Никол Джордан
Страст (11)

10

Силата на желанието му ме уплаши. Още повече обаче се уплаших от себе си, защото и в моето тяло пламтеше диво желание.

Никълъс пиеше жадно от треперещите устни на Аурора. В тялото му пулсираше горещо желание. Устата й беше безкрайно мека, а топлината й възпламеняваше сетивата му.

Когато тя се опита да се освободи, той зарови пръсти в копринената й коса, за да я задържи неподвижна, докато трае целувката. Езикът му бавно проникна дълбоко в устата й и й даде да вкуси частица от онова, за което той копнееше — да лежи между бедрата й.

Аурора престана да се съпротивлява и се притисна към възбудената му мъжественост. Хълбоците й се задвижиха под неговите, потърсиха твърдостта му. Никълъс възликува вътрешно. Тя простена тихо и по тялото му пробяга тръпка. Желанието заплашваше да го надвие. Ей сега щеше да се пръсне.

Въпреки това именно той сложи край на целувката и се претърколи по гръб, дишайки тежко. Вътрешно се укоряваше, че доста е надценил способността си да се владее.

Пое дълбоко дъх и сложи ръка върху очите си. Набъбналият му член пулсираше болезнено. Не посмя да целуне Аурора още веднъж. Това щеше да е грешка. Сгреши, че изобщо я докосна.

Аурора се надигна замаяна и се опря на лакът. Русата й коса падаше като коприна по раменете. Гледаше го учудено и страхливо с големи, замъглени от страст очи. Той знаеше, че тя е подвластна на същата сила като него — и тя изпитваше същото опияняващо желание да се слее с него. При друга жена не бе усещал този всепоглъщащ глад.

Връзката между тях наистина съществуваше.

— Не можеш да отречеш, че между нас има нещо — пророни дрезгаво той.

— Това… това е само похот.

— Четири месеца са твърде дълъг период за мъжа, когато копнее да притежава една определена жена — отбеляза сухо той. — Но аз съм се въздържал и по-дълго време. Моята похот не обяснява твоя огън, скъпа моя. Признай най-сетне. Ти искаш от мен много повече от целувка.

Аурора попипа подутите си, влажни устни и в слабините му отново лумна болезнен пламък. Изкушението беше неописуемо. Стисна здраво зъби, за да обуздае желанието си.

По-добре да си върви, преди окончателно да загуби самообладание. Защото бе готов да я хвърли върху леглото и да я люби, докато и двамата забравят всичко около себе си.

Ник стана и започна да се облича. Аурора го наблюдаваше, без да смее да се помръдне.

— Наистина ли си отиваш? — попита тихо.

— Спазвам обещанието си.

Очевидно тя не вярваше, че той се е задоволил с една целувка. И все още беше загрижена поради неизясненото положение.

— Какво ще стане с нашия брак? Наистина ли си съгласен да живеем разделени?

Моментът беше крайно неподходящ да й заяви, че не желае да я изгуби като съпруга.

— В момента това ми изглежда най-доброто решение.

Усети облекчението й. Отговорът му я окуражи да направи още една забележка.

— Иска ми се да се вразумиш и завинаги да обърнеш гръб на Англия.

— Имам да уредя някои сделки в Лондон — отвърна спокойно Никълъс. Това не беше лъжа, но не беше и цялата истина. Аурора беше най-важната причина да остане в Англия. Понечи да върже на кръста си пиратския ешарп, но реши друго. — Ще оставя ешарпа и сабята при теб. Пират, който се разхожда из лондонските улици, непременно ще събуди подозрение.

— Виж ти! — отбеляза подигравателно Аурора. — Ако продължиш още малко с тази игра на криеница, ще попаднеш в затвора.

Никълъс се ухили дръзко, уви се в пелерината и я погледна втренчено. За първи път в живота си напускаше леглото на жена, без да е утолил глада си. Освен това Аурора му беше съпруга. Изглеждаше толкова красива с разрошената руса коса и подутата розова уста, че сърцето му преля от желание.

Не можа да устои. Върна се до леглото, взе лицето й между двете си ръце и я целуна жадно.

— Никълъс! — извика задъхано Аурора и опря длани върху гърдите му. — Обеща да си отидеш!

— Не викай, скъпа, слугите ще те чуят — предупреди я той. — Това беше целувка за сбогуване. Сигурно ще минат дни, преди да се видим отново.

Ник взе дневника от масичката, прибра го във вътрешния джоб на наметката си и се запъти към прозореца. Седна на перваза, преметна крака навън и след последен пламенен поглед изчезна.

Аурора падна облекчено на леглото. Сърцето й се удряше болезнено в ребрата, кръвта шумеше в ушите й.

Страхуваше се от лекотата, с която Никълъс събуждаше жаждата й за любов. Той будеше у нея гняв, желание да се смее лудо, глад за физическа близост и тревога — всичко едновременно.

Той беше непредвидим, дързък, заплашителен. Мъж, умеещ да изпълни всяка жена със страст, желание и глад. Мъж, който владее жената с тяло и сърце.

Той поиска да му се отдам цялата, с тяло и душа.

Аурора си припомни това изречение от дневника и потрепери — то описваше съвсем точно сегашното й състояние. Макар че за разлика от нея Дезире е била робиня, затворена в харема, против волята си отдала сърцето си на неустоимия езически принц.

Никълъс беше също толкова неустоим, също толкова опасен като мъжа от дневника. Безкрайно чувствените му докосвания й отнемаха дъха.

Аурора сложи ръка върху гърдите си. Споменът за нежностите му се бе запечатал в паметта й. Тя бе беззащитна срещу този силен и невероятно чувствен мъж. Никълъс имаше право да я докосва интимно и да я люби. Тя обаче не смееше да му предложи още един случай да си позволи онова, което беше извършил през нощта, докато тя невинно спеше. Най-добре изобщо да не го допуска близо до себе си. Не можеше да му вярва. А още по-лошо беше, че не вярваше и на себе си.

Когато се запозна с него, реши, че той е човек на честта, но сега знаеше, че Никълъс не се плаши от хитрости и коварство — доказа й го с измамния гроб и сега, когато се представяше за братовчед си. На всичкото отгоре се промъкна в спалнята й и я докара до екстаз в съня й…

В тялото й се разля издайническа топлина и тази реакция отново събуди гнева й.

Имаше сериозни основания да се гневи на Никълъс. Този човек беше безскрупулен. Рискуваше живота си, без да се замисли. Не го интересуваше, че може да предизвика скандал. Предявяваше към нея претенции на собственик и я шантажираше, за да постигне целта си.

Аурора беше живяла дълго под властта на грубия си, склонен към насилие баща и се отвращаваше от разрушителната сила на гнева, но в случая с Никълъс нямаше как да не се разгневи. А и гневът не й позволяваше да изпита нежни чувства към него.

Поне бе успяла да го отклони от намерението му да живее с нея като съпруг. Ала все още не вярваше в победата си. Той се бе съгласил да живее отделно от нея, но това съвсем не означаваше, че го е видяла за последен път.

 

 

Рано сутринта Никълъс влезе в конюшнята близо до елегантната градска къща на лейди Дейлримпъл, където елегантните обитатели на Мейфеър подслоняваха карета и коне за езда. В павирания двор цареше оживление — ратаите оседлаваха коне или ги запрягаха пред карета и леки двуколки. Всички се подготвяха за утрешната езда и разходка в парка.

Ник имаше уговорка със сестра си, но не я откри никъде. Скоро обаче забеляза ирландския коняр О‘Мали, дошъл с Рейвън от Карибието. Мъжът водеше чистокръвен вран жребец с невероятно дълги крака и доста по-дребна от него кобила. И двете животни бяха вече оседлани.

За да провери дали маскировката му ще издържи, Никълъс се приближи до ирландеца.

— Добро утро. Към кого да се обърна, ако имам нужда от карета и впряг?

О‘Мали, широкоплещест, сивокос великан, хвърли бегъл поглед към непознатия, определи го като човек от изисканото общество и учтиво вдигна ръка към шапката си.

— Обърнете се към мистър Добс, сър. Ще го намерите в кантората му, ей там, в края на двора.

— Много ви благодаря. — Ник остана на мястото си и възхитено огледа врания жребец. — Великолепно животно. Твоята господарка винаги е имала усет към конете.

О‘Мали стреснато вдигна глава. Огледа по-внимателно чужденеца и присви очи.

— Призрак ли виждам? — попита дрезгаво.

Ник се усмихна криво.

— Не съм призрак, О‘Мали. Просто приличам на един американец, който в крайна сметка не свърши на бесилката.

Лицето на смаяния ирландец се зачерви, после се разтегна в щастлива усмивка.

— Дявол да ме вземе! Извинете, сър, но не ви познах с тази черна коса.

— Точно това е намерението ми — обясни Никълъс. — В момента съм мистър Брандън Девърил от Бостън, братовчед на Никълъс Сабрийн. Щом ти с твоя остър поглед не ме позна, надявам се да успея да заблудя и другите си английски познати.

— Аха, разбирам. Щом така смятате, сър. Мис Рейвън знае ли кой сте?

— Вчера разговарях с нея на бала у леля й. Уговорихме се да се срещнем тук.

Хитрият О‘Мали веднага разбра каква е целта на Ник.

— Мисля, че е най-добре да отведа Сатан обратно в бокса, сър. Така ще си поговорите на спокойствие с мис Рейвън. В случай че дойде някой, ще кажете, че искате да го купите.

Никълъс хвърли развеселен поглед към жребеца, който потрепваше нетърпеливо и гризеше юздата си.

— Сатан?

— Наистина е същински дявол, но мис Рейвън умее да го обуздава. С нея е кротък като агънце. Принадлежи на лейди Аурора. — Като видя скептичния поглед на Ник, ирландецът се ухили още по-широко. — Мис Аурора също обича огнените коне, повярвайте. Язди като дявол в женски образ.

За човек като О‘Мали, отрасъл с коне, това беше най-висшата похвала.

— Мис Аурора предостави Сатан на мис Рейвън, макар че лейди Дейлримпъл й бе избрала кротка кобила — продължи да разказва ирландецът. — Мис Рейвън веднага пожела да го поязди и той се държа като огнедишащ дракон. Вие обаче знаете, че още не се е родил кон, когото мис Рейвън да не успее да укроти. По същия начин се справя и с лондонските господа. Върти ги на малкия си пръст, повярвайте.

— Чух за това — засмя се Ник.

— Всичко върви по план. Точно както желаеше мистър Сабрийн.

— Благодаря ти, О‘Мали. Като знам, че ти бдиш над малката, съм спокоен. Мистър Сабрийн щеше да ти е много благодарен.

Ирландецът избухна в смях.

— Да, вие сигурно знаете, нали сте му братовчед… Моля да ме последвате, сър. — Отново вдигна ръка към шапката си и поведе конете обратно към обора.

На О‘Мали може да се разчита, разсъждаваше Ник на път към обора. Вече не се тревожеше толкова за Рейвън — ирландецът и Аурора полагаха всички усилия да вкарат малката му сестра в правия път.

Рейвън се появи много скоро. Втурна се задъхана към Никълъс и го прегърна бурно.

— Ще ме задушиш, детенце — засмя се сърдечно той.

— Не заслужаваш друго — отвърна Рейвън и наситеносините й очи засияха. — Нямаш представа колко тъгувах за теб, братко — почти колкото Аурора. Чувствах се виновна за смъртта ти. Защо не се обади по-рано?

— Защото имах много работа. Първо трябваше да се скрия на сигурно място, та британците да не ме намерят. После започнах да се подготвям за пътуването. Освен това се надявах някой да ви е съобщил за бягството ми.

— Не знаехме нищо, Никълъс.

Той вдигна предупредително един пръст.

— Ще ти бъда благодарен, ако ме наричаш мистър Девърил дори когато сме сами. Иначе рискуваш да се объркаш на публично място. Понеже Сабрийн ти е бил настойник, ти познаваш братовчед му, макар и бегло.

— Да, прав си. Ще запомня думите ти.

— Всъщност не би трябвало да се виждаме насаме.

Върху гладкото й чело се образува бръчка. Обърна се и внимателно огледа празния обор. О‘Мали бе застанал на пост на вратата и държеше конете за юздите. Така Никълъс и сестра му бяха запазени от любопитни погледи.

— Изпратих камериерката си вкъщи, за да не ме види с теб — съобщи загрижено Рейвън. — Но досега не бях помислила на каква опасност се излагаш, ако те познаят в Англия.

— Възможно е полицията да ме преследва.

— Тогава защо дойде?

— За да видя как се справя моето малко диваче — отговори шеговито Никълъс и критично огледа костюма й за езда от зелено кадифе. Рейвън изглеждаше толкова млада и свежа — човек не би повярвал, че е танцувала почти до зори. — Както виждам, чувстваш се добре.

— Повече от добре — отговори с усмивка тя. — Ще се гордееш с мен, Ник… искам да кажа, мистър Девърил. Веднъж каза, че е по-трудно да ме научиш на прилично държание в обществото, отколкото да обучиш млад див кон за езда. Ето виж, аз съм опитомена. Благодарение на Аурора.

— Наистина ли?

— Честно ще ти призная, че без нея нямаше да се справя. Тя е истинска светска дама и се радва на голямо уважение. Не можеше да ми избереш по-добра закрилница. Под нейно ръководство излязох в обществото и представи си — старите лъвици не успяха да ме разкъсат! Помни ми думата: до края на балния сезон ще съм сгодена за някой граф или херцог.

Развеселената му усмивка изчезна.

— Сигурна ли си, че ще бъдеш щастлива, ако сключиш брак по целесъобразност с английски аристократ?

Рейвън също стана сериозна.

— Моето щастие няма значение. Изричното желание на мама беше да постигна успех в обществото и да си намеря мъж от висшата аристокрация. Няма да я разочаровам. Знаеш, че не ми е до любов. Няма да направя същата грешка като мама и да разруша живота си заради една нещастна любов. Тя тъгуваше за любимия си дори на смъртния си одър. Моето единствено желание е скоро да си имам свое домакинство и да се отърва от властната леля Дейлримпъл. В нейния дом не мога да кажа и две изречения, без да ме укорят или поучават.

Докато говореше, Рейвън упорито бе вирнала брадичка, но сега се усмихна.

— За щастие си имам Аурора. Тя ме прие с искрена сърдечност и споделя любовта ми към конете. Всеки ден препускаме в парка. И за днес имаме уговорка. Но хайде да не говорим повече за мен. Кажи, как прие Аурора завръщането ти от света на мъртвите?

— Не беше въодушевена колкото теб — отвърна сухо Ник.

— Само защото не те познава добре като мен. — В следващия миг Рейвън се ококори смаяна. — Велики боже, да не си поискал от нея да те последва в Америка като твоя съпруга?

Никълъс се поколеба.

— Още не сме си изяснили бъдещето. Аурора има нужда от време, за да се възстанови от шока.

— Но ти искаш тя да остане с теб, нали?

— И това още не е ясно — опита се той да избегне прекия отговор.

— Бракът ви все още е валиден, нали?

— Естествено. Ала случаят е доста сложен. Бракът ни бе сключен при извънредни обстоятелства. Не знам дали Аурора иска да прекара живота си с мен. Вероятно не ме смята за подходящ съпруг. Аз съм известен повече с приключенията, отколкото с надеждността си.

— Много добре си спомням как ми каза, че е време да започнеш нов живот и да забравиш приключенията, както е поискал баща ти. Според мен всяка жена би била щастлива да има съпруг като теб — заяви убедено Рейвън.

— Говориш като любяща сестра, малката ми.

— Може би… — Рейвън се намръщи. — Надявам се да успееш да я убедиш. Аурора цени високо свободата си, но ти притежаваш неустоим чар. Не помниш ли как ме накара да простя на английските си роднини жестокостта, с която са се отнесли към бедната ми майка?

— Ще видим — промърмори не особено убедено Никълъс.

— Ще бъда много щастлива, ако Аурора заживее с теб. Тя не говори за себе си, но според мен се чувства самотна, защото е в траур и не е редно да излиза често. Твоето посещение ще й предложи малко разнообразие. Колко време ще останеш?

— Вероятно няколко седмици. Рано или късно в Англия ще научат за бягството ми. Ако обявят награда за главата ми, опасността да ме заловят се увеличава. — Рейвън го погледна разтревожено и той реши да приключи с темата. — Хайде, побързайте, мис Кендрик. Трябва да спазите уговорката си, а и не бива да привличаме ненужно внимание.

Рейвън кимна колебливо.

— Къде да те намеря, ако искам да поговоря с теб?

— Наел съм стая в „Кларендън“.

Момичето го целуна по бузата и хвана юздата на врания жребец. Хвърли поглед през рамо към брат си и се засмя дяволито.

— Надявам се през някой от следващите дни да се срещнем на езда в парка, мистър Девърил.

Никълъс я проследи с развеселен поглед. В съответствие с необуздания си нрав Рейвън веднага бе минала към същественото и бе поискала да узнае дали брат й има намерение да продължи брака си с Аурора.

Никълъс не се съмняваше ни най-малко, че между него и Аурора съществува силно физическо привличане. Целувката, която й поиска тази сутрин, събуди в тялото му същото чувствено желание както преди четири месеца, когато й отне девствеността. Днес това желание беше още по-силно.

Но Аурора будеше у него повече от плътско желание. В сърцето му бушуваше пламък, който и при най-лек полъх на вятъра се превръщаше в пожар. Аурора се стараеше да се владее, но реагираше на докосванията му със същия плам.

Само при спомена за целувката им слабините му се затоплиха. Никълъс изохка и зарови пръсти в тъмната си коса. Струваше му свръхчовешка сила да се изтръгне от прегръдката й и да я напусне. Може би трябваше да остане и да я завладее с устрем…

Ако вървяха към анулиране на брака, на всяка цена трябваше да стои далече от нея. Би било безчестно да утоли глада си с Аурора, ако имаше намерение да я напусне. Ако го намерят в леглото й или ако тя забременее от него, ще избухне страшен скандал. Не бива да допуска това. При всички обстоятелства трябва да избегне опозоряването й пред обществото. Защото и Рейвън ще пострада.

Най-разумното би било да се откаже от мисълта да живее с Аурора като със своя съпруга. Тя беше против тази връзка и го бе освободила от брачните му задължения.

Въпреки това решителната й съпротива го учудваше. През първата им брачна нощ тя му се отдаде с готовност. Междувременно обаче невинното младо момиче се бе превърнало в самоуверена млада жена, решена да не се поддава на чувствените си пориви и да не се впуска в приключения.

Тя бе изгубила обичания си годеник и тази рана бе оставила дълбоки следи в душата й. Всеки път, когато тя споменаваше името на загиналия си годеник, го пронизваше ревност, макар че собственическите чувства му бяха чужди.

Би могъл да й помогне да преодолее загубата. Би могъл да я завладее с чара си и да разсее съмненията й спрямо брака им — стига да го желае истински.

Желаеше ли такава развръзка?

Или най-важното беше да задоволи суетата си, като сломи съпротивата й? Най-разумното би било да напусне Англия. Ала разумът не означаваше нищо за него. Още когато беше момче, опасностите го изпълваха с тръпнеща възбуда. Обичаше да живее на ръба на пропастта — така по-силно осъзнаваше, че живее. Да предизвиква съдбата беше по-опияняващо от всичко друго.

Искаше да спечели Аурора. Това беше предизвикателство, по-голямо от преживените досега.

Освен това беше убеден, че зад хладната маска на лицето й пламти огънят на чувствеността. Винаги беше действал интуитивно и това много пъти беше спасявало живота му. И сега инстинктът му казваше, че ако спечели тази жена, усилието ще си струва.

Не биваше да забравя и обещанието, което бе дал на баща си: най-сетне да се установи някъде и да създаде дом и семейство. Да бъде отговорен.

Никълъс кимна замислено. Ще остане в Англия, докато убеди Аурора, че трябва да продължат брака си.

Решението бе взето. Когато понечи да излезе от обора, усети тежестта на пакетчето във вътрешния джоб на наметката.

Извади книгата в скъпоценна подвързия и прочете заглавието. „Страст на сърцето“. На устните му заигра развеселена усмивка. Трудно му беше да си представи, че добре възпитаната му, строго добродетелна съпруга е прочела този еротичен дневник. Явно Аурора криеше още много тайни, които той щеше да разкрие.

Първо обаче ще намери собственика на конюшнята, за да наеме коне и карета, необходими за пребиваването му в Лондон.