Ерик Л'Ом
Магьосникът Кадехар (13)

12.
В двореца на превото

Отвличането на Агата вдигна голям шум.

По-точно казано, предизвика истинско земетресение, което раздруса страната Ис надлъж и нашир! Първо, защото господин Балангрю, който остави жена си да оплаква и за двамата загубата на дъщеря им, вдигна скандал, бълвайки огън и жупел срещу Братството, което според него не си било изпълнило задълженията. После, защото Братството, за да изкупи вината си, претърси всяко кътче от страната, но напразно. Освен това присъствието на гомони по крайбрежието означаваше, че Ис вече не бе защитена от заплахите на Несигурния свят. И най-сетне — защото всеки повече или по-малко се боеше, че зад тази нова провокация стоеше Сянката.

Все още беше пресен споменът за злините, които Сянката им бе причинила: от разрушаването на цели селища от ордите на кръвожадните орки — земния еквивалент на гомоните, с тази разлика, че бяха чист продукт на Несигурния свят — до почти успешния опит да се опожари Даштиказар с омагьосани огнени кълба. Всеки път рицарите или магьосниците отблъскваха атаките на косъм от провала!

Жителите на Ис си спомняха особено ясно деня, когато лично Сянката бе забелязана да броди около едно селище в Златистите планини, което чудовищата й бяха изравнили със земята. Нейното присъствие, забулено в мъглявина и вледеняващ хлад, бе породило у Рицарите на вятъра, тръгнали на поход срещу врага, много по-голям ужас, отколкото труповете на злочестите селяни, които бяха пръснати по пътя, или пълчищата орки, струпани по хълмовете наоколо.

Страната Ис вреше и кипеше. Камдарите бяха свикали общо събрание, а хората по квартали, села и махали се редуваха на стража. Пътищата кънтяха под копитата на конете на Братството и отдавна никой не беше виждал толкова много тъмни плащове да се носят из градове и села. И най-сетне това беше един необикновен ден — не защото беше първият ден от лятната ваканция на учениците, а понеже превото бе поканил в двореца си представителя на клановете, Великия маг на Гилдията, командора на Братството и делегата на търговските и занаятчийските сдружения. Обитателите на Ис хранеха големи надежди за резултатите от тази среща на високо равнище.

* * *

— Е, момчето ми, как си? — попита учителят Кадехар Гиймо, докато двамата вървяха по дългия коридор в двореца на превото, който трябваше да ги изведе до залата за събрания.

— Ще се почувствам по-добре, когато всичко това свърши — отговори Гиймо с гримаса.

И най-храброто момче можеше да се уплаши, ако получеше покана от превото наред с най-важните личности на държавата! Впрочем Гиймо я бе приел чак когато се увери, че ще бъде придружен от учителя си.

— Ами! — отвърна Кадехар, като му хвърли една от онези усмивки, които имаха свойството да сгряват сърцето. — След всичко, което преживя, този разговор не ще да е толкова страшен!

— Да — изсумтя момчето, — само дето се питам дали не предпочитам да се изправя пред цяла шайка гомони!

Кадехар искрено се разсмя, последван скоро и от Гиймо. След подвига му на плажа, когато се разправи с дошлия откъм морето звяр, той се бе превърнал в герой за всички граждани на Ис, освен за бащата на Агата, който открито го бе упрекнал, че не е спасил дъщеря му, и за вуйчо му Уриен, който се бе задоволил да избоботи, че е имал късмет, че се е измъкнал жив, и че всичко това не си струва труда да се повтаря непрекъснато.

Майка му — странно нещо — след първоначалния страх бе проявила колкото тревога, толкова и гордост. Ала случката остави неизлечимо дълбока следа най-вече у Тома. Откакто чиракът магьосник го бе изтръгнал от ноктите на гомона, издънката на фамилията Кандаризар не отделяше възхитен поглед от него и го следваше навсякъде, както по-рано Агата. Отначало това нервираше Гиймо, но като видя, че е безсилен да промени поведението му, се примири.

Стигнаха до залата. Кадехар почука върху огромната врата от масивно дъбово дърво. Един страж им отвори и ги въведе. Право пред тях превото и бележитите му гости бяха насядали около внушителна кръгла маса.

— Добър ден, добър ден! Учителю Кадехар, много се радвам да ви видя! — обърна се домакинът към магьосника.

Превото беше около седемдесетгодишен мъж с проницателен поглед и твърд глас. Навремето беше справедлив и разсъдлив водач на един клан, което му позволи да бъде избран на този пост с достатъчно мнозинство. Беше известен като умел и находчив дипломат, който цени разумните съвети, макар да е непоколебим в решенията си. До този ден жителите на Ис можеха само да бъдат доволни от избора си.

— Ваша чест… — отговори Кадехар и направи лек поклон, докато Гиймо се опитваше да остане по-назад.

На масата беше и командорът, който ръководеше Братството — колос в разцвета на силите си, чието набраздено от бойни белези лице носеше следите на многобройни битки. Той беше най-добрият рицар от своето поколение и другарите му го бяха избрали единодушно да замести загиналия негов предшественик, паднал в тежката битка между Ордена и пълчищата орки, изпратени от Сянката, в Златистите планини.

До него седеше делегатът на търговците и занаятчиите, мъж със закръглено коремче и жив поглед. Макар и не така престижна като на другите четирима, властта му може би беше най-осезаема, защото от сдруженията, които представляваше, зависеше материалното оцеляване на цялото население. Той често влизаше в конфликт с превото по повод на изделията и продуктите, които Ис внасяше от Сигурния свят, но такива бяха правилата на играта и противопоставянето им никога не излизаше от тези рамки.

Малко по-нататък един мъж, когото Гиймо познаваше добре, му махаше приятелски. Това беше Утигерн Кракал, бащата на Амбър и Корали, когото камдарите бяха избрали за свой представител. Беше по-скоро дребен на ръст и слабоват, с кестеняви коси, ала най-впечатляващото нещо у него бяха сините му очи, които беше предал и на дъщерите си. От всички присъстващи видни личности, неговият авторитет като че ли беше най-спорен, тъй като съперничеството, бушуващо между отделните кланове, беше общоизвестен факт.

Най-сетне, в най-отдалечената част на масата, под качулката на тъмния си плащ се криеше Шарфалак, Великият маг на Гилдията — съсухрено и почти сляпо старче, което надаваше ухо към говорещите. „Не се доверявай на външния му вид — бе предупредил Кадехар — въпреки възрастта си, нашият Велик маг е все така могъщ магьосник!“

— А това навярно е Гиймо, Гиймо Трой, героят на изминалата седмица — каза превото, когато се извърна към момчето. — Приближи се, не се страхувай!

Докато Гиймо пристъпваше стеснително, превото се обърна към Утигерн Кракал, чиито съучастнически знаци към момчето бе забелязал.

— Познавате ли този младеж, Утигерн?

— Разбира се, Ваша чест. В моя дом човек трябва да е глух, за да не е чувал за него! Май, май — добави той, като намигна на Гиймо — хлапакът жъне успехи сред девойките в Ис!

Въпреки сериозността на повода, по който се бяха събрали, всички се усмихнаха. Почервенял, Гиймо горещо си пожела от този момент нататък да притежава, ако изобщо съществуваше, формулата, която да позволява на човек да се скрие вдън земя… Добре разпознаваше в тези думи една злобна шега на Амбър, която сигурно се е възползвала от проблемите му с Агата, за да пусне такъв слух пред баща си. Той се зарече да уреди този въпрос с нея, и то при първия удобен случай!

Превото отново стана сериозен и попита Кадехар:

— Известно ли е как това момче е успяло да срази гомона?

— Не съвсем, Ваша чест — отговори магьосникът, като хвърли бърз поглед към мага. — Изглежда обаче, че Гиймо има известно предразположение към магията, във всеки случай достатъчно, за да отключи ефекта на Таркен. Съчетан с възприемчивата му природа, страхът най-вероятно е увеличил мощта на тези наченки на магьосничество, които започнах да му преподавам.

Превото се обърна към командора:

— Командоре, има ли новини за дъщерята на Балангрю?

— Уви, не, Ваша чест — отвърна рицарят. — Но едно нещо е сигурно: тя вече не е в Ис.

При отговора на гиганта всички потънаха в мълчание. Превото се обърна към мага.

— Велики Шарфалак, докъде стигнаха вашите проучвания? Плененият гомон разкри ли тайните си?

— Твърде рано е, Ваша чест — отговори старецът с прегракнал, но спокоен глас, прекъсван от чести пристъпи на кашлица. — Най-добрите ни магьосници работят върху тази мистерия. Колкото до гомона… Той е крайно упорит! Но ще проговори.

Думите на мъдреца бяха последвани от ново мълчание. Прекъсна го делегатът:

— Знае ли се поне защо малката Балангрю е била отвлечена? Получено ли е искане за откуп?

— Не — отвърна командорът, който отговаряше за сигурността в страната. — Все още никой не се е свързвал със семейството.

— Но какво да правим тогава? — избухна Утигерн Кракал, на когото вече никак не му беше до шеги. — Съгражданите ни са обзети от страх, те очакват отговор!

— Нищо друго не може да се направи — спокойно отвърна превото. — Трябва да останем нащрек и да чакаме резултатите от разследването…

— … или ново отвличане! — изрева представителят на клановете. — Аз имам две дъщери, вие също имате деца и дори внуци! Не знам какво мислите, но на мен хич не ми се иска да се окаже, че са изчезнали!

— Успокойте се, Утигерн — поде превото. — Никой не желае нови отвличания! Но аз казах: трябва да бъдем търпеливи. Сега сме загрижени за други неща. За теб например — добави той, като се обърна към Гиймо.

— За мен ли? — заекна момчето. — Но защо? Какво съм направил?

— Ти си единият от двамата свидетели на отвличането — обясни командорът. — И си този, който е сразил втория гомон. Другият може би те е видял. Във всеки случай е наложително да те скрием на сигурно място. Например в едно от укрепленията на Братството.

Великият маг вдигна ръка, за да поиска думата. Гиймо, както и всички останали, се обърна към него. Старецът притежаваше особена аура и чиракът тутакси разбра какво искаше да каже учителят му, когато го посъветва да не се доверява на външния вид: при мага по-скоро тялото се подхранваше от магията, отколкото магията — от тялото! Освен инстинктивната антипатия към този старец, който никак не беше смешен, той усети, че изпитва и респект, и дори възхищение.

— Защо да не го скрием в някой от нашите манастири? — предложи Шарфалак. — Никъде другаде не може да бъде по-добре защитен.

Тъкмо от това се боеше Гиймо! Да го затворят някъде точно в началото на лятото! Той се намръщи. Но Кадехар сложи успокоително ръка на рамото му и поиска думата:

— Много любезно от ваша страна, че се безпокоите за моя ученик. При все това мисля, че Гиймо ще бъде в пълна безопасност с мен. Нека да си остане в Трой — аз също ще се установя там и ще бдя над него, а същевременно ще продължавам и обучението му.

Членовете на Съвета разискваха известно време предложението на магьосника, като Великия маг се показа най-сдържан към него. Накрая всички се съгласиха с мнението на Кадехар, което им се видя най-разумно. Нали именно той най-добре познаваше Несигурния свят и неговите създания, а говореха дори, че бил и единственият човек, който можел да се изправи срещу Сянката, най-страшния им враг!

Кадехар забеляза облекчението, което се изписа по лицето на Гиймо, когато превото потвърди решението на Съвета да го повери на грижите на магьосника, и му намигна съзаклятнически. Момчето се зачуди как учителят е успял да разбере, че Ромарик, Гонтран, Амбър и Корали щяха да пристигнат на следващия ден и да прекарат цялата лятна ваканция в Трой!