? — попита тихо. — Ти ме обичаш…

— Да, Никълъс, обичам те.

Опиянен от щастие, той я прегърна и впи устни в нейните. Целуна я страстно, погълна я цялата. Пиеше от нея като умиращ от жажда, езикът му изследваше устата й. По някое време се отдели от останалата без дъх Аурора и дрезгаво прошепна до устните й:

— Кажи ми го още веднъж.

— Обичам те — прошепна страстно тя и отново се изгуби в пламенната целувка.

След безкрайно дълго време Никълъс се отдръпна, но не я пусна от прегръдката си. Примиращ от щастие, опря чело в нейното.

— Какво предизвика тази промяна? — попита тихо.

— Разбрах, че не мога да живея без теб — обясни просто Аурора.

— Наистина ли искаш да останеш моя жена? — погледът му търсеше отговора по лицето й.

— Да, Никълъс, искам… при едно условие.

В погледа му светна подозрителност.

— Какво условие?

— Обещай ми да се откажеш от приключенията.

— Какви приключения?

— Откакто те познавам, постоянно се излагаш на опасности, и то съвсем съзнателно. Не искам да овдовея прекалено бързо.

— А аз много държа да избегна тази възможност.

— Преди минута каза, че ще ме защитаваш, ако трябва, и с живота си. Освен това видях как гледаше пистолета на Джеръд. Ти щеше да се хвърлиш върху него, ако не те бях изпреварила.

— Щях да измисля друго решение. Не бих рискувал да те изложа на опасност — отговори с усмивка Ник. — Джеръд ще умре от мъка. Беше сигурен в победата си. Изобщо не очакваше подобна намеса от моята смела съпруга.

— Не съм смела. Треперех от страх да не те загубя. Не бих понесла да живея без теб, Никълъс. — Тя потрепери и кимна решително. — Затова искам да ми обещаеш, че занапред ще полагаш всички усилия да не се излагаш на опасност.

— Обещавам ти, любов моя. Приключенията остават в миналото, кълна ти се. Аз също не искам да те загубя.

Той погледна в сините й очи. Все още не можеше да осъзнае щастието си.

— Искам да прекарам остатъка от живота си с теб, Аурора. Искам да имаме деца и да остареем заедно. Искам да заспивам до теб, да споделяме сънищата си, да се будим заедно…

Никога през живота си Аурора не беше чувала толкова красиви думи.

Изведнъж корабът се раздвижи. Моряците вдигаха котвата. Никълъс се ослуша, после сведе глава към нея и отново я целуна.

— Чака ни дълъг път. Студено ли ти е, любов моя?

Пулсът на Аурора се ускори. Перспективата да прекара няколко седмици сама с Никълъс я изпълни с неописуемо щастие. Прегърна го и го погледна дълбоко в очите.

— Никое пътуване не е достатъчно дълго, когато си до мен — прошепна тя и сърцето й преля от блаженство.

Ето че наистина плаваше с Никълъс към Вирджиния. Ала съдбоносното решение вече не я тревожеше. Очакваше бъдещето с радост, възбуда и надежда.

Никълъс беше нейният живот. Единственият мъж, когото обичаше истински.

Когато устните им се сляха, Аурора си припомни един ред от дневника: Той бе оковал сърцето ми с вериги, по-здрави от желязото.

Тя въздъхна тихо и се отдаде на опияняващите целувки. Сърцето й му принадлежеше. Знаеше, че се намира едва в началото на едно прекрасно пътуване. Очакваше ги бъдеще, пълно с обещания. Те бяха мъж и жена, съединени от неустоимата сила на любовта.