Ерик Л'Ом
Магьосникът Кадехар (9)

8.
Тайни под звездите

— Учителю Кадехар — попита Гиймо, докато двамата се разхождаха по сивата пясъчна ивица край морето, — щом сте магьосник от Гилдията, защо не си стоите като другите магьосници в някой манастир из ландите или в планините?

Посвещаването в магическите науки беше започнало. Вече цял месец момчето прекарваше свободното си време с магьосника, пишеше и се опитваше да запомни безброй подробности, като се почнеше от наименованията на растенията и водораслите и се стигнеше до местонахождението на големите телурични вълни — онези невидими енергийни потоци, които минават през почвата, така както водните течения прекосяват моретата — и до основните моменти от историята на Гилдията. Задачата му изглеждаше невъзможна за изпълнение и всяка вечер Гиймо заспиваше като пребит от умора. Понякога си позволяваха малка почивка и се разхождаха безцелно само заради удоволствието да походят. В такива мигове атмосферата се разведряваше и Гиймо се възползваше да задоволи любопитството си.

— Защо ли, момчето ми? — отвърна Кадехар, докато наблюдаваше полета на един гларус. — Ами много просто, защото съм Преследвач!

Гиймо зяпна.

— Преследвач ли? Но защо никога не сте ми го казвали?

— Несъмнено, защото никога не си ме питал, Гиймо.

Преследвачите бяха магьосници и рицари, които прекарваха повечето време в Несигурния свят да преследват и обезвреждат хора или други създания, които по някакъв начин представляваха заплаха за страната Ис. Преследвачите не бяха много на брой и за тях се носеха най-невероятни слухове, един от друг по-чудновати. Гиймо не можеше да повярва, че учителят Кадехар е един от тях!

— Сигурно сте виждали невероятни неща, учителю Кадехар!

Магьосникът се развесели от възбудата на Гиймо, който беше втренчил ококорени очи в него.

— О, да, виждал съм и още как! Дори твърде много, за да ти разкажа за всички тях тук и сега. По-нататък, ако работиш добре…

— Учителю, разкажете ми! — примоли се Гиймо.

Кадехар като че ли се поколеба, но после склони:

— Добре, Гиймо. Но само началото, нито дума повече!

Седнаха на пясъка срещу блещукащия на залеза океан. Гиймо ликуваше. Магьосникът започна:

— По онова време бях млад и самонадеян. Бях решил да постъпя в Гилдията, за да стана един нов Таркен, който да изтупа стария Орден от праха на времето и да го насочи към нови съдбини! Започнах усърдно да изучавам науките и за няколко години постигнах доста прилично ниво на магьоснически умения; чувствах се готов да нося тъмния плащ и да извърша хиляди подвизи! Но моят учител смяташе, че макар и да имах някакви магьоснически дарби, бях твърде голям кавгаджия и не достатъчно дисциплиниран, за да стана добър магьосник… Разбираш ли, Гиймо, спокойствието и самообладанието са две абсолютно задължителни предпоставки за успешната магия! С две думи, той се чудеше какво да ме прави и аз вече се виждах как съм осъден да си остана чирак до края на дните си… Тъкмо тогава един млад и бляскав магьосник, наскоро посветен в Ордена, изчезна заедно с най-ценната творба на Гилдията — Книгата на звездите, която се съхраняваше в манастира Гифду. Този старинен и уникален свитък съдържаше тайни, до които имаха достъп само маговете, най-мъдрите измежду магьосниците! Решихме, че крадецът е намерил убежище в Несигурния свят. По онова време Гилдията нямаше Преследвачи, но не желаеше да търси помощ от Братството на рицарите, които все още имаха. Поискаха доброволци измежду нас, които да последват магьосника изменник в Несигурния свят, да го хванат и да му отнемат безценната книга. Както можеш да си представиш, аз веднага се предложих! Приеха кандидатурата ми; крадецът беше от моя випуск, дори се бяхме сприятелили по време на обучението: смятаха, че това ми дава известно предимство… Такова е началото на историята, момчето ми, така станах Преследвач.

Кадехар довърши изречението, докато ставаше, за да подчертае, че е приключил разказа си.

— А после? — нетърпеливо запита Гиймо.

— Казах — само началото, нито дума повече. Останалото по-късно.

— Само ми кажете, учителю — умолително изрече момчето, — кой е бил този магьосник, когото сте преследвали, и дали сте го хванали.

— Казваше се Йорван. Освен това никой никога не го откри. Не ме разпитвай повече — за днес стига по тази тема.

По сухия му тон Гиймо разбра, че нямаше смисъл да продължава с въпросите. Разочарован, той ритна едно крайбрежно камъче. Кадехар бе възвърнал сериозния си вид.

— Моето момче, вече четири седмици работим заедно. Кажи ми откровено: съжаляваш ли за решението си?

— Не, учителю Кадехар — отговори Гиймо, като го гледаше право в очите. — Обаче… само дето…

— Хайде, говори, помолих те да бъдеш искрен.

Момчето въздъхна, после събра целия си кураж:

— Само дето понякога имам чувството, че не ставам за магии! Бъркам имената на цветята, не усещам земните течения, а упражненията за концентрация ме приспиват. Сигурен ли сте, че наистина се е получил ефектът на Таркен?

Кадехар отново се разсмя и хвана Гиймо за раменете.

— Това е съвсем в реда на нещата, Гиймо. Ти си мой ученик едва от месец! Необходими са цели три години, за да завършиш обучението си на чирак, още три години трябва да учиш за магьосник и през целия си живот нататък да се опитваш да го заслужиш! Лично аз мисля, че се справяш много добре.

— Наистина ли? — попита момчето с несигурна усмивка.

— Разбира се, че е истина! Помисли за моята история: каква поука ще си извадиш от нея?

Гиймо помисли и колебливо каза:

— Че трябва да умееш да чакаш… съдбата да ти даде знак?

— Браво, Гиймо — гордо му каза Кадехар. — Трябва да чакаш, да учиш и да работиш, докато дойде твоят час!

Тръгнаха да се прибират. Наближаваше нощта.

— Как са майка ти и вуйчо ти? — запита магьосникът.

— Добре са — уклончиво отвърна Гиймо. — Може да ви се види странно, но майка ми, изглежда, е много щастлива, че съм станал чирак. За сметка на това вуйчо Уриен май не е твърде доволен. Но аз съм свикнал: каквото и да направя, никога не е добро за него.

— Като че ли не обичаш много вуйчо си, Гиймо?

— По-скоро той като че ли не ме обича много.

Кадехар се усмихна.

— Това е добър отговор! А в училище всичко наред ли е? — продължи той, за да смени темата, като продължаваше да ходи с хванати зад гърба ръце.

— Горе-долу. Не ми е много забавно между учителите, които ни дават контролно след контролно, и едно момиче, което не е съвсем наред и си няма друга работа, освен да ме тормози! Но се справям.

Магьосникът сложи отново ръка върху рамото му.

— Ти си смело момче, Гиймо. Разбрах го веднага, когато се нахвърли върху мен с меч в ръка в стаята ти. Това е добре! Смелостта, волята и почтеността са трите врати, които отварят пътя към най-доброто у самите нас!

Кадехар вдигна очи.

— Я погледни. — Тъмносиньото небе се изпълваше със стотици звезди. — Познаваш ли звездите, момчето ми?

— Разбира се! Миналата година изучавахме картата на небето — отвърна Гиймо, като изви врат, за да съзре съзвездието Голямата мечка. — Беше лесно! Тази година учим картата на ветровете и тя не е толкова ясна… а, ето я Голямата мечка. Всички други звезди се подреждат наоколо.

— Плеядите… Делфинът…

— И съзвездието Лира… А ето там е Короната!

— Добре — каза Кадехар. После добави, сякаш сменяше темата: — Виждаш ли, Гиймо, Гилдията води началото си от Книгата на звездите. Тя крие много тайни, ловенето, от които са неразбираеми дори за най-мъдрите измежду нас! Но най-важното е, че в нея се крие и основата на нашата магия. Науката за растенията или картите на природните сили са достъпни за всеки, който положи усилие да ги изучи. Но магията, възможността да влияеш на нещата, например да подсилиш ефикасността на една билкова отвара, да породиш мъгла или да превърнеш метал в прах — това изисква мощни умения! Тъкмо такива умения ни се дават от Книгата на звездите… Много скоро ще ти разкажа още за това.

— Кога, учителю, кога? — възкликна Гиймо, който усещаше, че магьосникът засяга много важна тема, несравнимо по-вълнуваща от всички сложни имена на билки, които го караше да запомня.

— Обикновено учителят отваря на своя ученик Книгата на звездите в края на първата година от посвещаването в магическите науки. Мисля, че ти имаш дарба, Гиймо, затова ще я отворим на третия месец от обучението ти!

— Но как, учителю? — разтревожи се момчето. — Нали ми казахте, че Книгата на звездите е открадната от онзи Йорван…

— Още преди векове Гилдията е извлякла от тази книга всичко, което е била в състояние да разбере — успокои го Кадехар. — Това знание се предава от поколения, от учител на чирак! Докато настъпи този момент, искам растенията по хълмовете и телуричните сили в покрайнините на Трой да нямат тайни за теб.

Гиймо обеща всичко, което магьосникът поиска. Най-после започваше да става интересно!