Никол Джордан
Страст (21)

20

Той ме подмами да тръгна на дълъг път, водещ към пламтящото ядро на страстта…

Горещите му устни предизвикаха буря от чувства в сърцето на Аурора. Копнеж, жажда и огън бушуваха в тялото й, докато двамата се разсъбличаха трескаво. Тя пламтеше, носеше се по вълните, потъваше…

Никълъс я вдигна на ръце, без да отдели жадната си уста от устните й. Отнесе я в спалнята и я положи върху възглавниците на дивана. Тя го прегърна, трепереща от очакване.

Не чу тихото почукване по вратата, но Никълъс моментално се изправи и се отдели от нея.

— Само за момент, ангеле. Това сигурно е вечерята ни.

Аурора покри голотата си с копринен чаршаф, Никълъс облече халат и дръпна завесите пред леглото. Чу го да говори с прислужника и да дава нареждания за поднасянето на ястията. После тихо затвори вратата и бързо се върна при нея.

Сърцето й отново ускори ритъма си.

— Гладна ли си? — попита с усмивка Никълъс.

— Не… да… искам теб — призна плахо тя.

Тъмният му поглед я опари.

— Ще имаш възможност да удовлетворяваш апетита си за мен, скъпа, винаги когато поискаш.

Той се съблече бързо, отиде до масата, извади бутилка шампанско от сребърната купа с лед и напълни две високи чаши. Докато стоеше с гръб към нея, тя се възхищаваше на играта на мускулите и жилите по тялото му. Ник приличаше на принца от дневника на Дезире, а тази спалня й напомняше за сарай, покрит с кадифе и коприна. Ниският диван с множество възглавници съвсем естествено се вписваше в обстановката и тя се видя в ролята на младата французойка, която очаква любимия си. Никълъс беше нейният прекрасен господар, а тя — неговата робиня, готова да задоволи всичките му похотливи прищевки.

— Обзавеждането ми напомня за харема в султанския палат, както го е описала Дезире — промълви Аурора.

— Това не е случайност — засмя се Никълъс. — Като разбрах, че има стаи, обзаведени по ориенталски, поисках да ни настанят именно в тях. Ти си много впечатлена от дневника на французойката.

Седна до нея на дивана и й показа купичка, в която плуваха няколко гъби, натопени в шампанско.

— Помниш ли методите за предпазване, описани в дневника?

— Да. — Влажните гъби не позволяваха на мъжкото семе да се загнезди в утробата й. Мисълта за възможна бременност я обезпокои.

— Позволяваш ли? — попита той.

— Да, разбира се…

Аурора чуваше лудото биене на сърцето си в тишината на стаята. Никълъс отметна чаршафа и застина неподвижен, възхищавайки се на голотата й. След малко се наведе и мушна гъбата между краката й. Аурора спря да диша.

Никълъс притисна гъбата върху горещите срамни устни, разтвори ги внимателно и проникна дълбоко навътре. Аурора се разтрепери от внезапен хлад. Устата му последва пръстите и стопли изстиналата плът.

Аурора шумно пое въздух. Желанието я заля като порой.

— Ела при мен, Никълъс — помоли дрезгаво тя, неспособна да издържи повече, и жадно протегна ръце към него. Копнееше за него с цялата сила на своята новосъбудила се женственост. Искаше да усеща горещата му кожа, да се наслаждава на силата му, която я изпълва докрай.

Никълъс се наведе над нея и очите му потъмняха от желание. Разтвори краката й и тъмните, фино окосмени бедра започнаха да се трият о нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й.

— Да, любов моя — зашепна дрезгаво той. — Искам да остана цялата нощ съединен с теб, да заспя дълбоко в теб и да се събудя от аромата ти…

Целуна я отново, пламенно и силно, и бавно проникна в нея. Аурора затвори очи, изумена от силата, с която го усещаше в себе си. Той се задвижи и постепенно ускори ритъма. Бедрата му притиснаха нейните и ги разтвориха още. Тласъците му ставаха все по-бързи и дълбоки, докато накрая не я изпълни цялата.

Трепереща, Аурора обви крака около хълбоците му, устреми се към него. Той вече не беше мек и нежен, но тя се наслаждаваше на силата му. Безкрайно сладостният, мъчителен глад дълбоко в нея растеше и скоро се изравни с неговия. Те бяха мъж и жена, съединени от първичната сила на желанието.

Страстта ги отнесе в небесните селения. Аурора се чувстваше толкова щастлива, че й идеше да заплаче.

Двамата се сляха с дива, животинска жажда и се понесоха по вълната на насладата, вкопчени един в друг като удавници. Желанието им се увеличи до непоносимост. Той поиска пълното й отдаване, за да я доведе до екстаз. Тя му даде всичко, което желаеше, и забрави коя е и къде се намира. Ноктите й драскаха гърба му, гърлените й викове го окуражаваха да продължи.

Блаженството й го опияни. Задъхан, Никълъс шепнеше нежни думички в ухото й и продължаваше да се забива като обезумял в утробата й. Тялото му тръпнеше от желание да я притежава, да я бележи завинаги със страстта си.

Екстазът дойде с могъща, първична сила. Аурора изхълца и се отдаде на вълните, които разтърсваха тялото й и се пръскаха на искряща пяна. Никълъс се разтовари с мощна експлозия и рухна върху нея, шепнейки името й.

Двамата дълго лежаха без да се помръднат, всеки заровил пръсти в косата на другия.

Сливането им беше силно и пламенно като никога преди. Ник гореше от желание да вдигне глава и да нададе триумфален вик.

Този път бе спечелил. Успя да разкъса оковите на Аурора и я накара да се отдаде на страстта с цялото си същество. Сега му предстоеше много по-трудна задача: да я обвърже към себе си в любов.

Оставаха му само две седмици, за да постигне целта си.

 

 

Тази нощ беше първата от четиринайсет страстни любовни нощи.

Въпреки изпълващите я съмнения Аурора живееше в опиянение и се наслаждаваше на всеки миг от това странно отклонение в живота си. Нямаше минало, нямаше бъдеще, нищо не ги разделяше. Те бяха мъж и жена, двама влюбени в рая на страстта.

Отдалечената от света вила беше обзаведена луксозно и предлагаше чувствени забавления, за които Аурора нямаше никаква представа досега. Никълъс превръщаше дните им в извор на нови и нови блаженства.

Показа й неподозираните радости в царството на сетивата. Двамата прекарваха много часове в изучаване границите на еротичния екстаз. Той я научи как да му доставя удоволствие и да му казва без никаква плахост какво й харесва на нея. Под негово ръководство тя се освободи от задръжките си и се остави с готовност на сладкото мъчение на любовта.

Никълъс й вдъхваше чувството, че е безкрайно желана. Същевременно я радваше с ума си, с шегите си, с неустоимото си очарование.

В негово присъствие тя се чувстваше напълно безгрижна и свободна, двамата непрекъснато се смееха и шегуваха.

Никълъс я ухажваше, както екзотичният принц бе ухажвал своята Дезире. Искаше да я притежава напълно и това й причиняваше безпокойство.

Един следобед заговориха за връзката си. Никълъс я бе изненадал да чете дневника — тя седеше в градината, а той се приближи незабелязано откъм гърба й и нежно я целуна по тила. Веднага я побиха чувствени тръпки.

— Какво е приковало вниманието ти, та не забеляза приближаването ми?

— Това — призна тихо тя, посочи едно място на страницата и се изчерви.

Никълъс взе дневника от ръката й и зачете:

— Моят любим и аз сме едно. Между нас няма предразсъдъци, а вече няма и тайни. — Погледна я втренчено и кимна. — Точно това желая да се случи и с нас, Аурора.

— Моите предразсъдъци са на изчезване — отвърна тихо тя. — Ти се погрижи за това.

— Чака те още много дълъг път — възрази той и й върна дневника, без да я изпуска от поглед. — Все още си като Дезире в началото на записките й. Страхуваш се от желанието си.

Макар и неохотно, Аурора си призна, че прилича на младата французойка много повече, отколкото й беше приятно. И Дезире като нея беше израснала в богато семейство, глезена и закриляна, докато един чужденец не бе събудил страстта й. Страст, превърнала се в мания.

— Тя е имала сериозни причини да се страхува, Никълъс. Била е робиня, абсолютно безсилна срещу произвола на безмилостен източен владетел.

— В крайна сметка той се оказва не толкова безмилостен. Накрая е обсебен от нея и попада под властта й. — Никълъс седна на пейката до нея. — И по това си приличате. Ти нямаш представа колко голяма е властта ти. — Усмихна се с любов и заключи: — Завладя ме без никакви усилия.

Когато Аурора остана безмълвна, той се наведе към нея и загриза крайчето на ухото й. По тялото й се разля сладка тръпка.

— Имате и друга прилика — продължи Никълъс съвсем близо до ухото й. — Дезире е копнеела за свобода, докато не е открила, че страстта е много по-ценна за нея. Предпочела е своята страст пред свободата.

Аурора се освободи внимателно от прегръдката му.

— Ти забравяш, че историята завършва трагично. Страстта я води към нещастие.

— Нашата история няма да свърши така, Аурора. — Никълъс плъзна устни по нежната й шия и тя попадна отново в копринената, невидима мрежа на изкушението. — Ти ще се насладиш на неописуема страст като Дезире, но без да изпиташ нейната болка. Стига да…

— Никълъс, моля те… — Аурора поклати глава. — Нали каза да не мислим за бъдещето?

— Да, казах го. — Очите му се замъглиха от страст. — Целуни ме, скъпа, за да забравя…

Аурора с готовност го прегърна и впи устни в неговите.

 

 

За нейно облекчение Никълъс престана да споменава дневника и тя потъна отново в приказния свят на своя любовен сън.

Всеки ден излизаха на дълги разходки, вървяха ръка за ръка през смълчаната градина, украсена с еротични мраморни фигури. Откриха тайнствен лабиринт, ограден с висок, бодлив жив плет. Отвъд градината се простираха гъсти широколистни гори. Под старите дървета растяха разкошни папрати. Един ден тръгнаха през гората по тясна виеща се пътека и стигнаха до кристално поточе. Камъните по брега бяха обрасли с мъх, по който искряха капчици вода.

Рано сутрин излизаха на езда. Любовното им гнездо бе далеч от хорските очи и Аурора се отдаваше без задръжки на тайния си порок: препускаше в див галоп през росните поляни и се наслаждаваше на свежия вятър в лицето си. Никълъс винаги беше до нея.

През повечето време обаче двамата си даряваха чувствени радости. Нищо не беше забранено, нямаше неподходящо място или час. Никълъс беше твърдо решен да унищожи задръжките й без остатък. Любеха се в мраморната вана, на масата за хранене в трапезарията, под струите на фонтана във вътрешния двор, защитен от високи стени. Хранеха се един друг с медени сладкиши и екзотични плодове и пиеха сладост от устните си. Веднъж се любиха върху килим от розови листенца, чийто аромат засили чувственото опиянение. Тази сцена също беше описана в дневника.

С помощта на непознатата французойка Аурора научи още много за инструментите на удоволствието. Любимата й играчка бяха две гладки сребърни кълба, които се вкарваха дълбоко в женската утроба и причиняваха възбуждащи тръпки. Когато ги изпробва за първи път, тя изпита невероятна наслада и започна да умолява Никълъс да я вземе без бавене.

През един ленив слънчев следобед двамата изследваха лабиринта. Никълъс я водеше уверено към центъра и обсипваше лицето и шията й с горещи целувки.

Най-сетне стигнаха до целта. Аурора изобщо не се учуди, че там ги посрещнаха две мраморни фигури с човешки ръст, вплетени в любовен акт — олтар на любовта във вечнозелен храм. Веднага разгада намеренията на Никълъс, който постла одеяло на тревата и разкопча ризата си. Ала когато протегна ръце към нея, тя се поколеба. Високият жив плет предлагаше достатъчно защита, но тя все още изпитваше задръжки да се отдава на любов под открито небе. Той я погледна предизвикателно.

— Тук никой няма да ни намери, любима, но ако се смущаваш…

— Не, не — възрази тя, защото вече гореше в очакване да изживее страстта в нов вариант. — Не съм притеснена.

— Добре. Искам да се съблечеш, скъпа, искам да усетя горещината ти. Ела при мен.

Привлече я към себе си и меките му устни започнаха да милват лицето й. Безпомощна, Аурора се сгуши в него. Никълъс я съблече внимателно и когато слънчевите лъчи погалиха голото й тяло, съпротивата й окончателно се разтопи.

Той я поглъщаше с жадни погледи, които все повече я възбуждаха. Когато очите му спряха върху гърдите й, зърната им се втвърдиха. Той посегна да ги помилва, притисна ги нежно и Аурора спря да диша. Простена тихо и зачака още милувки.

— Зърната ти са невероятно чувствителни. И при най-лекото докосване щръкват в очакване.

Топлите му длани нежно разтриваха набъбналите зърна.

— Никълъс… — прошепна умолително Аурора.

— Търпение, сърце мое.

Той завладя устата й със самочувствието на собственик и внимателно я положи върху одеялото. Въпреки че Аурора беше съвсем гола, той не бе свалил дори ризата си — този факт мина покрай съзнанието й, но не остави следа.

Ник застана на колене над нея и плъзна горещ поглед по голотата й. Аурора се задъха. Слънцето я пареше, но погледът му беше още по-топъл. В този момент тя се чувстваше безкрайно грешна и желана и това беше прекрасно. Протегна ръце към него, но той поклати глава.

— Не. Искам да те милвам.

Аурора затвори очи. По тялото й се разля гореща вълна, но тя не идваше от слънцето. Ник започна да я милва по шията и гърдите. След малко се наведе и жадно засмука гърдите й.

Стана й още по-горещо. Устните и езикът му си играеха с възбудените й гърди и засилваха желанието й. Ник се отдръпна малко и духна върху влажното зърно. Аурора простена и заби нокти в одеялото.

— Искам те, Никълъс… — проговори дрезгаво.

Той вдигна лице.

— Да. Знам.

Ленивата му усмивка обещаваше още блаженство. Плъзна ръка по закръглените й хълбоци, мушна се между топлите бедра и обхвана пулсиращата й женственост. Аурора извика задавено. Палецът му притисна тръпнещата перла на насладата.

— Колко си влажна — прошепна възхитено той. — Готова си за мен, но искам да се разтопиш напълно.

Коленичи между разтворените й, треперещи бедра, наведе се и я вкуси. Прониза я ярка светкавица. Никълъс повдигна бедрата й и започна да целува срамните устни.

— О! — извика гърлено Аурора.

— Точно така, скъпа, искам да чувам стоновете ти — поощри я той.

Докато Никълъс изследваше женствеността й с устни и език, Аурора се мяташе и стенеше. Заливаха я вълни от блаженство, които прераснаха в неконтролируеми тръпки.

Аурора отпусна глава върху одеялото и повдигна бедрата си срещу устата му. Никълъс притисна здраво задничето й и продължи да я възбужда с горещия си език. Връхчето му танцуваше около твърдата, тръпнеща перла, устните му оставяха парещи следи. Аурора зарови пръсти в косата му, отчаяно търсейки опора. Устата и езикът му я подлудяваха.

— Никълъс… моля те…

— Да, мила, да — отвърна той. — Ще преживееш неописуемо блаженство.

Аурора помисли, че няма да издържи на насладата. Обезумяваше от желание. Тя изстена безпомощно и най-сетне се пръсна във фойерверка на екстаза. Никълъс продължи със сладкото мъчение и удължи екстаза й, докато я остави съвсем без сили.

Когато Аурора изохка и се отпусна, той въздъхна доволно и легна до нея. След малко я целуна по слепоочието.

— Не ти позволявам да заспиш. Едва започнах да те освобождавам от задръжките.

Аурора беше твърде уморена, за да се раздвижи. Онова, което бе направил той, беше скандално, но тя не се срамуваше от преживяната наслада. Дори искаше още.

— Нямам намерение да спя — възрази тя с кадифен глас. — Просто търпеливо чакам най-сетне да се съблечеш. За какво са ти тези дрехи?

Ник се засмя зарадвано.

— Твоето желание е заповед за мен, ангеле.

Започна да се съблича, но Аурора го спря. Сега беше неин ред да го поизмъчи малко. Коленичи до него и започна бавно да сваля дрехите му. Когато той остана гол пред нея, жадният й поглед се впи в мускулестото тяло. Кожата му блестеше златна под слънцето.

— Какво ще ми направиш? — попита той с лека ирония.

Аурора се усмихна тайнствено, погледна го в очите и обхвана с две ръце пулсиращата му мъжественост.

Ник простена от наслада. Опита се да я привлече към себе си, но тя се отдръпна и притисна длани върху гърдите му. Сега тя ще е изкусителката.

— Не, Никълъс, не смей да ме докосваш. Нямаш право дори да се движиш.

Макар и неохотно, той се подчини и отпусна ръце върху одеялото. Аурора се наведе и започна да опипва силните мускули. Кожата му пареше.

— Да не си решила да ме изгориш? — попита предизвикателно той.

— Знам, че мога — отвърна тя и се почувства като кралица.

Наведе се и бавно плъзна език по ствола на члена му. Целта й беше кадифената главичка. Никълъс се изви под докосването й.

— Аурора…

— Не мърдай.

Тя коленичи пред него под топлото слънце и започна да го милва и целува. Доставяше й огромно удоволствие да усеща каква власт имаше над него, да го опиянява бавно, докато той запъшка от възбуда.

— Достатъчно — изохка Ник, останал без дъх. — Имай милост. Предавам се.

Хвана я за раменете и я привлече към себе си. Гърдите й се отриха в неговите, тя вдигна глава и погледна в замъглените му очи.

Аурора му позволи да я вдигне и да я намести върху себе си. Разтвори широко крака, за да му покаже за какво копнее, и извика тържествуващо, когато той нахлу в нея и я изпълни цялата.

— Усещаш ли колко силно те желая? — попита дрезгаво Ник и обхвана хълбоците й, за да проникне още по-дълбоко. — Искам да се удавя в теб…

Аурора го усещаше огромен, горещ и твърд, безкрайно възбуждащ. Задвижи се в бърз ритъм, без да мисли за нищо друго, освен за удоволствието, което преживяваше. Яздеше го буйно, бедрата й се удряха в неговите.

Когато от гърлото й се изтръгна вик на наслада, той се надигна насреща й и се заби още по-дълбоко в нея. Аурора се разтрепери неудържимо.

Ник продължи да я възпламенява с бързия ритъм на тласъците си, докато и той загуби самообладание и се освободи от напрежението дълбоко в нея. Изпъшка и падна назад, тя също извика и рухна безсилно върху него.

Дълго лежа, без да се помръдне, като заситено бебе в блажена дрямка. Най-добре да остане завинаги така… никога вече да не се раздвижва…

В главата й се оформяха лениви мисли. Не беше подозирала какви животински пориви дремят в сърцето й. Преди Никълъс да влезе в живота й, си внушаваше, че никога няма да изпита физическа жажда. Днес вече не отричаше чувствата си. Никълъс бе събудил в тялото й желание, стигащо до границата на болката.

Спомни си едно изречение от дневника: Аз му принадлежах. Бях пленница на неговата дива, необуздана страст. Никълъс предизвикваше у нея точно такива усещания. Тя беше пленница на желанието му. Жаждата й да се люби с него беше като неизлечима болест…

Внезапно я прониза страшна мисъл. В гърлото й заседна буца, ленивото опиянение изчезна. Никълъс влагаше всичките си сили, за да я привърже към себе си с веригите на любовта. Стремеше се да я улови в невидимата мрежа на любовната игра, любеше я със съкровена нежност, но и с чувствено насилие. Той бе събудил жената у нея и сега искаше да завладее и сърцето й.

Мили боже! Не, тя не искаше да го обича! Той обаче правеше така, че всеки ден й ставаше по-трудно да му устои.

Буцата в гърлото й стана болезнена.

Беше копняла за спокоен, тих живот. Искаше на всяка цена да избегне болката от любовта и загубата. Как щеше да се отдели от него, след като той бе решил да плени сърцето й? Как да устои на силата му, след като той правеше възможното и невъзможното, за да събори защитните й стени с помощта на безграничната си страст?

Как ще задуша трескавото си желание и мъчителния копнеж да бъда с него? — запита се отчаяно Аурора.

 

 

Уговорката да живеят само в настоящето издържа до средата на втората седмица. Една сутрин обаче, докато яздеха през гората, подхванаха разговор по тема, която Аурора много би искала да избегне.

Тъкмо бе прескочила едно паднало дърво, с което вдъхна уважение даже на Никълъс. Кобилата й се справи с много усилие и той я укори за дързостта.

— Как смееш да ме обвиняваш, че се излагам лекомислено на опасност? — попита с усмивка Ник. — Да прескочиш такова стъбло с дамско седло — това граничи със самоубийство.

Аурора се засмя триумфално, горда с успеха си, и потупа кобилата по шията.

— Не вярвам в нито една твоя дума, Никълъс! — извика тя и препусна да го настигне. — Ти си абсолютно безстрашен. Не знаеш що е страх.

— Не си права — възрази той с леко смущение. — Мъчи ме един голям страх.

— От какво?

— Страхувам се да не те загубя.

Аурора предпочете да замълчи. Темата беше опасна.

— Няма да говорим за тези неща — промълви след малко.

— Извинявай — отвърна той без капчица разкаяние. — Ти ме попита и аз бях искрен в отговора си. Все някога трябва да поговорим за това, преди да си замина за Америка.

Разтревожена, Аурора се опита да се скрие зад обичайната стена.

— Виж, Никълъс, нашите две седмици са прекрасни, но връзката ни не е истинска. Каквото и да изпитваме един към друг, то е ограничено във времето.

— Аз желая да имам трайна връзка с теб, Аурора.

Ужасът от тези думи се изписа ясно на лицето й. В следващия миг Ник разсея напрежението с шеговита забележка:

— Добре де, както искаш. Аз моля не за сърцето, а за тялото ти.

Ухили се предизвикателно и не й позволи да разбере дали говори сериозно или не. Ала безгрижието му й причини болка.

Аурора разтърси глава.

— Аз не съм жената, която би си пожелал за спътница в живота.

— Възразявам категорично срещу това твърдение, скъпа. Ти си идеалната жена за мен. Винаги имаш своя гледна точка. Справяш се с всяко предизвикателство, пред което те изправям.

В челото й се вдълба бръчка.

— Наистина ли не разбираш? Аз не искам да ме изправяш пред предизвикателства. Аз не съм като теб, Никълъс. Ти обичаш опасностите, вълненията, приключенията. Аз не желая такъв живот.

— Но аз вече мисля като теб, скъпа! Дълго размишлявах върху въпросите, които ми постави. Попита ме дали съм готов да ти бъда верен. Да, готов съм. До смъртта си.

Тя го гледаше слисано.

— Приключих с авантюрите. Завинаги. Вече нямам желание да си играя с опасността. Единственото ми желание е да се установя на някое хубаво място с теб, да живеем като съпруг и съпруга, да създадем семейство…

— Сериозно ли мислиш, че ще се откажеш от приключенията и опасностите заради семейството и децата? — попита скептично Аурора.

Ник вдигна широките си рамене.

— Да, знам, прозвуча странно, но през последните години установих, че приключенията започват да губят очарованието си. Искам до мен да има човек, с когото да ги споделям.

Аурора потърси погледа му.

— Не знам дали мога да ти вярвам… — промълви несигурно.

— Аз пък не вярвам, че си толкова нерешителна, за каквато се представяш — отвърна сърдито той. — Според мен ти си една дръзка хлапачка и се наслаждаваш на лудориите си. — В очите му пламна чувствена искра. — Ела по-близо и ще ти го докажа.

Двамата продължиха редом през гъстата, смълчана букова гора. Коленете му докосваха тялото на коня й.

— Не мога да яздя толкова близо до теб — заяви Аурора, изпълнена с подозрение.

На устните му заигра предизвикателна усмивка.

— Можеш, разбира се.

Пресегна се, хвана я през кръста, вдигна я и я метна пред себе си на седлото.

Ужасена, Аурора се вкопчи в ръката му, за да не падне от коня.

— Какво си намислил, за бога?

— Ще ти покажа какво означава да рискуваш. Облегни се на мен и преметни крак над шията на коня. Точно така. Браво!

— Ти си полудял!

Аурора извика уплашено, защото той смъкна блузката й и разголи гърдите й. Обхвана ги с две ръце и тя потрепери от наслада. Тялото й незабавно се устреми към неговото.

— За бога, Никълъс, ами ако ни види някой?

— Тук няма жива душа.

— Защо го правиш?

— Защото искам да не ме забравяш — прошепна той в ухото й. — Искам да ме помниш до края на живота си. Всеки път, щом възседнеш кон, да мислиш за мен. А сега мълчи и се наслаждавай.

Зърната на гърдите й се втвърдиха и щръкнаха. Никълъс милваше гърдите й, мачкаше ги страстно. Аурора забрави всяка съпротива, облегна се на гърдите му и се отдаде на нежностите му.

Когато тя се отпусна напълно, той мушна ръка под полата й, плъзна се по голото бедро и намери къдравите косъмчета между бедрата й. Аурора изохка от наслада. В средата на тялото й лумна пламък.

— Разтвори крака за мен, любима — прошепна той.

Аурора не се нуждаеше от още подканвания. Вече гореше в треска.

Когато Никълъс притисна ръка върху пулсиращата й женственост, тя изохка отново. Сръчните му пръсти започнаха да я дразнят, проникнаха навътре и скоро намериха подходящия ритъм, нагоден към препускането на коня. Тя се почувства напълно безпомощна и задиша ускорено.

— Толкова си влажна — прошепна дрезгаво Никълъс. — Толкова влажна и гореща, че ще се нахвърля върху теб като дивак…

Аурора стенеше под милувките на пръстите му, тазът й се движеше в бърз ритъм. Горещината в тялото и избухна в пламъци.

Когато стигна до върха, Ник притисна тръпнещото й тяло до гърдите си. Такава я искаше той, жадна, тръпнеща от желание да се съедини с него. Но все още липсваше нещо безкрайно важно.

Ник зарови лице в стоплената й от слънцето коса. Собственото му неудовлетворено желание му причиняваше адски мъчения. Аурора вече не отричаше своите чувства и той успяваше без усилия да предизвика сексуалното й отдаване, но искаше нещо повече. Жадуваше да получи любовта й. Това желание се бе превърнало в отчаян глад.

Преди малко не й каза истината. Най-съкровеното му желание беше да спечели сърцето й. Вече не можеше да се задоволи само с тялото.

Днес действаше по-умно от преди. Откакто познаваше Аурора, бе осъзнал една елементарна истина. Истина, която още баща му се опитваше да му втълпи и която бе описана най-подробно в дневника на французойката. За всеки мъж имаше жена. Достойна спътница. Предопределена за него.

Аурора беше неговата спътница в живота. Тя беше неговата съдба. Днес Никълъс знаеше това със сърцето и душата си.

Оставаше му да убеди и нея. По дяволите, та той дори не й бе признал любовта си! Вероятно не постъпваше правилно. Когато осъзна истинските си чувства към нея, се постара да създаде всички необходими предпоставки Аурора да разбере какво изпитва той. Доведе я тук, за да й даде възможност да разбере какви са собствените й чувства. Надяваше се физическата страст да прерасне в любов, все още се надяваше… Но времето изтичаше като пясъка в часовника.

Никълъс пое дълбоко дъх, за да укроти бунта в сърцето си. Моментът не беше подходящ, но той трябваше да й признае любовта си по възможност много скоро.