Ясен Антов
Когато две и две правят пет (18)

Двама души мислят за едно нещо

Теофан Кокинов седеше в редакцията и гледаше празния лист в пишещата машина пред себе си. Трябваше да прави преглед на току-що завършилото първенство по баскетбол. Осемдесет реда, които дежурният щеше да поиска от него в пет часа следобед. До пет часа има много време, сутрин редакцията е пуста и никой няма да му пречи. В бележника си бе подредил всичко необходимо за статията. Оставаше само да започне…

Снощи Антон Доганов нокаутира Асен Камъка! Най-изящният боксьор, който Теофан бе виждал през живота си, снощи строполи на земята своя противник със страшен удар в лицето!

В бележника му бяха подредени резултати от завършилото първенство по баскетбол, имена на голмайстори, брой на пропуснати наказателни удари, имена на треньори, всичко. Сутрин редакцията бе пуста, до пет часа имаше време…

Антон Доганов снощи буквално преби Асен Камъка! Този префинен техник, който понасяше в един мач само няколко тежки удара, а сам не нанасяше нито един. Антон Доганов бе спечелил само с елегантна игра вече много мачове и бе смятан за една от надеждите в неговата категория — едно явление в спорта и пример за най-младото боксово поколение… Снощи той нанесе две леви крошета, каквито никой не бе виждал досега у него. Първото разтърси коравия Камък, второто го хвърли на пода. Между първото и второто обаче сам Антон понесе доста бой, много юмруци в диафрагмата, в гърдите, в главата. Никога досега това не се бе случвало.

Теофан щеше да пише очерк за Антон Доганов, за да защити красотата в спорта. Той бе избрал Антон като олицетворение…

Олицетворение на двойствеността. Боксовият Янус. Мистер Джекил и доктор Хайд (или обратното). Салонен кавалер и пристанищен побойник. Учител по танци и брутален убиец.

И още много неща си помисли Теофан Кокинов. Листът стоеше празен в машината, в съседната стая се чу шум. Колегите му бяха започнали да се събират.

Далеч от него, в полите на Витоша, Фердинанд Биолчев поправяше покрива на своята малка къща. Бяха идвали техници за антената на телевизора и сега покривът течеше. „Стари номера — мислеше си Биолчев — стари, но все още минават. Техникът за антената отмества няколко керемиди и счупва няколко. След това идва майстор да поправи покрива и пуска буца кал в комина. След него идва коминочистачът и откъртва улука. Тенекеджията пък разваля антената…“

И това го правят на Стария Лисиц!

Та Фердинанд Биолчев бе решил да прекъсне веригата. Той щеше сам да поправи керемидите, за да не идват после коминочистач, тенекеджия и нов телевизионен техник. Фердинанд Биолчев бе правил толкова много неща през живота си, та едни керемиди ли няма да направи…

От покрива светът изглеждаше още по-прекрасен, но настроението на Биолчев не се подобри. Още снощи, като се прибра с трамвая, жена му разбра, че няма да може да му разправи за дъщерята на съседите, която избягала с някакъв сириец. Фердинанд само сумтеше, събори един стол в хола, а като опита пълнените чушки, каза, че това са найлонови кесии, натъпкани с чакъл. Започнеше ли Фердинанд да си служи с твърде образни изрази, жена му млъкваше. Човек като поживее известно време с лисица, също захитрява. Опита се само да го разведри със съобщението, че тази година мушмулата ще роди много, но той пак мълчеше. Тогава му направи прясна салата и му поднесе ракия и Фердинанд изпи три чаши поред. След това запали цигара и излезе на балкона. Кога си беше легнал, жена му не разбра.

И клечеше сега на покрива Фердинанд Биолчев, гледаше разбърканите керемиди и псуваше наум майсторите. И не му се хващаше за работа, защото снощната мисъл не го напускаше: нещо се е случило с Тони, и то не какво да е! Да стане изведнъж като онова говедо Асен! — Не, невъзможно! Тони да се хвърли да удря силно противника си и да го сваля на земята… Тони, дето Фердинанд се гордееше с него и разчиташе чрез него дружеството му да се окичи и с гордостта, че има най-техничния боксьор в турнира! А той се би снощи като коч! Къде изчезнаха танцовата му стъпка и перушинените докосвания до противника? Тони да пребие Асен Камъка…

Та той досега сто пъти можеше да го стори! Но нито е искал, нито би го направил. У него няма избухвания, нервите му са от тел. И само се усмихва, като че ли ще се жени, а не че ще се изправи срещу някой, дето може да му накъдри физиономията. Снощи на лицето му нямаше и следа от усмивка. Каква ти усмивка! — беше червен като рак и дишаше тежко. И още след първата атака на Асен, вместо да го лъже както друг път, го посрещна и го прасна по зъбите. Сто пъти съм казвал на този главанак Асен да не се хвърля като див, ама увира ли му тиквата? И ето че Тони този път не го погали, а го цапардоса. След това пък сам инкасира няколко удара, което никога не е допускал. А при първия удобен случай прати оня да лиже земята. Не, това е просто…

Но, в края на краищата, може и да е било случайно. Повтори ли се обаче, плановете ми хвръкват, защото Асен ще избяга. И без това Тони няма да го пусне напред — Асен ще има да седи резерва, докато задникът му се срасне с пейката. А да приеме лесно да мине в по-горна категория, не ми се вярва. И ще вземе да избяга, ще отиде другаде, за да може пак да се бие с Тони, но не за първото място в отбора, а като противник от друг отбор. Асен е като звяр, захапе ли нещо, не пуска. И след снощния пердах още повече ще впие зъби в Тони. Той ще го гони до дупка, докато го откаже, защото инженерчето е все пак нежна душа и ще му омръзне.

Нежна душа ли? Какви цепеници удари снощи в главата на тоя глупак…

А моите планове отиват на кино, както казват момчетата. Ако Асен ми избяга, за по-горната категория нямам човек. Тони в никакъв случай няма да се съгласи да отиде по-високо, за да сложи на негово място Тошко. При това положение изпускам едната победа, а една победа за мене е важна, защото отборът ни и без това е малко тантела — половината ги качвам на ринга горе-долу само да запълват бройката. И тогава сбогом купа и така нататък и на Стария Лисиц ще му мине котка път…

— Фери — извика жена му отдолу. — Обедът е готов. Да слагам ли масата?

— Абе, гледай си работата — отвърна мъжът й, — който е гладен, да яде. На мене не ми се яде. Нали виждаш, че правя покрива!

А той всъщност си мислеше за Геренски. Ако стане тая работа с купата, Геренски пръв ще го продаде. Геренски е глупак, но отгоре на това и мръсник. Ще го продаде като две и две — четири. Тоя път номерът с две и две — пет няма да мине. Ръководството ще пита къде е въпросната купа и къде са титлите. Тяхната кожа разбойническа, каза той по адрес на майсторите, целия покрив са направили на салата.

За да не повтаряме горното заглавие още веднъж, ще кажем само, че и други двама души мислеха за едно и също. Андрей лежеше в леглото си с крака на любимата етажерка, а Антон гледаше през прозореца. По тротоара бавно минаваше Даниела от петия етаж и мъжете по улицата обръщаха глави подир нея, някои даже се извръщаха целите. Не може да свикне човечеството с минижупа, и това си е!

Двамата мълчеха.

Антон снощи се беше засмял, но след това нещата не му се сториха толкова прости. Какво ще каже утре на Биолчев? Защо е играл така необичайно, какво го е накарало да избухне на ринга и приключи тренировката за две минути? Биолчев не е вчерашен, не можеш го излъга…

Андрей пък се чувствуваше виновен пред брат си, че не можа да се удържи и се повлече подир оня грубиян, сравни се с него и накрая даже го надмина. Впрочем той не е сравнил себе си — на ринга снощи бе Антон Доганов. Какво ще прави утре брат му, когато се изправи пред треньора? Биолчев снощи така викаше: „Какво става с тебе, Тони! Какво се е случило?“

А чичо Стан? На него как ще обяснят фантастичната промяна в играта на Тони? Защото той щеше да научи на всяка цена. Макар и отделен от активния спорт, чичо Стан не прекъсваше връзките си с боксовите среди. Биолчев може да се прати за зелен хайвер — „Просто не бях на себе си, това е!“ С всеки може да се случи. Но пред чичо Стан?

— Моята Ела е луда — рече Тони, — но и двамата с тебе полудяхме. Заради един рожден ден…

— Ела не е луда — каза Андрей. — Ела измисли нещо, което не можеше да стане, ако аз не бях настоявал. А сега ти ще сърбаш попарата. Аз поисках да видя как изглежда истинският ринг и го видях. Много хубаво видях.

— И чичо Стан…

— Той само ако научи, веднага ще разбере…

— Андро! Забравих да ти кажа! Утре чичо Стан заминава за провинцията. Изпращат го да организира нови тото-пунктове. Ще бъде там повече от месец, така че нищо няма да научи! Не е страшно!

— Да можеше и Биолчев да замине…

— Добре де… Слушай, дойде ми нещо наум! Ами ако на следващата тренировка се явиш пак ти…

— Аз да се явя? За какво… защо пак аз?

Антон се бе обърнал с гръб към прозореца и сега гледаше брат си засмян до ушите. Андрей също се изправи.

— Тони, на тебе Ела ти е подействувала! И ти започна да измисляш разни щуротии!

— Никаква щуротия! Слушай: защо и ти да не се включиш в истинския бокс? Ако започнеш да ходиш вместо мен понякога — просто ще се редуваме — Биолчев ще трябва да приеме, че наистина е настъпила промяна в играта ми. Пък и аз ще се опитам някак си да му обясня. Ще му кажа, че ми е омръзнало другите да искат да ме бият, пък аз само да ги галя. Ще му кажа, че след като съм гледал по телевизията последното европейско първенство, съм разбрал, че моят бокс е красив, но остарял. Сега атлетите имат думата, а аз горя от желание да завоювам титли и затова ще се опитам да променя играта си. Аз винаги съм можел да удрям яко, слава богу за това сили имам, а знам и как се удря. И така нататък. Ако се съгласи — добре. Ако не се съгласи, какво може да направи? Да ме ограничи по някакъв начин? И без това този хитрец не ми е много по вкуса, знаеш ли какви комбинации прави непрекъснато. Прибра Асен Камъка, взе ония двамата нови, дето и те са от Асеновия сорт — бият, но и тях ги бият и само гледат да улучат брадата на противника и да зареват от радост. Така че не е страшно! С Биолчев аз ще се оправя, а пък и ти ще започнеш да играеш като всички други. Стига си се крил с чичо Стан и мене. След два месеца е турнирът на открит ринг, когато ще се изпробват всички млади боксьори, и всички дружества ще излязат с колкото искат състезатели. Тогава и ти ще участвуват в истински мачове — ще се редуваме пак, веднъж ти, веднъж аз! Представяш ли си? А майка ни ще знае, че само аз се боксирам. И момичетата ще си умрат от кеф! Андро, не е ли чудесно?

Антон бе задъхан, сякаш бе играл три рунда поред, Андрей го слушаше като замаян, а пред очите му все по-ясно се оформяше рингът, на него стои съдия в бели дрехи, прозвучава гонг и трибуните заглъхват за миг, след това той става от столчето и тръгва към средата на четириъгълника. А вляво някъде по-високо проблясва червената лампичка на телевизионната камера…

Много лесно е да се оскърби една жена — както вчера, когато и двамата твърдяха, че Ела не е на себе си.