Никол Джордан
Страст (16)

15

Той ми даде ясно да разбера какви са намеренията му. Не скри, че е твърдо решен да ме притежава духом и телом.

Аурора напразно се надяваше, че пребиваването на Хари в Лондон ще й помогне да избягва своя упорит, нежелан съпруг. Случи се точно обратното: Никълъс се възползва от присъствието на Хари в дома й, за да я посещава по-често — под претекст, че иска да забавлява момчето и да му покаже забележителностите на Лондон.

Приятелството между двамата събуди неодобрението на Аурора. Никълъс без усилия спечели момчето с увлекателни истории за морските си приключения и тя не искаше да разочарова малкия си възпитаник, като забрани посещенията му.

Понякога даже му беше благодарна за помощта. Не беше лесна задача да намира занимания на един буен десетгодишен хлапак. Хари я придружаваше всеки ден при излизанията й на езда в парка, но това не беше достатъчно да удовлетвори жаждата му за действие. Хари искаше да опознае света и да изследва всяко ъгълче в Лондон.

Рейвън бързо се привърза към момчето и двамата препускаха в галоп из парка, придружавани от дивите индиански викове на Хари. Аурора не възразяваше срещу състезанията — нали именно тя бе предизвикала Рейвън да се надпреварват по алеите.

Но и най-лудото препускане не можеше да се сравни със забавленията, които Никълъс измисляше за момчето. След посещение в Ексетър Чейндж, където се насладиха на тигрите, последва обиколка на Египетския музей в Пикадили, препълнен с редки експонати от Египет и цяла Африка. Хари разказваше със святкащи очи какво е видял. След три дни го заболя стомах, защото се бе натъпкал с меденки на панаира, но това не го притесни ни най-малко и той продължи да говори въодушевено за магьосници, огнегълтачи и танцьори по въже.

Когато Аурора обвини Никълъс, че много глези Хари, той само се засмя и я помоли да не си създава ненужни грижи.

— Няма как да не съм загрижена — възрази тя. — Все пак аз нося отговорност за него.

— Няма да му сторя зло, обещавам ти.

Аурора кимна примирено. Но за нея нямаше съмнение, че Никълъс разрешава на момчето твърде много свободи, което скоро го издигна до герой в очите на Хари.

Рейвън придружи брат си и Хари в кралския амфитеатър, където акробати изпълняваха номерата си на коне, препускащи в кръг по арената. На следващата сутрин Хари се опита да повтори някои от номерата в парка, падна от коня и си удари дланите и коленете.

Аурора отново обвини Никълъс в лекомислие, но той се засмя и й обясни, че раните по коленете са нещо като знак за смелост при малките момчета. Тя продължи да възразява, но той я предупреди да не обвива момчето в памук, защото Хари скоро ще я обвини, че го задушава със загрижеността си също като майка му.

Не й харесваше обаче, че Никълъс засилва бунтовния дух на Хари и не се старае да го ограничава.

След посещението на панорамата на Касъл стрийт търпението й свърши. Там разгледаха огромни картини, изобразяващи победоносните битки на адмирал Нелсън на река Нил. След това Хари не говореше за нищо друго, освен как ще стане моряк и ще плава по световните морета.

— Според мен не е редно да водиш Хари на такива места — заяви Аурора на Никълъс при следващата езда в парка.

— Защо?

— Защото Хари се влияе лесно. Причернява ми от мисълта какви безумни идеи възприема от теб.

— Според мен изложбата на египетско изкуство не може да се нарече безумна идея.

— Не става дума за това. Твоята компания ми създава грижи. Ти не упражняваш добро влияние върху момчето, Никълъс.

— Брандън, скъпа, Брандън.

Аурора вдигна очи към небето.

— Не ми харесва, че Хари все по-силно се привързва към теб. Един ден ще си заминеш и той ще бъде разочарован и тъжен. Ти му разказваш за приключенията си и той те смята за герой.

— Не си права. Според Хари няма по-голям герой от загиналия му брат. Момчето твърди, че Джефри е бил шпионин на короната.

Аурора поклати глава.

— Хари се лъже. Джефри никога не би се впуснал в шпионска дейност.

— Защо смяташ така?

— Той се занимаваше единствено с книги и с философия. Постоянно четеше.

— Колко досадно.

Забележката му я жегна. Откакто Никълъс се бе появил в Англия, тя почти не мислеше за Джефри. Защо бе престанала да тачи паметта му? Понякога дори й беше трудно да си представи лицето му. Сравнен с Никълъс, Джефри беше само сянка.

— Джефри беше истински джентълмен — възрази рязко тя — и се отличаваше със сърдечна доброта. Никога не би напуснал семейството и родителския дом, за да рискува живота си от чиста жажда за приключения — като някои други, които познавам — добави язвително.

— Както вече казах — колко досадно.

Аурора бе готова да избухне, когато Никълъс посочи с дяволита усмивка към езерото.

— Обзалагам се, че любимият ти Джефри никога не би се сетил да те доведе тук по пълнолуние.

Аурора се изчерви. Пламенният му поглед се потопи в нейния и светът наоколо изчезна.

Тръпнещото напрежение между двамата се появи отново, придружено от опасно теглене в слабините. В тялото й се надигна желание, горещо и неудържимо, предизвикано само от един поглед.

През последните седмици полагаше усилия да стои далеч от него, да потиска желанието си за близост, но сега разбра, че не е в състояние да го унищожи окончателно. Въпреки това отмести поглед. Знаеше обаче, че тази неизяснена ситуация няма да продължи още дълго.

Макар че присъствието на Хари в известна степен пазеше Аурора, Никълъс не престана да я ухажва и тя се намираше в постоянен конфликт. Както се бе опасявала, той внесе в живота й вълнение и наруши хармонията. Това я гневеше. Не обичаше да се чувства безпомощна, зависима от чужда воля.

Още повече грижи й създаваше опасността, надвиснала над Никълъс. Още следващия следобед й бе напомнено за несигурното му положение. Получи писмо от братовчед си Пърси от Сейнт Китс, в което той се осведомяваше дали е чула за случилото се с Никълъс.

Аурора прочете писмото с огромно внимание и много бързо й стана ясно, че поне едно от предишните писма на Пърси се е изгубило.

След последното ми писмо слуховете зачестиха. Вече съм почти сигурен, че Никълъс е оцелял. След привидното му удавяне многократно са го видели на Карибските острови. Вчера в дома ми се явиха двама офицери да ме разпитат за пиратския капитан, известен с прозвището Морския дявол. Вероятно се провежда разследване. Ако Никълъс наистина е оцелял, трябва да се подготвиш за скандал, скъпа Аурора, защото по закон си негова съпруга. Междувременно съжалявам, че те посъветвах да сключиш този брак…

След многословни извинения, свързани с венчавката и привидната екзекуция, Пърси продължаваше:

Ник каза, че иска да ти спести болката да го видиш как умира. Понеже знаех колко страдаше от смъртта на годеника си, реших да приема предложението.

Аурора отдавна бе простила на братовчед си, ала остана дълбоко обезпокоена от факта, че пиратът, за когото се бе омъжила, е още жив и бяга от закона.

Дълго държа писмото в треперещите си ръце. Трябваше да предприеме нещо. Никълъс рискуваше да го заловят и обесят, затова трябваше да престане да я преследва. Тя беше длъжна да го вразуми и да го убеди, че е необходимо да напусне Англия.

 

 

Реши да говори с него още на следващата сутрин по време на ездата. Отидоха в парка по-късно от обикновено, защото конят на Хари куцаше и се наложи да оседлаят друг. Когато Аурора и Хари влязоха през голямата порта, моравите вече бяха населени от гувернантки и бавачки с рояк деца.

Аурора, Никълъс и Рейвън яздеха в тръс по широката алея, докато Хари препускаше в галоп. По изключение Рейвън се харесваше в ролята си на дама и Аурора бе принудена да почака, докато й се удаде случай да говори с Никълъс на четири очи.

Скоро срещнаха открита карета, в която се качи елегантна двойка с малко дете. Аурора позна барон Синклер и съпругата му. Преди женитбата си Деймиън Синклер беше скандално известен светски лъв, член на клуба на дяволските типове. Нищо чудно да си спомни Никълъс, каза си със страх тя.

Преди години, когато и двете бяха дебютантки, Аурора се бе сприятелила с Ванеса Синклер, но днес би предпочела да избегне срещата им. За съжаление Ванеса я видя отдалеч и й помаха зарадвано. Би било неучтиво да не отвърне на жеста. Аурора спря коня си.

Лорд и лейди Синклер наистина бяха елегантна двойка. Дъщеря им Катрин, възхитително малко момиченце, имаше черните коси на бащата и лешниковите очи на майката.

Аурора представи придружителите си. Барон Синклер измери Никълъс с любопитен поглед и Аурора веднага застана нащрек. Много скоро обаче малката Катрин задърпа баща си за ръкава и посочи към езерото.

— Патици! Патици!

— Иска непременно да нахрани патиците — обясни гордо майката.

— Моля да ни извините — кимна Синклер с очарователната си усмивка, разбила хиляди женски сърца. — Опитът ме е научил да не оставям нетърпеливите дами да чакат.

Преди да последва мъжа си, Ванеса се извини на Аурора, че в последно време не се е обаждала.

— Бяхме три седмици в провинцията. Ако нямате нищо против, следващата седмица ще дойда в дома ви.

— Много ще се радвам и се надявам да доведете и малката Катрин.

Ванеса се усмихна поласкано.

— О, с радост ще я доведа. За мен беше удоволствие да се запозная с вас, мистър Девърил.

— Удоволствието е изцяло мое, милейди — отвърна Никълъс и свали цилиндъра си.

Когато Синклерови се отдалечиха, Аурора въздъхна облекчено и хвърли укорителен поглед към Никълъс.

— Синклер май те позна.

— Това не ме учудва. Преди няколко години се запознахме на ловен излет в провинцията. Тогава още не беше женен.

— Разправят, че имал голям успех сред жените — намеси се замислено Рейвън.

— Абсолютно правилно — потвърди Ник. — Клюни обаче е убеден, че Синклер е влюбен до уши в жена си.

— Наистина. Гледаше я с такъв плам… — рече тихо Рейвън.

Аурора усети болка в гласа й и я погледна изненадано. Очевидно Ник също го бе забелязал, защото се обърна изпитателно към сестра си.

— Още не е късно да премислиш плановете си за женитба, малката. Не си принудена да се омъжиш за човек, който ще те издържа. Спокойно можеш да си позволиш лукса да сключиш брак по любов.

Рейвън сърдито поклати глава.

— Държа да имам титла. И след като заговорихме за това… ей там е Халфорд.

Рейвън наложи на лицето си сияеща усмивка и препусна към херцог Халфорд, бившия обожател на Аурора. Поздрави го смело и Аурора забеляза учудването му от дързостта й. В следващия миг обаче Халфорд я забеляза и погледът му стана леден. Аурора потрепери. Ако не бе станала жена на Никълъс, сега сигурно щеше да подготвя сватбата си с този тиранин.

Халфорд огледа внимателно Никълъс, в чиито очи светеше подигравка.

— Чувствам се много горд, че ме предпочете пред негова светлост — прошепна в ухото й Никълъс.

Преди тя да намери подходящ отговор, Халфорд отново посвети вниманието си на Рейвън. Високомерната му физиономия се смекчи, той й каза нещо и Рейвън се засмя весело.

Аурора не хареса смеха й, но още повече не й хареса, че потомката й демонстрира близост с херцога, който все още си търсеше съпруга.

— Тя знае какво иска — обясни шепнешком Никълъс, сякаш бе прочел мислите й.

Повечето млади дами на възраст за женене виждаха в лицето на Халфорд първокласна партия. Аурора не смееше дори да мисли каква вреда ще причини емоционалната му студенина на жизнерадостно младо момиче като Рейвън. Енергично поклати глава.

— Той не е за нея.

— Като се има предвид какво си преживяла, ти не си най-подходящата личност, която да дава оценки на желаните кандидати за женитба, скъпа.

Никълъс говореше сериозно и Аурора се възползва от възможността да апелира към съвестта му.

— Вчера получих писмо от Пърси — подхвана тя. — На Карибските острови вече всички знаят, че си избягал.

— Това се очакваше.

— Никълъс… — Аурора се стараеше да говори спокойно. — Само въпрос на време е някой да разкрие маскарада ти. Няма ли най-сетне да ме послушаш и да се върнеш в Америка?

— Готов съм да обмисля тази възможност.

— Наистина ли си готов? — Очите й потърсиха неговите.

— Да — отвърна провлечено той. — Бих напуснал Англия още утре, стига да съм изпълнил желанието си.

— Какво означава това?

— Означава, че желая да ме придружиш. Като моя съпруга.

Аурора не успя да откъсне поглед от неговия. Той говореше напълно сериозно. По лицето му не бе останала следа от лекомисления авантюрист.

— Мислех, че сме постигнали съгласие по този въпрос — промълви потиснато тя.

— Не, скъпа, изобщо не сме постигнали съгласие. Просто се разбрахме известно време да живеем разделени. Оттогава промених мнението си.

Точно от това се беше опасявала.

— Не искам да говоря за брака ни — прошепна тя и си пожела да не беше заговаряла по темата.

— Отлагането не носи яснота — възрази той също така тихо. — Трябва да говорим.

Аурора знаеше, че няма смисъл да спорят насред парка.

— Добре, ще говорим.

— Кога?

Тя избегна настойчивия му поглед.

— Тази вечер. Ела при мен.

— В спалнята ти?

Аурора кимна неохотно.

— Там ще разговаряме на спокойствие. Ще оставя прозореца отворен.

Аурора се отдели от Никълъс с намерението да прекъсне неподходящия флирт на Рейвън с херцог Халфорд, но мислите й бяха заети единствено с предстоящия разговор и искането му двамата отново да живеят като съпрузи.

 

 

Аурора ходеше неспокойно напред-назад в стаята си. Нервите й бяха опънати до скъсване. Стрелките на часовника се движеха към полунощ, а Никълъс все още не се беше появил.

Опита се да чете, но беше твърде развълнувана, за да се концентрира. Отново и отново се опитваше да подреди аргументите си за предстоящата дискусия. Тя беше длъжна да убеди Никълъс, че не иска и не може да бъде негова жена.

Аурора искаше най-сетне да сложи край на постоянното вълнение, в което живееше след появата на Никълъс, ала беше наясно, че няма да е лесно да го осъществи. Щеше да й струва цялата сила на волята да устои на аргументите му и да го убеди да се върне в Америка без нея.

Ами ако не успее?

Аурора спря замислено пред голямото огледало.

Тогава ще му даде онова, което той желае. Тялото си.

Огледа се трескаво. В полумрака жената, която я гледаше от огледалото, й изглеждаше напълно чужда. Бузите й бяха зачервени, косата падаше на меки вълни по раменете. Носеше домашна рокля от тъмносин брокат и нищо отдолу.

Усещаше тежката материя върху гърдите си. Всяко поемане на дъх причиняваше еротични тръпки. Може би правеше грешка…

Изведнъж чу зад себе си шум и се обърна стреснато. Никълъс стоеше на отворения прозорец и я наблюдаваше с непроницаемо изражение. Погледът му се плъзна по роклята и спря върху гърдите й. Аурора бързо вдигна ръка да закрие деколтето.

— Не знам дали този разговор има смисъл, Никълъс — подхвана решително тя. — Още преди седмици ти казах, че не искам бракът ни да продължава.

Той влезе в стаята и се опря на рамката на прозореца.

— Преди няколко седмици ти беше шокирана от внезапната ми поява. Тогава не настоях, защото исках да ти дам време да помислиш за нас двамата.

— Помислих. Чувствата ми не са се променили.

— Моите обаче се промениха — възрази меко той.

— Не мога да си представя защо.

— Защото вече те познавам много по-добре от преди.

Аурора се извърна, за да избегне пронизващия му поглед, и отново закрачи напред-назад.

— Мисля, че ние с теб бихме могли да имаме щастлив брак — продължи Никълъс, който я наблюдаваше внимателно.

— Аз не съм на това мнение.

— Защо толкова се противиш на мисълта да живееш като моя съпруга?

— Причините са много. Не знам с коя да започна.

— Добре, кажи ми поне една.

— Веднага. За първи път имам възможност да живея според желанията си. Защо да се отказвам?

— Защото те очаква нещо по-добро.

Тя го погледна въпросително.

— Нещо по-добро? Какво би могло да бъде по-добро от независимостта?

На устните му заигра усмивка. Не много отдавна и той беше изпитвал същото.

— Ако наистина копнееш за независимост, ела с мен в Америка. Там ще имаш много повече свобода, отколкото тук, сред закостенялото английско общество.

— Не и като твоя жена, Никълъс. Съпругата няма никакви права, нито тук, нито в Америка. Цял живот съм страдала от тираничния си баща. Няма доброволно да се подложа на същото, никога вече.

Никълъс се намръщи. Сравнението никак не му допадна.

— Аз не съм като баща ти.

— Така ли? Ти си упорит като него, освен това те смятам за властен. Ти винаги държиш да наложиш волята си. Готов си на всичко, за да постигнеш целта си.

— Нямам намерение да те тиранизирам. В противен случай щях да ти заповядам да се върнеш при мен. Нямаше да ти оставя време за размисъл.

— Ти и сега не ми даваш време да размисля.

— Какво говориш? Аз не те принуждавам да останеш моя съпруга.

Аурора въздъхна облекчено.

Никълъс се постара да увеличи сигурността й.

— По мое мнение ти рисуваш твърде мрачна картина на нашия съвместен живот. Страховете ти са ирационални и необосновани.

Аурора рязко спря.

— В никакъв случай. Ако замина с теб за Америка, ще съм изцяло зависима от теб. Какво ще стане, ако ти омръзне да живееш с мен и пак те обземе жажда за приключения? Ще остана сама в чуждата страна.

— Вече ти казах, че имам намерение да се установя за постоянно.

— И колко време ще траят добрите ти намерения? Какво ще стане, ако жаждата за приключения надделее? — Аурора застана пред него и го погледна втренчено. — Никълъс, ти искаш от мен да рискувам всичко и да тръгна с теб. Как мога да ти вярвам?

Настойчивите й въпроси го разтрепериха. Неспособен да отговори, той стоеше и гледаше в дълбоките сини очи.

— Ти виждаш само недостатъци — промълви след малко. — Защо не се опиташ да видиш и предимствата?

— Опитах се да мисля за тях, но недостатъците надделяха. Да, животът ми тук може да е скучен, но поне знам какво ме очаква. — Аурора разтърси глава. — Освен това… дори да поискам да тръгна с теб, тук имам задължения… Рейвън… Хари…

— Аз имам две сестри, които много ще се зарадват на светска дама като теб. Би могла да ги напътстваш.

— Те си имат майка. Сигурно няма да ме приемат с отворени обятия.

Опасенията й бяха необосновани.

— Мама няма да ни създаде проблеми. Първо, аз живея в собствен дом и второ, тя ще е прещастлива най-сетне да има снаха. — Тъй като Аурора мълчеше, Ник продължи уверено: — Ако не ти се ще да оставиш конете си, искам да ти напомня, че Вирджиния е известна с расовите си коне. Мога да ти подаря цяла дузина най-прекрасни жребци и кобили. Имението ми разполага със стотици хектари пасища и ще можеш да препускаш на воля.

Аурора разтърка слепоочията си.

— Всъщност не става въпрос за мен, а за теб. Нима не проумяваш какво вършиш? Опитваш се да ме спасиш от живот, който ти считаш за скучен и незадоволяващ. Ти искаш да ме спасиш, защото спасяването на други хора се е превърнало в твоя втора природа.

— Тук става въпрос за много повече, отколкото за моя характер — възрази сериозно Ник.

— Наистина ли? Според мен твоята природа е същността на проблема. — Аурора се поколеба и попита: — Имаш ли намерение да ми останеш верен, Никълъс?

Той не отговори веднага и тя се усмихна.

— Откъде да знам, че един ден няма да срещнеш друга жена и да я харесаш? Днес желаеш мен, но можеш ли да ми гарантираш, че ще продължиш да ме желаеш и след две години… дори след две седмици?

Никълъс избегна погледа й. Въпросът й заслужаваше сериозен размисъл. Тя не питаше само за верността му в брачното легло. Аурора искаше да знае дали двамата ще останат цял живот заедно.

Беше ли готов той да остане верен съпруг? Беше ли готов да й пожертва целия си живот?

— Ти не ме обичаш — наруши мълчанието Аурора. — Не съм сигурна дали изобщо познаваш значението на тази дума.

— А ти знаеш ли какво означава любов?

— Да. Любов означава да даряваш радост, да се смееш заедно с любимия човек, да се чувствате добре заедно, да имате общи интереси, да обменяте мисли. Любовта е топло усещане в сърцето. Ти не можеш да потвърдиш, че храниш към мен подобни чувства, нали?

— Забравяш страстта.

— Сигурно си прав, но страстта е слаба основа, върху която се гради един брак. Не се съмнявам, че ме желаеш, но това е чисто плътско желание. Любовта няма нищо общо с животинските пориви.

Той я погледна дълбоко в очите.

— Нима твърдиш, че не изпитваш нищо към мен?

Аурора се поколеба.

— Глупаво ще е да си позволя да изпитвам по-дълбоки чувства. Не искам още веднъж да страдам за теб. А тази опасност съществува. Сигурна съм, че един ден отново ще се впуснеш в приключения и няма да се върнеш при мен.

— Не мога да ти гарантирам, че няма да умра, Аурора. Никой не може да даде подобно обещание.

— Знам. Би могъл обаче да се опиташ да водиш спокоен, подреден живот. Ти рискуваш живота си и отказваш да ме послушаш, когато те умолявам да напуснеш Англия. — Погледна го изпитателно. — Ще напуснеш ли Англия, Никълъс?

Мълчанието му беше ясен отговор.

Аурора пое дълбоко дъх.

— Е, добре. Ще ти дам, каквото желаеш.

Тя развърза колана на роклята и без да отделя поглед от него, свали тежкия брокат от раменете си. Застана гола пред него и Никълъс шумно пое въздух.

— Какво искаш да направиш, Аурора? — попита задавено той.

— Ще те оставя да победиш. Ще ти дам тялото си с надеждата най-сетне да ме оставиш на мира.

Лицето му се вкамени.

— Не съм дошъл за това.

— Наистина ли? Нали за това копнееш от месеци? За едно бегло удоволствие?

— Аз те искам като моя жена. — Слабата усмивка не стигна до очите. — Ако мисля единствено как да удовлетворя плътската си жажда, ще отида в публичен дом.

Никълъс я погледна дълбоко в очите и се приближи към нея.

— Аз искам не просто да спя с теб, Аурора. Искам ти да жадуваш за мен. Искам да ми се отдаваш, защото не можеш другояче, защото желанието те мъчи и не можеш да му устоиш. Не искам да се любиш с мен, за да ме залъжеш или да ме подкупиш.

Аурора го гледаше задъхана.

— Аз… не те искам, Никълъс.

Това беше лъжа.

— Сериозно ли говориш?

Той вдигна ръка, докосна стройната й шия и бавно плъзна пръсти надолу. Сърцето й заби лудо, когато ръката му се сключи около гърдата й.

— Не си толкова равнодушна, за каквато се представяш — прошепна нежно той.

После се обърна, отиде до прозореца и без да каже нито дума повече, изчезна в нощта. Аурора остана сама, потресена.

Никълъс за пореден път бе успял да я извади напълно от равновесие.

Трепереща, тя наметна домашната дреха и покри голотата си. Падна тежко на леглото и затвори очи. Отново бе изгубила.

По дяволите, наистина не беше равнодушна. Чувствата, които бушуваха в тялото й, я плашеха, а безпомощността й да се справи с тях я тревожеше силно. Всеки път, щом той я докоснеше, тя усещаше мъжката му власт.

Аурора потрепери. Веднъж Ник я попита дали би могла да се привърже към него. Проблемът беше, че привързаността й бе станала твърде дълбока и една от причините за страха й да му стане истинска съпруга. Към това се прибавяше неустоимата му привлекателна сила, влиянието, което упражняваше върху нея, различията помежду им. Непростимо глупаво би било да обича мъж, заплашен от опасността да бъде заловен и екзекутиран.

Когато повярва, че Никълъс е умрял на бесилката, тя тъгуваше за него дълбоко и болезнено — а тогава той беше чужд човек за нея. Колко по-силна ще бъде скръбта й, ако се влюби истински в него и копнее за нежностите му!

Или ако я напусне. Никълъс не беше в състояние да й се закълне във вярност. Дори не отговори на въпроса й. Той беше страстен мъж и един ден вероятно щеше да пожелае друга жена — както бе направил баща му преди много години. Тогава ще я напусне и ще последва зова на сърцето си. Ако пък остане при нея, тайно ще я обвинява, че е пречка за щастието му и го обрича на същата страшна съдба като баща му.

Не искаше да причини подобни страдания нито на себе си, нито на Никълъс. Да, страховете й в никакъв случай не бяха необосновани.

Погледът й падна върху дневника, оставен на нощното шкафче. Беше твърдо решена да избегне съдбата на младата французойка, принудена да понесе страшната болка от загубата на любимия си. Бе проляла горчиви сълзи над трагичния край на историята.

Любовната история между майката на Рейвън и бащата на Никълъс също бе завършила трагично. Аурора разбираше защо Елизабет Кендрик непрекъснато е чела дневника, докато страниците са се окъсали. Съдбата на нещастно влюбената млада жена, обсебена от могъща страст и унищожителна мъка след принудителната раздяла, със сигурност я е вълнувала дълбоко.

Аурора прехапа силно долната си устна. Тя щеше да бъде по-силна от двете трагични женски фигури. Закле се да издържи докрай. Дневникът беше сериозно предупреждение да не се оставя на лудостите на страстта. Тя ще помни това предупреждение. Ще устои на настояванията на Никълъс. Няма да се вслушва в изкусителните му думи, защото това ще я обрече на гибел.