Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (45)

Глава осма

Хелър изкара ключовете за колата от джоба на единия мъртвец, отвори изцяло входната врата на гаража и намери отзад колата на мафиота — стар Буик седан.

Вкара я вътре и отново затвори вратите. Внимателно я подкара по тесния път между стелажите с кашони — встрани оставаха по един-два инча разстояние — и я спря пред кадилака.

Бум-бум тъкмо бе свършил. Подуши пръчката за масло.

— Тук нищо не са сложили. Върна я обратно.

— В бензина няма захар. Няма други номера. Ето и гелинита.

Посочи къде го бе оставил — на крайчеца на единия прозорец.

Качи се на задната седалка на кадилака и я опипа. — А, виж! Перденца! Пусна ги.

Бум-бум отиде до една купчина кашони, взе един и го прибра отзад в кадилака. Върна се и взе още един. Започна тихо да си тананика:

Имаше едно време един скитник,

който много, много беше ожаднял.

Пейте, пейте този блус.

Опита се да купи малко пиене от пазача.

Пейте, пейте този блус.

Опита и от богаташа, каза му,

че жаждата ще го разплаче.

Пейте, пейте този блус.

Даже писа на губернатора на щата

жаждата му да утоли.

Пейте, пейте този блус.

Даже президента моли, без лъжа.

Пейте, пейте този блус.

Но никой не му каза какво да прави. Пейте, пейте този блус.

Пееше ли, пееше. Направо задръсти задницата на кадилака с кашони уиски. После каза на Хелър да отвори багажника и го напълни с уокмени. Пак се върна да огледа задната седалка. Поразмести няколко кашона и освободи още място. Напъха още два кашона уиски.

Затова всяка нощ на бога той се моли

жаждата му да утоли.

Пейте, пейте този блус.

И да го удави в кофа с джин,

ако трябва да умре.

Пейте, пейте този блус.

С един последен натиск успя да затвори задната врата.

Хелър упорито се трудеше. Беше поставил на кадилака регистрационните номера на Буика. Отвори капака на Буика. Стовари върху двигателя целия гелинит. Взе един от револверите на убитите и се увери, че е зареден. Взе малко тиксо и прикрепи оръжието към гелинита.

Качи се на кадилака и го закара пред предната врата, излезе, отвори да го изкара навън.

— Чакай в колата — каза той на Бум-бум. Бум-бум излезе и се качи в колата, потупвайки кашоните с уиски.

Хелър се върна в гаража. Затвори входната врата. Намери кордата и я закрепи с една кукичка към горната вътрешна част на вратата. Окачи я на един пирон и после разтегна макарата до Буика. След това много внимателно обтегна кордата и я завърза за заредения спусък на револвера.

После направи нещо много странно. Взе два празни листа хартия и ги остави на седалката на Буика.

Огледа се из гаража. Намери един тежък железен лост.

Както беше пред Буика, спусна се и започна да стоварва лоста, където му падне върху кашоните. Зад него оставаше шумна следа от дрънчене на счупено стъкло и къркорене на разливащо се уиски.

Хелър се покачи и излезе от прозореца. Постара се да не личи, че някой го е пипал. След това внимателно щракна катинара.

Качи се в кадилака.

— Заложил си капан като се отвори вратата, а? — каза Бум-бум.

Хелър не отговори.

Тръгна и мина шест преки. Там имаше будка за хамбургери и телефонна кабина. Спря и излезе от колата. Влезе в телефонната кабина. Бръкна в джоба си и извади шепа монети. От другия си джоб извади визитка.

Суиндъл и Крауч!

Пусна монета и набра номера.

Телефонистът в другия край просто повтори номера.

С писклив глас Хелър каза:

— Трябва да говоря с господин Бери. Телефонистът каза:

— Съжалявам. Господин Бери замина за Москва тази сутрин, за да се срещне с господин Роксентър.

За кого да предам?

Хелър затвори.

— Гръм и космически прах! — каза той на волтариански.

Бум-бум се бе приближил до телефонната кабина.

— Изглеждаш така, сякаш небето се е стоварило отгоре ти.

— Стовари се — каза Хелър. — Един човек сключи с мен сделка. За втори път вече не удържа на думата си. Няма никаква чест и приличие! Не държи на думата си!

— Значи за него беше приготвил капана, а?

— Да. Щях да му кажа, че в една кола има оставени документи. Щеше да долети за отрицателно време.

Въздъхна. После каза:

— Е, тогава най-добре да се върна и да махна капана.

— Защо? — попита Бум-бум.

— Може да се появи някой невинен и да загине — каза Хелър.

Бум-бум го изгледа с огромно учудване.

— Че какво общо има това?

Аз бях напълно съгласен с Бум-бум. Хелър с неговите скрупули. Прекалено мекушав. Изпсувах на глас пред екрана.

— Работата не ми е да ходя насам-натам и да убивам хора — каза Хелър. — Не сме във война!

Нарушение на кодекса! Сега ще започне да разказва на този гангстер за застрашения График на нахлуването!

— Как да не сме! — каза Бум-бум. — Това си е истинска война! Този Фаустино ни притиска до стената! Недей да се връщаш да хабиш един готов капан!

— Предполагам имаш пред вид, че трябва да се обадим на Фаустино?

— Не, не, не. Той никога не би прекосил реката до Джърси. Но аз имам един страхотен кандидат!

— Някой непочтен? — каза Хелър. — Някой, който играе нечестно?

— Ти го каза! Знам един, който наистина си го заслужава. Мръсен, пиян, двуличен измамник!

— Сигурен ли си? — попита Хелър.

— Разбира се, че съм сигурен. На цялата планета няма по-къркан и по-изпечен мошеник!

— Аха, някакъв „къркач“. Как се казва?

— Узопополис!

Хелър повдигна рамене и Бум-бум го прие като съгласие. Грабна си чантата от колата и бързо се пъхна в телефонната кабина. Затвори я след себе си.

Хелър гледаше през стъклото Бум-бум, който уви една кърпа около слушалката. След това извади от чантата си гумена ръкавица и я сложи върху кърпата. Извади и един малък касетофон и го включи. От кабината се чу слаб звук. Излитащи самолети.

Този Бум-бум поне си разбираше от занаята. Първо, преправяше си гласа и второ, искаше да заблуди с тези самолети, че се обажда от летище.

Бум-бум бързо каза нещо в слушалката и затвори. Да, разбираше си от работата. Обаждането беше твърде кратко, за да се проследи.

Прибра си приспособленията и се приближи до прозореца на колата.

— Искаш ли хамбургер? — попита той Хелър.

Хелър поклати отрицателно глава. Бум-бум отиде до будката и момичето най-спокойно започна да му приготвя хамбургер.

Изправих се на нокти! „Бибип“ на всичкия му майсторлък! След като проведеш такъв разговор, не оставаш да киснеш до кабината, а се изпаряваш мигновено.

Прехвърлих в ума си какво бяха направили. Колата, която бяха оставили вътре, имаше номера на двигателя. Дори беше различна марка! Ако избухне, никой няма да се заблуди.

Хелър може и да умееше някои неща, например да влиза в укрепления и да ги взривява. Но при неговата професия веднага след това излиташе в космоса, а не оставаше на планетата.

Бяха отявлени аматьори!

През шест преки от тук гаражът се виждаше като на длан.

Хелър каза:

— Ще има малък трус.

Завъртя кадилака така, че да е по-стабилен срещу взривната вълна.

Бум-бум се появи с хамбургер и бира.

— Сигурен ли си, че не искаш?

Хелър отново поклати глава.

Бум-бум се разположи и започна да яде.

— Хвана се — каза той. — казах му го на гръцки. Иначе нямаше да ми повярва.

— Как му беше името?

— Узопополис. Някъде преди година спря да взима от нас подкупи, предаде ни и започна да лапа от Фаустино. Оттогава все ни прави поразии.

Отхапа от хамбургера.

— Казах му, че двама от атлантическата мафия са били забелязани да крадат алкохола на Фаустино на онзи адрес и че са се заключили вътре и ошушкват всичко. Нямаше смисъл да намесвам името Корлеоне. Хвана се и още как.

Бум-бум довърши хамбургера и го поля с бира. Запълни останалото време, като разясняваше на Хелър политиката на мафиотските фамилии.

След малко се чу рев на коли.

Профучаха три седана. Бяха фрашкани с народ.

— Веднага личи, че са хора от правителството — каза Бум-бум. — Виж как държат автоматите. Видя ли Узопополис? Онзи мръсен дебелак на предната седалка във втората кола.

Трите коли за нула време минаха шестте пресечки и рязко спряха пред гаража — воняща бомба от гелинит и алкохолни изпарения.

Наизскачаха мъже с готови за стрелба оръжия, страховити.

— Излизайте оттам! Обградени сте! — разнесе се слаб глас по улицата.

След това една много дебела фигура се втурна напред и блъсна с крак вратата.

Последва невероятен блясък!

Сини и червени пламъци заляха улицата!

Лумна огнена топка!

Взривната и звуковата вълна удариха кадилака. Той подскочи и се залюля.

През пушека и падащите отломки през шест пресечки се видяха разкъсаните тела.

Хелър обърна кадилака.

— Кой беше този Узопополис?

— Беше новият областен шеф на щатското бюро по алкохол, оръжия и тютюн към данъчната служба в Ню Йорк. Там са всичките мръсници. Освен че престанаха да ни поддържат, не друг, а Узопополис ми направи клопка и ме вкара в пандиза.

Бум-бум щастливо се усмихна.

— О, боже! Бейб със сигурност ще е доволна! Не само Фаустино загуби два милиона, но се отървахме и от федералните! А повярвай ми, време ѝ е малко да си отдъхне.

Понесоха се към високите небостъргачи на Ню Йорк.