Никол Джордан
Страст (3)

2

Би трябвало да треперя от страх, ала докосването му ми подейства като истинска магия…

Пак сънуваше. Сънуваше нея. Тя се наведе над него и бученето в главата му отслабна. Усети пръстите й върху трескавото си чело, меки и утешителни. Докосването й обаче събуди и друго, мъчително пулсиране в слабините му.

Тя беше идеал за мъжката фантазия — ангел, валкирия, богиня, сирена. Златно изкушение и адско мъчение едновременно. Искаше да я привлече към себе си и да пие наслада от сладките й устни. Тя обаче се отдръпна…

— Ей, ти!

Той скочи стреснато. Сънят избяга. Споменът и болката го връхлетяха с брутална сила. Замаяно вдигна ръка, попипа болезнено пулсиращата си глава и усети превръзка. Лежеше върху широк нар, бяха му свалили веригите. Ала веднага позна мускета, който го удари в натъртените ребра, позна и лицето на грубия пазач, навел се над него.

— Ей, ти! Размърдай се!

Замъгленият поглед се проясни. Беше затворник в крепостта на Сейнт Китс. Много скоро щяха да го обесят за пиратство и убийство. Отначало ходеше из килията си като ранено животно, отчаян от мисълта за несъщата си сестра, понеже нямаше да сдържи обещанието си да я закриля. Накрая отчаянието и болката го принудиха да легне. Потъна в трескав полусън и в дрямката му се яви златисторусата красавица, която смело го бе защитила от бруталността на сънародниците си.

Какво, по дяволите, си въобразяваше? Ник се наруга сърдито. В неговото положение да желае жена, колкото и красива и смела да е тя бе пълно безумие! По-добре да мисли за сестра си и да се разпореди какво да стане с нея след смъртта му. Беше длъжен да я осигури срещу всички превратности на живота.

— Казах да станеш! Една дама е дошла да те посети.

Никълъс се опря на лакти и се надигна с мъка. Погледът му се отправи към полуотворената врата зад пазача и сърцето му спря.

Тя стоеше на прага на полутъмната килия, висока, стройна, величествена като принцеса. Въпреки че качулката на тъмната наметка засенчваше фините й черти, той я позна. Този път обаче не изглеждаше като ангел на отмъщението. В очите й се четеше колебание, несигурност, подозрение.

— Ще оставя вратата отворена, милейди. Ако този направи непозволено движение, повикайте ме.

— Благодаря.

Гласът й прозвуча тъмно и мелодично. Пазачът си излезе. В килията се възцари мълчание.

Никълъс, който не бе сигурен дали появата й не е измамна, седна на коравия нар. През мъничкия прозорец с решетки влезе лъч светлина и в сиянието затанцуваха прашинки.

Аурора свали качулката. Русата й коса бе хлабаво увита на кок на тила. През тялото на Ник премина гореща вълна. Отново я пожела с цялата си сила. Необикновената й красота огря мрачната килия.

Жената от сънищата му стана действителност… освен ако не беше умрял и не сънуваше небесните радости. Според мюсюлманите воинът отива в рая, където го посрещат неземни хубавици. Болката от раните обаче му подсказа, че все още се намира в земния ад.

В погледа, с който жената изследваше лицето му, пролича изненада. А като осъзна, че го зяпа почти неприлично, тя насочи поглед към превързаната му глава.

— Добре поне, че са извикали лекар. Опасявах се да не си го спестят. Не, моля, не ставайте заради мен — добави бързо тя, когато той направи опит да се надигне. — В момента не сте в състояние да спазвате формалностите.

— Какво… — започна дрезгаво той, покашля се и попита: — Защо сте тук?

— Исках да се уверя, че са се погрижили за вас.

Никълъс смръщи чело в опит да подреди обърканите си мисли в болезнено пулсиращата си глава. Май ударите на матросите са замъглили разума му.

Никоя дама не би изложила на риск доброто си име, като посети непознат мъж в затвора. А тя беше дама със синя кръв — това си личеше отдалеч. Нали спря пазачите му със заявлението, че е дъщеря на херцог…

Никълъс се запита дали пък нещо у тази загадъчна жена не му е убягнало. Внезапно през главата му мина чудовищно подозрение.

Дали пък не са й поставили задача да го прелъсти? Дали онзи негодник Джеръд не я е изпратил тук, за да му измъкне някаква информация?

Ник присви очи. Корабът му все още кръстосваше Карибието. Той бе отишъл в Монсерат съвсем сам, за да вземе сестра си. Бе пътувал с холандско рибарско корабче, защото не искаше да излага екипажа си на опасност за своята лична работа. Капитан Джеръд обаче бе твърдо решен да издири американската шхуна и да я потопи.

Капитанът явно гореше от желание да ускори кариерата си в британския военен флот, като унищожи неприятелски кораб. Вероятно това беше една от причините да не го обесят още при залавянето му. Джеръд се бои да не направи политическа грешка и да не настрои срещу себе си влиятелните роднини и познати на пленника си.

Никълъс огледа мрачно неочакваната посетителка. Възможно ли е да действа по заповед на врага му?

Нима са я изпратили да го измъчва? Да примами осъдения на смърт с прекрасни обещания, както подават на умиращ от жажда в пустинята чаша вода, без да му позволяват да пие. Мисълта, че някой иска да го тормози с женска красота, събуди гнева му.

Лицето му се скова. Англия и Америка бяха във война. Тази англичанка принадлежеше към враговете му. Трябва да е нащрек.

Очевидно младата дама се почувства неудобно под изпитателния му поглед, защото се изчерви. А когато огледа предизвикателно гърдите й, лицето й направо запламтя. Това си пролича въпреки полумрака в килията.

— Мисля, че не бяхме представени един на друг, мадам — подхвана студено Ник.

— Така е. Нямаше време за това. Аз съм Аурора Деминг.

Подходящо име, помисли си горчиво мъжът. Аурора, утринна зора.

— Лейди Аурора. Спомням си. Споменахте името си на пристанището.

— Нямах представа дали сте в съзнание…

Никълъс попипа превързаната си глава.

— Боя се, че съм малко… раздрусан.

Отново се възцари мълчание.

— Донесла съм няколко неща, от които може би се нуждаете — промълви след малко тя.

Направи крачка напред и Никълъс забеляза вързопчето в ръката й. Аурора нареди с трескави движения донесените вещи на нара и огледа тясната килия.

— Май трябваше да взема и свещи. Жалко, не се сетих. Това е завивка… и нещо за хапване.

Погледна го, но побърза да извърне глава.

— Помолих един чиновник на Пърси да ми даде риза и жакет. Вие сте по-широкоплещест от братовчед ми…

Голотата ми я парализира, установи развеселено Ник. Добре възпитана дама от висшето общество не отива в затвора да посети полугол мъж.

— Как ви пуснаха да влезете? — попита той недоверчиво.

Аурора мислено му благодари за неутралната тема.

— Позовах се на командира на гарнизона, мистър Сабрийн. — На устните й заигра усмивка. — Прибягнах до благородна лъжа, като заявих, че ме изпраща братовчед ми Пърси.

— Той ли ви изпрати?

— Не, аз…

— Джеръд е забранил всякакви посещения.

— Капитан Джеръд няма власт в гарнизона. Впрочем, на острова не го обичат много.

— Той ли ви изпрати да ме разпитате?

В средата на челото й се вдълба бръчка.

— Не, разбира се. Защо питате?

Никълъс вдигна рамене. Вече не вярваше, че тя играе фалшива игра. Но защо е дошла? Какво иска от него?

Той посегна към вързопчето и Аурора се отдръпна назад, сякаш се боеше от близостта му. Ник извади ризата, облече я с усилие и изкриви лице от болка.

— Простете, милейди, но не разбирам по каква причина се занимавате с мен — заговори направо той. — Аз съм напълно непознат за вас, на всичкото отгоре съм осъден престъпник.

— Не бих понесла да убият човек пред очите ми — отговори честно тя. — Останах с впечатление, че Джеръд търси претекст да ви премахне. Хората му щяха да ви довършат.

— Това още не е причина да си играете на добрата фея.

Саркастичните думи я накараха да вирне брадичка.

— Исках да се уверя, че тук са се погрижили добре за вас.

— Искате да подсладите последните ми дни. Защо?

Да, защо? — запита се Аурора. Не бе в състояние да обясни нито на себе си, нито на него, защо толкова силно е пожелала да го посети в затвора. Той беше пират. Насилник. По ръцете му лепнеше кръв.

Без оковите изглеждаше още по-внушителен. Бяха му дали възможност да измие кръвта от лицето си. Въпреки брадясалите бузи изглеждаше смайващо красив. Наболата брада и превръзката на главата му придаваха вид на авантюрист и засилваха представата за човек извън закона.

Аурора разбра защо Джейн го бе нарекла опасен женкар. С кехлибарената коса и класическите черти на лицето той притежаваше привлекателната сила на паднал ангел. Загорялата от слънцето кожа и стоманените мускули на ръцете предизвикаха странни тръпки в долната част на корема й.

В момента обаче лицето му беше каменно. Студеният, нагъл поглед я уплаши. Очевидно той се съмняваше в мотивите й. Това не би трябвало да я учудва. Самата тя не беше наясно с причините, накарали я да дойде тук.

Сутринта бе действала инстинктивно, защото бе свикнала да се намесва в сбивания. Безброй пъти беше заставала пред безпомощните слуги, за да ги защити от гневните изблици на баща си.

Това обаче не обясняваше порива й да се погрижи за непознатия мъж. Вероятно отношението й към него, най-вече необяснимото чувство за интимност, се дължеше на приликата му с починалия й годеник.

— Напомняте ми за човек, който означаваше много за мен — отвърна тихо тя.

Ник скептично вдигна вежди и Аурора смутено отвърна поглед от голите му гърди под отворената риза.

Погледът му обходи фигурата й и отново спря върху бюста й. Под наметката Аурора бе облякла строга дневна рокля от тъмносива коприна.

— Носите полутраур — кимна Ник. — Вдовица ли сте?

— Не. Годеникът ми загина в морето преди осем месеца.

— Не си спомням да съм ви виждал някога на острова.

— Прекарвам тук само лятото. Братовчед ми и жена му бяха в Англия и след трагичната смърт на годеника ми решиха, че смяната на мястото ще ми помогне да преодолея загубата, затова ме поканиха да прекарам известно време в Карибието. Отплавахме, преди вестта, че Америка е обявила война, да стигне до Англия. Ако знаех, нямаше да тръгна на дълъг път. След няколко дни ще отплавам обратно за Англия.

Гласът на Аурора затихна. Не беше в състояние да скрие болката си. Ужасяваше се от съдбата, която я очакваше в Англия.

Никълъс Сабрийн продължаваше да я гледа с недоверие.

— Май не сте особено щастлива, че се завръщате в родината, милейди. Не се ли радвате да видите отново Англия след дългото си отсъствие?

Аурора се усмихна измъчено.

— Вероятно причината е, че не съм въодушевена от брака, уреден от баща ми.

— Аха — кимна Ник. — Договор за продажба и покупка. Английската висша класа много се гордее с умението си да омъжва дъщерите си изгодно.

Аурора се скова. Не бе дошла тук с намерението да излее сърцето си пред мистър Сабрийн. Разговорът бе взел обрат, който не й харесваше.

— Няма да ме продадат, уверявам ви. Това е въпрос на обществена целесъобразност. Баща ми иска да е сигурен, че ще живея добре и ще разполагам с всичко необходимо.

— Но това не е вашето изрично желание, нали?

— За съжаление сте прав. Не бих избрала точно този джентълмен за свой съпруг — призна тихо тя.

— Защо не протестирате? Не правите впечатление на покорна млада дама. Тази сутрин на пристанището се държахте като разярена лъвица.

— Ситуацията беше изключителна — отвърна изчервена Аурора. — Обикновено не се опълчвам срещу обществените правила.

— Така ли? Защо тогава сте тук? Не е много умно да рискувате доброто си име, ако ми позволите да го кажа. В моята страна изисканите дами не посещават осъдени престъпници в затвора.

— И в Англия е необичайно да се постъпва така — кимна Аурора и успя да се усмихне. — Отлично съзнавам колко неприлично е поведението ми… Обикновено спазвам правилата. Е, поне дойдох, придружена от камериерката си. Тя ме чака в коридора. И пазачът е отвън.

Споменаването на пазача изобщо не го впечатли. Ник закопча бавно чуждата риза и я погледна втренчено под тъмните си гъсти мигли.

Надигна се от нара и Аурора отстъпи крачка назад. Беше висока за жена и не би трябвало да се плаши от ръста му. Ала широките рамене, мускулестата фигура и мъжественото му излъчване я стреснаха. Възприе близостта му като заплашителна.

— Надявам се, че не се страхувате от мен? — попита той с копринен глас, от който по гърба й пробягаха тръпки.

Объркана, Аурора се опита да укроти чувствата си. Този мъж наистина я плашеше. Еротичното му излъчване ускори пулса й и тя задиша често.

— Не изглеждате като мъж, който посяга на жена — промълви несигурно.

— Не помислихте ли, че може да ви взема за заложница?

Очите й се разшириха от страх. Неловкостта й нарасна.

— Не помислих. Пърси каза, че сте джентълмен. — В гласа й прозвуча ясно доловимо съмнение.

Лицето му се озари от подигравателна усмивка. Той направи крачка към нея.

— Някой е трябвало да ви научи да не сте толкова доверчива.

Обхвана китката й, без да я стиска. Пръстите му сякаш изгориха кожата й, но тя си заповяда да не показва вълнението си от докосването му.

— Някой е трябвало да ви научи на добри маниери — контрира го тя хладно. Мистър Сабрийн явно нямаше намерение да пусне ръката й и тя решително го погледна в очите.

— Не очаквам благодарност, но не очаквах и да се отнесете пренебрежително към мен.

Суровостта изчезна от тъмните очи. Ник пусна ръката й и сведе глава.

— Простете. Май наистина съм забравил добрите маниери.

Аурора разсеяно потърка китката си.

— Преживяхте страшни неща. Пък и сте американец.

— О, да, забравих, че съм простак от бившите колонии — засмя се ведро той.

— Е, трябва да признаете, че сте много… директен.

— А вие би трябвало да се сетите, че един осъден на смърт може да прибегне до отчаяни действия.

При мисълта, че мъжът пред нея много скоро ще увисне на бесилката, Аурора усети пробождане в сърцето.

— Пърси ще вложи цялото си влияние, за да ви помогне. Възможно е обаче да загуби поста си, ако настоява за освобождаването ви. Вече го подозират в симпатии към американците. Той смята тази война за абсурдна и е на мнение, че вината е повече у британците, отколкото у американците.

Никълъс погледна в красивото й лице. Може би тя не играе фалшива игра. Може би е бил несправедлив към нея. Мразеше много нейни сънародници, но нямаше право да излива гнева и горчивината си върху нея.

— Простете ми — повтори разкаяно. — Задължен съм ви. Ако някога бих могъл да се реванширам…

Не завърши изречението. Никога нямаше да бъде в състояние да й се отплати за проявената доброта.

Очите й се напълниха с тъга.

— Иска ми се да можех да направя повече за вас.

— Направихте повече от достатъчно.

Аурора прехапа устни.

— Мисля, че е време да си вървя.

Никълъс гледаше устата й като омагьосан.

— Да.

— Имате ли нужда от нещо?

Очите му блеснаха иронично.

— Имам нужда от ключ за килията и кораб, който да ме отведе далече оттук. Ще се радвам да получа и бутилка ром.

— Аз… ще опитам.

— Недейте. Беше само шега.

Ник вдигна ръка и нежно помилва бузата й с връхчетата на пръстите си. Устните й се разделиха и той чу как тя дълбоко пое дъх. Слабините му веднага реагираха.

— Не бива да стоите повече тук — промълви тихо той. — Стойте далеч от мен, за ваше добро.

Аурора кимна и отстъпи крачка назад. Сините й очи се замъглиха. Обърна се и безмълвно избяга от сумрачната килия.

Вратата се затвори с трясък. Проклетият пазач! Ник изруга горчиво.

Вдъхна дълбоко миризмата на люляк, останала от посетителката, и стисна ръце в юмруци, готов да заудря отчаяно по вратата. Защо, защо бе дошла при него? Все едно нарочно или не, тя бе успяла да развълнува кръвта му.

Учудващо… Тя беше девойка със синя кръв, добродетелна, строго възпитана. Пълна противоположност на жените, които го привличаха обикновено. Ако беше свободен, непременно щеше да я ухажва…

Ако беше свободен…

Никълъс стисна зъби и вдигна глава към мъничкото прозорче високо в дебелата стена на крепостта. Проклятие! Трябва някак да излезе оттук! Трябва да намери изход от безизходното си положение.

Закрачи напред-назад из килията. Какво ще стане със сестра му, ако го обесят? Бе положил свещена клетва пред баща си да се грижи за нея. А ето че го заловиха заради собственото му лекомислие и вече не можеше да й помага.

Не беше свикнал да се чувства безпомощен и това го вбесяваше. В тялото му пулсираше решителност да предприеме нещо, дори да е безсмислено. Продължи да ходи напред-назад, но изведнъж замръзна на място. В главата му започна да се оформя дръзка идея.

Не се боеше от смъртта, макар че обичаше живота и му се наслаждаваше в пълна мяра. Ако трябва да умре, ще съжалява на първо място за провала си, за невъзможността да сдържи обещанието си. Но може би ще намери начин да изпълни задълженията си.

Чрез лейди Аурора Деминг.

Може би тя беше отговорът.

Или не? Май започваше да полудява.

Понечи да зарови пръсти в косата си, но напипа превръзката и спря. Бяха го превързали благодарение на нея. Очевидно я бе преценил неправилно. Тя беше добра, човечна, състрадателна. Бе проявила искрена загриженост за един ранен непознат. Нямаше нищо общо с Джеръд. Тя беше ангел на милосърдието.

Ангел и изкусителка, помисли си Никълъс, потънал в спомена за сапфиреносините й очи. Вероятно е по-млада, отколкото изглежда — на не повече от двайсет години. Въпреки че се бе хвърлила да го защити от жестокостта на пазачите, а после бе дръзнала да дойде при него в крепостта, тя си оставаше добре възпитана, добродетелна млада дама, уважавана от изисканото общество. Като дъщеря на херцог сигурно имаше достъп до най-висшите кръгове в Англия.

Ник се просна върху нара, без да го е грижа за болката в натъртените ребра. Устремил поглед към влажния таван, той се замисли дълбоко. Нямаше особено желание да посвети дамата в семейните си отношения, но бе длъжен да защити сестра си и затова беше готов да се съюзи дори с дявола. Ще използва лейди Аурора Деминг, за да помогне на момичето, което беше под негова опека. Ще я помоли да използва влиянието си в английското общество…

Устните му оформиха иронична усмивка. Май все още страдаше от ударите по главата си, след като се отдаваше на такива безумни фантазии. Дали дъщерята на високомерен английски херцог ще се съгласи с предложението му, въпреки че то бе родено от отчаянието? Той ще я възнагради по кралски за жертвоготовността, но тя надали ще приеме.

Всичко зависеше от способността му да убеждава.

Не му оставаше друга възможност. Дори шансът да изпълни обещанието си да беше минимален, той бе длъжен да опита.