Никол Джордан
Страст (8)

7

Въпреки волята ми той продължи да ме преследва в сънищата ми…

Лондон

Юни 1813 година

Балът с маски премина с голям успех. В празнично украсената зала се тълпяха овчари и овчарки, принцове и принцеси, благородни рицари в блестящи брони, фигури от митове и легенди. Дори принц-регентът бе почел празника с присъствието си и домакинята, лейди Дейлримпъл, леля на Рейвън, не криеше триумфа си.

Скрила лице под маска от блестящ сатен, Аурора наблюдаваше внимателно подопечната си от края на залата. В момента Рейвън танцуваше мазурка с някакъв Купидон. Младата жена бе облечена като циганка и костюмът подхождаше отлично на гарвановочерната коса и южните й черти. Рейвън носеше яркочервена пола, ръцете й бяха отрупани със звънтящи гривни, на ушите й висяха огромни златни обици.

Господата се възхищаваха колкото от костюма, толкова и от момичето. Застаналият до Аурора граф Клюни наблюдаваше темпераментно танцуващата циганка с жив интерес.

— Вашата подопечна явно се радва на успех — отбеляза графът. — Учудвам се как лейди Дейлримпъл й е разрешила да участва в бал с маски.

— Защо да не й разреши? — попита спокойно Аурора. — Сигурна съм, че лейди Дейлримпъл знае какво прави. Освен това би било жестоко да откажем на мис Кендрик да се позабавлява малко. Тя бе въведена в обществото и със сигурност е много по-зряла от повечето млади дами на нейната възраст.

Графът потърси погледа й под маската.

— Учудвам се също как тъкмо вие сте получили настойничеството над това момиче. Та вие сте почти на нейната възраст!

— Разликата ни е две години. Прав сте, аз се чувствам по-скоро като приятелка на Рейвън и нямам никакво намерение да я покровителствам. Но ви уверявам, че приемам възложената ми отговорност много сериозно. — Аурора срещна без колебание погледа на събеседника си. — Ако ви хрумне мисълта да ухажвате подопечната ми, милорд, бих искала да ви предупредя: тя не е подходяща за вас.

Графът се усмихна очарователно.

— Без съмнение. Но вие вероятно знаете, че не харесвам плахи дебютантки. Чувствам се много по-силно привлечен от красивите млади вдовици. Ако търсите утеха и развлечение, лейди Аурора, аз съм на ваше разположение, уверявам ви.

Аурора се усмихна загадъчно зад маската. Джереми Деър Норт, известен в цяла Европа с безразсъдните си приключения из спалните и балните зали, беше героят на женските сърца. Колкото и скандално да се държеше, никой не му се сърдеше, защото притежаваше неустоим чар. Богатството и общественото му положение също даваха своя принос и изисканото общество винаги намираше начин да извини непристойното му поведение. Притежаваше графска титла и няколко хубави имения, а скоро щеше да получи и титлата маркиз Уолвъртън, тъй като здравето на дядо му драстично се влошаваше.

Аурора познаваше лорд Клюни от няколко години, но доскоро той изобщо не и обръщаше внимание. Едва през последните месеци я бе забелязал и несъмнено приемаше, че като вдовица тя е свободна — и лесна — плячка. Веднага щом я откри в претъпканата бална зала, дойде при нея и започна да й прави комплименти за тайнствения вид зад красивата сатенена маска. Изтощи я с въпросите си и накрая тя му призна коя е.

— Позволете да ви напомня, сър, че съм в траур — отбеляза Аурора подчертано строго.

— Това обаче не ви пречи да се явявате в обществото — възрази с усмивка той. — Според мен не е редно една тъгуваща вдовица да участва в забавление с танци.

— Починалият ми съпруг изрично заяви, че не желае да тъгувам за него. До днешния ден се придържах стриктно към правилата на траура. Впрочем аз не се впускам в неприлични забавления. Както виждате, не танцувам и съм скрита зад маска. Признайте, че не ме познахте.

Клюни я наблюдаваше развеселено. Аурора носеше сребърносин костюм с домино и шапка, украсена с кристални висулки. В сравнение с екстравагантните и доста разголени тоалети на другите гости тя бе облечена скромно и покрита от главата до петите. Маската скриваше цялото й лице и оставяше свободни само очите и устата.

— Длъжен съм да ви възразя — отвърна Клюни с добре изиграна обида. — Как бих могъл да не разпозная най-прекрасната дама на празненството?

Аурора спря напиращия на устните й подигравателен отговор. Не искаше да кокетничи с този всеизвестен донжуан. Чувстваше се задължена да пази строго добрите нрави и да се държи на разстояние от мъжете, не само заради Рейвън, а и в свой собствен интерес. Знаеше, че дори само с участието си в този бал с маски рискува неприятни клюки.

— Придружих мис Кендрик по нейно изрично желание — обясни търпеливо тя. — Младата дама все още няма достатъчно добри приятели, за да се чувства спокойна на такова светско събитие.

— Обаче не й липсват обожатели — възрази с усмивка графът и отново се обърна към паркета, препълнен с танцуващи двойки. — Вижте само колко млади глупаци е събрала около себе си.

Танцът свърши и засмяната мис Кендрик моментално бе обкръжена от тълпа млади аристократи, които си съперничеха за благосклонността й.

Аурора се радваше на успеха на Рейвън. Подопечната й бе влязла учудващо бързо в лондонското висше общество, а искрящият темперамент и откровеността й скоро й бяха завоювали славата на „оригинална“ млада жена.

За голямо облекчение на Аурора Рейвън се държеше разумно и я слушаше във всичко. Наистина, някои от възгледите й бяха необикновени и понякога се веселеше без задръжки, но в повечето случаи се държеше като добродетелна млада дама. И най-важното — винаги съумяваше да постъпва според ситуацията. В действителност й липсваше единствено малко светска шлифовка, както и опит в сложното общуване, установило се сред изисканите дами и господа.

Импулсивността й със сигурност щеше да продължи да й създава проблеми, ала Рейвън полагаше сериозни усилия да обуздава темперамента си. Само когато излизаше на разходка с Аурора, препускаше в див галоп през парка и забравяше сдържаността си. Иначе поведението й беше безупречно.

Рейвън слушаше внимателно, когато Аурора й даваше съвети, защото беше готова на всичко, за да изпълни голямото желание на майка си. Стремеше се към успех в обществото, а това означаваше да си извоюва титла и богатство чрез подходяща женитба. Бе отраснала в малкия свят на един карибски остров, отхвърлена от надменните си английски роднини заради незаконната връзка на майка си. Сега обаче беше твърдо решена да бъде призната от английската аристокрация, прогонила някога бедната й майка.

Не е изключено малката да постигне целта си още до края на този сезон, каза си развеселено Аурора. Рейвън можеше да избира между дузина обожатели и трябваше само да направи правилния избор. Радваше я и фактът, че „Прини“, както наричаха принц-регента, още в началото на вечерта бе определил мис Кендрик като „крайно очарователна“.

— Позорно е, че не ви е разрешено да танцувате — промърмори замислено граф Клюни. — Но след онзи тайнствен брак, вероятно не бива да си разрешавате и най-малката недискретност. — Когато Аурора му хвърли остър поглед, мъжът се усмихна лениво. — Шегувам се, скъпа моя, още повече че аз съм от малкото хора, които не са шокирани от женитбата ви с онзи скандално известен американец. Отлично си спомням Никълъс Сабрийн от посещението му в Лондон преди няколко години. Честно ви казвам, този мъж ми направи силно впечатление! Единственият янки, приет като почетен член в клуба на дяволските типове.

Клюни беше председател на клуба на дръзките светски лъвове. Той и английският братовчед на Никълъс, граф Уиклиф, от години бяха главните фигури в сдружението, което непрестанно доставяше материал за клюки на лондонските салони.

— Тогава позеленях от завист — призна Клюни. — Защото Сабрийн ни разказа някои от приключенията си… Как е пътувал в далечни страни, търсил е заровени съкровища, сражавал се е с бандити… Знаете ли, че за малко не е бил разпорен от кривата сабя на ориенталски военачалник?

— Подобно поведение не е достойно за подражание, нито да предизвиква завист — отбеляза сухо Аурора.

— Не исках да кажа това. Останах възхитен от смелостта му. Уиклиф ни е разказвал безкрайни истории за геройствата на вашия Ник. Веднъж преследвал тигър човекоядец в дивите индийски гори, за да отърве жителите на някакво село от постоянните нападения. Убил опасната котка с един-единствен изстрел. Местните хора го чествали като спасител и нарекли селото си на негово име.

Уиклиф бе разказал на Аурора подобни истории за братовчед си. Веднъж Ник спасил живота на руски принц, докато били на лов за вълци. Тройката на принца трябвало да премине през замръзнало езеро и ледът се пропукал. Никълъс го измъкнал от ледената вода и го влачил няколко мили до най-близкото село. Принцът му се отплатил за спасението си с цял куп скъпоценности, които му осигурили живот в лукс за няколко години. Заедно с легендарното пиратско съкровище, което още като млад измъкнал от дъното на океана, подаръкът на принца му дал възможност да води заможен живот още преди да наследи корабната компания на баща си.

Горчиво-сладкият спомен за Никълъс Сабрийн извика сълзи в очите й. Съпругът й е бил дързък до безумие, често е рискувал живота си от жажда за приключения, но и нерядко е спасявал чужд живот. Това беше една от причините, поради които се чувстваше виновна за смъртта му. Тя не бе предприела нищо за спасението му, докато не стана твърде късно. Защо още предишния ден не отиде да говори с губернатора? Защо, защо… Не, нямаше смисъл да се измъчва със закъснели самообвинения. По-добре да запомни Никълъс като нежен любовник от единствената им нощ заедно, отколкото като безразсъдно смел авантюрист, какъвто е бил в действителност.

— Както чух — продължи Клюни, — баща ви не е бил особено доволен, че сте се омъжили така прибързано по време на пребиваването си в Карибието.

— Правилно сте чули — отговори спокойно Аурора. Както се очакваше, обществото се възмути от брака й. Какъв позор! Дъщеря на херцог да се омъжи за дързък пират, намерил безславен край на бесилката. Баща й направо побесня. Крещеше, размахваше ръце, обсипваше я с отвратителни ругатни, които я нараниха дълбоко. Пред обществото обаче се показваше спокоен, наложил на лицето си ледена маска, защото не желаеше да подхранва скандала около женитбата й с нов материал за клюки.

Заплахата му да я лиши от наследство обаче не попадна в целта, защото брачният договор бе направил Аурора богата млада вдовица. Люсиен Тримейн, лорд Уиклиф и братовчед на Никълъс, незабавно пусна в ход влиянието си, за да уреди финансовото й положение. Отстрани от пътя й всички трудности и препятствия и уреди тя да получи цялото наследство, оставено от починалия й съпруг. А когато част от обществото се опита да я накаже с презрение, Уиклиф я взе под крилото си, изказваше се пламенно в нейна защита, даде й закрилата на своето славно име и на общественото си положение. Младата вдовица на американския му братовчед беше винаги добре дошла и сърдечно приета в домовете на семейството и роднините му.

С времето животът и стана поносим и дори приятен. Никой не смееше да се противопостави на човек със славата и влиянието на Уиклиф.

Приятелите й от някога също й останаха верни и се стараеха да облекчат мъката й. Странно, но шансовете й на пазара за женитби непрекъснато растяха. Една богата млада вдовица е голямо изкушение за ловците на късмета, но и за женкарите, помисли си иронично Аурора с поглед към красивия рус лорд, който я ухажваше така пламенно.

— Вероятно не само баща ви, а и друг важен господин е бил изненадан и наранен от вестта за прибързаната ви женитба — продължи игриво Клюни и се обърна дискретно към достойния, дебел аристократ в разкошен костюм на Хенри VIII, застанал в края на танцовата площадка. Херцог Халфорд наблюдаваше веселата тълпа гости през лорнета си и по лицето му се четеше явно неодобрение. — Сигурен съм, че херцогът не е останал очарован от отказа ви.

— Не съм му отказала — възрази хладно Аурора.

— Така ли? Говореше се, че ще се омъжите за Халфорд.

— Баща ми бе дал съгласието си, но не бяхме сгодени.

— О, това няма значение! Гордият Халфорд със сигурност се е почувствал обиден от прибързаната ви женитба.

— Напротив, херцогът прояви похвално разбиране — възрази Аурора, като малко разкраси истината. — Особено след като му признах, че обичам безнадеждно починалия си съпруг.

— Виж ти! — Клюни се усмихна подигравателно. — Както виждам, херцогът е посветил цялото си внимание на тазгодишните дебютантки и вече не се интересува от вас. Смятайте се за щастлива, че избягнахте по-тясно обвързване с такъв човек… ако ми разрешите тази забележка.

Дълбоко в себе си Аурора се съгласи с него, но знаеше, че е неучтиво да го изрече гласно. Все още трепереше при мисълта, каква би била съдбата й като съпруга на такъв човек… щеше да води живот в пълно подчинение.

При редките им срещи Халфорд се отнасяше към нея с ледена учтивост. Заради Рейвън Аурора се стараеше да потисне отвращението си и се държеше приветливо, макар и хладно. Нямаше смисъл да го настройва срещу себе си и да превърне уважавания в обществото херцог в свой враг.

— Наистина можете да се смятате за щастлива — продължи Клюни необичайно сериозно. — Жалко е само, че явно нямате късмет в любовта. Много е тъжно да загубите почти едновременно и двамата мъже, успели да завладеят сърцето ви. — Аурора преглътна болката си и кимна безмълвно. — Сигурен съм, че се чувствате много самотна. С радост бих ви посветил цялото си време… Много искам да ви утеша. Доколкото знам, Уиклиф е потеглил на дълъг път. Сигурен съм, че няма да има нищо против да го замествам, докато отсъства, и да ви поразвлека малко.

— Безкрайно любезно от ваша страна, милорд — отвърна Аурора, без да крие подигравката си. — Ала нямате причини да сте загрижен за мен. Не е нужно да прекарате цялата вечер в опити да ме развличате. Идете да поканите на танц някоя от младите дами и се забавлявайте.

Мъжът вдигна вежди.

— Това означава ли, че ме гоните, лейди Аурора? Защо ме обиждате?

Аурора се усмихна. Знаеше, че непоправимият женкар не се чувства ни най-малко засегнат от думите й.

— Надявам се да проявите разбиране към положението ми, милорд. Просто не желая да давам повод за ненужни клюки, ако ме видят във вашата компания.

— Както желаете. Разбрах намека ви и ще се сбогувам с обещанието да се видим отново на езда в парка.

Клюни се поклони с очарователна усмивка и се запъти да търси друга плячка. Аурора го проследи с поглед, замислена върху думите му за женитбата. Според дамите от изисканото общество тя бе разбила живота си. От обществена гледна точка постъпката й беше истинска катастрофа, но тя не съжаляваше, че се е решила на тази стъпка. Бракът с Никълъс Сабрийн бе обърнал живота й с главата надолу, но поне й бе осигурил финансова независимост, а в момента това беше най-важното.

Никълъс бе променил живота й и в друга посока — нещо, което тя смяташе за невъзможно, като се имаше предвид кратката им връзка. Тя не беше от хората, склонни да рискуват, като се изключи любовта й към бързите коне. Тя беше по-скоро разумна и сдържана, осъзнаваше задълженията, свързани с общественото и семейното й положение, и ги изпълняваше съвестно.

След преживяното с Никълъс обаче се отнасяше критично към предразсъдъците и тесногръдието и вече не беше готова да отговаря на очакванията на обществото във всяко отношение. Днешната вечер беше добър пример. Преди женитбата си никога не би посмяла да участва в бал с маски, докато е в траур, дори костюмирана и анонимна.

Днес се чувстваше освободена, в правото си да се противопостави на строгите нрави и да им се подиграва, макар и зад копринена маска. Общественият престиж вече й изглеждаше без значение в сравнение с трагичната среща със смъртта и загубата, която бе преживяла само преди месеци. Не се притесняваше особено, че е изгубила част от престижа си в обществото.

Днес беше лейди Аурора Сабрийн. Бе запазила титлата, която й осигуряваше уважение, и живееше в елегантна малка къща в Мейфеър. По време на балния сезон Рейвън ползваше градската къща на леля си Дейлримпъл. Готвеше се да прекара идващото лято на село при дядо си, известен в обществото като странна птица с доста груб характер.

Аурора се радваше на независимостта си, въпреки че излизаше сравнително рядко. С изключение на задължението си да придружава Рейвън при появите й в обществото, тя водеше живот на тъгуваща вдовица. Всяка сутрин излизаше на езда, но много рано, когато в парка се срещаха само наистина страстни ездачи, и почти никога не се появяваше по алеите следобед, когато там се събираше цялото висше общество. Всеки път, когато придружаваше Рейвън на покупки, носеше строго затворена рокля от черна коприна и шапка с воал, за да се знае, че скърби по починалия си съпруг.

Излагаше на показ траура си, но това не беше лицемерие. В момента най-важното за нея беше да пази спомена за Никълъс. Никога нямаше да забрави прекрасния любовник, който я направи жена и я отведе в неподозирания рай на екстаза. Освен това му дължеше благодарност, че я е предпазил от един непоносим брак и я е освободил от властния й баща.

Вече не беше изложена на гневните изблици и желязната строгост на стария херцог и понякога имаше чувството, че се е освободила от задушаващо иго. На Карибите бе вкусила за първи път свободата и бе осъзнала какво означава тя за нея — тогава бе започнала да копнее за независимост. Вече никога нямаше да позволи на мъж да й предписва как да живее. Беше благодарна на Никълъс и за това прозрение, и за новооткритата си вътрешна сила.

Вече не се чувстваше невинна девица като през първата си брачна нощ. Дневникът на младата французойка й бе повлиял силно, бе й разкрил някои от тайните на страстта и й бе помогнал да разбере какво означават чувствата, събудени в сърцето й от Никълъс Сабрийн.

Споменът за него все още й причиняваше болка. От смъртта му бяха минали вече четири месеца и тя полагаше отчаяни усилия да го забрави. Тъгата й намаляваше по малко с всеки ден. Вече имаше дни, през които не мислеше за него в продължение на много часове.

Нощем обаче страстта му продължаваше да я преследва в сънищата й… Аурора изпъна рамене. Няма да се остави спомените да я измъчват. Нали бе решила да сложи ново начало и да не поглежда назад!

Най-сетне водеше редовен, спокоен живот. Без вълнения, без грижи и страхове, без караници, без ужасяващите гневни изблици на баща й.

Тя беше доволна, дори щастлива. След цялата бъркотия и след трагичните загуби от миналото желаеше точно това — спокоен и мирен живот без особени събития.

Днес вече не дължеше сметка никому, само на себе си. Най-сетне, най-сетне можеше сама да определя живота си. Точно за това беше копняла.

 

 

След около час Аурора изгуби Рейвън от поглед и тръгна да я търси. Откри я в другия край на балната зала. Малко настрана от навалицата, момичето разговаряше с непознат господин в костюм на пират. Мъжът носеше превръзка на окото, на колана му висеше сабя. Бузите на Рейвън бяха порозовели, тя се смееше и говореше развълнувано.

Пиратът се стори на Аурора странно познат. Пулсът й се ускори. Атлетичната мускулеста фигура й напомни за Никълъс: широки рамене, тесни хълбоци, силни бедра. Непознатият излъчваше жизненост и опасност. Засмя се весело и върху изгорялото от слънцето лице блеснаха бели зъби. Само че косата на непознатия, полускрита под пиратска кърпа, беше гарвановочерна.

Аурора плъзна пръсти по челото си. Май страдаше от халюцинации. Мъчителният спомен за Никълъс извикваше в паметта й недействителни образи.

В този миг Рейвън хвърли поглед през рамо, сякаш търсеше настойницата си. Пиратът обърна глава и погледите им се срещнаха. Цветът моментално се отдръпна от лицето на Аурора. За момент забрави света около себе си и се почувства върната в брачните покои с Никълъс. Изгуби се в дълбините на бездънните тъмни очи.

В следващия миг Аурора се обърна рязко и побягна.

Слепешком стигна до библиотеката, осветена само от една лампа на писалището. Добра се до дивана и потърси опора във високата облегалка. Сърцето й биеше лудо. На челото й избиха капчици пот.

С треперещи пръсти свали маската от лицето си и объркано се запита дали пък не е близо до лудостта. Знаеше, че не е в състояние да го забрави, но никога преди това не бе виждала лицето му толкова ясно…

— Аурора — прозвуча мелодичен мъжки глас зад гърба й.

Тя остана неподвижна. Сякаш нож прониза сърцето й. Невъзможно беше да е неговият глас. Мъжът, споменът за когото я преследваше така мъчително, беше мъртъв.

— Аурора, погледни ме.

Младата жена се обърна бавно. На прага стоеше пиратът. По дяволите, приликата беше смайваща, въпреки черните коси и пиратския костюм.

Аурора се вкопчи в облегалката на дивана и затвори очи. Ала когато след малко ги отвори, видението все още стоеше на прага.

— Невъзможно… — прошепна с пресекващ глас тя. — Ти си мъртъв…

— Оживях, ангеле.

Мъжът бавно свали превръзката от окото си. Никога не би могла да забрави тези прекрасни тъмни очи. Никълъс!

— Божичко… — промълви безсилно тя.

По устните му пробяга усмивка.

— Не се ли радваш да ме видиш жив?

Неспособна да диша, камо ли да говори, Аурора вдигна ръка към слепоочието си. Зави й се свят, коленете й се подкосиха. Загуби опора и щеше да се свлече на пода, ако Никълъс не я бе уловил за лактите. Докосването му я изгори.

— Не разбирам… невъзможно е…

— Напротив, Аурора. Аз съм жив. Стоя пред теб от плът и кръв.

Тя го погледна смаяно.

— Но как…?

— В последния момент Мадсън реши, че не е честно да ме обеси, след като съм помогнал някога на негова роднина. Качи ме на кораб за Барбадос и писа на адмирала, че само в неговите пълномощия е да изпълни смъртната ми присъда.

— Но аз… стоях пред гроба ти…

— Боя се, че това беше измамна маневра. Пърси беше убеден, че няма да тръгнеш за Англия, ако имаш и най-малък шанс да спасиш живота ми. Затова му предложих да те отведе на моя гроб. Със съгласието на Мадсън войниците изкопаха дупка. Пърси обаче нямаше представа, че комендантът на крепостта е решил друго.

Значи гробът е бил измама? Дълбоко разтърсена, Аурора се вгледа изпитателно в лицето му. Все още не вярваше на тия разкрития. Наистина ли Никълъс бе избегнал смъртта? Нямаше сили да произнесе дори една дума. В сърцето й бушуваше буря. Чувстваше се потресена и объркана, ужасена от измамата му и завладяна от радостта, че го вижда жив и здрав.

Вдигна ръка и докосна лицето му. Кожата му беше топла и гладка. Той сложи ръка върху нейната и я притисна към бузата си. В продължение на един задъхан миг двамата се гледаха дълбоко в очите.

Внезапно я връхлетя нов пристъп на слабост и тя се олюля. Никълъс я прегърна и Аурора внезапно се озова притисната до широката му гръд. Понечи да протестира, но Никълъс поклати глава.

— Полегни си малко. Виждам, че си в шок.

Положи я на дивана и коленичи до нея.

— Нищо ми няма — прошепна отбранително тя, когато той започна да разкопчава костюма й.

Топлите пръсти докоснаха шията й и тя се разтрепери. Споменът нахлу в сърцето й с нова сила. Никълъс, изглежда, също си спомни, защото пръстите му станаха горещи. Той устреми поглед към гърдите й и зърната им моментално щръкнаха под корсета.

Дъхът й се ускори. Тъмният му поглед се върна към лицето й.

— Всяка нощ те сънувах, ангеле… толкова си красива…

Гласът му беше кадифен шепот. Тя се опита да отговори, но от устните й не излезе нито звук. Никълъс въздъхна шумно и стисна ръцете й. После за нейно облекчение се надигна, отиде до масичката и наля коняк в малка чаша.

Аурора седна на дивана и с трескави пръсти оправи костюма си. Никълъс седна до нея и й подаде чашката. Тя отпи послушно. Конякът изгори гърлото й, но проясни главата й.

— Прости ми, че проявих слабост, но…

— Толкова силно ли те уплаших?

— Да. — Аурора се намръщи. — Минаха месеци, Никълъс. Защо не ми писа, че си жив? Не мога да повярвам, че сте крили от мен, и ти, и Пърси.

— Съмнявам се, че Пърси знае какво се случи. Британците са убедени, че съм се удавил, и аз сметнах за целесъобразно да не разрушавам това убеждение. Възможно е Пърси да е чул слухове и да ти е писал, за да те подготви, но сега сме във война и писмата често се губят.

При мисълта, че Никълъс и Пърси са си послужили с такава жестока измама, в гърдите й се надигна гняв. Ник нарочно я бе оставил да вярва, че е мъртъв. Тя бе проляла горчиви сълзи на гроба му и оттогава страдаше за него…

— Защо не ми писа? — повтори твърдо тя. — Как можа да ме оставиш да се измъчвам?

— Прости ми, Аурора. Трябваше да опитам да се свържа с теб, но войната прави нещата ужасно трудни. Просто се опитах да спася живота си. Прости ми.

Аурора разтърси глава. Защо се гневеше, след като Никълъс беше жив и здрав? Гневът й отлетя също така бързо, както се бе появил. Заля я вълна на щастие. Не бе в състояние да отвърне поглед от него. Не знаеше кой от многото въпроси да зададе първо. Никълъс явно прочете мислите й.

— Искаш ли да знаеш как успях да избягам?

— Да, разбира се.

— Вече ти казах, че Мадсън отказа да изпълни смъртната ми присъда. Заповяда да ме отведат на Барбадос, където е британската главна квартира. Лежах в трюма на военен бриг, когато избухна буря. Силният вятър пречупи главната мачта и корабът се залюля по вълните като орехова черупка.

Аурора си припомни силната буря, която бе забавила плаването им до Монсерат в деня на очакваната екзекуция на съпруга й.

— На борда настана хаос. Моряците и войниците се мъчеха да опазят кораба от обръщане и никой не мислеше за мен. Успях да се освободя от веригите и скочих през борда. Никой не допускаше, че ще успея да се добера до сушата при такава буря. Затова ме обявиха за мъртъв.

— Не мога да повярвам! Значи ти си жив благодарение на една силна буря?

Ник се усмихна иронично.

— Знам какво си мислиш. Всъщност аз дължа живота си на теб, ангеле. Заради нашата сватба отложиха екзекуцията, а после съдбата се обърна в моя полза.

Аурора въздъхна тихо.

— Иска ми се да бях узнала по-рано, че си жив. Така щях да си спестя толкова мъка по теб.

— Тъгуваше ли за мен, Аурора?

— Да, естествено. Ти беше мой мъж.

Настана кратко мълчание.

— Все още съм твой мъж.

Аурора издиша шумно. Смисълът на думите му я уплаши. Никълъс все още беше неин съпруг. Двамата все още бяха женени. Милостиви боже…

— Честно казано, осмелих се да дойда в Англия точно по тази причина — призна тихо Никълъс. — Тук имам съпруга. Теб.

Аурора отново загуби дар слово. В главата й се гонеха объркани мисли.

— Постарах се да дойда по-рано — обясни той. — Ала минаха седмици, преди да залича следите от бягството си. Изтекоха още няколко седмици, преди да намеря един от корабите на братовчед ми Уиклиф и да го подготвя за прекосяването на океана. Наложи се да наема британски екипаж и да набавя документи, които ми позволяват да стъпя на английска територия.

— Документи… — Аурора стисна ръката му до болка. — Мили боже! Не биваше да се появяваш в Англия! Ти си избягал затворник, осъден на смърт!

— Спокойно, скъпа, не се притеснявай. Както виждаш, косата ми е боядисана. Нося името на моя американски братовчед Брандън Девърил. Двамата доста си приличаме, а и той няма да се сърди, че съм взел името му. Брандън е корабен магнат от Бостън и в момента се опитва да оправи бъркотията, предизвикана от войната.

Аурора го гледаше, без да мигне.

— Войната! Никълъс, братовчед ти е американец! Не си добре дошъл в Англия под негово име.

— Напротив, скъпа, аз съм предан на краля — или поне се представям за такъв, — затова ме приеха с отворени обятия. В Съединените щати все още живеят десетки верни на краля благородници, които са враждебно настроени към войната с Англия. Много от тях се завърнаха в старата родина, затова и моята история прозвуча достоверно. Знам, че Брандън няма да се зарадва, като научи тези подробности, защото той мрази британците — да не забравяме, че Бостън пострада тежко от ограниченията, наложени от вашето правителство. Но той ще разбере, че съм използвал името му за добра кауза.

— Ако някой те познае, може да свършиш на бесилката. В най-добрия случай ще те пратят в Тауър.

— Предполагам, че си права. Във всеки случай обаче аз нямам намерение да се оставя да ме хванат.

Никълъс се засмя развеселено и Аурора го изгледа с укор. Лекомислието му отново събуди гнева й.

— Невъзможно е да останеш в Англия, Никълъс! Нима не разбираш? Ще те убият!

— Няма да ме убият толкова лесно. Не за първи път успявам да се изплъзна от онази с косата, повярвай.

След всичко, което бе чула за него, Аурора разбра, че той се забавлява да гледа смъртта в очите. Лекомислието и безстрашието му я вбесиха. Каква наглост — да се яви на бала облечен като пират. Тази дързост я ядоса още повече.

В действителност Аурора се разкъсваше между тревогата и гнева. Никълъс беше дързък до безумие авантюрист, който нарочно предизвикваше съдбата. При мисълта какво го очаква, ако го разкрият, тя се разтрепери от ужас.

— Вразуми се, за бога! Не бива да оставаш тук — помоли настойчиво тя.

— Аз съм разумен, скъпа, и няма да си тръгна оттук. Предприех това дълго пътуване само за да те видя.

— Добре, видя ме. Време е да си вървиш.

— Само че имаме проблем, скъпа.

— Какъв проблем?

Ник я прониза с тъмен поглед.

— Говоря за нашия брак.

Нашият брак… В сърцето й се надигна ужас. Беше прещастлива да разбере, че Никълъс е жив, но това не означаваше, че се радва да го има за съпруг. Присъствието му носеше значителни усложнения. На първо място, той не биваше да се показва никъде, защото това означаваше да го арестуват и да го екзекутират. Бракът отново щеше да обърка живота й, да разруши мира в сърцето й, постигнат след толкова усилия. Дори само близостта му смущаваше сетивата й.

В коридора се чу смях, последван от нежен шепот. Влюбена двойка се скри в едно от съседните помещения. Аурора се вцепени. Обхвана я смъртен страх.

— Трябва да се махнеш оттук — закле го тя шепнешком, когато гласовете заглъхнаха. — Ако някой те види… ако някой ни види, ще те разкрият.

— Вече ти казах, че не се притеснявам да ме видят.

— Аз обаче се притеснявам.

— Личи си. Страхливка!

— Никълъс! — в гласа на Аурора звънна нетърпение.

— Добре, може и да си права. Балът с маски не е най-доброто място за сериозен разговор. А ние с теб трябва да поговорим за брака си.

— Да, естествено, но не сега.

— Тогава по-късно. — Той вдигна ръката й към устните си и нежно целуна връхчетата на пръстите. — Очаквам те след бала.

Когато Аурора сърдито издърпа ръката си, той помилва бузата й. Както при всяко негово докосване, я разтърсиха горещи тръпки. Пламъкът в очите му ясно й показа, че той отлично знае какви чувства предизвиква у нея.

Никълъс завърза отново черната кадифена превръзка върху окото си и се превърна в дързък пират. На прага се обърна, погледна я пронизващо, после излезе с бързи крачки от библиотеката.

Аурора остана като закована на мястото си, все още разтърсена от внезапната му поява и възбудена от близостта му.

Съпругът за една нощ, когото смяташе за мъртъв, бе възкръснал. И тя нямаше представа как ще продължи животът й.