Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (39)

Глава втора

Чистачката бе почистила кръвта от пода. Вантаджо включи климатика на „проветряване“, вероятно за да се разсее усещащия се във въздуха пушек от изстрелите. Настани Хелър в един стол и седна зад богато украсеното си бюро.

— Дете — каза Вантаджо, — ти ми спаси живота! Никога преди не бях виждал такава страхотна стрелба!

Погледна го за момент.

— Все пак, как попадна тук?

Хелър му каза, че търсел място, където може да живее и предаде разговора си с шофьора на такси, когото бе попитал за дом.

Вантаджо се засмя.

— О, малкия, още си зелен. Сигурно си някъде от далеч. Чуй, момче. На жаргона на нашия хубав град „дом“ значи публичен дом, бордей, бардак, място, където има курви, с други думи — място за проституция. И ето те тук, в палата на удоволствията на ООН, в най-добрия „дом“ в Манхатън!

Пак започна да се смее, но бързо стана сериозен.

— Мога само да благославям Светата дева, че те прати тук. Бях сигурен, че ми е изпята песента.

Облегна се на седалката, загледан в Хелър и помисли за момент.

— Не е лошо да те има човек наоколо. Момче, мога да ти предложа работа, какво ще кажеш? Нещо прилично. Например, охрана.

— Не, благодаря — каза Хелър. — Трябва да завърша. Хората не ти обръщат внимание, ако нямаш диплома.

— О, абсолютно вярно! Аз много вярвам в образованието. Имам докторска степен по политология от „Емпайър Юнивърсити“ — гордо каза той. — И ето ме на най-високия пост, който професията ми позволява — оглавяващ публичния дом на ООН!

В този момент пред вратата се чу някакъв шум и двама разчорлени мъже се втурнаха вътре. Макар че дрехите им изглеждаха скъпи, бяха много измачкани.

— Къде бяхте? — кресна им Вантаджо.

— Дойдохме по възможно най-бързия начин — каза единият. — Рано сутринта онзи „бибип“ инспектор Графърти нахлу в апартамента ни и ни арестува за скитничество и блудство. Едва сега излязохме под гаранция.

— Всичко е било нагласено — каза Вантаджо. — Полицейски инспектор Булдог Графърти — и той плю на килима. — Чакал е на съседната улица! Махнал ви е от пътя, за да може мафията на Фаустино да дойде и да ме притисне. Ако бях отказал и ме бяха убили, Графърти е бил под ръка да докаже, че са ме очистили при самозащита. Ако това момче не се бе намесило, щях да съм мъртъв!

И той им разказа точно какво се бе случило и как бе действал Хелър.

— Боже! — едновременно възкликнаха двамата мъже, вторачени в Хелър.

— А сега вървете долу в пералнята, нека ви изгладят и застъпвайте на поста. Не трябва да приличате на скитници! Това е бардак от висока класа!

— Да, господин Меретричи — казаха и двамата в един глас и се втурнаха навън.

— Това наистина е бардак от висока класа — повтори Вантаджо на Хелър. — Странна паплач са хората от ООН. Ако разберат, че разпространяваме наркотици, сто на сто ще решат, че искаме да изцедим от тях информация. Не, сър. Ние държим на традицията. Сервираме само алкохол. А алкохол и наркотици не се смесват, момче.

— Смъртоносно е — каза Хелър, без съмнение цитирайки книгата, която бе прочел.

— А? А, да. Ти го каза, момче. В днешно време вече бандите не се избиват за алкохол. А и сега от алкохол се правят толкова пари, колкото и през сухия режим. В днешно време това е съвсем приличен бизнес. И върви като част от традицията.

Има и такива, които разправят, че проституция без наркотици не може. Но това са глупости. Момичетата изглупяват. Съвсем се съсухрят. Не издържат и две години. А те са скъпа инвестиция. Трябва да ги обучаваме, да ги пращаме в училище за модели „Тауърс“, практикуват като помощник-лекари в медицински училища и накрая завършват обучението при една бивша курва от Хонконг. Това струва скъпо. Не можеш да си възвърнеш парите бързо. Данъчните не позволяват наведнъж да се отчита като разход цялата инвестиция. Тъй че, никакви наркотици, момче.

— Никакви наркотици — каза Хелър, като навярно си мислеше за Мери Шмек.

— Точно така — каза Вантаджо. — Клиентелата от ООН просто ще се изпари. И плюс това ще трябва да плащаме на АБН. Ще банкрутираме!

— Ами — каза Хелър, — съжалявам, че обърках мястото. Ще тръгвам.

— Не, не! — уплашено каза Вантаджо. — Ти ми спаси живота. Даже Клинт Истууд не би могъл така да изиграе онази игра със стрелбата! Хубаво е да те има човек наоколо. Дошъл си за стая. В тази сграда има двеста стаи и апартаменти! Имам една малка стая — преди я използваха камериерките — на втория етаж. Можеш да се настаниш там.

— Само при положение — каза Хелър, — че ми разрешите да си плащам.

— Да плащаш? Ами какво ще кажеш от време на време да се завърташ по малко във фоайето, например два-три пъти седмично. Само за час-два. Ще се погрижа да ти намерят прилични дрехи.

Помислих си — не, не, Хелър. Той знае, че хората на Фаустино те видяха. Той просто ще те използва да ги плашиш и да стоят далеч.

Вероятно Вантаджо забеляза, че Хелър не е много навит.

— Виж какво, момче. Отиваш в колеж. Ако решиш да идеш в „Емпайър“, мога да ти дам препоръки. Тук нямаме ресторант, но имаме чудесна кухня, откъдето се сервира по стаите, освен това можеш да ядеш и сандвичи. Не можем да ти сервираме алкохол, защото е от ясно по-ясно, че си непълнолетен и няма да бъде законно. Но можеш да пиеш всякакви безалкохолни напитки, каквото поискаш. Слушай. Даже можем да измислим нещо, за да не те мислят за част от персонала и да не се притесняваш. Ще из мислим някаква история, че си син на диктатор или нещо инкогнито и че живееш тук, преди да идеш в колеж.

Не от такава опасност се страхувах аз. Не виждах как ще успея да вкарам там Рат тайно, за да претърси багажа му. В публичните домове полудяват, ако усетят подобно нещо. Мислят, че се опитваш да натопиш клиентите и да им докараш неприятности с полицията. А онези горили изглеждаха огромни! Все едно да се опитвам да се добера до Хелър в затвора!

Знаех какво не е в ред с Вантаджо. Все още беше в шок и реагираше с прекомерна благодарност. А Хелър не очакваше толкова много.

— Така, тук е пълно с красиви жени — каза Вантаджо. — А момче с такава външност и с такива мускули — доста ще се навъртат около теб. Но ако те притесняват, винаги можеш да се оплачеш на някоя от възрастните дами. Какво ще кажеш, момче? Разбрахме ли се?

— Тук има ли момчета?

— По дяволите, не! — избухна Вантаджо. — Това са само глупостите на онзи тъп мафиот. Той е… той е… обратен. Какво ще кажеш, момче?

Хелър едва кимна, когато Вантаджо скочи от стола и се втурна към вратата. Надникна във фоайето. Отборът трупове бе изчезнал. Чистачката миеше с парцал пода.

Вантаджо каза на регистратора:

— Натисни звънците.

След малко многобройният персонал започна да се стича във фоайето. Асансьорите тръгнаха и много красиви жени в различна степен на разголеност започнаха да се събират долу. Имаше жени от всички цветове и раси от целия свят, но белите преобладаваха. Фоайето се напълни с полуголи крака и полуразголени гърди.

Вантаджо грабна шапката на Хелър и му каза да застане на една повдигната мраморна площадка. Морето прекрасни лица сякаш бе безразборно събрано от кориците на всички порно и филмови списания. Монтаж от съблазнителни красавици!

Вантаджо посочи Хелър и каза с много властен тон:

— Това момче току-що ми спаси живота. Искам да се отнасяте добре с него.

В помещението се чу учестено дишане и едно дружно „Ооооо!“. Не разбирах. Какво толкова намираха в Хелър? Но веднага се сетих, че в момента бяха извън сезона. Зажаднели за мъже.

— Той ще живее тук — каза Вантаджо.

Ако предишното „Ооооо!“ можеше да се нарече силно, сега стана два пъти по-силно, освен това придружено от учестено дишане.

О, богове, помислих си аз. Ако графиня Крек можеше да види това!

— А сега, чуйте — каза Вантаджо с колкото се може по-силен глас, за да го чуят. — Ясно виждате, че е малолетен. Ако нещо стане, направо плачем за затвора! И ако той се оплаче, че някоя от вас го притеснява, „бибипката“ изхвърча директно вън!

Мърморене.

Вантаджо викна към балкона:

— Мама Сесо! Чу ли това?

Голяма жена с едър бюст, черна коса, мустачки и доста мускулесто тяло, извика:

— Тук съм, синьоре Меретричи! Приближи се към перилата и погледна надолу.

— Като главна мадам — извика Вантаджо, — ще се погрижиш да се спазват изискванията ми и всички други мадам да следят за това!

— Разбрах, синьоре Меретричи. Ако не правят каквото поиска младежът, изхвърчат навън.

— Не, не, не! — извика Вантаджо. — Трябва да ги държиш далеч от него! Той е дете. Ще ни вкарат в затвора! Могат да ни лепнат обвинения за блудство!

Мама Сеси строго кимна.

— Разбрах, синьоре Меретричи. Ще наблюдавам момчето по телевизора. Той ти е спасил живота. По-бърз е от Чезаре Борджиа! Хубаво е да ни е под ръка. Може следващият път да спаси живота на всички ни. Светата Дева го е изпратила. Ако не се държат добре с момчето, изхвърчат!

— Точно така — каза Вантаджо.

Няколко мадам плеснаха с ръце и множеството започна да се разпръсва. Няколко чифта прекрасни очи с нежелание се откъснаха от Хелър. Да не би да смятат, с отвращение си помислих аз, че той става за ядене? Много е млад за вкуса им.

Униформен служител дойде и се помъчи да се пребори с багажа на Хелър. Хелър му помогна и понеже асансьорите бяха претоварени, качиха се до втория етаж по стълбите, застлани с дебели килими.

Вантаджо ги поведе по дълъг коридор и спряха пред една малка стая. Не беше нищо особено, но беше чиста — почти стерилна. Леглото с железни табли беше бяло, бял беше и шкафът. Банята беше малка, но модерно обзаведена. Всичко беше строго функционално.

— Какво ще кажеш? — попита Вантаджо.

— Хубава е — каза Хелър.

Няколко жени ги бяха последвали по коридора. Но Вантаджо им заповяда да изчезват. Извади няколко стари визитни картички и писалка. На гърба на едната написа някакъв адрес.

— Това е магазин за мъжки дрехи, специално за големи размери — каза той. — Иди там и си купи летен костюм по мярка. И си вземи обувки, ама не бейзболни. Имаш ли пари?

— Много — каза Хелър.

— Добре. Измий се и като слезеш долу, донеси всички пари, които не ти трябват в момента. Ще ти дам малък личен сейф с твоя собствена комбинация. Това място трябва да остане почтено.

И излезе.

Хелър си подреди нещата, изми се, провери ключалката и слезе с петдесетте хиляди, прибрани в книжния пакет, в който му бяха донесли закуската.

Вантаджо му показа къде са личните сейфове и му обясни как се отварят. Изглежда хората от ООН носеха със себе си документи и неща, които искаха да съхраняват на сигурно място за няколкото часа, които прекарваха тук.

Хелър се поупражни как се сменя комбинацията и постигна такава бързина, че накрая не успях да я разчета! Но тъй или иначе, щеше да е невъзможно да се припари до там, а също и до багажа му. Интересът ми да я разгадая бе чисто академичен. Изведнъж ме бодна мисълта колко добре защитен е сега!

Излезе от „Грейшъс Палмз“ пеша, предполагам, доволен от възможността да се пораздвижи. Но аз не бях доволен. Сега към него бяха насочени толкова оръжия, че ми бе трудно да ги преброя всичките. Хората на Фаустино знаеха как изглежда, а той бе убил трима от тях, единият вероятно лейтенант в бандата. Трябва да се добави и полицейски инспектор Графърти. Видя очи в очи Хелър, а ченгетата помнят. Това им е занаятът — да си правят въображаем каталог на тези, които трябва да застрелят.

Получаването на дневната сводка от Рат и Търб не ми повдигна духа. Пишеха:

Отиде в публичен дом, „бибипнаха“ го и откраднаха багажа му. Вероятно няма пари, но изглежда в безопасност.

Искаше ми се да ги убия!