Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (66)

Глава шеста

Хелър си погледна часовника и той мигна 3 ч. следобед. Погледна към небето. На север се забелязваха облаци и подухваше вятър.

Стана и е бърза крачка тръгна по дългите пресечки, които го деляха от дома му.

Изведнъж спря. Нещо отпред му бе привлякло вниманието. Мис Симънс току-що се бе скрила в един подлез за метрото, доста далеч отпред.

Хелър се огледа по улицата. Беше неделя следобед и почти нямаше хора. Обичайната неделна пустош в центъра на града. Той продължи. Очевидно се запъти към стълбите. Изведнъж ми хрумна, че може би иска да убие мис Симънс! Аз първо за това щях да помисля. Обучението в Апарата винаги е на най-високо ниво.

Но Хелър продължи край стълбите.

Остър глас отдолу от спирката на метрото: „Не, махни се!“

Хелър се метна през парапета и се озова на стълбите. Заслиза надолу, прескачайки по шест стъпала наведнъж. Изскочи на платформата.

Мис Симънс седеше там, от другата страна на въртящата се врата. Един окъсан и раздърпан пияница стоеше пред нея и се клатеше напред-назад.

— Дай един долар и изчезвам.

Тя вдигна бастуна си, за да го удари. Той с лекота го хвана и го издърпа от ръката ѝ. Хвърли го настрани.

Хелър викна:

— Как смееш!

Пияният се огледа. Спъна се и се запъти към един по-отдалечен изход. Мина през стоманена въртяща се врата.

Хелър извади от джоба си монета и също мина през вратата. Приближи се до бастуна и го вдигна. Върна се и го подаде на мис Симънс.

— В неделя е доста запустяло — каза той. — Не е безопасно да се движите сама.

— Уистър — презрително каза мис Симънс.

— Може би трябва да ви изпратя — каза непоправимо любезният и учтив имперски офицер.

— Не бой се, Уистър, нищо няма да ми стане — язвително каза мис Симънс. — По цяла седмица работя сред гъмжило от хора. По цяла седмица съм заобиколена с тълпи студенти. Днес часът свърши по-рано и за пръв път от месеци насам имам възможност да се разходя сама до вкъщи. И кой ми се появява? ТИ!

— Съжалявам — каза Хелър, — просто не мисля, че е безопасно за една жена да се разхожда сама в този град. Особено днес, когато има толкова малко хора. Този мъж преди малко…

— Живяла съм в Ню Йорк години наред, Уистър. Напълно съм способна да се грижа сама за себе си. Нищо не може да ми се случи!

— Често ли ви се случва да се разхождате сама? — попита Хелър.

— Нямам възможност, Уистър. Винаги наоколо има студенти. Ако обичаш, Уистър, остави ме на мира. Ще се разходя, никой не може да ми попречи, дори ти. Иди някъде и си играй с твоите атомни бомби.

Пристигна влак. Вратите се отвориха. Тя рязко му обърна гръб и се качи във вагона. Уистър продължи напред, подмина няколко вагона и се качи, провирайки ръка между автоматичните врати в последния момент, преди да се затворят. Влакът потегли и набра скорост.

Опитвах се да разбера какво смята да прави. Живееше само на няколко пресечки от спирката, на която току-що двамата се качиха. Тя определено бе решила да му попречи да изкара диплома. Ако се отървеше от нея, щеше само да спечели. В учебниците на Апарата ситуацията щеше да се разреши точно по този начин. Нима веднага след като бях намерил един истински съюзник в нейно лице, щях да го изгубя?

Влакът-совалка спря на Гранд Сентръл. Хелър не изпускаше от поглед мис Симънс, която лесно се забелязваше през прозрачните врати между вагоните. Тя слезе.

Хелър също.

Мис Симънс вероятно не го видя. Тя тръгна към спирката, откъдето се хващаше влакът за Лексингтън Авеню. Хелър я следваше от разстояние.

Тя стигна до платформата на спирката за Лексингтън Авеню, което беше към края на града.

Мина в началото на платформата, където спираше първият вагон.

Спря се, облегната на бастуна си и зачака следващия експрес.

Млад мъж с червена барета тръгна към нея. Хелър направи няколко крачки напред, но спря. Младежът изглеждаше спретнат и почтен. Носеше бяла тениска, на която пишеше: „Доброволна обществена охрана“.

Обърна се към мис Симънс:

— Мис — каза той учтиво, — не бива да се возите в предните или задните вагони на влака, особено в неделя. Качете се в централните, където има повече хора. Днес гъмжи от престъпници и убийци.

Мис Симънс му обърна гръб.

— Остави ме на мира.

Доброволецът се отдалечи по платформата. Вероятно е усетил по някакъв начин, че Хелър е чул разговора. Като минаваше край него, му каза:

— Изнасилвания колкото си искаш, и пак не вземат от дума.

Появи се експресът, спря с пищене на спирачките и вратите се отвориха с металически звук. Мис Симънс се качи в първия вагон. Хелър се качи някъде по средата. Вратите се затвориха и те потеглиха с висока скорост. Един пияница здравеняк огледа Хелър от глава до пети. Хелър извади от чантата си инженерските си ръкавици и ги навлече. Жестът бе ефектен. Здравенякът веднага се затътри със залитане към следващия вагон.

Една след друга се редяха спирките с белите си тухлени стени. Препускаха, препускаха, препускаха с много голяма скорост през тъмните тунели, тътенът отекваше. На всяка спирка, а те бяха нарядко, Хелър се повдигаше, поглеждаше дали мис Симънс не се готви да слиза и пак сядаше.

След много дълго време на табелите отстрани на тунела се появи:

„Уудлон“

Мис Симънс слезе. Хелър изчака до последния момент и също слезе. Мис Симънс бе изчезнала нагоре по стълбите.

След малко Хелър излезе на дневна светлина. Мис Симънс крачеше на север. Той изчака малко. Погледна небето. Бяха надвиснали облаци. Вятърът гонеше хартии и боклуци по пътищата.

В този момент осъзнах какво възнамеряваше да прави: вероятно бе прочел един от наръчниците по разузнаване — онзи, в който пишеше как да се проследи руски шпионин. И сега просто тренираше. Не беше чел наръчниците на Апарата, затова нямаше как да знае, че трябва просто да убие мис Симънс. След като разбрах какво ще прави, почувствах се много по-спокоен. В крайна сметка, мис Симънс не бе в опасност и аз все още си имах съюзник.

По улиците се виждаха няколко човека, които очевидно се прибираха след пикник, с разрошени от вятъра коси. Освен тях нямаше никакво движение.

Хелър изчака мис Симънс да се отдалечи поне на двеста ярда. Тръгна след нея.

Тя повървя малко. На една табела пишеше:

ПАРК „ВАН КОРТЛАНД“

Зави по посока на табелата, крачейки с тежките си ботуши с връзки, размахвайки бастун — олицетворение на модерна планинарка в европейски стил.

Зави още няколко пъти и се озова в пустош, прекосявана тук-таме от пътеки.

Вятърът се усилваше и извиваше клоните на дърветата. Няколко закъснели природолюбители се връщаха с бяг обратно към цивилизацията. След тях настана пустош — само храсталак и дървета.

Хелър вече вървеше по-близо зад нея, но все още дистанцията беше поне трийсет ярда. Тя не можеше да го види, защото пътеката криволичеше, освен това не се обръщаше назад.

Отпред имаше падина. Пътеката слизаше надолу в нея и в края ѝ пак се излизаше горе. Местността беше напълно изолирана, обградена от високи дървета.

Мис Симънс измина около една трета от падината. Хелър тъкмо се готвеше да слезе надолу по пътеката.

Изведнъж, сякаш изпод земята, около нея изскочиха шестима мъже!

Един от тях, бял младеж с парцаливи дрехи, застана на пътя ѝ.

Друг, черен, застана зад нея.

Двама латиноамериканци и още двама бели блокираха пътя ѝ отляво и отдясно!

Хелър тръгна по пътеката към тях.

Груб, студен глас каза:

— Чакай, малкия!

Хелър обърна глава вляво назад.

Зад едно дърво седеше стар скитник с посивяло, небръснато лице. Държеше двуцевна пушка, насочена към Хелър. Беше на двайсет стъпки от него. Друг глас!

— Спри на място, хлапе!

Хелър се обърна назад вдясно. Там седеше друг мъж, черен, с насочен към него пистолет, на трийсет фута отзад.

— Цял следобед чакаме да ни изскочи нещо, хлапе, така че недей да правиш внезапни движения.

Мъжът с пушката каза:

— Тоя път, сладур, мацето няма да е само за теб. Може и ти да намажеш, ако остане нещо.

Онези около мис Симънс се изсмяха. Постоянно подскачаха насам-натам.

Тя замахна с бастуна!

Един черен посегна и ѝ го измъкна!

Останалите се запревиваха от смях и черният започна да танцува с бастуна, размахвайки го. Другите затанцуваха около мис Симънс.

Хелър викна със силен глас:

— Моля ви, не правете това!

Онзи с пушката каза:

— Спокойно, малкия. Само едно групово изнасилване. Малко развлечение по повод неделята. Аз и Джони сме малко „избибипали“ за нещо повече от гледане, така че не се прави на умен и действай като нас, може да останеш жив.

— Що за зверове сте вие на тази планета? — викна Хелър.

— Да имаш мангизи? — обади се оня с пистолета. — В днешно време една стотачка не е за изхвърляне.

Наобиколилите мис Симънс постоянно посягаха към нея и отскачаха назад. Избутваха я към едно по-равно място, обградено още по-плътно от дървета. Тя им крещеше да я оставят на мира.

Хелър посегна към чантата си.

— Чакай, малкия. Внимавай с ръцете. И двете цеви са заредени. Ще му приберем парите после, Джо. Боже — каза той, — я погледни тези млади дяволи.

— Само буйстващите луди правят подобни неща! — каза Хелър.

— Какво искаш да кажеш с това луди? — предизвикателно каза онзи с пистолета. — Пит сам ли е учил. А той разбира от психология. И всички тези деца имат шестици по психология. Как могат да бъдат луди? Божичко, виждаш ли какви им са твърди ония работи! Страхотно, а, Щит?

— Господи, виж ги, а? — обади се Пит.

Изведнъж забелязах, че Хелър отстъпва назад.

Беше се придвижвал съвсем бавно инч по инч. Пристъпваше към стандартен изход — бягство. Значи е по-умен, отколкото го мислех.

Половин дузината млади мъже, които полудяваха все повече от възбуда, бяха изтикали мис Симънс на равното. Един латиноамериканец подскочи и ѝ грабна шапката.

Друг скочи към нея и дръпна косата ѝ. Тя се разпусна и падна около раменете ѝ.

— Юпи! — викна една чернилка. — Я виж каква дивачка!

— Не ми влиза в работата да убивам негодници като вас! — каза Хелър. След това извика: — Моля ви, зарежете това и изчезвайте, докато още можете!

— Единствените застрашени от убийство сте ти и тази „бибипка“ — каза Пит. После добави: — Боже! Съблечете я, какво чакате! Хайде, да видим малко плът! Хе-хе, това е по-гот от всички неделни шоута по телевизията.

Двама от тях сграбчиха якето ѝ, смъкнаха го и го хвърлиха на земята.

Други двама ѝ разкъсаха ризата! Хелър отстъпваше, инч по инч.

— Блеки — викна Джо, — мини зад нея и ѝ свали сутиена!

— О! — въздъхна Пит в екстаз.

— Педрито! — провикна се Джо. — Махни полата! Полата, човече! Смъкни ѝ я!

Като на забавен кадър Хелър отстъпваше назад.

— Загрей я! Загрей я! — продължаваше да крещи Джо. — Хвани я отзад и я загрей!

— Свали я долу, свали я долу! — обади се Пит.

Кракът на мис Симънс се стрелна към един. Той стисна ботуша ѝ, изви го и го измъкна от крака ѝ, с връзките и всичко. Чу се изпукване.

Лицето на мис Симънс се сви от болка.

— Глезена ми! Пит каза:

— О, божичко, как обичам да крещят!

Инч по инч, Хелър незабележимо се оттегляше назад. Ъгълът, който образуваше с двете дървета, ставаше по-голям. Измъкваше се от обсега им. След секунда ще може да избяга. Хитро.

Джо викна:

— Свали я! Свали я по гръб! Пит извика:

— Съблечете я цялата, както съм ви учил! Джо въздъхна.

— О, уау! Виж как това момче я опипва!

Гласът на мис Симънс се издигна над върховете на дърветата.

— Не ме докосвай! Не ме докосвай!

Единият латиноамериканец гледаше алчно, когато мис Симънс извика:

— Глезенът ми е счупен!

Джо облиза устни, когато писъкът на мис Симънс прониза целия парк.

Един бял с див поглед чу заповедта на Пит:

— Накарайте я да си го изпроси!

Втурна се напред.

Пит викна:

— Хвани я за краката!

Джо се ухили, когато писъкът на мис Симънс прониза всичко наоколо.

— Нека Уити е пръв! — изкрещя Пит. — Другите вече сте се „бибип“. Първо Уити!

Изведнъж Хелър се хвърли на земята!

Пушката изгърмя!

Хелър се търкаляше с шеметна скорост наляво.

Отекна изстрел от пистолет.

Мъжът с пушката се опитваше да заобиколи дървото, което му пречеше. Дръпна се назад.

Още един пистолетен изстрел и близо до главата на Хелър полетя гейзер мръсотия.

Хелър се затъркаля още по-встрани.

Бързо се мярна дърво. След това онзи с пушката!

Ръцете на Хелър се стрелнаха напред и изтръгнаха пушката.

Мъжът изпищя и падна по гръб със счупена ръка.

Иззад дървото се чу лай. Пистолетен изстрел!

На мушката на пушката се появи онзи с пистолета.

Изстрел на пушката!

От гърдите на мъжа с револвера бликна червено и той политна назад.

Онзи с пушката се опита да стане.

Прикладът се разтресе. Дупка и откат. Онзи с пушката остана без лице. Само червена плът и стърчащи кости.

Хелър скочи на крака и застана на пътеката.

Групата около момичето се пръсна, свиха се и застанаха нащрек.

Бял младеж кресна:

— Той е сам! Убийте го!

Черен и латиноамериканец се втурнаха напред. Блеснаха остриета на автоматични ножове.

Другите четирима се пръснаха, за да могат да го обградят.

Кракът на Хелър се заби в ръката с острието. Ножът полетя. Мъжът изпищя.

Мярна се мъж между други двама. Имаше пистолет.

Кракът на Хелър удари като таран. Ръката с пистолета увисна.

Нещо изсвистя. Друг нож! Крак нагоре към ръката. Ножът излетя във въздуха!

Хелър се завъртя на един крак, другият обтегнат като струна. Стъпалото му откъсна цялото лице.

Боже! Шпайковете! Затова значи Хелър носеше шпайкове!

Просветна острие на нож. Стовари се върху ръката на Хелър и се заби.

Крак нагоре. Силен ритник. Гръдта на нападателя се разкъса и зейна!

Ръце сграбчват Хелър отзад. Светкавично завъртане назад на главата на Хелър, неговите ръце се вдигат и отблъскват захвата.

Завъртане!

Шпайковете се забиват в бедрото и разкъсвайки всичко надолу, стъпват на земята. Другият крак се вдига.

Гърлото на мъжа разкъсано!

Трима шеметно се опитват да сграбчат Хелър.

Глава. Шпайковете на Хелър се стрелват към нея. Забиване на стомана в кости!

Лице на латиноамериканец. Светкавичен удар с крак. Едната страна на главата му отлита!

Нечии пети. Бягат, опитват се да се измъкнат.

Спринт. Хоризонтален удар на два крака в шпайкове. Улучват го в гърба. Той полита и се стоварва в листата. Хелър се приземява върху него. Главата на онзи на два фута под шпайковете. Хелър се стоварва отгоре. Подметки под формата на V. Свличат от главата кожата, ушите и две парчета от черепа.

Тишина.

Хелър започна да ги проверява. Петима бяха мъртви, разкъсани на парчета. На шестия гръдта бе отворена. Виждаха се вените и артериите.

Мъжът се свести. Изкрещя. Припадна. Тялото се сгърчи в последна агония.

Хелър се качи по хълма. И Джо, и Питър бяха много мъртви.

Той се върна и огледа мястото. Приличаше на кланица. Навсякъде имаше кръв, листата бяха станали на червена кал.

Бях ужасен. Никога не си бях давал сметка защо носи шпайкове. Но сега знаех. В такава примитивна земя, където други оръжия не бяха законни, той си ходеше с оръжията! Ами ако не бях разбрал! Аз самият можех някой ден да бъда мишена! О, отсега нататък ще стоя далеч от този Хелър, ако изобщо някога ми се наложи да говоря с него. Той е опасен!

Мис Симънс, с разкъсани дрехи, лежеше там, където я бяха оставили след първия изстрел.

Беше се повдигнала на лакът. Зяпаше Хелър с широко отворени очи.

Той се приближи до нея. Опита се да я обърне по гръб. Това сигурно е раздвижило крака ѝ. Тя изпищя то болка! Припадна.

Хелър ѝ прегледа крака. Глезенът бе счупен, стърчеше кост.

Хелър извади от чантата си нож, вдигна един счупен клон и бързо издялка колче. Подложи отдолу книжни носни кърпички, които извади от чантата ѝ и после закрепи колчето с инженерско тиксо.

Опита се да посъбере разкъсаните дрехи и да я загърне в якето ѝ.

Все още беше в безсъзнание. Видя очилата ѝ, прибра ги в чантата ѝ и я закачи за врата ѝ.

Огледа земята наоколо. Навсякъде имаше следи от шпайковете.

Хелър си погледна обувките. Бяха покрити с кръв, с парчета плът и кости.

Обиколи мъртвите. Избра си един и му свали обувките. Събу си бейзболните обувки и ги обу на краката на трупа. После обу тези на мъртвеца.

Това беше лош знак. Очевидно вече бе чел наръчниците от разузнавателните служби. Както се страхувах, работата ми щеше да стане далеч по-трудна.

След известно търсене намери бастуна на мис Симънс. Пак огледа цялата сцена. Беше порядъчно кървава и страховита сцена, особено сега, когато небето ставаше все по-тъмно и вятърът развяваше косите и дрехите на мъртвите.

Хелър вдигна на ръце мис Симънс и се огледа наоколо за последен път, за да види дали нещо не е останало. След това погледна нагоре към хълма, където продължаваше да лежи мъжът с пушката, частично скрит.

— Трябваше да ме послушаш — каза му Хелър. — Не съм тук, за да наказвам някого.

Погледна към лицето на мис Симънс. Беше в безсъзнание. После вдигна поглед към тъмнеещото се небе и каза на волтариански:

— Нима тази планета е обитавана от безбожници? Нима някаква странна идея ги е отровила да мислят, че нямат души? Че няма отвъдно?

Ами да, такъв си беше Хелър. Глупав и театрален. Ако си знаеше интересите, щеше да тръшне на земята мис Симънс и да ѝ забие един от хвърлените ножове. Веднага се познаваше, че не е обучаван в Апарата, така че може би в крайна сметка онези книжки от разузнаването нямаше да ми навредят толкова много.

Да. Глупак. Като че ли искаше да се ориентира къде е изток и запад. След малко започна бързо да се придвижва на запад и леко на юг, провирайки се между храсталаци и дървета и то така, че да не друса мис Симънс.

Най-сетне излезе от огромния парк. Тръгна по някаква улица.

Измина доста разстояние, когато отпред в здрача се видя табела:

СТАНЦИЯ „ВАН КОРТЛАНД“ ПАРК

Купи билети, а мъжът зад стъклото на гишето даже не го погледна. Хелър пъхна два билета и вратата се отвори.

След малко се качи на влака и той потегли. Вътре нямаше почти никакви хора. През вагона мина мъж от охраната. Въпреки кръвта по панталоните, разкъсаните дрехи на момичето и глезена ѝ, охраната даже не спря, като минаваше край тях.

На белите тухли се появи: „Станция Емпайър“. Хелър слезе.

Тръгна плавно и бързо, без да друса мис Симънс. Вървеше по Колидж Уолк. Зави в южна посока по Амстердам Авеню и спря пред една врата, на която пишеше:

ЗДРАВНА СЛУЖБА ПРИ ЕМПАЙЪР

Вътре не светеше нищо.

Продължи по Амстердам Авеню и влезе в някаква болница, в отделението за спешна медицинска помощ. Почака малко, докато през чакалнята не мина една сестра. Тя го забеляза и се приближи.

— Нещастен случай — каза тя. — Почакайте тук.

Излезе. Върна се, тикайки носилка на колелца.

Хелър качи отгоре мис Симънс. Сестрата я зави с одеяло и я завърза над гърдите за носилката.

Сестрата заведе Хелър на някакво гише. Извади формуляр:

— Име?

— Казва се мис Симънс — каза Хелър. — Преподавателка в Емпайър. Документите ѝ сигурно са в чантата. Аз съм просто студент.

Сестрата бръкна в чантата на мис Симънс и измъкна застрахователни карти и други документи.

По коридора се зададе млад лекар и хвърли поглед на мис Симънс.

— Шок — каза той. — Тя е в шок.

— Счупен глезен — каза Хелър. — Сложна фрактура.

— Ръката ти е одрана — каза докторът, повдигайки ръкава на Хелър. — Трябва да се обработи. Прилича ми на рана от автоматичен нож. Студент ли си?

— Да — каза Хелър.

— Ще го оправим.

Мис Симънс се свести и започна да пищи.

Появи се втора сестра с поднос и спринцовка. Докторът хвана ръката на мис Симънс. Сестрата стегна ръката с каучуков маркуч. Мис Симънс се мяташе и сестрата не можеше да вкара спринцовката.

— Това не е хероин, нали? — попита Хелър. — Не мисля, че тя се друса.

— Морфин — каза докторът. — Най-чист медицински морфин. Успокой я.

Мис Симънс се мяташе и дърпаше колана, с който бе вързана за носилката. Другата ѝ ръка бе свободна. Сочеше Хелър.

— Махнете го от мен! — Опитваше се да се дръпне назад. — Махни се от мен, убиец!

Докторът и сестрата успяха да задържат ръката ѝ неподвижна. Сестрата вкара иглата във вената.

Мис Симънс гледаше унищожително Хелър и крещеше:

— Убиец! Садист!

Докторът каза:

— Спокойно, спокойно. След малко ще се почувствате по-добре.

— Махнете го от мен! — крещеше мис Симънс. — Той е точно такъв, за какъвто го мислех!

— Тихо, тихо — каза сестрата.

— Хванете го! — изпищя мис Симънс. — Видях го как убива най-хладнокръвно осем мъже!

— Сестра — каза докторът, — отбележете, че трябва да се постави под наблюдение.

Мис Симънс продължи да се мята:

— Трябва да ми вярвате! Видях го как убива с ритници осем човека!

— Сестра — каза докторът, — отбележете отделение за психиатрично болни.

Морфинът сигурно бе започнал да действа. Тя се отпусна в носилката.

Изведнъж вдигна глава и прониза Хелър с отровен поглед.

— Знаех си! През цялото време си знаех! Ти си жесток убиец! Като оздравея и изляза от тук, ще посветя живота си на това да се ПРОВАЛИШ!

О, толкова ми стана спокойно. През цялото време се страхувах, че тя ще бъде благодарна на Хелър, че я е спасил от изнасилване, а след изнасилването най-вероятно щяха да я убият просто тъй, за удоволствие. Но тя бе вярна докрай на принципите си.

Когато морфинът подейства напълно и тя заспа, на лицето ѝ остана същото мрачно и решително изражение.

Направих няколко бързи изчисления. Този семестър няма да може да продължи да преподава по предмета си, но сто на сто щеше пак да преподава на Хелър втория и третия семестър. Имаше достатъчно време да го провали. Или — о, каква радост — да го окачи на въжето за убийство!

Бог да благослови лудото ѝ, изчанчено и неблагодарно сърце!

Колко прекрасно бе да чувстваш, че имаш истински приятел!

Даже да я поставят под психиатрично наблюдение, това няма да промени нищо. Както винаги.