Никол Джордан
Страст (12)

11

Той ме предизвикваше, окуражаваше ме да се отдам на страстта…

Когато полетя в галоп и изпод копитата на коня й започнаха да изхвърчат буци пръст, Аурора възликува вътрешно. Приведе се към седлото, притисна буза върху гривата на сивия жребец и зашепна в ухото му окуражителни думички. Гореше от желание да изпревари чистокръвния вран жребец, който галопираше глава до глава с нейния.

Хладният вятър отвя вдовишкото було от лицето й и напраши очите й. Тази малка пречка не угаси желанието й да се бори докрай. Трябваше да спечели надбягването. Когато двете ездачки достигнаха края на застланата с пясък алея, конят на Аурора беше на цяла дължина пред Сатан.

Аурора стегна юздите на сивия кон и се изправи със смях.

— Страхотна си! — извика весело Рейвън. — Бях сигурна, че този път ще спечеля.

Двете обърнаха конете си и потеглиха бавно обратно по алеята. Сивият Кронос танцуваше и пръхтеше възбудено, очевидно горд с победата си, докато Сатан нетърпеливо гризеше опънатата юзда, защото искаше да продължи препускането.

Аурора помилва петнистата шия на сивия жребец и го похвали с тихи думи.

— Днес Кронос е в много добро настроение.

— Вероятно това е обяснението за победата. Но аз съм готова да призная, че ти си по-добра ездачка от мен.

— Не се обезкуражавай — засмя се Аурора. — Надбягването беше много оспорвано. Почти до края бяха глава до глава.

— Нямам намерение да се предавам — отвърна Рейвън със святкащи очи. — Един ден ще гълташ праха ми.

— Е, желая ти късмет!

Аурора се чувстваше окрилена. Обичаше да препуска в галоп и вятърът да брули лицето й. Наслаждаваше се на тръпнещото усещане за свобода, на умението си да победи равностоен конкурент. Обичаше да се чувства силна, когато яздеше силен кон и ставаше едно с него. В такива моменти беше истински щастлива. Кръвта шумеше в ушите й.

Прекрасно беше да излизат на езда рано сутрин в Хайд Парк, когато по алеите можеха да се видят само най-страстните ездачи. В този час младите светски лъвове и придружителките им в елегантни екипажи още спяха блажено. Едва към пет следобед щяха да се наконтят и да излязат на разходка в парка, та всички да ги видят.

Над езерото се стелеше лека мъглица, в тревата и по листата на дърветата блестяха капки роса. След час или два, когато мъглата се вдигне, ще дойдат децата с бавачките си, ще играят на топка и ще лудуват с кучетата си.

Докато се радваше на утринната идилия, Аурора забеляза в далечината самотен ездач, който се приближаваше към тях в тръс. Позна широките рамене и сърцето й направи скок. Бяха минали два дни, откакто Никълъс напусна спалнята й през прозореца след възмутителното си нощно посещение. Два дни, през които тя се тревожеше за него и се укоряваше, че не е в състояние да го прогони от мислите си.

Никълъс спря коня си и се поклони учтиво. Изглеждаше блестящо в безукорно ушит жакет за езда от синьо кадифе, бричове от сърнешка кожа и излъскани високи ботуши. Олицетворение на модно облечен джентълмен. Очите му святкаха дръзко.

— Добро утро, дами. Позволете да ви поздравя за фантастичното надбягване. Бяхте страхотна гледка.

Аурора се изчерви. Точно той ли трябваше да я види как препуска лудо през парка! С това си поведение не само бе нарушила задължението си да обуздава темперамента на Рейвън, но и се бе държала също така дръзко като Никълъс, въпреки че го укоряваше за авантюрите му.

Рейвън обаче не изпитваше угризения на съвестта.

— Наистина беше страхотно! Аурора притежава великолепни коне и ми позволи да яздя най-добрия й жребец. Тя е ангел.

— Истински ангел.

Никълъс улови погледа на Аурора и го задържа.

Очите му се плъзнаха с възхищение по виолетовия й костюм за езда и тя се изчерви още по-силно. Отдъхна си едва когато двамата коняри се присъединиха към тях.

Грамадният О‘Мали с нищо не показа, че познава Никълъс. Рейвън вече бе разказала на Аурора, че е разговаряла с брат си и са се разбрали да пазят тайната му.

Продължиха напред по алеята, като двамата коняри се движеха на дискретно разстояние от дамите и господина. Рейвън учтиво попита „мистър Девърил“ как му харесва Лондон. Той разказа забавна история как отнесли в апартамента му багажа на някаква дама и бил принуден да се оплаче на директора на хотела, защото куфарът бил пълен с рокли и бельо.

Братът и сестрата се смееха и бъбреха весело. Аурора не казваше нито дума. След минути Рейвън забеляза две ездачки, препускащи по тясна странична алея.

— О, това са Сара и Джейн! — извика весело тя. — Прощавай, Аурора, но искам да поговоря с момичетата за бала. — Хвърли дяволит поглед към Никълъс и се поклони. — За мен беше удоволствие да ви видя отново, мистър Девърил.

Никълъс вдигна ръка към цилиндъра си.

— Удоволствието е изцяло мое, мис Кендрик.

Рейвън обърна коня си и препусна да настигне приятелките си. О‘Мали я последва като сянка. Аурора не възразяваше Рейвън да язди с приятелките си, но днес се притесни, че остава насаме с Никълъс. Бързо хвърли поглед през рамо, за да се увери, че конярят й ги следва, макар и на разстояние.

— Малката иска да ни даде възможност да поговорим на четири очи — отбеляза Никълъс.

— Не разбирам защо.

— Наистина ли? Рейвън смята, че възкръсването ми е много романтично и желае да изясним отношенията си.

Аурора му хвърли въпросителен поглед.

— Рейвън не е романтична девойка.

— Не бъди толкова сигурна. Във всеки случай се притеснява, че си сама. Намира, че би било добре да си останем женени.

— Май се налага да поговоря сериозно с нея — промърмори Аурора.

— Аз също ще си поговоря с нея. Намирам, че се държи лекомислено. Не повярвах на очите си, като ви видях да препускате като индианци през парка. — Поклати неодобрително глава, но в гласа му се прокрадна веселие. — Подобно поведение може да се очаква от Рейвън, но не и от теб, ангеле.

— Рейвън не е виновна — призна колебливо Аурора. — Аз й предложих да се надбягваме.

— Наистина ли? — Никълъс вдигна вежди. — Сериозно ли твърдиш, че поощряваш сестра ми да участва в състезания по препускане?

— Не биваше да го правя, знам, но конете са отпочинали и искат да се раздвижат, освен това в парка няма много хора… Нима не разбираш, че конете се нуждаят от движение?

Никълъс се засмя иронично.

— Май открих у теб таен порок…

Аурора прехапа устни. Ездата беше нейната страст и дълго време единствената форма на свобода, единствената възможност да избяга от строгия родителски дом.

— Аз съм вдовица и не мога да си позволявам волности — защити се упорито тя.

— Затова лудуваш в парка.

— Е, поведението ми не е чак толкова осъдително.

— Виж, скъпа, аз не го намирам осъдително. Надбягването е зачервило бузите ти, очите ти блестят… изглеждаш прекрасно. — Никълъс я погледна дълбоко в очите, гласът му стана тих и дрезгав. — Сякаш си прекарала страстна любовна нощ.

Аурора толкова се смути, че не намери какво да каже.

— Днешното ти поведение още веднъж потвърждава предположенията ми — продължи той.

— За какво говориш? — попита подозрително тя.

— Вече знам, че зад твоята хладна, величествена фасада тлее огън.

Аурора вече познаваше тези думи и не бе в състояние да отвърне поглед от него.

— Очите ти са необикновено сини — продължи с ласкателствата Никълъс.

Аурора вдигна ръка към шапката си и с ужас установи, че е забравила да спусне воала, отвян от вятъра по време на надбягването. Задърпа го сърдито и скри лицето си от дръзкия му поглед.

— Жалко, че не ми позволяваш да те погледам — подразни я той.

— Как прекара последните два дни? — попита остро тя, за да смени темата.

— Липсвах ли ти?

Аурора го удостои с укорителен поглед, но веднага се сети, че той не може да го види през воала.

— Тревожех се, че може да си попаднал в затруднено положение, нищо повече.

Никълъс се усмихна очарователно.

— Как ти хрумна тази мисъл?

— И аз се питам същото — отвърна сухо Аурора и си заповяда да остане безчувствена към очарованието му.

— Направих официални визити на няколко души. Понеже Уиклиф не е в града, обществото не се отнася благосклонно към мен. Твоите сънародници са най-надменните хора на земята, особено когато става въпрос за американци. Представих се за пламенен роялист, но и това не ми помогна.

— Ако наистина беше роялист, сигурно щеше да е друго.

— По-скоро ако имах повече синя кръв във вените си. Очевидно се нуждая от застъпник, който да ме въведе във висшите кръгове. Дали пък да не се обърна към теб с молба да ме представиш на някои от високопоставените си познати?

Аурора остана възмутена от лекомислието му.

— Наистина ли не мислиш на каква опасност се излагаш?

— Не се притеснявай, скъпа, аз не се излагам ненужно на опасност, но и не обичам да се крия в сенките.

— Все още не разбирам защо не искаш да се върнеш в Америка.

— Защото не искам да оставя красивата си съпруга сама.

Аурора хвърли тревожен поглед през рамо и с облекчение установи, че конярят й е наблизо.

— Не е нужно връзката ни да стане известна на цял свят.

— Аз поне не крещя на публично място като свадлива рибарка.

— Аз не крещя!

— Така ли?

Развеселеният му тон отново я вбеси. С какво удоволствие би забравила доброто си възпитание и отвращението си от насилието и би го плеснала с камшика по самодоволната физиономия! Аурора пое дълбоко дъх и си заповяда да не се поддава на провокации.

Ала се оказа, че никак не е лесно да се сдържа, защото Никълъс изглеждаше решен да я дразни.

— Щом заговорихме за познатите ти… — рече след малко той, — … ако не се лъжа, към нас препуска господин, когото познаваш.

Аурора се обърна към изхода на парка и позна в наближаващия ездач лорд Клюни. Сърцето й заби ускорено.

— Божичко, това е Клюни! Той те познава. Разказа ми, че членувате заедно в клуба на дяволските типове.

— Оттогава минаха три години…

— Клюни ще те познае! Изчезвай, преди да те е видял!

— Вече ти казах, че нямам намерение да се крия.

— Не бива да говориш с него. Той ще те познае!

— Аз съм Брандън Девърил. Ти ме познаваш като братовчед на покойния си съпруг. Къде е проблемът? Усмихни се, ангеле, и се преструвай, че се радваш на компанията ми.

Беше твърде късно да повдига още възражения. Клюни наложи на лицето си най-прелъстителната си усмивка и спря коня си пред Аурора.

— Най-прекрасната вдовица в цял Лондон — поздрави я той с елегантен поклон. — И най-добрата ездачка надлъж и на шир. Какво очарователно съчетание!

— Лорд Клюни — посрещна го с учтиво кимване Аурора.

— Вероятно не е нужно да питам за резултата от надбягването. Вие винаги печелите.

Аурора се стараеше да не поглежда към Ник. Опита се да омаловажи състезанието с Рейвън.

— Конете имат нужда от движение, нали знаете?

— Искам да ви кажа обаче, че в Лондон има и по-сериозна конкуренция. С радост бих ви предизвикал.

Двусмислените намеци на графа бяха крайно неприятни за Аурора, особено в присъствието на Ник.

— Благодаря ви, милорд, но предпочитам да яздя с подопечната си.

Надяваше се Клюни да се отдалечи, без да обърне внимание на Никълъс, но графът нямаше намерение да се предаде толкова лесно.

— Познаваме ли се? — обърна се той към придружителя й. — Приличате ми на починалия съпруг на лейди Аурора.

Аурора спря да диша. Никълъс се усмихна хладно.

— Това не бива да ви учудва. Аз съм братовчед на Сабрийн. С ваше позволение, сър, името ми е Брандън Девърил.

— Смайваща прилика!

Никълъс срещна погледа на Клюни съвсем спокойно.

— Да, за съжаление всички ми го казват.

Настойчивият поглед на графа я обезпокои дълбоко.

После обаче Негово лордство изказа съболезнованията си на привидния мистър Девърил.

— Страхотен тип беше братовчед ви. Сърцат момък. Бях потресен, като научих за смъртта му. Много го харесвах. И вие ли сте американец, мистър Девърил?

— Роден съм в Америка, ала политическите ми възгледи не се покриват с политиката на американското правителство, затова реших да изчакам края на войната в Англия.

— Сигурно няма да ви е лесно да влезете в лондонското общество, след като братовчед ви бе обесен за пиратство.

— Ако храните някакви съмнения спрямо мен, лорд Уиклиф е готов да гарантира, че съм убеден роялист.

— О, не, нямам съмнения. — Клюни се усмихна извинително. — Не се интересувам от политика. Ако се нуждаете от застъпник — освен Уиклиф, разбира се, — спокойно се обърнете към мен или се позовете на познанството ни.

Никълъс отговори по-хладно, отколкото очакваше Аурора:

— Много сте великодушен, сър. Може би ще се възползвам от любезното ви предложение.

Клюни отново посвети вниманието си на Аурора и пусна в ход цялото си очарование.

— По-добре да ви оставя да продължите разходката си. Темпераментният ви кон вече проявява нетърпение. Надявам се да обмислите предложението ми. С огромно удоволствие бих премерил ездаческото си изкуство с вашето.

Аурора отговори с няколко нищо незначещи думи и въздъхна облекчено, когато Клюни пришпори коня си и се отдалечи.

Двамата с Никълъс продължиха в противоположната посока. Аурора беше ужасена от лекомислието на съпруга си, но бе принудена да изчака, докато графът се отдалечи достатъчно.

— Защо се държиш така? Защо рискуваш живота си? — Тревогата направи гласа й необичайно остър.

— Държа се така, за да укрепя инкогнитото си, скъпа. Клюни ме познава по-добре от останалите англичани. Щом той не ме позна, значи никой друг няма да ме познае.

— Според мен се държиш безсрамно и дръзко. Излъга го преспокойно, без да мигнеш.

— Нима би предпочела да се изчервя от смущение или веднага да му кажа истината?

Аурора замълча потиснато.

— Този човек те удостоява с твърде много внимание, скъпа. Ако позволиш, ще ти напомня, че ти не си вдовица и никога не си била.

Аурора беше твърде ядосана, за да види, че доброто настроение на Никълъс е отлетяло.

— Не е нужно да ми напомняш.

— Аз обаче съм на друго мнение. Клюни е скандално известен женкар и вижда в теб лесна плячка.

Аурора сърдито вирна брадичка.

— Нямаш право да ми предписваш как да живея, Никълъс. Ожених се за теб само защото не исках да ми натрапят съпруг като Халфорд, който постоянно да ми заповядва. А сега и ти говориш като него… и като баща ми.

Мрачното лице на съпруга й се разведри.

— Не искам да се караме, Аурора.

— О, така ли? А какво правим през цялото време?

— Нормално е мъжът да пази жена си от натрапчивостта на другите мъже.

— Да не би да ревнуваш?

— Възможно е. Във всеки случай те съветвам да стоиш далече от Клюни.

— Нямам намерение да изпълнявам заповедите ти. Сама избирам приятелите си.

Никълъс рязко спря коня си.

— Тогава ще се наложи аз да говоря с Клюни.

— Какво? — уплаши се Аурора.

— Ще му кажа да не посяга към съпругата ми.

Аурора потрепери. В сърцето й пламна страх. Бе забравила, че Никълъс Сабрийн е опасен. Нали сам й бе признал, че е убивал хора? Дали възнамеряваше да заплаши Клюни? Това би могло да има много лоши последствия за него. Опасно беше да заплашиш аристократ.

— За бога, Никълъс, не се занимавай с него!

— Загрижеността ти е трогателна, съкровище — отвърна хладно Никълъс. Поклони се учтиво, обърна коня си и препусна през моравата. Аурора го проследи с безпомощен поглед. След малко изруга съвсем не като дама.

 

 

Аурора остана в парка по-дълго от обикновено, надявайки се Никълъс да се върне. Ала когато не се появи нито той, нито Клюни, тя изгуби търпение и се прибра вкъщи. Качи се в стаята си и заходи неспокойно напред-назад.

Късно следобед икономът й връчи визитната картичка на Брандън Девърил, на която пишеше, че братовчедът на покойния й съпруг с радост приема поканата й за чай. Аурора се разтрепери.

С чувство на облекчение, но и малко потисната, тя отиде в салона, където Никълъс разглеждаше сбирката й от портретни миниатюри, наредени на малка масичка.

При влизането й той вдигна глава. Погледът на тъмните очи я прониза като светкавица — това се случваше всеки път, щом го видеше.

— Добър ден, скъпа братовчедке — поздрави сърдечно гостът. — Колко мило от ваша страна да ме поканите на чай.

Любезният поздрав бе предназначен за ушите на прислугата и Аурора се насили да се усмихне.

— Съжалявам, мистър Девърил, но забравих да уведомя персонала за посещението ви. — Обърна се към иконома, който чакаше указания на прага. — Денби, донесете ни, моля, чай и бисквити.

— Веднага, милейди.

Щом старият иконом излезе, Аурора фиксира Ник с укорителен поглед.

— Доколкото си спомням, с теб се бяхме уговорили да не се виждаме частно — подхвана с тих глас тя.

— Аз не си спомням подобна уговорка.

Преди Аурора да е успяла да възрази, Ник вдигна една миниатюра и започна да я разглежда. На портрета беше изобразен красив млад мъж с тъмноруси къдрици и сини очи.

— Това сигурно е починалият ти годеник?

Аурора прекоси помещението, взе миниатюрата от ръцете му и внимателно я постави обратно върху масичката.

— Да, това е Джефри, лорд Марч — потвърди тя и нежно помилва любимото лице.

— Разбирам защо съм ти напомнил за него.

Аурора го погледна въпросително и той обясни:

— При първата ни среща каза, че ти напомням за някого, който ти е бил много близък. Откривам известна прилика между този млад мъж и себе си.

Аурора напълно бе забравила какво е казала при първата им среща и не й се вярваше, че някога е открила прилика между двамата мъже. Те бяха различни като слънцето и луната: единият безразсъдно смел и искрящ от живот, другият тих, кротък, посветил се изцяло на книгите.

— Значи съм се излъгала. Вие изобщо не си приличате. А с тази тъмна коса си съвсем друг.

— Все още ли го обичаш?

— Не желая да говоря за Джефри, Никълъс.

Споменът беше твърде болезнен. А и трябваше да разбере защо е дошъл Ник.

— Би ли ми казал какво те води в дома ми? Не е редно да ни виждат заедно.

Той я гледа дълго.

— Помислих, че ще се зарадваш на малко развлечение. Ти си вдовица и не бива да излизаш често от къщи, затова дойдох с надеждата да те развеселя.

— Вече няколко пъти ти казах, че те освобождавам от това задължение.

— Не знам дали трябва да те послушам. Заклел съм се да обичам и почитам жена си, докато смъртта ни раздели.

— Вече обсъдихме този въпрос, Никълъс. Смъртта вече ни раздели, не забравяй. Ти умря в Сейнт Китс и си погребан там. — Аурора изкриви устни в подигравателна усмивка. — Божичко, как забравих! Това беше само театър. Същият жесток театър, какъвто играеш сега.

Никълъс мълчеше и я гледаше замислено.

— Какво ти става? — попита гневно Аурора. — Защо ме гледаш така странно?

— Питам се дали ми харесва да имам такава свадлива жена.

Аурора шумно пое въздух. Защо бе допуснала острият й език да влезе в действие, след като твърдо бе решила да не му позволява да я провокира? Всъщност не й беше в характера да реагира с избухване — през целия си досегашен живот си беше налагала да се владее. Ала Никълъс Сабрийн я докарваше до бяс. Защо се държеше толкова предизвикателно? И всичко това, след като се съгласи засега да оставят темата за брака им настрана. Защо продължаваше да се държи като неин съпруг и си въобразяваше, че има право да й предписва как да живее?

Никълъс я гледаше неотстъпно. На устните му играеше ленива усмивка. Аурора го прокле заради неустоимия му чар. Този мъж отлично знаеше как й въздейства.

— Занемаряваш задълженията си на домакиня. Няма ли да ми предложиш стол?

Аурора изобрази на лицето си учтива усмивка.

— Е, мистър Девърил, няма ли да седнете?

— Отлично. Ако престанеш да ми хвърляш отровни погледи, сигурно ще повярвам, че съм добре дошъл в дома ти.

Аурора се въздържа да му отговори, както заслужаваше. Изчака го да се настани на дивана и зае място на стола срещу него.

— За какво искаш да говориш с мен? — попита и скръсти ръце в скута си като скромна вдовица.

Никълъс я погледна мълчаливо. Погледът му спря върху гърдите й. Аурора усети как зърната й се втвърдиха и се разтрепери. Изчерви се смутено.

— Изнервям ли те, скъпа? — попита самодоволно Никълъс.

— Да — призна тя. — Начинът, по който ме гледаш, е неприличен.

— Как точно те гледам?

— Сякаш ме събличаш. Крайно неприятно.

Никълъс се усмихна още по-самодоволно.

— Много добре. Харесва ми, когато се смущаваш.

Аурора се разкъсваше между гнева и отчаянието.

— Дано да те арестуват, преди да си предизвикал скандал. Ти ще ме подлудиш!

— Наистина ли ще се зарадваш, ако ме хвърлят в затвора? Клюни твърди, че си била неутешима след привидната ми смърт.

— Да не би да си говорил с него? — уплаши се Аурора.

— Сметнах, че е редно да му кажа истината. Разкрих се пред него и му разказах цялата история от арестуването ми до бягството в открито море.

— И как реагира той?

— След като го уверих, че не съм виновен в държавна измяна, той изрази въодушевено съгласие да ме подкрепя във всичко, което предприемам. Обясних му, че съм се върнал в Англия само за да видя съпругата си, което отговаря на истината.

— Как можа да поемеш такъв риск? — попита стъписано Аурора.

— Това е добре пресметнат риск, скъпа. Клюни е винаги готов да участва в добра шега — така твърди самият той. Освен това е верен на приятелите си, а мен смята за приятел. Теб също те харесва. Даже прекалено, ако питаш мен. Почти ми призна, че имал намерения спрямо теб.

Аурора срещна спокойно изпитателния му поглед.

— По никакъв начин не съм окуражила лорд Клюни.

— Той го потвърди. Казах му да не се доближава повече до теб и той ме увери, че не е постигнал нищо с ухажването си, защото много си обичала покойния си съпруг.

Аурора отново се изчерви.

— Трябваше да дам обяснение за прибързаната си женитба и сметнах, че е най-добре да убедя обществото как съм се влюбила безумно в осъдения на смърт престъпник.

Усмивката му беше неустоимо очарователна.

— Тази версия ми харесва много.

— И двамата знаем истината. Нашата връзка нямаше нищо общо с любовта и бе сключена само за една-единствена нощ.

Никълъс преспокойно пренебрегна забележката й.

— Дори да не си окуражила Клюни съзнателно, ти знаеш, че една красива вдовица е обект на посегателства от мъже като него. А твоята недостъпност само увеличава желанието им да постигнат целта си. Женкарите като Клюни обичат лова на красивата плячка.

Аурора развеселено вдигна вежди.

— Ти май говориш от опит. Това ли е причината да ме преследваш? Наистина ли съпротивата ми е предизвикателство за теб?

Ник наклони глава и я измери с внимателен поглед.

— Отчасти е така. Но истинските причини са по-дълбоки. Колкото и невероятно да звучи, аз се тревожа за теб.

— Какво?

— Да, мила, загрижен съм за теб. Неприятно ми е, че си вдовица и обществото те принуждава да стоиш настрана от светските забавления. Слава богу, че не сме в Индия, където изгарят вдовицата заедно с трупа на съпруга й.

В този миг икономът на Аурора донесе чая. Тъй като се опасяваше, че Денби може да е чул част от разговора, тя изчака мълчаливо, докато той остави таблата на масата и се оттегли с поклон.

Докато поднасяше на Ник бисквити и сандвичи, тя го наблюдаваше крадешком. Мъжът насреща й беше неин съпруг. Двамата бяха прекарали страстна любовна нощ, а тя дори не знаеше как пие чая си.

— Мляко и захар?

— Само захар, без мляко — помоли Ник и я погледна развеселено. — Уж сме женени, а не знаем почти нищо един за друг. Време е да променим това.

— Не виждам причина да се опознаем по-добре.

Аурора наля чай от сребърната кана в прозрачни порцеланови чашки и Ник неволно се възхити на естествената й грация.

Съпругата му се отличаваше значително от другите добре възпитани млади дами от висшата аристокрация. Те бяха повърхностни, суетни, самодоволни и бъбриви. Тя обаче разкриваше пред него неочаквани дълбочини и различни лица, които го впечатляваха. Сутринта, в парка, бе останал възхитен от бързото й препускане и вече знаеше, че то е израз на стремежа й към свобода. Вече няколко пъти беше усетил скрития огън в целувките й…

Зад светската външност се криеше страстна жена. Той беше решен да взриви бронята и да я освободи от задръжките й. Тя беше твърде млада, за да се погребе жива в ада на въздържанието.

Трудно ще съборя стените, с които се е оградила, помисли си Ник. Очевидно Аурора изпитваше ужас от всяка форма на опасност и беше твърдо решена да потиска желанието си. Както в този момент. Той взе чашата от ръцете й и пръстите им неволно се докоснаха. Аурора моментално издърпа ръката си, сякаш я бе опарил. Тя извърна поглед и стисна устни, явно решена да отрича силата на привличане между двамата.

Никълъс изпита още по-твърда решимост да сломи съпротивата й.

— Наистина ли възнамеряваш до края на живота си да се криеш под вдовишкото було? — попита тихо той.

Аурора го погледна стреснато с дълбоките си сини очи.

— Какво имаш предвид?

— Ти си зазидана в затвор. Станала си пленница на стриктни правила и повели и живееш единствено според предписанията на обществото.

— Нормално е да се подчиняваме на обществените норми.

— Не и когато те ограничават порива ти за свобода.

Аурора вдигна вежди.

— Аз не съм като теб, Никълъс. Предпочитам мирен, подреден живот.

— Съмнявам се. Ако беше така, нямаше да се хвърлиш между мен и войниците в пристанището на Сейнт Китс, за да ме защитиш. Нямаше и да се омъжиш за абсолютно непознат мъж.

— Причината е в извънредните обстоятелства. Аз съм много доволна от сегашното положение.

— Наистина ли?

— Да. Наслаждавам се на живота си, въпреки временните ограничения. Вярно, домакинството ми е по-малко, отколкото в бащиния ми дом, но ми осигурява достатъчно занимания. Имам голям кръг приятели, с които общувам. Приемам приятелки на чай. Чета много. Всеки ден яздя…

— Аха, тайният ти порок. Имаш ли и други тайни, Аурора?

Тя пренебрегна въпроса му.

— Постигнах онова, за което винаги съм копняла — вече съм независима.

— Това ли наричаш независимост? Живееш в постоянен страх какво ще кажат другите, посмееш ли да се покажеш в обществото, бързаш да закриеш лицето си, а след падането на мрака ти е забранено да напускаш дома си.

— Така е, но съм твърдо решена да избегна скандал. По традиция обществото налага на вдовиците по-големи ограничения, отколкото на мъжете без жени.

Никълъс не откъсваше очи от нея.

— Ти или се самозалъгваш, или не се познаваш достатъчно добре. Вече съм убеден, че в теб живеят две души. Жената, която стриктно се придържа към обществените правила, и другата жена, която препуска в див галоп през парка. Тази жена се отдаде на един непознат и преживя нощ на необуздана страст.

Очите й потъмняха и Никълъс разбра, че е улучил в десетката.

— Смятам, че с радост ще избягаш от строгите нрави на тукашното общество — продължи той със заклинателно тих глас. — Смятам, че с радост ще бъдеш чувствена, страстна жена, но те е страх от опасността.

Аурора мълчеше. Никълъс извади дневника на французойката и го сложи на масата пред нея.

— Докато го четях, постоянно мислех за теб. Много приличаш на анонимната авторка.

— Аз пък не виждам никаква прилика — възрази упорито тя. — Тя е била французойка, заловена от пирати и продадена в харем. Като наложница на султана са я принуждавали да върши неща, на които никоя жена не би се съгласила доброволно.

— Тя е била невинна, без никакъв опит в плътската любов, докато не е срещнала мъжа, съумял да събуди страстта й.

— Правилно. И е стигнала дотам, че чувствеността я е завладяла изцяло.

Никълъс присви очи.

— А ти питала ли си се някога какво ще стане, ако те обземе такава страст? Как ще се почувстваш, ако копнееш отчаяно по някой мъж?

Аурора отвори устни, но не можа да произнесе нито дума. Никълъс предположи, че се е приближил към истината.

— Един ден баща ми се опита да ми обясни какво е изпитвал към майката на Рейвън — продължи той. — Каза, че като прочета дневника, може би ще го разбера.

Аурора сведе глава.

— Историята е завладяваща — промълви тихо тя. — Ала любовта им е осъдена на гибел. Дезире е загубила сърцето си и е била обсебена.

— Но никога не е съжалявала за любовта си.

— Аз си направих друг извод — възрази тихо Аурора, но възражението и не прозвуча убедително. — Според мен е глупаво, че се е отдала на мъж с душа и тяло.

— Веднъж баща ми каза, че е по-добре човек да преживее дори само един миг на истинска страст, отколкото да не я познава.

Аурора го погледна колебливо.

— И какво е спечелил, като е познал страстта? Живот, изпълнен със страдания и с копнеж по жена, която не е можел да има. — Тя поклати енергично глава, сякаш искаше да убеди сама себе си. — Не. Много по-добре е да не губиш сърцето си, иначе рискуваш някой да го изтръгне от тялото ти.

Ник впи поглед в изкусителната й уста. Колко приятна беше мисълта, че много скоро ще сломи упоритата й съпротива.

Еротичните представи заплашваха да го погълнат и той си заповяда да се владее.

— Аз виждам в теб жена като Дезире, Аурора. И ти притежаваш същия неукротим дух.

Аурора остави чашата си на масичката.

— Лъжеш се.

Погледът му я държеше в плен.

— От какво се страхуваш? От силата на страстта? Не искаш да излезеш от пашкула, в който си се увила като безпомощна пеперуда!

Аурора скочи.

— Крайно време е да си вървиш, Никълъс.

След кратко колебание той остави чашата и се надигна. Когато се приближи до нея, тя не се отдръпна, решена да не се поддава на сплашване.

Той взе ръката й, вдигна я към устните си и целуна вътрешната страна на китката. Тя остана неподвижна, само порозовелите й бузи издадоха, че се бори да запази самообладание. Ала в очите й се четеше желание.

Тя беше узряла за страстта, за истинския живот. Той беше длъжен да я освободи от самоналожените й ограничения. Имаше сили да го направи. Но без да бърза. Битката бе започнала и той щеше да я доведе докрай, но с търпение и изчакване.

— Не се лъжа, ангеле. Вкусих от твоя пламък и съм убеден, че той още тлее под фасадата на хладно въздържание. Там една чувствена, страстна жена очаква да бъде освободена и аз ще я намеря, да знаеш.

Никълъс направи кратък поклон и с бързи крачки излезе от салона.

Аурора стоеше като парализирана и се взираше в затворената врата. Сърцето й биеше лудо.

Защо този мъж всеки път я изваждаше от равновесие? Защо кръвта й се вълнуваше от всяко негово докосване? Защо коленете й омекваха и тя цялата се разтапяше? Защо чувствата й се бунтуваха? Той будеше в нея тъмни усещания, които тя не понасяше. И този път настойчивите въпроси и възмутителното му поведение я бяха смутили не по-малко от телесната му близост.

Изтощена, Аурора се отпусна на един стол. Ами ако Никълъс беше прав? Ако тя приличаше на Дезире? Дали и в нейното тяло дремеше чувственост, която очакваше да бъде освободена?

Тя беше достатъчно честна да признае пред себе си, че откакто срещна Никълъс Сабрийн, е променена. Изпитваше желания, които преди й бяха чужди. Бранеше се срещу могъщата сила на привличането му, бореше се със собствения си копнеж и се боеше, че няма да издържи още дълго.

Аурора намери дневника и го разтвори с треперещи пръсти. Откровената чувственост на разказа я бе шокирала дълбоко, но любовната история я вълнуваше и стимулираше фантазиите й. Дезире бе станала жертва на един опитен, нежен, екзотичен прелъстител и бе живяла във водовъртеж от страсти, за чието съществуване не бе и подозирала.

Какво ли ще стане, ако и тя преживее същата страст? Ако се поддаде на опиянението на любовта и ослепее от желание? Ще може ли да живее, изпълнена със силни чувства, които не допускат разумни, ясни мисли?

През първата си брачна нощ се бе докоснала до частица от тази всепоглъщаща страст, колкото и да й беше неприятно да го признае.

Аурора отвори дневника на една често четена страница.

Обичам всяка частица от теб. Обичам твоята корава мъжественост дълбоко в мен. Обичам силата ти, която горещо пулсира в меката ми плът. Обичам трескавия ти глад, жаждата ти, която ме кара с такава сила да усещам, че съм жена.

Аурора затвори очи. Никълъс. Той й напомняше екзотичния любим на французойката — смел, мъжествен, опияняващо чувствен. Подобно на принца от дневника, Никълъс бе събудил у нея силните копнежи на истинската жена.

Въпреки че се опитваше да ги прогони, картините от първата й брачна нощ отново се появиха пред вътрешния й взор. Двамата лежаха нежно прегърнати… Никълъс я любеше пламенно, но и много внимателно… движеше се в нея и я изпълваше с блаженство. И сега жадуваше за него…

Само преди минута бе прочела в тъмните му очи обещание отново да я изпълни с това блаженство.

Аурора потрепери. Не, няма да се поддаде на плътската жажда. Не смееше да му се отдаде, колкото и силно да я вълнуваше.

Но тя не можеше да отрече, че го желае.