Иън Сомърс
Дарба за един милион долара (21)

Двадесет и първа глава
Похвати за напреднали

Мушнах се под чаршафа и изключих лампата, висяща от тавана, но оставих нощната да свети, за да мога да прочета страниците, които ми бе дал Роман. Бяха само три: 49-та, 50-та и 51-ва.

Бойни стратегии при използването на дарбата психокинеза

Превод на монголски текстове от тринадесети век

Тези текстове бяха открити в развалини на източната граница на пустинята Гоби от сър Алфред Томпкинс по време на разкопки през 1923 г.

Авторът на оригиналния текст най-вероятно е, Ала Куш, прочут военачалник в армията на Чингис хан.

По-голяма част от текста е била унищожена. Следва това, което е било възстановено.

„Открих своята дарба, когато напуснах майка си и поех на път с мъжете. Керванът ни заседна в калта по време на обилните дъждове. Успях да повдигна кервана, два коня и четирима мъже от наводнен участък на пътя, използвайки единствено силата на волята си. Новината за това, което бях направил, бързо се разнесе из самотните долини на родината ми и не след дълго ме извикаха в шатрата на вожда, който не вярваше, че един човек може да има сили, които по право принадлежаха на боговете. Той ми заповяда да му демонстрирам тази странна сила, за да я види с очите си. Вързаха ръцете ми и опряха меч в гърлото ми. Щяха да ме екзекутират, ако бях отказал. Но аз защитих името си, вдигайки четиримата му синове във въздуха с ума си. След няколко седмици ме извикаха в армията и ме сложиха под прякото командване на великия хан.

Усъвършенствах уменията си на бойното поле. Станах толкова добър, че спрях да нося оръжие по време на битките. Яздех жребец и стрелях с лък, но използвах ума си, за да насочвам стрелите. Но вече съм главатар и отдавна не съм се сражавал на фронта. Това ми позволи да прекарам много часове, изучавайки тази странна сила. Описах резултатите от проучванията си в тези страници.“

Ала Куш

Това беше изумително — четях нещо, написано от друг психокинетик, живял преди осемстотин години. Мъж, който се бе сражавал рамо до рамо е Чингис хан! Мисълта, че имах нещо общо с този мъж, беше просто невероятна.

Продължих да чета. В следващите два абзаца авторът подробно описваше способностите си, някои от които ми се сториха много познати.

На втората страница имаше още по-интересни неща. Тя бе разделена на три части, придружени от прости диаграми.

„Методи за увеличаване на силата ми“

1. Име, дадено от Ала Куш: Торнадо

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Въртене)

Въртенето на тялото поражда кратко объркване в ума, подсъзнателна паника относно привидната загуба на контрол. Паниката ме прави изключително силен за кратък период от време. Когато завърша въртенето, събирам енергия в тялото си, след което я насочвам към раменете, ръцете и накрая в дланите. В битката за Жангджиаку, успях да убия или осакатя над петдесет войници от династията Джин, използвайки този метод.

2. Име, дадено от Ала Куш: Будният кошмар

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Сила от лъжливи спомени)

Това е най-ефективният начин за подготовка преди битка. — Създадох свой собствен буден кошмар: жената и детето ми, заклани от шпиони на династията Джин. Този измислен сценарий поражда силни чувства в мен, които ми позволяват да призова огромно количество енергия за кратко време.

3. Име, дадено от Ала Куш: Облаци от болка

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Масиран неврологичен разрив)

Наскоро измислих този похват. Постига се чрез събирането на големи количества енергия в тялото и безразборното освобождаване на тази енергия. Това води до създаването на облак от болка, който засяга голяма площ. Всички, попаднали в обсега на облака, изпитват силна болка, която често води до прекъсване на мозъчните и мускулните функции.

 

 

Методи за убиване

1. Име, дадено от Ала Куш: Духовен меч

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Обезглавяване/ Съсичане)

Това е най-бързият и хуманен начин за убиване. Първо събирам негативна енергия в тялото си, натрупвам я в гърдите си и замахвам силно с едната си ръка. Това създава невидим енергиен диск, който разрязва противника ми на две половини. Смъртта настъпва незабавно.

2. Име, дадено от Ала Куш: Копието

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Енергиен изстрел)

Това е метод, подобен на духовния меч, но движението на тялото е различно. Енергията трябва да бъде насочена в гърдите, след което двете ръце трябва да бъдат протегнати напред, докато показалците се докоснат. Това освобождава стрела от енергия, която може да бъде насочена изключително точно. Пораженията върху тялото на врага са огромни и почти винаги смъртоносни.

3. Име, дадено от Ала Куш: Рояк от камъни

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Изстрелване на малки снаряди)

Метод, подходящ при числено превъзходство на противника по време на полеви сражения. Малките камъни или други подобни снаряди изискват ограничено количество енергия, за да бъдат изстрелвани, дори с невероятна скорост. Те могат да бъдат изстрелвани толкова силно, че да пронизват телата на враговете. С течение на времето усъвършенствах метода на изстрелване на множество малки снаряди в различни посоки, което е успешен начин да се противодейства на голяма група войници.

 

Отбранителни маневри

Император Шенонг отдавна е наясно със способностите ми и не спира да търси хора, които притежават подобни сили. В битката за Янгтце през 1219 г. трима китайски войници се насочиха право към мен и ме нападнаха. И тримата притежаваха дарбата да местят предмети с ума си. Но не бяха усъвършенствали уменията си и аз бързо ги надвих. Този случай ме накара да развия няколко отбранителни маневри, в случай че императорът открие други такива войници.

1. Име, дадено от Ала Куш: Летящ сокол

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Левитация)

Този метод е много сполучлив в ситуации един срещу един, но е изключително труден за овладяване. Човек трябва да извлече енергия от самата земя, след което да насочи тази енергия обратно към земята, в резултат на което се издига във въздуха. Най-подходящи за постигане на този ефект са позитивните емоции, но това изисква желязна дисциплина на бойното поле.

2. Име, дадено от Ала Куш: Небесен щит

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Отклоняване)

Това е най-лесният и ефективен начин да се защитавам от попадения, когато се намирам под масиран обстрел. Изпращам кратки изблици на енергия към стрелите, които ги отклоняват, но за тази цел е необходимо пълно умствено спокойствие. След като методът се усъвършенства, той може да закриля човек от стрели и снаряди с всякаква големина.

3. Име, дадено от Ала Куш: Вълна

(Модерно име, дадено от Алфред Томпкинс: Енергиен импулс)

Цялата енергия трябва да бъде освободена от тялото под формата на импулс. Това създава шокова вълна, която обгражда тялото ми и се разширява във всички посоки, предпазвайки ме от стрели.

Обърнах на последната страница и видях, че там имаше само още два кратки абзаца. Това много ме разочарова. Можех да чета за бойните похвати на този велик мъж с часове. Започвах да се убеждавам, че възможностите бяха безкрайни.

„Сега съм в заника на живота си и врагът, с който се сражавам всеки ден, е лошото здраве. Дарбите ми не могат да победят този нов противник, който бавно ме изяжда отвътре.

Най-голямата ми слабост беше яростта. Чистата ярост може да освободи толкова много сила, че понякога убивах и осакатявах свои другари заедно с враговете си. Това се случи два пъти по време на битка и за мое съжаление над триста мои сънародници загинаха от моята ръка. Тази странна сила е дар от боговете, но може да се превърне в ужасно проклятие, ако умът, който я контролира, е зъл. Най-големият ми страх е, че тази сила ще попадне в ръцете на побъркан човек. Това би довело до невъобразими кланета.“

На следващия ден Роман беше в лошо настроение. Събуди ме в шест часа и ми позволи да хапна само две препечени филийки за закуска. След това излязохме от къщата и се насочихме към хамбара.

— Какво ще правим днес? — попитах, опитвайки се да не изоставам от французина, който крачеше енергично през високата трева.

— Трябва да настроим дарбата ти. Имаш нужда от много повече точност, когато насочваш енергията от тялото си. Освен това трябва да се научиш да успокояваш ума си. След това ще започнем с агресивните упражнения.

Колебаех се дали да му кажа за упражнението, което двамата с Кати бяхме провели предишния ден, но реших да не го правя. И без това беше в лошо настроение и не исках да ми се кара за това, че бях нарушил тренировъчния си режим или нещо такова.

— Прочете ли текста, който ти дадох?

— Да. Беше невероятен.

— Ала Куш е бил невероятен човек, който, за съжаление, е бил забравен от историята. Хората не знаят нищо за неговите постижения. Тяхна загуба. Съжалявам единствено за това, че голяма част от оригиналния ръкопис е била унищожена.

— Мариан чела ли е за Ала Куш?

— Изучавала е всички книги по военна психокинеза в библиотеката на Научен консорциум „Голдинг“. Владее всички похвати и може да ги използва, когато си поиска.

— Надявам се, че няма да ми се наложи да се бия с нея!

Роман спря и понечи да каже нещо, но реши да не го прави. Вместо това отново закрачи към хамбара.

— Какво има? — попитах.

— Нищо.

— Роман!

— Ще ти кажа някой друг път.

Бях научил толкова много за краткото време, прекарано тук, но въпреки това бях сигурен, че Роман не ми казваше всичко, което знаеше. Той криеше нещо от мен. Нещо важно и сериозно. Но не бях съвсем сигурен, че исках да го научавам и затова реших да не настоявам.

— Трябва да се научиш да боравиш по-добре с психокинезата си — каза ми той, когато стигнахме хамбара. — Измислих упражнение, което ще ти помогне да постигнеш по-голям контрол.

Извади молив със закачена за него връв и един празен лист хартия и ги сложи на масата.

— Напиши името си на този лист. Четливо.

— Не ми е позволено да докосвам молива, нали?

— Точно така.

Седнах на няколко метра от масата. Моливът се издигна във въздуха, след което върхът му докосна страницата. Няколко секунди той се движеше плавно над листа, но изписаното приличаше повече на 6С5, отколкото на РОС.

— Опитай отново, но хвани връвта, закачена за молива.

— Как ще ми помогне това?

— Ще имаш физическа връзка с молива.

— Но нали целият смисъл е да нямам физическа връзка?

— Да, но така ще се научиш. Ако използваш дарбата си и имаш физическа връзка, ще имаш и по-голям контрол. Когато успееш да изпишеш името си с връвта, ще опиташ и без нея.

— Това е много объркващо.

— Умът ти превръща нещо елементарно в главоблъсканица. Помисли! Кой предмет можеш да местиш най-добре от всички?

— Скейтбордът ми.

— Предмет, който движиш с ума си, но докосваш с краката си.

— А, сега разбирам.

— Не. Когато напишеш името си четливо, тогава ще разбереш.

На петия опит успях да изпиша името си така, че някой да може да го разчете. Отначало изглеждаше като 6С5, след това като 905, Р00 и накрая РОС.

Роман ме потупа по рамото и дори се усмихна за разнообразие.

— Отлично. Мислех, че това упражнение ще ни отнеме целия ден.

— Подценяваш ме.

— Не се възгордявай! Сега опитай, без да държиш връвта.

Отне ми около час да изпиша името си четливо, без да имам физическа връзка с молива. Трите букви не бяха особено красиви, но бях научил урока, който Роман се опитваше да ми преподаде. Насочвах силата си много по-точно, когато поддържах физическа връзка.

Следващото упражнение беше подобно, но много по-трудно. Трябваше да изпиша името си на стената на хамбара със спрей. Имах нужда от много концентрация. Трябваше да вдигна спрея във въздуха, но и да контролирам бутона на капачката. Успях едва след като Роман завърза връв на спрея. Хванах другия й край и успях да изпиша името си четливо на десетия опит. Но не можех да го направя без връвта, независимо от това колко пъти се опитвах.

Бях много разочарован, но Роман ми каза, че това е едно от най-трудните упражнения, които някога е измислял, и самият той не може да го изпълни успешно. Но аз не обичах да се провалям и му обещах, че ще опитвам всеки ден, докато не успея.

— Да оставим това за днес — рече той. — Защо да не пробваме нещо различно?

— Намислил ли си нещо?

— Да. Хайде да опитаме да се убием един друг.

— Какво?