Ясен Антов
Когато две и две правят пет (16)

Втората част на играта

Ела вървеше по тротоара край реката и подритваше празна кибритена кутия. Кутията издаваше неприятен звук — хррррт-хррррт. Изглежда обаче, че на Ела й харесваше. И то много — просто любим звук, хррррт-хррррт! Ето, закара я в краката на възрастния човек, седнал на пейката. И без да му се извини, без да обръща внимание на нищо, я изрита към бордюра. И на Антон не обръщаше внимание.

Ела беше сърдита.

— Разбери, че не мога…

Хрррт-хррт.

— В осем часа е невъзможно, тренировката започва в седем! Какво да кажа: отивам на рожден ден? И всички ще ревнат: „Да, разбира се, веднага хуквай, че рожденият ден без тебе не може!“ Кой ти обръща внимание на един рожден ден…

— Аз обръщам внимание на един рожден ден — каза Ела. „Един“ беше натъртено. — Защото този един (пак натъртено) е моят. В осем часа всички гости ще бъдат у дома и аз мисля, че е редно сред тях да бъде и Антон Доганов. Ако обаче Антон Доганов смята, че от тренировката му няма нищо по-важно на този свят, какво мога да направя?

И пак хррт-хрррт.

— Добре де, аз ще свърша към девет и половина и оттам направо…

— Принцесите от приказките винаги идват по средата на бала, но за принцове това не се отнася. Ако обаче Антон Доганов (тя продължаваше да говори в обидното трето лице!) смята, че той може да дойде в десет часа, аз нищо не мога да направя.

Кибритената кутийка най-после падна в канала.

— Разбери, че…

— Няма какво да разбирам — всичко е ясно! Всеки ден можеш да ходиш на тренировки, а всеки ден не ми е рожден ден! Отивай си при твоя Биолчев!

Антон я хвана за ръката.

— Ело, моля ти се…

— Пусни ме! — тя се дръпна. Жената срещу тях се спря и загледа.

— Ело…

— Няма я Ела! Довиждане, Доганов! Чао, шампионе!

И хукна през тревата, пресече улицата, а Антон не знаеше да тича ли подир нея или да я остави да върви където ще. Той й обяснява като на човек, че тази вечер Биолчев е назначил специална тренировка, в която ще проверява трима боксьори от една категория… Биолчев е строг…

— Изтичайте подир нея — каза жената и си отмина, сякаш не бе казала нищо.

Къде да тича? Ела е такава — като каже нещо, край! И пък той спокойно може да отиде у тях в десет часа. Даже преди десет, защото ще вземе мотопеда. От залата ще стигне до дома на Ела за петнадесет минути. Значи, в десет без четвърт ще се яви… И подарък й беше взел.

Като не иска да разбере…

Андрей лежеше на кревата с вдигнати на етажерката крака. Много, наистина много се отразяваше отсъствието на Виолета Доганова от дома! Книга се чете седнал на стол, а не с крака на етажерката.

— Ще ходим ли? — запита той.

— Къде?

— Как къде? У Елини. Марта ще отиде там в осем, а аз обещах да идем с тебе. Марта ще й занесе цветя.

Антон се тръшна на своя креват.

— Вървете. Аз няма никъде да вървя.

Андрей свали бавно краката си от етажерката. Изправи се и загледа брат си — какво става с тоя човек?

— Скарахме се. Аз й казвам, че имам тренировка от седем часа и че в осем е изключено да бъда у тях, а тя иска да зарежа тренировката и въобще… въобще… Аз й обяснявам като на човек, а тя избяга. Като бяга, да върви където ще. Аз й говоря като на…

— Като на човек — ясно! — рече Андрей. — А ти непременно ли трябва да бъдеш на тренировка?

— Как няма да бъда? — онзи скочи и се завъртя побеснял из стаята. — Биолчев тази вечер ще ни изкара тримата — мене, Асен и Тошко — този новият, дето тренира с нас от две-три седмици. Първо, аз ще играя с Тошко, след това с Асен, а после ще се бият Тошко и Асен. Как мога да не отида?

Андрей се почеса по врата. Той се почесваше по врата също като баща си.

— Хм…

— Няма „хм“! Не мога да отсъствувам! Аз й казах като човек…

Телефонът иззвъня. Антон грабна слушалката и изрева: „Ало!“

— Добър вечер — каза любезен женски глас. — Може ли да говоря с другаря Антон Доганов?

— Антон Доганов е на телефона!

— А пък тук е неговата позната Ела. Ще може ли малко да си поговорим, другарю Доганов?

Антон потърси къде да седне. Избра масичката.

— Може… кажи какво има.

— Тони! — изкрещя Ела така, че той подскочи. — Признай, че си по-глупав от мене! Ти си шестнайсет пъти по-глупав от мене! Признай си!

Веднъж Антон бе казал на брат си, че някога Ела ще го побърка. „Просто ще полудея някой път — бе казал той, — от нейните щуротии!“ Сега обаче запази спокойствие. И й каза много изискано:

— По-скоро ти си шестнайсет пъти по-умна от мен. Какво има?

— Имам идея! — изкрещя Ела още по-силно. — Идея за два милиона лева! Слушай! Ти ще дойдеш у дома в осем часа…

Андрей стоеше прав до брат си и напразно се опитваше да разбере какво става. Той познаваше добре Ела с неочакваните й хрумвания, променливото й настроение, с внезапните скарвания и светкавични сдобрявания. Но познаваше добре и брат си, знаеше кога е малко сърдит и кога много. Сега беше много сърдит.

— Какво казва? — попита той шепнешком.

Антон запуши с ръка мембраната.

— Тя е луда! — и продължи да слуша.

— Ти си луда! — каза той след малко, като си беше махнал ръката… — Но ти и мене ще подлудиш. Сега ще ти дам Андрей. Говори с него.

След малко, когато Андрей остави слушалката, потвърди: „Тя е абсолютно луда“.

На Ела бе хрумнала следната идея…

Тук ще трябва и ние да седнем и да си поемем дъх, защото Ела бе казала следното:

„Ти трябва да бъдеш у дома в осем часа и няма две мнения, че ще бъдеш. А в същото време ще бъдеш и на тренировка. Това ще стане така. Качвате се двамата с Андрей на мотопеда и отивате в залата. Андрей се скрива някъде отзад, ти излизаш и започваш да се биеш. Като набиеш първия, отиваш уж до тоалета, а вместо теб влиза Андрей. Преди това ти си сложил дрехите си в торбата — панталонът може малко да се измачка, но не е фатално. Виждала съм и други гости със смачкан панталон. След това ти долиташ с мотопеда, а Андрей изкарва втория бой и идва и той у дома. Аз ще му запазя сандвичи, ще ги скрия от Марта. Подаръка може да ми поднесеш и утре, защото няма как да го разкарваш насам-натам с мотопеда. Хубав ли е?“

Наистина лудо момиче. Дано като завърши образованието си, не й поверят някое голямо ведомство.

Антон и Андрей седяха един срещу друг и се гледаха в очите.

— Аз ти казах, че ще ме побърка! — рече най-после Антон.

— И Марта е същата — въздъхна Андрей. — Оня ден ми каза, че щом аз съм се боксирал тайно, тя пък щяла тайно да язди кон, била си намерила вече треньор. И тя искала да си има тайна. Но всъщност, Тони…

Антон знаеше много добре какво ще стане, като отиде късно у Елини. Щеше да я завари да танцува с цигуларя. Щеше да танцува с него до края на вечерта, така, както вече го е правила. Цигуларят, горкият, се чуди как да се отърве от нея, но тя не го пуска. Напук на Антон, който седи в ъгъла и чака да му дойде ред. А тази вечер може да хване и Васко от Художествената. Той никак не се чуди, даже му е приятно. По-рано май че те са имали нещо помежду си…

— А всъщност, Тони — поде пак Андрей, — ти знаещ ли, че… това е една наистина луда работа, но пък мислиш ли, че… Тони! Никой няма да разбере! Аз ще изляза вместо тебе и ще се бия с Асен! Нали това ще бъде само няколко минути!

Брат му го гледаше като треснат.

— Тони! — извика Андрей и го сграбчи за ризата, — Ела е луда, ама това може да стане! Пусни ме веднъж да изляза вместо тебе! Баща ни и майка ни не ни различават, та Биолчев и другите ли…

— Андро — каза брат му бавно. — Ти чуваш ли се какво говориш?

— Ти ще напъхаш всичките си дрехи в голямата торба! Всичко — риза, панталон, обувки! Аз ще вляза, след като ти си на ринга, ще се промъкна през страничния вход и ще се съблека. Ще оставя вратата към коридора отворена и като видя, че влизаш в тоалетната, ще изляза в залата. Тогава ти ще вземеш торбата — и пак през страничния вход право навън. Навличаш анцуга и бягаш у Ела! Там ще се измиеш и ще се преоблечеш! Тони…

— Андро — рече брат му още по-бавно. — Ти наистина чу-ваш-ли-се какво говориш?

А Андро бе казал съвсем ясно: ти излизаш срещу други противници на ринга, а аз никога няма да изляза! Дай ми тази възможност поне веднъж! Поне веднъж!

— Тони — каза той тихо. — Тони, моля ти се…

Така започна втората част на играта.