Никол Джордан
Страст (26)

25

Сърцето ще познае своя единствен истински спътник…

Лорд Марч и майка му вече я очакваха. Аурора влезе с бързи крачки в елегантния салон и Джефри стана да я посрещне. Лейди Марч огледа учудено простичката дневна рокля, която гостенката им носеше, и разбра, че Аурора не е дошла с намерението да вечеря с тях.

— Нещо не е наред ли? — попита загрижено домакинята.

Нищо не е наред, помисли си потиснато Аурора.

— Моля да ме извините, лейди Марч — подхвана официално тя, без да отговори на въпроса, — но бих желала да разменя две думи с Джефри, ако позволите.

— Да, да, разбира се — закима изненадано графинята. — Ще отида да си взема шала. Боя се, че вечерта е доста хладна.

Тя се оттегли дискретно и Аурора остана сама с бившия си годеник. Той също изглеждаше учуден, но учтиво я покани да седне, без да иска обяснение.

Аурора беше твърде развълнувана, за да седи на едно място, и направи няколко крачки из салона. Джефри я наблюдаваше с нарастваща тревога.

— Какво има, Аурора? Какво те притеснява?

Тя се обърна и се насили да го гледа в очите.

— Аз… боя се, че не бях съвсем искрена с теб, Джефри. Премълчах нещо.

— Какво по-точно, скъпа?

Очите й запариха. Беше й безкрайно трудно да нарани приятеля си. Ала не можеше да стане негова жена. Обичаше Никълъс твърде силно.

През цялото време се беше самозалъгвала. А признаците бяха от ясни по-ясни: щастието, което изживяваше в прегръдките му, болката, че може да се раздели с него, ужасът при мисълта, че той може да умре…

Едва сега, пред лицето на опасността, надвиснала над него, тя намери сили да признае истината. Не искаше да изгуби Никълъс. Дори ако го осъдят на смърт, тя ще остане с него до последната минута.

— Аурора? — настоя меко Джефри.

Тя преглътна мъчително буцата в гърлото си. Нямаше избор. Не можеше да остави Никълъс да си отиде.

— И без това скоро ще научиш истината — промълви тихо. — По-добре е да я научиш от мен.

— Моля те, Аурора — продължи все така меко той. — Не ме подлагай на мъчение.

Тя пое дълбоко дъх.

— Вчера ти казах, че съпругът ми е жив, но… има и още нещо. Никълъс Сабрийн е тук, Джефри. Той е в Англия.

Настана дълго мълчание. Джефри очевидно се опитваше да проумее смисъла на думите й.

— Съпругът ти е тук? — повтори глухо той.

— Да. От шест седмици е в Англия.

— Толкова отдавна?

Аурора не успя да разгадае какво изразяваха кафявите очи на Джефри. Шок? Разочарование? Гняв?

Тя преплете ръце и събра смелост да продължи:

— Джефри, аз… бях с него.

— Той те е насилил? — попита гневно Джефри.

— Не. За нищо не ме е принуждавал.

— Разбирам. — Младият мъж попипа челото си. — Имаш ли нещо против да седна?

— Разбира се, че не. — Аурора направи крачка към него. — Прости ми, не биваше да те оставям да стоиш прав.

Джефри въздъхна и се отпусна на дивана.

— Защо не ми каза още вчера? — попита след малко.

— Не можах. Не исках да ти причиня болка още при първата ни среща. Смятах да ти кажа… по-късно — обясни виновно тя. Седна до него, без да откъсва поглед от лицето му, и продължи: — Исках да ти дам време да свикнеш с новия си живот и едва тогава да ти призная истината, но се получиха някои… усложнения. Военните от флота търсят Никълъс. Преди час в дома ми се появи офицер и започна да ме разпитва за съпруга ми.

Джефри все още размишляваше върху последствията от признанието й.

— Вчера ми каза, че искаш да анулираш брака си.

— Да, намерението ми беше именно такова. — Аурора въздъхна съкрушено. — След завръщането ти помолих Никълъс да сложим край на брака си и той се съгласи.

— Ти си го помолила да се разведе с теб?

— Да.

— Защо?

— Защо ли?

Аурора се вгледа в кафявите очи на Джефри, но не разбра какво го вълнува. Той я гледаше сериозно и настойчиво.

— Интересуват ме причините — продължи спокойно Джефри. — Искам да ми кажеш дали си смятала да прекратиш брака си по своя воля, или си го направила заради мен.

Аурора сведе глава и се помъчи да прогони сълзите, които напираха в очите й.

— Ти го обичаш, нали?

Това не беше въпрос, а установяване на факт.

Тя кимна и сълзите й закапаха. От седмици се бореше с чувствата си, отказваше да признае, че обича Никълъс, въобразяваше си, че така ще се опази от болка и страдание. Сега обаче знаеше, че ако го загуби, сърцето й ще бъде разбито.

— Да, обичам го. О, Джефри, толкова съжалявам…

— Моля те, Аурора, не плачи…

Тя поклати глава, разкъсвана между любовта си към Никълъс и дългогодишната привързаност към Джефри. Много искаше да сдържи обещанието си към него, но не можеше да стане негова жена, не можеше да сподели живота си с него въпреки искреното приятелство, което ги свързваше. Сърцето и принадлежеше на Никълъс.

Докато тя бършеше сълзите си, Джефри въздъхна.

— Просто не мога да повярвам как съдбата си играе с нас — промърмори иронично той. — Аурора, погледни ме, моля те.

Повдигна брадичката й с показалец и се усмихна.

— Нямаш причина да анулираш брака си. Чувствам се поласкан, че си готова да пожертваш бъдещето си за мен, мила моя, но аз не мога да приема благородния ти жест. Това не би било почтено нито спрямо теб, нито спрямо мен. Ти ще бъдеш нещастна, аз също ще бъда нещастен, защото вече знам, че обичаш друг мъж. Не искам призрак в леглото си.

Аурора преглътна тежко, сърцето й се сгърчи от болка.

— Ще можеш ли да ми простиш?

— Разбира се, че ти прощавам. Ние не можем да избираме кого да обичаме.

— Аз те обичам, Джефри, но не така, както заслужаваш. — Аурора кимна убедено. — Ти заслужаваш да срещнеш истинската любов. Нашият годеж се базираше на приятелство, не на любов. На дългогодишна дружба, не на страст. Ние с теб никога не сме се желали истински. Не са ни вълнували онези силни чувства, заради които се водят войни и рухват империи.

Джефри стисна ръката й. Аурора отново изтри сълзите си и го погледна. За нейно учудване той изглеждаше напълно спокоен.

— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш, Аурора. Истинската любов е огън в сърцето. Тя е небесно блаженство, сладко мъчение. Когато си влюбен, не можеш да ядеш, да мислиш, дори да дишаш, ако любимата не е до теб. Без нея се чувстваш разкъсан, сякаш си само половин човек…

Думите му я слисаха. Как бе успял да изрази чувствата й толкова ясно? И изведнъж разбра.

— Ти май говориш от опит…

Джефри се усмихна нежно.

— Отгатна! Боя се, че и аз не бях изцяло искрен, мила моя. Докато бях във Франция, се влюбих силно.

Аурора отвори уста, ала не можа да произнесе нито дума.

— В селото, където се грижеха за мен, живееше едно момиче… млада дама, скрила се там със семейството си. Аристократи, избягали от кървавата революция. Най-голямата им дъщеря е възхитително създание. Влюбих се в нея.

— Защо не ми каза?

— По същата причина като теб. Уплаших се. Не исках да ти причиня болка. Не намерих сили да разваля годежа ни. Не исках да постъпя безчестно.

Лицето й грейна. В сърцето й нахлу облекчение.

— Значи и двамата сме смятали, че постъпваме благородно?

— Очевидно. Честно да ти призная, изпитах облекчение, като разбрах, че си дарила сърцето си на друг мъж. Сега вече мога да помоля Симон да се омъжи за мен. Моля те, не плачи повече. Не ме карай да се чувствам виновен.

Аурора се засмя тихо в батистената кърпичка, която той й подаде. Джефри обаче остана сериозен.

— Ако съм научил нещо от ужаса на изминалата година, то е, че няма нищо сигурно. Не знаем какво ни готви бъдещето. Който е имал късмет да срещне истинската любов, не бива да я оставя да си отиде. Дори всичко да трае много кратко.

Тя кимна убедено и същевременно се укори, че е разбрала това твърде късно. Ако утре Никълъс умре, тя ще е отчаяна, но предпочиташе да е преживяла няколко кратки мига щастие с него, отколкото да влачи сиво, монотонно съществувание, както правеше, преди той да влезе в живота й.

Все още не му бе признала любовта си. И тя като Дезире криеше истинските си чувства, докато… мили боже, дано вече да не е много късно!

— Какво има? — попита изненадано Джефри.

Аурора се поколеба. Не знаеше дали да посвети Джефри в плановете си, но си каза, че след като той е бил готов да жертва любовта си, за да не постъпи безчестно спрямо нея, значи е готов да поеме върху себе си позора на скандала, за да я защити. Можеше да му има доверие. Той не би причинил зло на мъжа, когото тя обичаше.

— Никълъс иска още тази нощ да отплава за Америка.

— И ти смяташ да тръгнеш с него?

Тя се вгледа страхливо в лицето му.

— Трябва, Джефри. Можеш ли да ме разбереш?

— Да, мила. — Той я целуна по челото. — Разбирам те. Ако това означава нещо за теб, знай, че имаш благословията ми.

— Твоята благословия означава за мен повече от всичко друго. — Аурора се усмихна благодарно, но после отново я обзе страх. — Надявам се само да не закъснея. Никълъс иска да отплава с отлива.

— Значи имаш още около час. Отливът ще започне към десет. Трябва да си събереш багажа. По-добре тръгвай.

— Да, прав си.

Аурора скочи. Мислите се надпреварваха в главата й. Трябваше да си състави план. Първо ще се прибере вкъщи, за да си вземе дрехи и тоалетни принадлежности за седмиците в морето. Но имаше и други задължения.

— Искам да се сбогувам с Хари. Трябва да му обясня защо си отивам. Дано да ме разбере. Той обожава Никълъс.

— Хари го познава? — попита смаяно Джефри.

Аурора го погледна несигурно.

— Никълъс пребиваваше в Лондон под името Брандън Девърил — това е негов американски братовчед.

— Аха. Ето кой бил този Девърил — усмихна се Джефри с лека ирония. — Хари не престана да ми разказва как новият му приятел го развеждал из Лондон и колко неща научил от него. Наистина го обожава.

— Боя се, че майка ти няма да ме разбере.

— Само защото още не знае нищо за Симон. Щом призная на мама, че съм срещнал любовта, тя ще разбере защо разваляме годежа. Знаеш ли, Аурора — продължи настойчиво той, — много бих желал да те придружа. Ще те изпратя до пристанището. Нали там ще намерим твоя Никълъс?

— Много ти благодаря, но не искам да ти създавам проблеми.

— С радост ще направя това за теб, Аурора. Освен това държа да се запозная с мъжа, който владее сърцето ти.

Аурора кимна и се запъти към вратата, трепереща от щастие и страх. Ами ако Никълъс вече е отплавал? Тогава просто ще го последвам, реши твърдо тя. Ако е заминал без нея, тя ще вземе следващия кораб за Америка. Няма да го изпусне. Сърцето й му принадлежеше завинаги. Само това имаше значение.

 

 

След по-малко от час Аурора бързаше към пристанището. Погледът й трескаво търсеше „Толън“, шхуната на Никълъс. Вдигащата се от Темза мъгла забулваше корабите и тя виждаше само очертания. От последното си посещение си спомняше горе-долу на кой кей се намираше шхуната. След минута откри сред многото голи мачти кораб, чиито платна се белееха призрачно.

Стълбичката все още е спусната, установи облекчено Аурора. На палубата цареше оживление. Моряци тичаха насам-натам, катереха се по такелажа, вдигаха още платна.

Джефри положи доста усилия, докато се изкачи по въжената стълба. Стъпи на палубата с ранения си крак и болезнено изкриви лице. Един моряк ги посрещна и веднага ги отведе в капитанската каюта. Аурора си припомни как се бяха любили там и потръпна.

Вратата на каютата беше отворена. На койката бе полегнал едър мъж, но това не беше Никълъс, а братовчед му Люсиен Тримейн, лорд Уиклиф. На стол до него седеше лорд Клюни, протегнал дългите си крака.

Никълъс стоеше с гръб към вратата и се взираше в тъмната нощ. Сърцето на Аурора преля от любов. Слава богу, не бе закъсняла.

— Имате гости, сър — съобщи морякът, направи учтив поклон и се оттегли.

Никълъс остана неподвижен. Другите двама господа скочиха.

— Знаех си аз, че накрая ще спечеля — обади се развеселено Клюни.

— Браво на теб, Деър — кимна Люсиен. — Аз, от своя страна, се радвам, че изгубих. Добър вечер, милейди. Ние тъкмо се сбогувахме с нашия американски приятел.

Никълъс се обърна бавно. Все още не смееше да се надява. Прикова поглед в лицето й.

Аурора направи крачка към него и спря. Не знаеше какво да каже. Как да изрази всичко онова, което изпълваше сърцето й, пред тази мъжка публика?

Когато тя не каза дума, Никълъс огледа бегло пътническия й костюм и едва тогава забеляза стоящия зад нея Джефри. Лицето му се вкамени. Очите му потъмняха.

— Значи си дошла да ми кажеш сбогом? — произнесе беззвучно.

— Не — възрази с пресекващ глас тя.

Джефри реши, че е време да се намеси.

— Мисля, че с вас още не се познаваме — рече той и направи крачка към Никълъс. — Аз съм Марч. — Подаде здравата си ръка, но Никълъс не я пое.

— Знам, че не съм добре дошъл — продължи Джефри, без да се обиди. — Но няма за какво да се тревожите. Аз не съм ви съперник. С Аурора постигнахме споразумение, приемливо и за двете страни.

— Споразумение? — повтори подозрително Ник.

— Да. Вижте, жена ви има да ви каже нещо.

Никълъс се обърна въпросително към Аурора.

— Не съм тук, за да се сбогувам — заяви твърдо тя и го погледна право в очите. — Тръгвам с теб.

В очите му пламна искра. Внезапно обаче лицето му помрачня. Погледът му откри нещо зад рамото на Аурора. И тогава тя чу глас, който й причини смъртен страх.

— Значи не съм се излъгал — изрече със скърцащ глас капитан Джеръд. — Вие наистина сте Никълъс Сабрийн.

Аурора спря да диша. Хвърли поглед през рамо и видя Джеръд да стои на прага с пистолет в ръка. Дулото сочеше право към гърдите на Никълъс.