Иън Сомърс
Дарба за един милион долара (13)

Тринадесета глава
Скелет в килера

— Вече няма как да се измъкнем! — изсъска Шоу. Прекоси стаята и надникна между завесите. — Как да оправя нещата сега? Говорят само и единствено за теб по всички новинарски канали. В момента ти си най-известният човек на планетата.

— Защо се тревожиш толкова, Шоу? След два дни си тръгвам и това вече няма да има нищо общо с теб.

— Надявахме се да започнеш работа при нас, забрави ли?

— Защо това ми пречи да започна работа при вас?

Шоу се приближи и снижи гласа си.

— Защото се занимаваме с много деликатна работа, Бентли, и няма как да се включиш в нея, ако навсякъде те следват стотина репортери.

— Деликатна работа?

— Ще ти обясня някой друг път. Сега си събирай багажа. Местим те в пентхауса. Не за да ти е по-удобно, а за да си на по-сигурно място.

Шоу се обърна към разбитата врата, където чакаше екип от охранители. Сред тях беше и Виктор, все още с превързана глава.

— Момчета, заведете го в пентхауса. Искам всички асансьори да бъдат затворени, а стълбищата да се наблюдават. Никой да не се движи между етажите на хотела, освен ако няма лично разрешение от мен. Ясно?

— Ще получа ли желязна маска? — попитах.

— Много ти знае устата. А освен това си неблагодарник. Имах такива надежди за теб, но ти сякаш си решен на всичко да ме разочароваш.

— Извинявай.

— Закъснявам за събрание. Ще говорим по-късно и не прави глупости.

Вече не се съмнявах, че Шоу беше злодей. Започваше да му личи. Охранителите, които бяха поне една дузина, водени от дребната мускулеста жена с нацупена физиономия ме обградиха от всички страни и тръгнахме към най-горния етаж на хотела. Въведоха ме във великолепен апартамент, който беше по-голям от къщата ми, след което ме оставиха сам. Заключиха вратата отвън, което ме накара да се почувствам като затворник.

Роман беше напълно прав. Защо не го бях послушал? Участието в състезанието беше голяма глупост. Преди ме командваше Рейнълдс, а сега ме командваше Шоу. Все пак трябваше да има начин да избягам.

Включих телевизора и избрах един от новинарските канали. Бях шокиран от това, което видях на екрана — тълпата вече не заемаше само улицата пред хотела. Всички улици в радиус от две пресечки бяха претъпкани с хора. Покрай прозореца прелетя хеликоптер и аз скочих на крака.

Имаше три хеликоптера, които обикаляха сградата. Долу виеха сирени, а униформени полицаи се опитваха да поддържат реда. Хората продължаваха да прииждат.

В какво се бях забъркал?

Върнах се пред телевизора и видях, че излъчваха старите ми клипчета с каскади. След това пуснаха интервю с един от най-добрите скейтбордисти в света, който не спираше да ме хвали.

— Лично аз смятам, че той е невероятен. В момента съм на първо място в международната класация на скейтбордистите, но с удоволствие бих се срещнал с Рос Бентли, за да ме научи на едно-две неща!

— Мислите ли, че той може да ви отнеме първата позиция?

— Ако реши да стане професионален скейтбордист, всички здравата ще загазим. Но не смятам, че ще го направи. Просто искам да му пожелая всичко най-хубаво и да му стисна ръката.

След интервюто се появиха кадри от булевард „Мейбрук“. Навсякъде имаше репортери, както и момичета с плакати „Рос Бентли“. В двора на къщата се бе събрала цяла тълпа и най-забавното беше, когато татко подаде глава от един прозорец на горния етаж и извика:

— Махайте се от двора ми! Не искам да говоря с вас!

Това бе последвано от „шокиращо разкритие“, поне според водещите. Интервю с Рейнълдс, заснето пред супермаркета.

— Според мен Бентли е нестабилен — каза той. — Има сериозно психично разстройство, най-вероятно заради странните способности, които притежава. Дори бих казал, че е опасен. Моят съвет към лондонските полицаи е незабавно да го арестуват и да хвърлят ключа.

Седнах на леглото и ме обзе най-опасното чувство при тези обстоятелства: отегчение! Разгледах стаята, но не открих нищо интересно за правене. Изведнъж погледът ми бе привлечен от прозореца и балкона отвъд него…

Всички официални събрания с участието на служители на Научен консорциум „Голдинг“ се записват и документират от отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“, под ръководството на Дерек Шоу. Настоящото събрание бе проведено на пети юли, от 13.02 до 13.41 часа, под надзора на Джулия Смит, член на персонала.

ЗАПИС № 183 237

Дискусиите на това събрание се отнасят до разследването, свързано с Рос Бентли и операция: Бял Дракон.

Присъстващи:

Пол Голдинг, собственик на Научен консорциум „Голдинг“ (всички отдели).

Дерек Шоу, директор на отдел „Сигурност“ на Научен консорциум „Голдинг“.

Хелън Грийн, директор на отдел „Комуникации“ на Научен консорциум „Голдинг“.

ЗАПИС № 183 201:

Голдинг: Подложени сме под огромен натиск да направим публично изявление относно Бентли и състезанието. Най-вероятно ще бъдем принудени да го направим в следващите двадесет и четири часа.

Шоу: Много лоша идея. Трябва да запазим мълчание. Това е най-разумното решение. Ще го крием от репортерите, докато хората загубят интерес. Сигурен съм, че след една-две седмици неговата история ще бъде изместена от някоя друга.

Грийн: Ти луд ли си? Това не е скандал с някой второстепенен холивудски актьор, спал с бавачката на децата си! Това е голяма новина! Рос Бентли е първият човек със свръхестествени сили. Медиите ще ни преследват до края на времето, само и само да го зърнат. Никога преди не е имало такава история. Няма да отшуми, ако заровим главите си в пясъка.

Голдинг: Но не е в наш интерес още повече да раздухваме пламъците, Хелън. Искахме Бентли да работи за нас. Колкото повече се шуми около него, толкова по-малко полезен ще ни бъде.

Грийн: Вече няма какво да направим по въпроса, Пол: Той е световноизвестен и всички знаят как изглежда.

Голдинг: Значи не можем да спасим положението?

Грийн: Да го спасим? Би трябвало да се възползваш от ситуацията. Веднага направи публично изявление и покажи на всички, че Бентли работи за теб. Накарай го да подпише договор и поеми контрол върху правата на образа му. Можеш да направиш милиони от това.

Голдинг: Може би загубата няма да е пълна. Всъщност Бентли може да ни изкара много пари.

Грийн: И още как. Но трябва да го направим възможно най-скоро. Да ковем желязото, докато е горещо. И преди някой друг да го лапне.

Шоу: Имаме и други проблеми, които трябва да разрешим, преди да се заемем с това.

Грийн: Какво може да е по-важно от това?

Шоу: Не ти влиза в работата, Хелън. Нека забавим малко нещата. Искам няколко дни без нови разкрития, за да подготвим внимателно нашата стратегия и… какво? Какво гледате?

Голдинг и Грийн гледаха над рамото на Шоу, към телевизор с изключен звук, монтиран на стената зад него.

Шоу: Ще го убия.

Новинарският канал излъчваше на живо от хотел „Голдинг Плаза“. Рос Бентли беше излязъл на балкона на пентхауса и махаше на тълпата, окупирала улицата. Хората скандираха името му.

Шоу: Този малък пикльо! Беше ни по-добре с Мариан. Тя е опасна, но поне има мозък.

Получаване на обаждане (мобилният телефон на Дерек Шоу). Разговорът трае тридесет и две секунди.

Шоу: Пратката току-що е пристигнала на летището, господин Голдинг.

Голдинг: Да започваме тогава. Незабавно. Хелън, имам спешен ангажимент и няколко дни няма да съм на разположение. Искам ти да се заемеш с Бентли.

Грийн: Остави нещата на мен, Пол. До края на деня ще го накарам да ти прехвърли всичките си права, дори правата на душата си.

Голдинг: Просто направи така, че тази бъркотия да изчезне. Не мога повече да се занимавам с Бентли. Той се превърна в истинска катастрофа.