Иън Сомърс
Дарба за един милион долара (7)

Седма глава
Недостиг на време

Всички тестове, проведени по време на състезанието „Дарба за един милион долара“, са документирани от отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“, под ръководството на Дерек Шоу. Настоящият тест бе проведен на първи юли, от 8.00 до 8.27 часа, под надзора на Уилям Адаме, член на персонала.

ЗАПИС № 181 217:

(Интервю, фаза 2)

 

Участник: 27 710

Име: Феликс Крос

Заявена сила: Комуникиране с животни

Контролни условия: Животни, непознати на участника, предоставени от местния приют

Местонахождение на теста: Хотел „Голдинг Плаза“, стая 102

Теста ръководи д-р Марк Джоунс.

 

Джоунс: Добро утро, Феликс.

Крос: Добро утро. Може ли да попитам нещо, преди да започнем?

Джоунс: Разбира се.

Крос: Къде са домашните ми любимци? Ваши колеги ми ги взеха преди около час. Не мога да издържа теста без тях.

Джоунс: Мога да те уверя, че домашните ти любимци са на сигурно място. Виждаш ли, не можем да направим изчерпателен анализ на силите ти, ако животните са твои. Трябва да сме сигурни, че не става дума за най-обикновени трикове.

Крос: Трикове?

Джоунс: Трикове, Феликс. Всеки може да научи домашните си любимци да правят трикове. Нали знаеш — да подават лапа, да се правят на умрели. Сега ще изпитаме дарбата ти с животни, предоставени ни от местния приют. Струва ми се, че е време да започваме, нали?

Крос: Ами… да, разбира се.

Джоунс: Бихте ли изпратили първия обект?

Влиза Мария Колинс, член на персонала, с мъжко куче на каишка. Води го при участника.

Джоунс: Искам да комуникираш с Брузър. Би ли му заповядал да стане и да обиколи стаята?

Крос: Ще опитам, но това куче не ме познава и може да не иска да ме слуша.

Джоунс: Разбирам.

Дълга пауза. Участникът разтрива слепоочията си.

Крос: Установих връзка с Брузър. Сега ще му предам вашите заповеди. Брузър, ще се изправиш, а след това ще обиколиш стаята. Заповядвам ти.

Дълга пауза. Участникът премества стола си по-близо до кучето.

Крос: Заповядвам ти, Брузър!

Кучето проявява агресия към участника. Мария Колинс извежда животното от стаята.

Крос: Това не беше честно. Това куче беше ненормално. Не мога да общувам с животни, които имат умствени проблеми.

Джоунс: Затова сме ти приготвили втори обект.

Крос: Какво е този път? Върколак?

Джоунс: Не, нещо много по-малко. Защо не попиташ този дребосък на колко години е?

Д-р Джоунс вади мишка от кутия на бюрото си.

Крос: Не знам името му. Учтивостта помага.

Джоунс: Не мисля, че има име. Но да го наречем господин Мишок, за да сме учтиви, какво ще кажеш?

Крос: Добре. На колко години си, господин Мишок?

Дълга пауза.

Крос: А, отговори ми. Той е на почти една година.

Джоунс: Така ли?

Крос: Да.

Джоунс: Ами… този малък приятел е на сина ми, който го купи от местния магазин за домашни любимци преди един месец, когато беше новороден. Така че или господин Мишок те лъже, или си измамник.

Участникът взима палтото си и напуска стаята.

Резултат от теста: Слаб. Участникът не притежава някоя от известните дарби.

 

 

Всички тестове, проведени по време на състезанието „Дарба за един милион долара“, са документирани от отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“, под ръководството на Дерек Шоу. Настоящият тест бе проведен на първи юли, от 8.05 до 8.17 часа, под надзора на Клайв Монро, член на персонала.

ЗАПИС № 181 218:

(Интервю, фаза 2)

 

Участник: 27 742

Име: Джейн Смит

Заявена сила: Ясновидство

Контролни условил: Участникът трябва да установи връзка с покойните роднини на д-р Питър Фъргюсън, член на персонала

Местонахождение на теста: Хотел „Голдинг Плаза“, стая 105

Теста ръководи д-р Питър Фъргюсън.

 

Фървюсън: Има ли призраци в стаята?

Смит: Има… виждам призрака на твоята баба. Върнала се е от отвъдното, за да проведе един последен разговор с теб.

Фъреюсън: Това е странно. Баба ми живее в Глазгоу и в момента би трябвало да си купува вестник от местната вестникарска будка.

Смит: Очевидно става дума за другата ти баба.

Фървюсън: Тя живее в Единбург.

Смит: Може би е починала.

Фървюсън: Не, говорих с нея по телефона преди половин час. Искаше да й разкажа още смешни истории за ненормалниците, които интервюирам.

Участникът напуска стаята.

Резултат от теста: Слаб. Участникът не притежава някоя от известните дарби.

 

 

Всички онлайн и телефонни разговори с участието на служители на Научен консорциум „Голдинг“ се записват и документират от отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“, под ръководството на Дерек Шоу. Настоящият разговор бе проведен на първи юли, от 9.08 до 9.12 часа, под надзора на Сандра Уиър, член на персонала.

ЗАПИС № 181 229 (Маркиран)

Забележка към директора на „Сигурност“: Маркирах този разговор съгласно разпоредба 2004, параграф 49, забележка В-018: Всеки служител на Научен консорциум „Голдинг“, който открито възразява или противоречи на Пол Голдинг, става обект на разследване от отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“.

(Маркиран за разследване: професор Марк Фостър)

ЗАПИС № 181 229

Голдинг: Как се справиха последните участници?

Фостър: Изглежда, че всички до един са шарлатани.

Голдинг: Двадесет и осем хиляди участници и нито един, преминал успешно втория цикъл от тестове. Мислех, че вече ще си открил нещо по-добро от това.

Фостър: Вината не е моя! Моята работа е да идентифицирам надарените, а не да ги създавам. Мислех, че последните петима имат потенциал, но не открих това, което търсиш.

Голдинг: Потенциал! Не ме разсмивай. Сигурно са били толкова добри, колкото онзи мним пирокинетик, който миналата седмица щеше да изгори хотела. И да не забравяме момичето, което можело да контролира електричеството, но с помощта на осемдесет и седем батерии и половин километър медна жица, скрити под дрехите й. Още не знам как не се изпържи сама.

Фостър: Надявах се на по-добри участници, но никой досега не е показал, че владее една от истинските дарби.

Голдинг: И нито един с дарбата, която търся.

Фостър: Не е имало човек с тази дарба. Изглежда надеждата ни да открием могъщ психокинетик е била напразна. Наистина вярвах, че можем да открием такъв.

Голдинг: Това е последният ден на тестове.

Фостър: Можем да удължим състезанието с една-две седмици. Все пак ние определяме правилата.

Голдинг: Не. Не мога да променя плановете си за откриването на хотела. Днес е последният ден от този цирк. Надявах се, че вече ще сме открили неин заместник.

Фостър: Не може ли да преговаряме с нея? Сигурно има някаква слабост, която можеш да използваш.

Голдинг: Слабост? Ти срещал ли си тази жена?

Фостър: За съжаление, да. Няма ли да се успокои, ако и предложиш повече пари?

Голдинг: Точно това е проблемът, Фостър. Изискванията й са твърде високи. Ако продължа да й плащам, ще ме разори.

Фостър: Трябва да има начин да задоволиш изискванията й.

Голдинг: Вече опитах всичко възможно. Има само един начин да реша проблема — да се отърва от нея и да я заменя с някой друг, но това изглежда все по-малко вероятно. Освен ако в следващите няколко часа не се появи някой много специален.