Ерик Л'Ом
Магьосникът Кадехар (17)

16.
Манастирът Гифду

Огромният сив кон, който Кадехар бе заел от Уриен, пристъпваше внимателно по пътечката, която криволичеше из тесните планински проходи на Гифду. Яхнал коня зад магьосника, Гиймо съзерцаваше приказния пейзаж. Бяха напуснали Трой призори, а нощта вече настъпваше. Момчето наруши тишината, която продължаваше от момента, в който отново се бяха метнали на седлата, след като обядваха в един крайпътен хан.

— Учителю, мислите ли, че Тома ще оживее?

— Бъди спокоен, Гиймо. Ухапването наистина беше много лошо, но вече е вън от опасност. Ако не бях дошъл навреме…

— Не е за вярване, учителю, че някой ви е забранил достъпа до Уирд, за да не ни се притечете на помощ!

— Не някой, момчето ми, а Сянката! Изглежда, че силата й е нараснала неимоверно, щом за цели десет минути успя да ми затвори всякакъв достъп до Уирд! Тъкмо затова отиваме в Гифду, трябва да разкажем с най-големи подробности на нашия Велик маг всички събития, които се случиха напоследък.

— Добре че сте били близо до Трой, когато сте чули свирката!

— Добре е най-вече това, че тичам бързо, Гиймо!

Навлязоха в още по-тесен и стръмен проход.

Гиймо се замисли колко важно бе за един магьосник да е в добра физическа форма. В началото беше горд със себе си, че в гората бе удържал орка на почетно разстояние. Но после си бе дал сметка, че това в действителност бе изцедило енергията му: когато бе поискал да призове втора графема, то се бе оказало не по силите му, както и отново да избяга! Не, той дължеше живота си на Тома и на никой друг. Щом се върнеше в Трой, щеше да поговори с Ромарик, може би щяха да тренират заедно.

— Впрочем поздравления за заклинанието, момчето ми — продължи Кадехар. — Как ти хрумна да го приковеш към земята?

— Като че ли идеята сама дойде при мен, учителю! Не точно както Турсаз на плажа с гомоните, но все пак дойде съвсем сама! Кажете ми, защо Ингваз не подейства на втория орк?

— Ингваз е избирателна графема, която може да действа само върху едно лице. Трябвало е да я призовеш два пъти, за да възпреш двамата нападатели.

Гиймо се зарече никога да не забравя това. Само ако го знаеше! Тома нямаше да рискува живота си.

Камъните по пътя хвърчаха изпод копитата на коня.

— Мога ли да ви попитам нещо, учителю?

— Нима не правиш това от известно време насам?

— Ъъъ… вярно! Може ли, учителю?

— Давай, Гиймо — окуражи го Кадехар.

— Първия път на плажа, когато бяхме с Агата и Тома… Агата ми каза, че чираците не можели да омагьосват. Но аз мога, нали така?

Настъпи тишина.

Най-после магьосникът отговори лаконично:

— Защото ти си необичайно надарен, Гиймо.

Навлязоха в особено стръмна част от пътя. Кадехар слезе, за да води коня за повода. Когато отново го възседна, Гиймо пак го заразпитва:

— Учителю…

— Да, момчето ми.

— Защо орките се страхуват от вас?

Кадехар се позасмя.

— Защото, откакто взех да посещавам Несигурния свят, започнах да ставам известен там. Знаят ме и… се боят.

— Учителю, магическите умения в Несигурния свят същите ли са както тук?

— И да, и не, Гиймо. Силата на графемите е същата, но поведението им е малко по-различно. Засега не мога да ти го обясня по-ясно. Трябва да добиеш собствен опит. За да го кажа по-просто, запомни, че ние, магьосниците, запазваме и понякога дори увеличаваме силата си в Несигурния свят.

Гиймо нямаше какво повече да каже. Те продължиха пътя си в мълчание чак докато пристигнаха в манастира Гифду — перлата на Гилдията, седалище на най-висшите магьоснически кръгове в страната Ис.

* * *

Манастирът се издигаше на върха на едно възвишение, в самия център на клисурите на Гифду, които на това място се разширяваха, преди да преминат в стръмната Планина на магьосниците. Стените му, сиви и дебели, така добре се вписваха в релефа, че лесно можеха да се объркат със скала, ако в тях не бяха издълбани стотици прозорци.

Заради непресекващия вятър, който духаше в това място на планински проходи, покривите му не бяха покрити нито със слама, нито с керемиди, а с широки каменни плочи, които сливаха сградата с пустия пейзаж.

За първи път Гиймо виждаше манастира в действителност, не само на илюстрация, и дъхът му секна. Целият Трой можеше да се вмести между стените на гигантската постройка! Кадехар забеляза изненадата на ученика си.

— Е, Гиймо? Как ти се струва Гифду?

— Огромен, учителю! — възкликна момчето. — Колко магьосници живеят тук?

— О, съвсем малко. Може би петнайсетина. Но това не е най-важното: по-голямата част от манастира се състои от библиотеки и учебни зали. Основната задача на магьосниците, които живеят тук, е да се грижат за тях. В останалите постройки има спални помещения и трапезарии, които приютяват членовете на Гилдията, дошли тук да учат.

— Значи тук не се учат магически науки? — с леко разочарование запита Гиймо.

— Магията не се учи никъде, Гиймо, защото тя се преподава навсякъде! Достатъчни са един учител и един чирак. Ала по-късно, когато ще се нуждаеш от отговори на твоите въпроси, ще ги потърсиш именно тук.

— Тук ли Йорван е откраднал Книгата на звездите, учителю?

Лицето на Кадехар се помрачи.

— Да, тук, в Гифду. Но трябва да знаеш, че е по-добре да не споменаваш този епизод в манастира. Той е оставил твърде лоши спомени.

Гиймо прехапа устни.

— Извинете, учителю.

— Защо се извиняваш? Нямаше как да знаеш. Сега знаеш.

Слязоха от коня и като го дърпаха за повода, се изкачиха по един малко по-широк път, прокопан в скалата. Скоро пристигнаха пред единствения видим вход на манастира: голяма дъбова врата, обкована с гвоздеи и подсилена с железни плочи.

— Уха! — възхити се Гиймо. — Тази врата сигурно е много яка!

— Повече, отколкото можеш да предположиш — отвърна Кадехар. — Но истинската й здравина се крие на първо място в галдрите — заклинанията, съчетанията от графеми, които са издълбани върху нея. Пак ще поговорим за тях.

Магьосникът удари голямата камбана на входа.

Няколко минути след това едно дребно, закръглено и почти плешиво човече с очила, облечено като Кадехар в широк тъмен плащ, дойде да им отвори. Когато видя новодошлите, широко се усмихна:

— Кадехар!

— Радвам се да те видя, Жералд! Мина толкова време!

Двамата мъже се поздравиха с ритуална магьосническа прегръдка.

— Жералд, представям ти моя ученик Гиймо.

— Изключително ми е приятно — закачливо отговори Жералд и силно стисна десницата на момчето.

— Гиймо — продължи Кадехар, — това е магьосникът Жералд.

— Той ли е портиерът? — наивно запита момчето, разочаровано, че мъжът, натоварен с такава отговорност, не е някой исполин.

Магьосниците се разсмяха.

— Тук няма портиер, млади ми чирако — обясни Жералд. — Вратата на Гифду се пази сама!

— Жералд е нашият магьосник компютърен специалист — уточни Кадехар.

— Надявам се често да те виждам в компютърната зала, докато си тук — предупреди го човечето. — Чираците често пренебрегват магията на микропроцесорите под предлог, че графемите били по-забавни!

Повериха коня на Жералд, който щеше да го заведе до конюшнята, и влязоха в широк коридор. Вратата зад тях се затвори сама.

* * *

— Великият маг няма да може да ни приеме преди утрешния ден. Хайде да се поразходим из манастира!

Кадехар бе дошъл при ученика си в стаичката, която им бяха предоставили за спане, на третия етаж в южното крило. Тя беше семпла и чиста, имаше две легла, маса и два стола. Една врата в ъгъла водеше към малка баня. През прозореца, защитен от много здрав капак, се откриваше изумителна гледка към клисурите.

Излязоха от стаята и поеха по безкрайните манастирски коридори.

— Тук са кухните. Там е библиотеката по история. Това е работна зала. Ето там е помещението е компютрите на Жералд.

Минаваха през врати, прекосяваха зали, крачеха по безкрайни обиколни коридори. Тук можеха да се видят всички архитектурни стилове, от най-древните до най-съвременните, но преобладаващият беше средновековният, който придаваше на целия ансамбъл не само стилово единство, но и усещане за безметежност, с дяланите си камъни, сводове и островърхи арки. Гиймо гледаше и слушаше с широко отворени очи и уши. Накрая всичко започна да се смесва и обърква — толкова много неща имаше за разглеждане!

— Тук е вътрешният двор — единственото място в манастира, където са разрешени разговори на висок глас. Там е библиотеката на Несигурния свят, която съдържа цялата информация, с която разполагаме за него. Тук е гимнастическият салон.

— Гимнастически салон?

— Разбира се! Да не би вече да си забравил колко важни са физическите упражнения?

Продължиха да разглеждат внушителния манастир. Кадехар водеше Гиймо из лабиринта от коридори, които напълно си приличаха, и нощта настъпи, преди да са завършили обиколката си. Влязоха в кухнята, където магьосникът поръча огромни порции храна, които занесе върху един поднос в стаята им. Хапнаха добре, без да откъсват очи от удивителната гледка на клисурите, които нощният мрак постепенно изпълваше.

— Ще продължиш изучаването на Гифду сам. Утре имам много работа. Да си лягаме, момчето ми.

— Лека нощ, учителю Кадехар. Приятни сънища!

— И на теб, Гиймо, и на теб.