Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ясен Антов
Заглавие: Когато две и две правят пет
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Медицина и физкултура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1973
Тип: повест
Националност: българска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — Пловдив
Излязла от печат: 30. IX. 1973 г.
Редактор: Максим Наимович
Художествен редактор: Мария Табакова
Технически редактор: Мария Белова
Художник: Александър Хачатурян
Художник на илюстрациите: Александър Хачатурян
Коректор: Мария Боева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8326
История
- — Добавяне
Три последни разговора, с които историята завършва
Геренски—Биолчев:
— Взимаш веднага този лист, ето ти и химикалка, и написваш заявление за напускане на работа. По член двадесет и девети, виж там коя буква е най-подходяща. Математиката ти не успя, Биолчев, две и две направиха даже повече от пет, ама в твой минус. Подписвай заявлението и дим да те няма!
— За да стовариш всичко на мой гръб и да се измъкнеш сух…
— Да не навлизаме в подробности, Биолчев. Иначе ръководството ще те освободи по някоя друга буква, дето съвсем няма да ти хареса. А пък аз, да видиш, че съм ти приятел, вече говорих за едно чудесно място. Не е в София, ама ще изкараш година-две. А пък в провинцията, нали знаеш, даже повече дават. Търсят човек, който да им събере едно отборче…
„И по този начин аз ще си държа устата затворена — помисли си Биолчев. — Защото, ако я отворя…“
Теменуга Цачева—Ставрев:
— Незаменим е този Теофан! Друг на негово място би описал във вестника невероятната мистификация, би гръмнал „бомбата“, за да спечели популярност и слава, а той си замълча! Защото обича спорта, обича момчетата и направи всичко само за да им помогне. Кой друг би хукнал като него…
— Чист кариеризъм, Цачева. Тео устрои всичко това, за да направи впечатление на главния редактор. Тоест — вижте ме какъв съм, колко си разбирам от работата, как не ме мързи, как умея всичко да оправям… Впрочем, Цачева, аз разбирам твоя възторг — Теофан Кокинов е чаровен мъж, нали? И заслужава хубав подарък, като рече да се зажени за още по-очарователната Биби Ханджийска. Може би ти вече им шиеш ковьорче за стената?
„Неразгадаемо нещо е природата — помнели си тъжно Теменуга Цачева. — Защо наред с полезните животни е наспорила и толкова вредни?… А може би пък така се постига някакъв баланс?“
Виолета Доганова—Константин Доганов:
— Ти ми каза, че ги контролираш. Видя ли каква история забъркаха? II защо е станало всичко това?
— Може би и ти трябва да участвуват в отговора на въпроса.
— Защо аз? — Аз отидох да оправя Лиляна…
— И се върнахте трима. Честито!
— То не се знае още. А пък ти остана с момчетата и объркахте такава каша!
— Тази каша бе забъркана малко по-рано. Тогава, когато забранихме на Андрей това, което разрешихме на Антон…
„Колко е добър Коста! — помисли си Виолета Доганова и прегърна мъжа си. Нещо, което не бе правила отдавна. — Слага и себе си при виновните — забранихме!“
А на глас каза:
— Каквото било — било! Никога не е късно да научиш нещо. Но все пак този бокс не го одобрявам. И много се надявам, че след като аз не успях да отклоня децата от него, ще успеят други. Марта и Ела ми се виждат доста енергични момичета… А ти си смени ризата с чиста, че отиваш на изпити. Няма да се излагаш пред студентите.