Иън Сомърс
Дарба за един милион долара (12)

Дванадесета глава
Мигновена слава

Бях загубил апетита си и едва докоснах храната. Оставих бакшиш от двадесет лири и напуснах ресторанта. Придружаваше ме нов телохранител, който ме наблюдаваше внимателно и избягваше да минава под лампи, висящи от тавана.

— Внимавай за падащи лампи — казах, влязох в стаята си и оставих телохранителя в коридора.

Седнах на леглото, като смятах да прекарам цялата нощ, сърфирайки в интернет, но изведнъж осъзнах, че лаптопът не беше там, където го бях оставил. Бях убеден, че го бях оставил на възглавницата на леглото, а не на нощното шкафче, където беше сега.

— Може би просто полудявам… или пък са влезли в стаята ми, докато бях долу. Може би точно затова Шоу ме покани на вечеря.

Включих лаптопа и потърсих WiFi мрежа. Имаше една, наречена „Безплатен Голдинг“. Трябваше да въведа кода, изписан на обратната страна на електронната карта, с която се влизаше в стаята ми. Само след секунда вече бях онлайн и тъкмо се канех да проверя канала си в YouTube, когато тих шум привлече вниманието ми към прозореца.

„Пак ли!“, помислих си аз. „Този мъж няма ли си друга работа?“

Дръпнах завесите и видях лист хартия, притиснат в стъклото.

„ИЗВИНЯВАЙ ЗА ТОВА, ЧЕ ВЧЕРА БЯХ ТОЛКОВА ГРУБ.“

Този тип беше по-странен, отколкото си мислех! Отворих прозореца и го видях долу, облегнат на една улична лампа. Гледаше ме. Взех листа вътре и написах:

„НЯМА НУЖДА ДА СЕ ИЗВИНЯВАШ. И АЗ БЯХ ГРУБ, НО НЕ МОЖЕШ ДА ОЧАКВАШ ОТ МЕН ДА ИЗБЯГАМ, БЕЗ ДА МИ КАЖЕШ ЗАЩО СЪМ В ОПАСНОСТ И КОЙ ИСКА ДА МЕ УБИЕ.“

Хвърлих листа през прозореца и използвах дарбата си, за да го насоча към непознатия. Минута по-късно към мен литна хартиен самолет, който влезе през прозореца. Разгънах го и прочетох:

„В ОПАСНОСТ СИ ОТ ХОРАТА, КОИТО ТЕ ДЪРЖАТ В ХОТЕЛА.

ШОУ ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ТЕ НАЕМЕ И ЩЕ ИСКА ОТ ТЕБ ДА ИЗВЪРШВАШ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗПОЛЗВАЙКИ ДАРБАТА СИ.

МОЖЕ ДА ЗАПЛАШИ ТВОИ БЛИЗКИ, АКО ОТКАЖЕШ.

ИМА ДРУГ ПСИХОКИНЕТИК, КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ОПИТА ДА ТЕ НАРАНИ. ТЯ ЩЕ РЕШИ, ЧЕ ЗАПЛАШВАШ ПОЗИЦИЯТА Й В КОРПОРАЦИЯТА НА ГОЛДИНГ. ПРАВИ МНОГО ПАРИ ОТ РАБОТАТА СИ В КОНСОРЦИУМА И НЯМА ДА ТИ ПОЗВОЛИ ДА Я ИЗМЕСТИШ.“

Замислих се за татко и за Джема. „Как ще живея със себе си, ако действията ми станат причина за това един от тях да пострада?“, помислих си. Желанието ми да избягам от хотела ставаше все по-голямо. Написах на листа:

„КАК МОГА ДА ИЗБЯГАМ ОТ ТОВА МЯСТО? ХОТЕЛЪТ Е ПЪЛЕН С ВЪОРЪЖЕНИ ОХРАНИТЕЛИ!“

Изпратих листа към непознатия и минута по-късно получих неговия отговор:

„БЯГСТВОТО НЯМА ДА Е ТРУДНО.

ТИ СИ ПСИХОКИНЕТИК, МОЖЕШ ДА НАДВИЕШ И СТО ВЪОРЪЖЕНИ ОХРАНИТЕЛИ.“

Написах на листа:

„ДОРИ НЕ ЗНАМ ИМЕТО ТИ. СЕГА МИ СЕ СПИ, ТАКА ЧЕ ЩЕ РЕША УТРЕ СУТРИНТА. ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ ПАК УТРЕ ВЕЧЕРТА?“

Още един хартиен самолет влетя през прозореца.

„ЩЕ ДОЙДА УТРЕ ВЕЧЕРТА, НО НЯМА ПОВЕЧЕ ДА СЕ ВРЪЩАМ, АКО ТИ ВСЕ ОЩЕ ИСКАШ ДА ОСТАНЕШ ТУК.“

РОМАН

Прочетох съобщението и погледнах през прозореца. Роман си бе отишъл. Скъсах листа и хвърлих парчетата в малкото метално кошче до леглото. Цялата тази ситуация беше твърде напрегната и ми причиняваше главоболие. Покатерих се на леглото и бързо заспах, без да подозирам, че по същото време в мрежата се разразяваше буря, в центъра, на която бях аз.

 

 

Събудих се в шест часа сутринта след неприятен кошмар и станах от леглото, защото не ме свърташе на едно място. Направих си чаша чай и седнах пред махагоновото бюро, за да заредя новия си лаптоп. Машинално влязох във Facebook и се изумих, когато страницата се зареди. Реших, че ме бяха нападнали хакери. Имах 91 000 покани за приятелство, повечето от тийнейджърки. Какво, по дяволите, ставаше?

Отворих втори прозорец и влязох в страницата си в My Space. 42 000 покани за приятелство. И още 76 000 в Bebo. Защо всички тези хора искаха да им стана приятел? Изпсувах на глас, мислейки, че някой най-накрая бе успял да ме разпознае на клиповете на Гоча365.

Отворих трети прозорец и влязох в канала си в YouTube, но не открих нови коментари под клишетата. Но нещо друго привлече вниманието ми — отстрани имаше двадесетина линка към най-популярните клипове в момента. Те бяха: „Рос Бентли“, „Невероятният Рос Бентли“, „Рос Бентли тестове“, „Телекинетикът Рос Бентли“, „Момче мести предмети с ума си“, „Дарба за един милион долара — видеозапис на победителя“ и „Рос Бентли е готин!“. Последното заглавие ме накара да се усмихна, но усмивката бързо изчезна.

Тези клипчета бяха записи на тестовете ми. Всичките. Дори първият ми разговор с доктор Джоунс, когато бях преместил чашата му с отвратителен чай. Само това клипче имаше над половин милион гледания.

Написах името си в Google и ми излязоха хиляди резултати. Най-горните бяха линкове към американски новинарски сайтове, където имаше статии за видеозаписите от тестовете, за това как Рос Бентли можел да промени света, защото бил следващата стъпка от човешката еволюция и други подобни неща. Очевидно записите се бяха появили на сайта на някакъв блогър и оттам бяха плъзнали из мрежата като пожар. Час след появата си в мрежата, клипчетата били качени във всички форуми за паранормални явления в Обединеното кралство, а до полунощ — във всички форуми за паранормални явления в света. Първото клипче било качено в YouTube около два часа през нощта, след което плъзнало из Щатите и по-късно из цяла Европа. Интересът към Рос Бентли бързо растял и първите новинарски екипи се появили пред хотела още преди зазоряване.

Изтичах до прозореца и надникнах между завесите. Долу имаше поне десет новинарски микробуса, със сателитни чинии, закрепени за покривите, а около тях бавно се събираше тълпа от хора. Отново започна да ме боли главата. Очертаваше се ужасен ден.

Изведнъж някой започна да блъска по вратата на стаята ми. Със сигурност денят щеше да бъде ужасен.

Блъскането спря едва когато отворих вратата. Шоу стоеше в коридора и изглеждаше бесен. Надникна над рамото ми и видя лаптопа, отворен на бюрото.

— В мрежата ли си?

— Да. Прочетох някои много интересни неща.

— Вчера стана милионер, а днес вече си знаменитост. Каква седмица само, а?

— Много смешно. Шоу, казаха ми, че ако спечеля състезанието, самоличността ми ще остане в тайна. Как, по дяволите, се е случило това? Никога повече няма да мога да вървя по улицата, без хора да ме спират и да ме молят да ги… не знам… вдигна във въздуха или нещо такова.

— Ако бях на твое място, щях да се тревожа за религиозните фундаменталисти. Половината ще искат да им станеш месия, а другата половина ще искат да те убият, защото заплашваш вярванията им.

— Благодаря ти за това, че се опитваш да ме успокоиш. Как се е случило това?

— Една от служителките ни е пуснала записите в интернет. Не знаем защо го е направила. Изчезнала е. Сигурно в момента се излежава на някой тропически остров, прегърнала куфарче, пълно с пари.

— Защо е направила това?

— Защо хората вършат подобни неща? За пари, Рос. Сигурно са й предложили цяло състояние, за да го направи. Не вярвам, че го е направила от злоба. Бях много привързан към това момиче.

— Кое беше момичето, с което говори по телефона в ресторанта? Звучеше изплашена.

— Беше една от нашите служителки. Обади ми се, за да ми каже, че един от лаптопите в лабораторията липсва. Защо питаш?

— От любопитство. Сега какво ще правим?

— Ти не излизай от стаята, докато не дойда да те взема. Не излизай при никакви обстоятелства, разбираш ли?

— Писна ми да стоя в този затвор.

— Имай търпение. Направихме те милионер и сега ще използваме всички ресурси на наше разположение, за да оправим тази бъркотия. Ще можеш да водиш нормален живот. Ако искаш, можеш да излезеш, но ще те разкъсат жив. Изборът е твой.

Нещо ми подсказваше, че трябваше незабавно да се махна от този хотел, но наистина ли исках да се озова сред тълпа от ненаситни репортери и непознати? Вече бях богат и нямаше да се чувствам в безопасност в Лондон без някаква защита.

— Е, какво решаваш? — попита Шоу. — Рос?

— Ще чакам тук.

— Добре. Ще се постарая да оправя нещата, но ако не успея, може би ще се наложи да останеш при нас известно време. За да те защитим.

Всичко, за което ме бе предупредил Роман, се сбъдваше. Изглежда никога нямаше да успея да избягам от корпорацията. Искаше ми се да го бях послушал още предишната нощ и да си бях тръгнал. Но вече бе твърде късно, тъй като хотелът бе пълен с охранители и заобиколен от репортери и зяпачи.

— Ще се върна след няколко часа — каза Шоу. — Не гледай през прозореца! Ако те зърнат, никога няма да се отървем от тях.

Веднага след като Шоу си тръгна, се приближих до прозореца. Застанах до завесата и погледнах навън. Още и още репортери и оператори пристигаха пред хотела. Растеше и тълпата от зяпачи.

Включих телевизора. Не след дълго всички новинарски канали излъчваха на живо пред хотела.

— Включваме се на живо от хотел „Голдинг Плаза“ — обяви водещият. — Кейти, какво можеш да ни кажеш?

— Здравей, Том. Тук вече е истински цирк. Виждаш тълпата зад мен. Всички тези хора искат да зърнат Рос Бентли — тийнейджърът, който за една нощ се превърна в международна суперзвезда.

— Кейти, кажи ни как точно се случи това.

— По непотвърдена информация Рос Бентли е бил един от участниците в състезанието „Дарба за един милион долара“, проведено тук — обясни Кейти и посочи към сградата зад нея, — в хотел „Голдинг Плаза“. По някакъв начин, не сме сигурни точно как, видеозаписите с тестовете на Бентли са попаднали в мрежата. Те вече са били гледани от милиони хора по целия свят. Всички искат да зърнат момчето, което може да мести предмети с мисълта си!

— Тези клипчета изглеждат напълно истински, но има ли шанс всичко това да е една голяма измама?

— Вече разговарях с двама експерти и те ме увериха, че записите са напълно автентични. Този тийнейджър е като един истински Супермен. Каква невероятна история!

— Клип от тестовете предизвика много спорове, нали така?

— Да. В един от клиповете, в който Рос унищожава огромно парче метал, той е подлаган на токови удари. Това предизвика много въпроси по отношение на характера на самите тестове и тяхното истинско предназначение.

— Много смущаващо наистина. Смята се, че той все още е в хотела?

— Да. Имаме сведения от един местен супермаркет и един магазин за скейтборди, че вчера Рос е бил в района, придружен от охранители.

— Чух, че вчера е имало странен нещастен случай.

— Това е непотвърдена информация и по-добре да не навлизаме в подробности, преди да сме получили потвърждение.

— Вече знаем ли нещо за него?

— Засега разполагаме с много малко информация за Рос Бентли. Знаем, че е ирландец, но не можем да кажем нищо друго в този момент.

— Добре, Кейти. Благодаря ти. Ще се свържем с теб след около час, но ако тайнственият Рос Бентли се появи преди това, незабавно ни уведоми.

Живата картина изчезна и се върнахме в студиото, където водещият гледаше в камерата и се усмихваше.

— Това птица ли е? Или е самолет? Не, това е Рон Бентли. А сега времето с Мартин… — Водещият притисна с пръст слушалката в ухото си и се намръщи. — А, всъщност е Рос Бентли. Извинявам се. Сега времето с Мартин.

Размахах юмрук към екрана.

— Аматьор! Едно име не можеш да запомниш. Рон и Рос дори не звучат еднакво!

Взех дистанционното и превключих на друг новинарски канал. След това на трети, а после на четвърти. Навсякъде говореха за мен. Което означаваше, че вече целият свят знаеше моята история.

Мобилният ми телефон започна да звъни и аз въздъхнах. Какво можех да му кажа?

— Здрасти, татко.

— Ще те убия, когато се върнеш вкъщи! Не мога да си подам носа навън!

— Защо?

— В градината ме дебнат петима репортери с фотоапарати. Няма да излизам. Не искам да видя мутрата си на първа страница на всички вестници. „Бащата на телекинетика.“ Това ще ме преследва до края на живота ми.

— Спокойно, след няколко дни на всички ще им писне от мен.

— Не искам да съм затворник в собствения си дом. Тази седмица си намерих работа!

— Татко, вчера спечелих повече пари, отколкото можеш да изкараш за тридесет години работа. Ще ти дам малко пари, за да ти се реванширам.

— Ще ти напомня, когато се прибереш. Между другото, кога тръгваш за вкъщи?

— Не съм сигурен — отвърнах аз и надникнах през прозореца. Тълпата бе набъбнала още повече. — Може би няма да е скоро. Не знам какво ще се случи.

 

 

Всички онлайн и телефонни разговори с участието на служители на Научен консорциум „Голдинг“ се записват и документират от отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“, под ръководството на Дерек Шоу. Настоящият разговор бе проведен на четвърти юли, от 10.18 до 10.32 часа, под надзора на Лиса Тейлър, член на персонала.

ЗАПИС № 184 563 (Операция: Бял Дракон)

Съдържанието на този телефонен разговор се отнася за Операция: Бял Дракон, финансирана от отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“, по отношение на служител S26, Мариан Долоуей.

Следва запис на телефонен разговор между Дерек Шоу и Пол Голдинг. Този запис е маркиран като „строго секретен“ и достъпът до него е ограничен до хора с пропуск тип А-7.

ЗАПИС № 184 563

Голдинг: Как е възможно това да се случи, Шоу? Целта на отдел „Сигурност“ е да предотвратява подобни инциденти.

Шоу: Не знам как е успяла да ни заблуди. Никой не го очакваше.

Голдинг: Цялото нещо се превърна в проклет медиен цирк! След толкова години, през които успявахме да държим надарените в тайна, всичко е било напразно. Сега целият свят знае за съществуването на дарбите, а освен това самоличността на Рос Бентли стана публично достояние. Знаят и как провеждаме тестовете си.

Шоу: Не всичко е загубено. Събрах екип от хора, които да работят върху алтернативни Записи.

Голдинг: Алтернативни записи?

Шоу: Преправяме записите така, че предметите да не се движат. Ще ги пуснем в мрежата по-късно днес и ще обявим, че цялото това нещо е било хитра измама, а Рос Бентли е измамник, който се е провалил на всички проведени тестове.

Голдинг: Мислиш ли, че ще проработи?

Шоу: Веднага щом поставим дарбата му под съмнение, повечето хора ще повярват, че е измамник. Ще го държим в хотела две седмици, докато нещата се уталожат.

Голдинг: А теста за насилие?

Шоу: Ще трябва да го отложим с няколко седмици. Няма да изглежда добре, ако приятелката му изчезне точно сега. Но вече събрах необходимата информация по въпроса и щом нещата се уталожат, ще се погрижим и за нея.

Голдинг: Но имаме и друг проблем.

Шоу: Мариан?

Голдинв: Да. Със сигурност е гледала записите с Бентли и няма да повярва на версията, че е измамник. Ще осъзнае, че сме намерили неин заместник. Не след дълго ще дойде тук, в хотела.

Шоу: Сигурен съм, че ще дойде. Познавам я достатъчно добре и мога да предвидя какво ще направи. Първо ще демонстрира силата си, за да ни сплаши. Ще проникне в сградата и ще нападне мен, за да ни покаже с кого си имаме работа. След това ще заплаши теб, мислейки, че ще успее да те изнуди да задоволиш претенциите й. След като се разправи с нас, ще нападне Бентли.

Голдинг: Предвиждането на действията й е лесно, Шоу. Спирането им е трудната част.

Шоу: Вече работя по това. Трябва да оставим Бентли тук, в хотела, но ще удвоим въоръжената охрана в сградата. Двамата с теб ще се пренесем в „Лаберинто“ в другия край на града. По-малка сграда с ограничен брой входове. Там ще ми бъде по-лесно да й заложа капан.

Голдинг: Ами ако първо нападне Бентли?

Шоу: Няма да го направи. Не и докато мястото е заобиколено от репортери.

Голдинг: Чудя се дали цялата тази публичност няма да привлече вниманието на един от най-старите ни врагове.

Шоу: Маркус Роман?

Голдинг: Да.

Шоу: Не бих се тревожил за него. Никога не е имал смелостта да се опълчи срещу нас. Няма да дойде тук, защото го е страх, че ще го пленим. Мариан е истинската опасност, нека се съсредоточим върху нея.

Голдинг: Имам лошо предчувствие за това. Шоу.

 

 

Тълпата около хотела растеше през целия следобед. Долу вече имаше около хиляда души, може би повече. Вече нямаше нужда да гледам през прозореца, защото двадесет телевизионни канала излъчваха на живо пред хотела. Без рекламни паузи. Шоу се оказа прав за религиозните фанатици — имаше доста такива. Някои размахваха плакати. На един пишеше „Той се е върнал!“, а на друг „Това момче е Сатаната!“.

Имаше и една нова група от зяпачи, която постоянно растеше. Момичета. Стотици момичета, които гледаха нагоре към прозорците с надеждата да зърнат лицето ми. Според мен това не беше толкова зле. Женското внимание не може да бъде лошо нещо.

Цялата атмосфера се промени в пет часа, когато хората на Голдинг пуснаха фалшифицираните записи в интернет и новинарските канали започнаха да ги излъчват. След време започнаха да пускат и други новини. Тълпата пред хотела също оредя и когато се стъмни, отвън бяха останали само неколцина скитници и два новинарски микробуса. Изглежда планът на Шоу бе проработил и аз все още имах шанс да водя нормален живот.

След като се стъмни, отворих прозореца и го оставих отворен, като от време на време надничах между завесите, надявайки се да видя Роман. Но него го нямаше никъде.

В полунощ, след като си бях легнал, една малка жълта бележка влетя в стаята и кацна върху възглавницата ми.

„ТАЗИ ВЕЧЕР Е ТВЪРДЕ РИСКОВАНО ДА ГОВОРИМ.

ЩЕ СЕ ВЪРНА УТРЕ, КОГАТО ТЕЗИ ХОРА СЕ РАЗОТИДАТ.“

Събудих се рано. Отворих едно око и облизах устни. Но още ми се спеше и захлупих главата си с възглавницата. Но шумът продължаваше.

— Каква е тази врява? — изстенах аз.

Хвърлих възглавницата на пода и седнах в леглото. През отворения прозорец долитаха непрестанни скандирания.

— Рос! Рос! Рос!

— Какво, по дяволите, става сега?

Скочих от леглото и погледнах през прозореца. Тълпата беше десет пъти по-многобройна, отколкото беше вчера. Имаше стотици новинарски микробуси и хиляди пищящи момичета.

— Какво се е случило?

Изведнъж Шоу разби вратата на стаята ми и нахълта вътре.

— Какво знаеш за Гоча365? — извика той.

— По дяволите — въздъхнах. — Знам само, че е много добър скейтър… нали?