Никол Джордан
Страст (4)

3

Когато ме повика при себе си, сърцето ми заби лудо…

Какъв абсурд — постоянно да мисли за човек, когото познаваше бегло и никога повече нямаше да види. Аурора си даваше сметка, но дори сънят не й помогна да забрави Никълъс Сабрийн. Цяла нощ се мяташе неспокойно в леглото, преследвана от тъмни сънища, в които стоеше безпомощна и гледаше как силният рус мъж се опитва да се освободи от веригите си.

Когато въжето на палача стегна шията му, тя изплака и скочи. Неспособна да понася повече ужасните картини, стана от леглото, облече се набързо и слезе на първия етаж, където завари Пърси да закусва. Седна при него и изпи чаша кафе.

— Ще отидеш ли днес в крепостта? — попита след малко, стараейки се гласът й да звучи небрежно, ала не успя да се прикрие напълно.

Пърси я огледа загрижено. Не бе одобрил вчерашното й посещение при затворника, нищо, че Аурора го определи като акт на милосърдие към човек, когото братовчед й познава. Време беше да й дръпне юздите.

— Как можа, скъпа? Поведението ти е крайно неприлично. Нима не разбираш какво изисква общественото ти положение?

Аурора виновно сведе поглед. След първата среща с Никълъс Сабрийн не беше на себе си, но не знаеше как да си обясни своя интерес към този мъж, камо ли пък как да го обясни на Пърси.

— Просто не понасям да се отнасят с такава жестокост към човешко същество — отговори най-после тя и беше съвсем искрена.

Пърси кимна съчувствено.

— Мила моя… трябва да очакваме най-лошото. Вчера изпратих доверен човек при адмирала в Барбадос с молба за помилване. Очаквам отговора му още днес, но, честно казано, не се надявам много.

Стомахът й се сгърчи от болка. Надяваше се поне да заменят смъртната присъда с доживотен затвор. Все пак Сабрийн беше човек с влиятелни познати.

— Ще те уведомя веднага щом получа вест — обеща Пърси.

Аурора кимна безмълвно. Бе неспособна да произнесе дори една дума. Гърлото й бе стегнато в желязна примка.

Пърси заговори за незначителни неща, а след малко се сбогува и тръгна за кантората си. Аурора стана бавно, отиде до прозореца и загледа разсеяно зелената, огряна от слънце морава, високите палми, полюлявани от вятъра, и пищните храсти, отрупани с виолетови цветове.

Направи грешка, като отиде при Никълъс Сабрийн в затвора — не само защото наруши правилата на приличието, а защото образът му се запечата още по-дълбоко в паметта й. Трудно щеше да го забрави. Все още усещаше поразителното му мъжествено излъчване — забранения трепет при гледката на голата, загоряла от слънцето кожа, леката милувка на пръстите му по бузата си, топлината в тъмните очи…

Аурора прехапа устни и се укори за глупостта си. Няма ли най-после да се научи да не потъва в своите чувства?

Бе изгубила двама души, които обичаше искрено. Преди няколко години почина майка й, а преди месеци загина годеникът й Джефри Крю, граф Марч.

Когато пристигна вестта, че Джефри е намерил смъртта си в морето, отдавна планираното и сигурно бъдеще се пръсна на хиляди парченца. Двамата се сгодиха още когато бяха деца. Като единствен, макар и далечен роднина на баща й, Джефри беше претендент за титлата и херцогството, наследник на огромните имоти на Евърсли. Баща й бе твърдо решен да предаде титлата на внуците си, понеже не успя да създаде и други деца след Аурора.

Тя разбираше защо баща й копнее така силно за син, който да продължи рода му. Херцогът често се хвалеше с родословното си дърво, водещо по пряка линия чак до царуването на Хенри VIII. Разбираше и колко разочарован е бил херцогът, когато първото му дете се е оказало момиче.

Тя самата също искаше да се е родила момче — така щеше да си спести участта, която й беше определил нейният родител. Все още беше в траур след трагичната смърт на Джефри, когато баща й прие предложението на свой стар приятел от нейно име, без дори да я попита. Негова светлост херцог Халфорд я поиска за жена. Вече бе надживял две съпруги — първата умряла при раждане, втората се удавила при неизяснени обстоятелства. Родословното дърво на Халфорд беше по-старо от това на баща й, а самият той беше достатъчно богат, за да си купи дъщеря на херцог.

Според баща й подобна връзка не представляваше произвол, както твърдеше Аурора. Той я уверяваше, че е загрижен единствено за нейното благо, затова я омъжва за богат, високопоставен мъж. Така или иначе, титлата Евърсли щяла да умре с него. Аурора въздъхна горчиво и за първи път се запита дали пък баща й не иска просто да се отърве от нея, за да не му напомня за неспособността му да създаде наследници от мъжки пол.

Тя бе приела с радост поканата на Пърси и Джейн да прекара лятото в дома им на Западноиндийските острови, надявайки се в новата обстановка по-лесно да преодолее мъката от загубата на Джефри, но и с желанието да забави възможно най-дълго предстоящия си брак. През месеците на пребиваването й тук отвращението й от брака с Халфорд не отслабна ни най-малко. Не искаше да се върне в Англия, където бъдещият й съпруг гореше от нетърпение да обяви публично годежа им. За съжаление вече нямаше причини да отлага завръщането си.

Аурора стисна ръце в юмруци и обърна гръб на прозореца. При нормални обстоятелства щеше да излезе на езда, за да повдигне духа си, или да придружи Джейн при ежеседмичното й посещение в бедняшкия квартал, където двете раздаваха храна и се грижеха за болните. Джейн приемаше тази мисия много сериозно и я изпълняваше със съзнание за дълг, както подобава на съпругата на вицегубернатора. Днес обаче Аурора щеше да си остане вкъщи, за да научи каква ще е съдбата на американския затворник.

Тя взе шал от стаята си и излезе да се разходи в градината. През цялото време не изпускаше от очи входната алея. Гневеше се, че е натикана в ролята на вечно чакаща, докато светът се управлява от мъжете.

Ако бях мъж, щях да имам съвсем друг живот, разсъждаваше горчиво Аурора. Копнееше сама да управлява съдбата си. Ако беше мъж, щеше да разполага със своето бъдеще… и да се бори за други хора.

Ако беше мъж, със сигурност щеше да намери начин да помогне на Никълъс Сабрийн, вместо да проклина женската си съдба, да кърши ръце и да чака.

 

 

Пърси се върна вкъщи чак към края на следобеда. Аурора го очакваше в салона, горяща от нетърпение. Щом го чу да влиза, отиде до вратата.

— Радвам се да те заваря тук, скъпа — поздрави я Пърси. — Боях се, че си отишла да помагаш на Джейн в бедняшкия квартал.

— Чакам те. Получи ли вест от адмирала?

Пърси освободи слугата, дошъл да вземе палтото му, и я погледна сериозно. Погледът му потвърди най-страшните й опасения.

Аурора притисна ръка върху устата си, за да не изпищи.

— Съжалявам, скъпа, но адмиралът отказа да го помилва — обясни смутено Пърси.

Помълча малко, за да й даде време да се овладее. Стисна ръцете й и я привлече към себе си.

— Донесох ти лоша вест, Аурора, знам. Но искам да обсъдя с теб много сериозен въпрос.

Обезумяла от ужас, тя едва чуваше какво говори братовчед й.

— Случи се нещо неочаквано — подхвана той и лицето му помрачня още повече. — Никълъс Сабрийн има молба към теб.

— Молба ли? — попита с пресекващ глас Аурора.

— Отидох да съобщя на Ник какво е решил адмиралът — обясни Пърси. — И той поиска да чуе мнението ми по един много деликатен случай. Не посмях да отхвърля молбата му, защото смятам, че е най-добре ти да го изслушаш и сама да решиш. Става дума за много необичайно предложение… но и цялата ситуация е необикновена, признавам.

— Аз… не те разбирам. За какво ме моли?

— Нуждае се от помощта ти. Каза ми, че не е изпълнил дълга си, а няма време да го стори.

— Какъв дълг?

— Сабрийн е настойник на несъщата си сестра, която живее на Монсерат. Младата дама се нуждае спешно от протекцията на влиятелна личност и от придружител до Англия. Понеже ти ще потеглиш обратно много скоро… Всъщност това не е всичко, но не бих искал да влияя върху решението ти. Ако си готова да го изслушаш, ще те придружа до крепостта.

— Искаш да кажеш, че трябва да отида сега, веднага? — попита объркано Аурора.

— Да, веднага. — Пърси пусна ръцете й. — Боя се, че времето изтича. Утре ще е късно, защото…

Гласът на Пърси се изгуби и Аурора се зарадва, че той не облече ужаса в думи.

 

 

Не очакваше да види още веднъж дръзкия американец, нахлул така неочаквано в живота й. Отиде отново в крепостта с натежало от болка сърце. Докато следваше братовчед си към тъмната килия, се усещаше абсолютно празна.

Никълъс Сабрийн стоеше с гръб към нея. Последните лъчи на слънцето позлатяваха косата му. Мъжът носеше официален жакет и високи ботуши. Аурора си помисли бегло, че вероятно му ги е донесъл Пърси. Днес приличаше на джентълмен, не на дързък пират.

Когато той се обърна бавно и тя срещна настойчивия поглед на тъмните му очи, сърцето й ускори ритъма си.

— Много ви благодаря, че дойдохте — поздрави я с тих глас той и се обърна към братовчед й: — Отново ще ви помоля за услуга, Пърси. Позволете ми да поговоря на четири очи с лейди Аурора.

Пърси кимна колебливо.

— Ще чакам отвън в коридора, скъпа.

Оттегли се безшумно и остави вратата открехната. Сабрийн удостои тази мярка на предпазливост с иронична усмивка.

Посочи нара си и рече:

— Желаете ли да седнете, лейди Аурора? Мисля, че е най-добре да ме изслушате седнала.

— Не, благодаря, предпочитам да остана права — отговори тя със скована учтивост.

— Както желаете.

Пронизващият поглед я уплаши, но тя все пак издържа. Понеже мълчанието се проточи, Аурора огледа внимателно превръзката на главата му и облекчено установи, че е сменена. Тъкмо когато щеше да го попита дали се чувства по-добре, той заговори.

— Какво ви каза Пърси?

— Че се нуждаете от помощта ми. Че става въпрос за несъщата ви сестра.

— Точно така.

Сабрийн я погледна замислено, после започна да обикаля тясната си килия като тигър в клетка — гъвкав, жилав, бдителен.

— Вероятно ще ме сметнете за луд, но ви моля да ме изслушате докрай, преди да вземете решение.

Тревогата и настойчивостта му се пренесоха върху нея. Аурора се почувства ужасно неловко.

— Говорете, мистър Сабрийн, слушам ви — помоли сковано тя.

Никълъс отново заходи напред-назад и подхвана с тих глас:

— Преди много време един американец срещнал в Англия млада дама и се влюбил в нея. Тя отговорила на чувствата му, ала щастието на влюбените от самото начало било помрачено. Семейството на момичето отказало да даде съгласието си за брак, защото не било доволно от общественото положение на мъжа. На всичкото отгоре се оказало, че американецът вече е женен и има малък син, а съпругата му очаква второто им дете.

Мъжът не искал да компрометира младата англичанка, нито да изостави съпругата си. Напуснал Англия с натежало от болка сърце, твърдо решен да потисне чувствата си към момичето и да не види любимата си никога вече. След няколко години се върнал в Англия по работа, срещнал я случайно и тя му изплакала страданието и отчаянието си. Баща й уредил женитба с много по-възрастен от нея мъж, буквално старец, физически немощен, зъл като чудовище. Ако ме омъжат за него, плачела младата жена, той ще ме отведе в имението си в далечния Корнуел и ще живея далеч от столицата, от приятелите си и от светските забавления.

Тя не понасяла мисълта, че ще попадне в клопката на един неравен брак и вярвала, че животът й ще свърши още преди да е започнал. На колене умолявала американеца да прати законите и традицията по дяволите, да не потиска повече своите и нейните чувства и да й покаже какво означава физическата любов, за да има поне един хубав спомен за любовно щастие. Той не могъл да устои и я направил своя любовница.

Сабрийн спря за малко и я погледна въпросително. Аурора не реагира и той продължи:

— Тайната им любов продължила само няколко месеца. Скоро се наложило мъжът да се върне при семейството си, за да поеме отново работата си. Почти веднага след заминаването му младата дама установила, че очаква дете.

Аурора изпита дълбоко съчувствие към непознатото момиче, забременяло от любовника си, очакващо да бъде отхвърлено от обществото.

— Какво станало по-нататък? — попита тихо тя.

— Както може да се предполага, старият годеник на момичето отказал да я вземе за жена. За да избегнат скандала, я омъжили за най-младия син на един ирландски благородник, останал съвсем без средства. Гневният баща изпратил новобрачните на Карибите и заявил, че вече няма дъщеря. Младата жена почина преди една година, без да види никого от семейството си. Остави дъщеря. Единственото й дете.

— Вашата сестра — допълни тихо Аурора.

Сабрийн пое дълбоко дъх.

— Да, моята полусестра, за да бъда точен. Както правилно предположихте, баща ми е бил любовникът на нещастната млада жена.

— Знаел ли е за детето?

— Отначало не. Едва когато съпругът й починал, тя писала на баща ми и му разказала какво се е случило. През следващите години той я подпомагаше финансово, но не намери начин да признае официално детето си. Не искаше мама да узнае, че е имал любовна връзка с друга жена, и криеше от нея съществуването на дъщеря си. Преди четири години, на смъртния си одър, татко ми разказа цялата история и ме закле да се погрижа за бъдещето на сестра си.

Сабрийн отново се усмихна иронично и на Аурора й идеше да му кресне.

— Не посмях да отхвърля молбата на умиращия си баща. Честно ще призная, че не бях идеалният син. Двамата постоянно се карахме, защото не полагах сериозни усилия да управлявам корабната компания, основана от баща ми. Татко е племенник на шестия граф Уиклиф, но е доста назад в списъка на претендентите за титлата. Заминал за Вирджиния още преди Войната за независимост, за да си опита късмета в колониите. Надминал и най-смелите си мечти — буквално от нищото изградил огромна търговска и финансова империя. Аз обаче предпочитах безгрижния живот на авантюрист и отказвах да тръгна по стъпките на баща си. Смъртта му ме принуди да поема отговорността, която дотогава занемарявах…

— Тогава ли се запознахте със сестра си?

— Да. Непосредствено след смъртта на татко я посетих на остров Монсерат. Тя носи името Кендрик — така се е казвал съпругът на майка й, но знае чия дъщеря е. Още когато била дете, научила от майка си, че е плод на любовна връзка.

— Капитан Джеръд каза, че сте били при някаква жена на Монсерат — спомни си Аурора.

При споменаването на британския офицер лицето на Сабрийн се скова.

— Да, бях при сестра си. Наскоро тя навърши деветнайсет години и е много красива. Малко преди войната майка й почина от тропическа треска и ме направи настойник на Рейвън^[1].

— Рейвън? Необикновено име.

— Да, но й подхожда. Родила се е с гарвановочерна коса — това е от испанската линия на моите предци. Не само външността, характерът й също е необикновен. Когато се запознах с Рейвън, тя беше същинско диваче. Прекарваше дните си в обора при конете или играеше с момчетата по скалите и из пещерите на брега. Междувременно успя да се освободи от детската си буйност, старае се да се държи прилично, като английска дама. Решена е да осъществи мечтата на майка си. Иска английските й роднини да я признаят и да заеме полагащото й се място във висшето общество. Вече успях да отстраня едно голямо препятствие: Рейвън бе поканена от дядо си да живее в Англия.

— Имате предвид бащата на майка й?

— Да, виконт Лутрил от Съфок. Вероятно го познавате.

Аурора се замисли.

— Май веднъж ми го представиха. Не знаех, че има дъщеря.

— Преди двайсет години я е лишил от наследство и я е изпратил на Карибите. В последно време започна да променя отношението си. Като научи за смъртта на единствената си дъщеря, съжали, че никога не е предприел опит за помирение. Здравето му бързо се влошава, затова иска да се запознае с внучката си и да я представи на обществото. Макар и неохотно, лелята на Рейвън обеща да я въведе във висшите кръгове. Аз обаче се съмнявам, че в Англия ще я признаят — все пак не бива да забравяме съмнителните обстоятелства около раждането й. Ала скъпата ми сестричка си е втълпила, че трябва да стане част от света на богатите и изисканите, които някога са се подигравали на майка й. Затова смятам, че намерението й ще се осъществи доста по-лесно, ако Рейвън може да разчита на доброжелателната подкрепа на лице от висшето общество.

— Мислите, че аз съм тази личност, така ли?

— Да. — Тъмните очи потърсиха нейните. — Аз не умея да се моля, лейди Аурора. Боя се, че не знам как точно да изкажа молбата си. Но ще ви бъда безкрайно благодарен, ако разпрострете добротата, с която ме дарихте вчера, и върху малката ми сестричка.

Очевидно Никълъс Сабрийн е свикнал да налага волята си, помисли с лека ирония Аурора. Явно му беше трудно да приеме състоянието на безпомощност. Тя, естествено, щеше да изпълни молбата му. Човек би трябвало да има сърце от камък, за да не се трогне от съдбата на младото момиче.

— Разбира се, мистър Сабрийн. Ще се радвам да помогна на сестра ви да заеме мястото си в обществото.

Никълъс кимна, но лицето му остана напрегнато и това я учуди.

— Пърси ми спомена, че сестра ви се нуждае от придружителка за пътуването до Англия — добави тя.

— Да, така е. — Никълъс отново тръгна из стаята. — Преди да избухне войната, бях решил да я изпратя в Англия с един от моите кораби. В момента обаче там не се отнасят добре към американците. Братовчед ми Уиклиф е твърде зает да се бие с французите и няма възможност да дойде да я вземе. Може да минат години, преди британците да победят Наполеон. Имам още един братовчед по майчина линия, но и той е американец.

По навик щеше да зарови пръсти в косата си, но напипа превръзката и спря.

— Бях уговорил с Уиклиф момичето да замине за Англия с кораб от неговата карибска флота, а аз да осигуря въоръжен ескорт през Атлантика. Отидох на Монсерат, за да извърша последните приготовления за пътуването на Рейвън, и тогава за съжаление паднах в лапите на Джеръд и хората му. Сега съдбата ми е решена и…

Сърцето на Аурора се сгърчи болезнено. Не искаше да повярва, че този искрящ от живот мъж е осъден да умре.

— Сега това няма значение — продължи той със студена усмивка. — Въпреки злощастните обстоятелства съм готов да направя всичко, за да изпълня обещанието, което дадох на баща си и да осигуря живота на сестра си. Тъкмо по тази причина бих искал… — Ник отново се поколеба и измери Аурора с внимателен поглед под тъмните си гъсти мигли — … бих искал официално да помоля за ръката ви.

Аурора погледна неразбиращо. Думите му отекнаха в главата й. Най-сетне разбра, че е чула правилно, и шумно пое дъх.

— Сериозно ли говорите?

— В момента съм смъртно сериозен. — Красивите устни изобразиха иронична усмивка. — Бъдете уверена, че гледам съвсем сериозно на брака. Никога досега не съм помислял да направя предложение. Не бих го направил и сега, ако обстоятелствата не ме принуждаваха.

Неспособна да каже и дума, Аурора продължаваше да го гледа втренчено. Отвори уста и пак я затвори. Коленете й трепереха. Като в транс отиде до нара и седна. Изненадата беше толкова силна, че не й позволяваше да мисли ясно.

— Но, мистър Сабрийн, аз…

— Помолих ви да ме изслушате докрай, преди да ми дадете отговор.

Аурора вдигна лице и потърси погледа му.

— Така е, но… нали ви казах, че ще се омъжа веднага след завръщането си в Англия?

— Да, Пърси ме уведоми. Обещана сте на херцог Халфорд, но годежът ви още не е обявен публично.

— Да. Ще бъде обявен едва когато изтече траурът за загиналия ми годеник. Баща ми настоява да ме омъжи за херцога.

— А вие какво искате, лейди Аурора? Останах с впечатлението, че не сте съгласна с избора на баща си. Или съм се излъгал?

— Не сте се излъгали — призна тихо младата жена.

Сабрийн направи крачка към нея и тя вдигна очи като омагьосана.

— Моля ви да обмислите много внимателно какви предимства ще ви донесе обвързването с мен. Първо, няма да ви принудят да се омъжите за Халфорд. Дори само този аспект е основателна причина да се съгласите. Помня херцога от посещението си в Англия преди три години. Той е два пъти по-стар от вас и е крайно надменен и избухлив — хора като него се срещат рядко дори сред висшата аристокрация. Желаете ли да прекарате остатъка от живота си като безправна съпруга на такъв мъж?

Аурора не отговори и Сабрийн продължи:

— Ще ви изброя и други основателни причини. Аз съм готов да ви обезщетя щедро за неприятностите, които ви причинявам. Защото съм богат човек, лейди Аурора. Уверявам ви, че моето богатство напълно може да се мери с това на Халфорд и дори го надвишава. Позволих си свободата да обсъдя подробностите с братовчед ви. Ще получите от мен достатъчно, за да станете богата вдовица. Това ще ви направи напълно независима от баща ви. Помислете за тази възможност. Няма да разчитате повече на издръжката, която получавате от него. Няма да сте принудена да сключите нежелан брак.

Мисълта да не зависи повече от волята на баща си звучеше твърде примамливо. И все пак…

— Осмелявам се да твърдя — продължи Никълъс, — че се отнасяте към мен с повече симпатия, отколкото към Халфорд. Но дори да не е така, връзката ни ще продължи само докато ме обесят. Бракът ни ще трае не повече от ден. След това ще сте моя вдовица.

Аурора потрепери. Този човек се подиграваше дори със собствената си смърт! Шегуваше се с безизходното си положение и не искаше да го съжаляват. Мислеше само за доброто на сестра си.

— Осъзнавам, че се възползвам безсрамно от добротата ви — прошепна той и улови ръката й. — Правя го, защото нямам избор.

Аурора се отдръпна, стана от нара и на свой ред закрачи из тясната килия.

— Както вече ви казах, мистър Сабрийн — подхвана тя след известно време, опитвайки се гласът й да звучи делово, — аз съм готова да помогна на сестра ви и без формално споразумение. Не е необходимо да се жените за мен.

— За съжаление се налага да ви възразя. Женитбата ще увеличи значително шансовете на Рейвън да заеме мястото си в обществото и да има сигурно бъдеще. Бракът ни ще ви направи роднина на моята подопечна и вие ще имате пълното право да използвате цялото си влияние, за да бъде приета от английската аристокрация. Ако сте съгласна, с радост ще ви прехвърля попечителството върху девойката.

Сабрийн й даде време да помисли, преди да продължи:

— Ако се омъжите за Халфорд, това няма да е възможно. Сигурен съм, че херцогът ще повдигне възражения. Човек като Халфорд никога не би се съгласил съпругата му да вземе под крилото си необикновена девойка като Рейвън. Той е ужасно педантичен, когато става дума за обществените норми.

— Да, прав сте — съгласи се разсеяно Аурора.

— Като ваш съпруг той би могъл да ви забрани да общувате със сестра ми.

Аурора притисна пръсти върху слепоочията си. Халфорд със сигурност щеше да й забрани да се занимава с Рейвън.

— Въпреки това… бракът с вас си е съдбоносна стъпка…

Сабрийн се помъчи да остане търпелив. Изписа на лицето си подкупваща усмивка.

— Май се налага да ви размекна малко, когато ви направя няколко комплимента.

Аурора изпъна рамене и го удостои с укорителен поглед.

— Аз съм нечувствителна към комплименти и ласкателства, мистър Сабрийн.

— Наистина ли? — За първи път усмивката стигна до очите му. — Опасявах се, че е така. — Въздъхна и понижи глас до лъстив шепот: — Искрено съжалявам, че се налага да моля за ръката ви при тези крайни обстоятелства. Горя от желание да се поупражнявам в изкуството си да убеждавам, ала се боя, че не разполагам с достатъчно време да ви очаровам. Но с радост признавам, че съм омагьосан от красотата ви.

Аурора го погледна слисано. Дали тези думи бяха само празни ласкателства? Мъж като Никълъс Сабрийн със сигурност бе очаровал доста жени.

Тя пое дълбоко дъх, обърна му гръб и се върна към същественото.

— В момента не съм в състояние да ви дам отговор, мистър Сабрийн. Трябва да обмисля някои обстоятелства.

— Какви например?

Например че Никълъс Сабрийн не е мъж, какъвто би избрала за свой съпруг. Да, никога в живота си не беше срещала мъж, който да я привлича така неустоимо, но от него се излъчваше някаква опасност, която й внушаваше страх.

— Ако си търсех съпруг, не бих избрала пират, нито пък американец. Вие сте човек, който не се спира пред насилието. Сам го признахте.

— Не си спомням да съм правил подобно признание.

— А какво ще кажете за убития, когото спомена Джеръд? Той каза, че за малко да убиете един от неговите войници, докато сте се съпротивлявали на залавянето си.

Лицето му стана кораво, ала погледът му срещна нейния напълно спокойно.

— При залавянето ми един английски войник бе ранен, това е вярно, но го нарани един от сънародниците му. Нападнаха ме половин дузина войници, а аз бях без оръжие. Един извади кама и в бъркотията я заби в гърдите на другаря си. Видях го много ясно. После ме удариха, вероятно с бутилка по главата, и съм изгубил съзнание.

Пръстите му неволно се плъзнаха към превръзката на главата. Изведнъж лицето му омекна.

— Разбирам защо се колебаете да приемете предложението ми. Мъж, който скоро ще свърши на бесилката, не е подходяща партия за една млада дама. — Засмя се тихо и продължи: — Откровено казано, аз също бих забранил на сестра си да общува с такъв човек. Но ще се опитам да се оправдая пред вас. Заклевам се, че каквото и да съм вършил като пират, винаги съм изпълнявал волята на баща си. Някои ваши сънародници силно желаят да унищожат изграденото от него, а аз му обещах да запазя компанията и да я ръководя до смъртта си.

Тъмните очи я пронизваха.

— Направих съдбоносна грешка. Повярвах, че на Монсерат съм в безопасност от британските войници. Държах се безразсъдно. Наех си стая в евтин пансион и тъкмо тръгвах към дома на Рейвън, когато един от офицерите на Джеръд ме позна. По ирония на съдбата офицерът се оказа същият, на когото само преди месец бях спасил живота. Братовчед ви спомена за потъването на „Бъртън“ и усилията ми да отведа екипажа на сигурно място.

Аурора се намръщи. Спасяването на британския екипаж беше благороден жест, но това далеч не превръщаше Никълъс Сабрийн в светец.

— Джеръд ви нарече Морския дявол. Не особено ласкателно прозвище за джентълмен.

— Морския дявол не е нищо повече от име, предназначено да плаши враговете ми. За да си помислят два пъти, преди да нападнат някой от корабите ми.

Аурора го погледна изпитателно.

— Обвиняват ви в убийства — прошепна тя.

— За съжаление по време на война загиват хора, лейди Аурора — прозвуча хладно гласът му. — Няма да се оправдавам за така нареченото пиратство, но, повярвайте ми, Джеръд също не е ангел на невинността. При нападенията на британската флота загинаха безброй моряци, сред тях и мои приятели. Англичаните отвличат силни млади мъже и ги принуждават да служат на корабите им. Наказват ги с бой и много от тях умират от раните си.

Сабрийн млъкна и пое дъх, за да обуздае гнева си. Пристъпи по-близо до Аурора и заяви:

— Аз не съм светец, но никога не съм извършил убийство. Никога не съм вдигал ръка срещу жена. Не бива да се страхувате от мен.

Сигурно е прав, помисли си Аурора. Тя се страхуваше по-скоро от собствените си чувства. Близостта му я вълнуваше, ускоряваше дишането й и изпращаше горещи вълни по тялото и.

— Не забравяйте, че връзката ни ще е краткотрайна — настоя той. — Дори да съм човекът, за когото ме смятате, няма да се наложи да понасяте присъствието ми дълго време. Убеден съм, че докато сме женени, ще съумея да се държа прилично.

Аурора не искаше да повярва, че мъжът насреща й е осъден да умре.

— Предложението ви звучи… студено — прошепна с болка тя.

Сабрийн поклати глава.

— Гледайте на него като на делова уговорка. Подобни уговорки не са необичайни при дамите с вашето положение.

Надали е имало жена, която се е омъжила, за да овдовее само след ден, възрази мислено Аурора.

— Значи става дума само за делова уговорка?

— Не само. — Никълъс упорито поклати глава. — Ще се изразя съвсем ясно, лейди Аурора. Бракът ни не бива да остане само на хартия. За да е валиден, трябва да го консумираме.

Погледна изпитателно в загадъчните тъмни очи.

— Искам всички да са убедени, че сключеният брак е валиден — продължи делово той. — Искам да изключа възможността да бъде анулиран. Вашият баща има влияние в Англия, да не говорим за Халфорд. Искам да бъда сигурен, че усилията ми да осигуря бъдещето на сестра си не са били напразни.

Аурора спря да диша. Най-сетне бе разбрала за какво става дума. Той искаше да споделят леглото като мъж и жена!

Досега не бе помислила за тази страна от брака. Обмисляше сериозно предложението му, но това условие промени всичко. Представата да се люби с този мъж я ужаси. Но нима няма да споделя леглото с Хелфорд, когато я омъжат за него? Никълъс Сабрийн беше много по-вълнуващ от застаряващия и груб херцог.

Никълъс я погледна пронизващо и вдигна ръката й към устните си. Вместо да целуне пръстите й обаче, обърна ръката й с дланта нагоре и притисна устни върху вътрешната страна на китката. Горещите му устни опариха нежната кожа и сякаш я белязаха със знака му. По гърба й пробяга гореща тръпка. Бързо издърпа ръката си.

— Желаете ли да бъдете моя съпруга за една нощ, скъпа Аурора? Обещавам ви, че първата брачна нощ няма да ви разочарова.

Сърцето й заби лудо. Никога не бе чувала такова страстно обещание. Представи си как се люби с него и се разтрепери. Чувственият му поглед й отне дар слово.

Никълъс впи очи в устните й.

— Ужасно съжалявам, че няма да мога да ви предложа подходящата обстановка за първа брачна нощ. Красива жена като вие има право на красива атмосфера — лунна светлина, рози, прошепнати обещания…

Лицето му се приближи към нейното, топлият му дъх помилва устните й.

Аурора се скова от страх. Ала той не я целуна, само продължи с кадифено мек глас:

— Не вярвам, че наистина се страхувате от мен, Аурора. Вие сте необичайно смела жена. Нали видях как на кея се превърнахте от добродетелна млада дама в ангел на отмъщението.

Аурора обходи с поглед брадатото лице. Никълъс Сабрийн наистина приличаше на опасен морски дявол. Аурора не се плашеше лесно, ала еротичното излъчване на този мъж я вълнуваше силно и предизвикваше у нея грешни усещания. Чувствеността му се долавяше съвсем ясно и създаваше напрежение помежду им.

— Дайте ми ръката си, скъпа. Докоснете ме… — Ник поднесе пръстите и към бузата си. — Аз съм от плът и кръв, също като вас. Аз не съм заплаха.

Напротив, той беше страшна заплаха: отнемаше й дъха, предизвикваше тръпки във всяка частица на тялото й. Същевременно тя виждаше в очите му топлина и нежност и това я спря да побегне ужасена.

— Плаши ли ви това? — прошепна той и целуна пръстите й.

— Не… — отговори нерешително тя.

— А това?

Устата му се плъзна по устните й, нежна и лека като пеперудено крилце. Аурора усети странно теглене в слабините. В тялото й се надигна тръпнеща горещина.

Никълъс се отдръпна и тя го проследи със замъглен поглед. Дрезгавият му глас я упояваше. Той плъзна пръсти по бузата й.

— Целувал ли ви е някога мъж?

— Да… годеникът ми.

— Май не го е направил както трябва. Истинската целувка не е само докосване на устните. Тя е сливане на устата, езиците, дишането… интимно опознаване. — Палецът му очерта линията на устните й. — Искам да те целуна истински, ангеле.

Нежното докосване я разтрепери.

— Аз… не бива…

Мъжът се усмихна меко, снизходително, нежно. Когато се усмихваше, устата му ставаше още по-красива.

— Когато мъж ухажва жена, обикновено я моли за целувка — зашепна отново той. — Това е единственият ми шанс да ви помоля да станете моя жена. Може би ви виждам за последен път. Може би ви докосвам за последен път. Нима ще ми откажете последния шанс да изпълня завещанието на баща си?

— Не — промълви Аурора, загубила сили да се брани.

Той се наведе отново над нея и този път тя не се отдръпна. Позволи му да я прегърне и да я притисне.

Целувката му не можеше да се сравни с нищо, което бе преживяла досега. Горещата, влажна уста завладя устните й, настойчива и грешна. Ароматът му замая сетивата й. Тя вкуси сладостта на устните му и бе връхлетяна от гореща вълна на желание.

Готовността й да се отдаде на целувката я уплаши, но за нейно учудване не тя, а той внезапно сложи край на сладката омая.

— Май направих грешка — прошепна дрезгаво той и опря чело в нейното. — Мислех си, че мога да се владея по-добре.

Отдели се от нея и потърси погледа й.

— Вече съм сигурен, че не се страхувате от мен. У вас гори същият огън като този в моите гърди. Сърцето ви бие силно, бузите ви се обагриха в розово…

Аурора мълчеше, разкъсвана между потреса и сладката магия на желанието. Колко точно описваше чувствата й, толкова силни и подавляващи. Но и забранени. Никога преди това мъж не бе събуждал у нея такова желание.

— Това е само началото, сладка моя — продължи той, сякаш четеше мислите й. — Бих могъл да ви разкрия невероятни тайни. Изпълнете молбата ми.

Тъмните очи, неразгадаеми като нощта, я заклинаха да се съгласи. Гласът му галеше слуха й.

— Братовчед ви ще вземе специално разрешение и бракът ни ще бъде сключен още утре. Ще ме направите много щастлив, ако кажете да.

Аурора затвори очи. В момента не бе способна да разсъждава разумно. Сърцето й се вълнуваше, надежда, страх и съмнения се бореха в душата й. Да се осмели ли да приеме това безкрайно примамливо и не по-малко ужасно предложение?

— Вие сте моята най-голяма надежда, ангеле. Моята единствена надежда. Една нощ… ще ми подарите ли една нощ?

Аурора преглътна мъчително.

— Трябва ли да отговоря веднага? — попита с треперещ глас. — Трудно ми е да взема решение. Нужно ми е време да размисля.

— Но разбира се. — В погледа му светна топлота. — Неприятно ми е да настоявам, но трябва да ви напомня, че не ми остава много време.

— Знам.

Аурора се откъсна от прегръдката му, направи крачка назад и се олюля. Не беше нужно да й напомня за предстоящата екзекуция. Ако се съгласи да стане негова жена, ще отложат обесването за след венчавката.

Очите й запариха. Дишаше трудно и не бе в състояние да произнесе нито дума. Бързо се обърна и избяга от килията, ослепяла от сълзи. Излезе в тъмния коридор и немощно се облегна на влажната стена. Трепереше с цялото си тяло.

— Лошо ли ти е, Аурора? — загрижено извика Пърси и се втурна да я подкрепи.

Божичко, съвсем го бе забравила! Поклати глава, но не можа да отговори.

— Да се махаме от този ужасен затвор. Имаш нужда от свеж въздух.

Пърси я хвана под ръка и я поведе по тесните каменни стъпала. Щом излязоха на двора, тя задиша дълбоко, за да овладее бушуващата в сърцето й буря.

Пърси търпеливо я изчака да се овладее.

— Предполагам, че Сабрийн е помолил за ръката ти? — попита той след малко.

— Да.

— Отговори ли му?

— Още не. Не мога да реша. Казах му, че ще си помисля.

— Разбирам те. Предстои ти да вземеш трудно решение. Ако кажеш да, ще се противопоставиш на баща си и ще се омъжиш за непознат. Хайде да си отидем вкъщи и да поговорим с Джейн.

— Добре — отвърна Аурора с насилена усмивка.

Пърси я заведе до чакащата карета, помогна й да се качи и седна до нея. Аурора се облегна на кожената тапицерия и се загледа през прозореца.

Представи си как ще се разкрещи баща й и в сърцето й пропълзя студ. Но не това беше най-страшното. Мисълта, че ще се омъжи за непознат, също не я притесняваше особено. Тревожеше я друго: мъжът, който молеше за ръката й, бе осъден на смърт.

Мисълта, че Никълъс Сабрийн е обречен да умре, късаше сърцето й.