Ерик Л'Ом
Магьосникът Кадехар (36)

35.
Ядигар

Рано на сутринта след празника, все още замаян от съня, Гиймо се покатери на раменете на един от ходещите по пясъка и пое на път, съпровождан от неколцина мъже от Синьото племе и Кайл, обут в каменни налъми, както всички останали.

— Бррр! — намръщи се чиракът, който едва понасяше клатушкането на носача.

— Не трябваше да прекаляваш с виното от кисели ябълки снощи — присмя му се Кайл.

— Я ме остави на мира! — изръмжа момчето с изкривено лице.

Придвижваха се в продължение на часове. Пясъчните хора бяха бързи и каменните им налъми, които изискваха голямо умение, правеха чудеса върху подвижните пясъци. Най-после излязоха на Каменния път, застлан с огромни павета, и изведнъж съзряха Ядигар.

— Това е — обяви Кайл. — Ние няма да отидем нататък. Спомни си, че Пясъчните хора са сключили договор с Ядигар — за нас е Хищната пустиня, а на Огнения град е всичко нататък и Каменният път!

Слязъл от импровизираното си превозно средство, Гиймо се приближи до него.

— Благодаря ти, Кайл, благодаря за всичко.

— По-скоро аз ти благодаря! — отговори синът на водачите с широка усмивка. — Ти ме освободи, помниш ли?

Прегърнаха се.

— Винаги можеш да разчиташ на мен — добави Кайл, като отново стана сериозен. — Винаги, и за каквото и да е.

— Благодаря ти за приятелството — каза Гиймо с пресекнал глас. — Дали ще се видим пак?

— Може би. Кой може да каже?

— Искрено се надявам, Кайл.

Двете момчета бяха развълнувани. Кайл извади от дисагите на един от хората си вирдуанското наметало, което му бе дал Гиймо върху боктата, за да се предпази от слънцето.

— Това е твое, вземи си го. Вирдуанското наметало струва скъпо.

— Задръж го, Кайл. Така ще мислиш за мен всеки път, когато го носиш.

Кайл се усмихна ослепително. На Гиймо не му даваше сърце да се раздели с него и с Пясъчните хора. Но Ядигар беше единствената възможност да открие приятелите си. Той въздъхна и смъкна над лицето си качулката на наметалото, после тръгна по пътя, който сякаш бе изникнал от нищото сред пясъците. Помаха на Сините хора, които щяха да се върнат обратно в пустинята, и отправи последен поглед към Кайл.

* * *

Гиймо не беше единственият, който на всяка цена трябваше да стигне до Ядигар. Банди от орки и въоръжени мъже вървяха покрай пътя, който с приближаването на града ставаше все по-задръстен от препълнени търговски каруци. Със сигурност щяха да се върнат натоварени с плодовете от грабежите на Тунку, които щяха да изсипят във Фергана или другаде.

Чиракът магьосник се опитваше да остане незабелязан и се сгушваше колкото може в огромното си сиво наметало.

Когато преминаваше през единствената врата на укрепения град, над която се извисяваше статуя на огромен лъв, обграден от пламъците, изрисувани и на оркския медальон, към него се обърна един пазач, който досущ приличаше на оня, който замалко щеше да го ограби при влизането във Фергана — с човешки вид, но толкова чудовищен, че изглеждаше като да е кръстоска с орк.

— Ей, ти! Дребният човек от Вирду! Ела с мен!

Гиймо се вкамени от страх. Но скоро се окопити и попита с най-сериозен глас:

— Какво става?

— Не се подигравай с мен, дребосък! Като че ли не знаеш, че господарят Тунку е забранил достъпа в града на хората от твоя народ! Хайде, ела с мен.

— Слушайте, сигурно има начин да се уреди или…

Гиймо не можа да каже нищо повече: стражът получовек-полуорк измъкна широк назъбен меч от ножницата и го допря до гърлото му.

— Добре, добре, идвам с вас!

Стражът застана зад него с все така заплашително насочен меч и го поведе към едно високо здание, което се извисяваше над целия град.

* * *

Ядигар бе също толкова голям град като Фергана, неговият град близнак, но в много отношения се отличаваше от него. Върху отлично поддържаните оградни стени бдяха въоръжени до зъби стражи; никой роб нямаше и най-малкия шанс да избяга от града! Град, гъмжащ от въоръжени мъже, от наемници, дошли да предлагат услугите си на неговия господар. Между тях често избухваха стълкновения по улицата или в многобройните таверни, където прекарваха времето си, когато нямаха работа. Гиймо констатира всичко това с един неспокоен поглед и почти се зарадва, че е придружаван от урода, който го бе задържал. В Ядигар нямаше огнегълтачи, лъжливи магьосници или бижутери. Градът се бе отдал на насилието и войната и единствената търговия, която вървеше тук, беше търговията с оръжие и с плячката от грабежите.

* * *

Внушителната сграда, където бе отведен Гиймо, изпълняваше няколко функции. Неколкоетажната видима част лъхаше на показен лукс и приличаше на карикатура на ориенталски палат. Скритата част, където го завлякоха и която слизаше много етажи под земята, по-скоро наподобяваше катакомби.

Заради него отвориха дебела, обкована с метал врата, блъснаха го по влажен коридор до една килия с дебели решетки и го хвърлиха вътре.