Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (61)

Глава първа

Бодри и подранили, Хелър и Бум-бум слязоха от метрото на Емпайър. Тази сутрин Хелър бе облечен в шит сив спортен панталон и сива риза, а върху нея широк бял тенис пуловер с яка по врата. И разбира се, беше с неизменната червена бейзболна шапка и шпайковете. Носеше два тежки сака, очевидно натъпкани с разни неща, без да имам представа какви.

Бум-бум беше друго нещо. Беше облечен в дънки и дънкова риза. Но на главата си имаше маслинено синя шапка, на която беше изписано с черни букви АВМС.

Тръгнаха по „Колидж Уолк“ сред множество студенти на път за часовете си, натоварени с книга.

Но за моя изненада Хелър и Бум-бум изглежда нямаха намерение да влизат в час. Хелър крачеше бодро, а Бум-бум подтичваше, за да го догонва. Свиха на север край централната библиотека и като заобиколиха най-различни сгради, стигнаха почти до 120-та Улица. Там имаше поляна и дърво. Хелър се запъти към дървото.

— Добре. Това е командният пост. Свери си часовника.

— Да — каза Бум-бум.

— Ето и графика, който направихме снощи в апартамента.

— Да.

— Трябва да имаш предвид, че става въпрос за бомби с часовников механизъм.

— Да!

Какво по дяволите бяха намислили? Да не би Хелър да възнамеряваше да взриви университета, за да се измъкне от обещанието към Бейб?

— Заравяш ги така, че да не се забелязват.

— Да.

— И какво правиш, когато вече не е нужно районът да е миниран?

— Изваждаш ги така, че да не се забелязва — каза Бум-бум. — Това е секретна операция. Не бива да се поемат никакви рискове.

— Правилно — каза Хелър. — Момент. Какво значи АВМС?

Хелър гледаше надписа на шапката на Бум-бум.

— Божичко! Американски Военноморски Сили, естествено!

— Дай ми шапката.

— И да остана без никаква морална подкрепа под вражеския обстрел?

Хелър му я свали от главата. Свали и своята бейзболна шапка и я наложи на Бум-бум. Естествено, беше му къде-къде широка. Хелър си сложи шапката с надписа АВМС. Не можех да видя, но сигурно му стоеше много смешно.

— Не виждам нищо — каза Бум-бум. — Как ще поставям…

— Вече изоставаш от графика — каза Хелър.

Подаде на Бум-бум един от саковете. Бум-бум се затича, влачейки след себе си пълната чанта. Постоянно повдигаше шапката от очите си.

Хелър извади маскировъчен чаршаф. Боже мили, волтариански! Чаршаф с размери един квадратен инч, който като се отвори, става до десет квадратни фута. И си сменя цветовете в зависимост от околната среда.

Сля се с цвета на тревата. Оставете Хелър да се оклепа и той веднага ще се постарае! Тези флотаджии!

Извади надуваема облегалка. Волтарианска! Наду я. Изсипа сака върху чаршафа. Изпаднаха маса книги.

Хелър седна удобно и се отпусна на надуваемата облегалка. Прехвърли книгите и си хареса една. Аха! Само да можеше Бейб да надзърне отнякъде! Не ходи в час! Кръшка!

Книгата се казваше „Английска литература за горните класове на гимназията, съставена и одобрена от Асоциацията по медицина. Том първи. Пълните съчинения на Чарлз Дикенс, преработени и адаптирани“. Книгата беше дебела четвърт инч и беше с доста едър шрифт. Хелър, с обичайната си показност, я унищожи за нула време, прелиствайки страниците толкова бързо, че не можех да мерна даже номерата им. Отне му около една минута. Подържа я малко в ръце, очевидно озадачен, че е свършила така. След това взе един изтриваем волтариански химикал — винаги е толкова чист и подреден, че ми лази по нервите! — и си отбеляза датата и волтарианския математически знак, който значеше „уравнението е решено, следващ етап“.

Остави книгата встрани и взе нова, том втори от същата поредица: „Стоте най-велики романа в света, преработено и адаптирано издание“. И тази беше дебела четвърт инч, с едър шрифт. Отне му още една цяла минута. Отбеляза датата и волтарианския знак.

Нямаше том трети, тъй че Хелър разгърна една тетрадка и написа: „Гимназиален курс английска литература“. Последва волтарианският математически знак за решено уравнение.

Това вероятно го накара да се почувства добре, защото се огледа. Повечето студенти явно бяха в час, защото се виждаха само две момичета, които се шляеха. Може би бяха последна година. Махнаха му и той им махна.

Хареса си друга книга. Казваше се „Английска литература 1-ва част за първокурсници, одобрена от Асоциацията по медицина. Всички идеи и внушения на литературата и как трябва да я възприемаме“. Изгълта я.

Така ми се зави свят от размазания екран с бързо обръщащите се страници, че с известен ужас осъзнах най-лошото. Написа в тетрадката си: „Първите три години университетска английска литература“, след това пак същия математически знак за решено уравнение и минаване към следващ етап.

Два пъти си погледнах часовника. Бяха минали само десет минути!

О, аз безпогрешно усещам кога е дошло нещастието. Да го „бибип“! По време на специалните си занимания по английска литература той просто ще направи вулгарен жест с палеца и ще повтаря: „Ъхъ, ъхъ, ъхъ!“

Бум-бум се върна.

— Поставих ги.

— Защо се забави толкова?

— Отбих се в университетския магазин и си купих нова шапка. Не можех да работя с твоята.

Наистина носеше нова черна четвъртита шапка с пискюл отгоре. Върна бейзболната шапка на Хелър, легна на волтарианския чаршаф и веднага заспа.

Хелър се зае с журналистика — предмет, по който имаше оценка от училище. Учебникът се казваше „Журналистика за студенти първи курс. Най-важните вълшебни приказки от много земи“. С радост забелязах, че това му отнема повече време. Не четеше толкова бързо. Изглежда се наслаждаваше на нещо, затова разделих екрана и задържах една страница във втория прозорец. Боже мой, това беше приказката за изчезналия континент Атлантида!

Доста се разтакаваше. Свърши журналистиката за половин час. След това забеляза, че се изисква курсова работа за края на срока. Извади голямата си тетрадка и написа:

„КОНТИНЕНТ ПОТЪВА

МИЛИОНИ ИЗЧЕЗНАЛИ

Днес масмедиите гръмнаха от едно събитие — потъването на континент. Издателите изпаднаха в екстаз.

Събитието доби още по-голяма популярност заради конфликта на мненията на водещи експерти.

Все пак нашият вестник разполага с информацията на неизвестен експерт — източниците не могат да се разкриват въпреки разпоредбите на Върховния съд — че не всичко е известно за това събитие.

Неидентифициран експерт, който няма да бъде назован по име, заяви, че тази колония е била основана вследствие на намеса от чуждо космическо пространство под командването на смелия и влиятелен революционер и благородник с широк кръгозор, а именно принц Кавкалсия от провинция Аталанта на планетата Манко.

Някои от оцелелите, които веднага имигрирали в Кавказ, намиращ се зад Желязната Завеса и поради това човешки същества нормално не могат да стигнат до там, са били затворени в карцер от КГБ. Скоро е последвало депортирането им и са се озовали, може би, в Ню Йорк.

Читателите и занапред ще бъдат информирани по този въпрос.“

Хелър сбута Бум-бум.

— Прочети това.

— Защо аз? — каза Бум-бум, гроги в топлата сутрин.

— Ами защото все някой трябва да го прочете и да го признае. Това е курсовата работа по журналистика за края на срока. Ако никой не я прочете и оцени, няма да ми признаят предмета.

Бум-бум седна. Прочете го, мърдайки с устни.

— Какво значи „карцер“?

— Дрънголник.

— А, така ли? Я, хубава дума. Карцер.

— Е, минавам ли?

— Да, мамка му. Всеки, който знае толкова много думи, е гений. Ей, трябва да тръгвам. Време е за още една серия бомбички!

Бум-бум хукна, а пискюла на абсолвентската шапка се развя отзад.

Хелър написа: „Журналистика. Взет изпит с подходящи цитати“.

Още две момичета се появиха отнякъде. Спряха при Хелър, за да убият малко време.

— Какво специализираш? — обърна се към Хелър едното от тях.

— Журналистика, но току-що я взех с бойни почести. А ти?

— Литературна критика за напреднали — каза тя.

— До скоро — махна им Хелър.

След малко се върна Бум-бум.

— Първите заряди прибрани. Вторият ред заложен — и пак се настани да спи.

Откровено казано, направо ме побъркваха. Какво правят? Защо не чух никакви експлозии или срутване на сгради?

Хелър погълна още няколко предмета и си писа в тетрадката, че е издържал изпитите успешно. Бум-бум пак ходи и се върна и вече спеше.

Хелър бе минал на гимназиален курс по химия. Но тук вече истински се обърка. Веднага му пролича. Прозяваше ли се, прозяваше. Напрегнатост! Всъщност, дойде му твърде много, защото остави учебника и хвана някакъв по гимназиална физика. Почете малко, прозявайки се. После пак хвана учебника по химия и започна да го сравнява с физиката.

— Ей — обърна се той към учебниците, — няма ли поне едно нещо, по което да имате общо мнение?

Ясно изразен случай на анимистични пристрастия, навик да си говори с вещи. Нищо чудно, че не разбираше толкова прости текстове.

Приключи с химията, включително и студентските учебници и пак се върна към физиката. Постоянно се връщаше и препрочиташе минали страници, включително и от учебниците по химия.

И после, направо не можах да повярвам! Започна да се смее. Винаги е бил крайно непочтителен. Заливаха го нови и нови вълни от смях. Прочете още малко и пак започна да се хили. Пристъпът се усили, смееше се все по-силно, докато накрая се изтърколи на земята от облегалката и започна да удря с юмруци по земята.

— Какво, по дяволите, става тук? — събуди се Бум-бум. — Смешни книжки ли четеш, или какво?

Хелър се овладя. Беше крайно време.

— Това е учебник по примитивни предразсъдъци — каза Хелър. — Виж, вече е почти обяд. Събери последния заряд и да идем да хапнем.

Аха, заплашваха училището! Може би искаха откуп?

Хелър събра всичко и отидоха да си купят сандвичи и нещо за пиене от един подвижен фургон за бърза закуска.

— Операцията върви по график — каза Хелър.

— Заслужихме си плажа — каза Бум-бум.

Поразходиха се малко и се наслаждаваха на минаващите момичета. Хелър купи няколко вестника. След това твърдо каза:

— Време е!

И Бум-бум пак се втурна. Като се върна, Хелър бе разпънал командния щаб и Бум-бум легна да спи.

След като не взривяваха нищо, а аз не чух ни една експлозия, това бе най-странният начин да се ходи на училище, който бях виждал. Би трябвало да влизаш в часовете, да сядаш, да слушаш лекции и да си водиш записки, после да бързаш за следващия час и така нататък.

Хелър бе преполовил тригонометрията, когато Бум-бум каза:

— Отивам да прибера последната серия и да заложа новата. Но след това трябва да ида да се представя в армията и ще се наложи ти да поемеш нещата.

Хелър свърши с тригонометрията и ѝ каза:

— Защо ти трябва да вървиш по толкова заобиколен път?

Но я отбеляза в тетрадката си като взета. Бум-бум се върна и пусна на земята раницата, с която тичаше напред-назад.

— Е, прасето влиза в кочината. Сега ти поемаш наблюдението.

Очевидно Хелър се бе уморил да учи, защото прибра книгите. Часовникът му намигна с волтариански цифри, че е след два. Разгърна един от вестниците, които беше купил.

Прегледа го. Не намери и следа от това, което търсеше. Постоянно си повтаряше тихичко: „Графърти, Графърти?“.

Отвори втория вестник. Откри това, което търсеше чак накрая в рубриката „Снимки“. Надписът гласеше:

„Полицейски инспектор Графърти снощи спаси Джийн Лологигида от пожар в италиански ресторант.“

Хелър каза на вестника:

— Сега, като журналист, мога истински да си дам сметка каква огромна отговорност е да информираш обществеността.

Като чух това, ми стана забавно. Прекрасен пример за това колко повърхностен беше Хелър. Нищо не бе разбрал за целта на журналистиката! А тази цел, разбира се, е да държиш обществеността НЕинформирана! Само по този начин правителствата и хората, които ги притежават и контролират, могат успешно да объркват и лъжат народа! В училището на Апарата много добре ни научиха на тези принципи.

И после забавлението ми отстъпи място на тревога и раздразнителност. Цялата тази информация, която той получаваше, правилна или не, можеше да бъде опасна за мен. Може случайно да го накара да се замисли.

Имаше един предмет, с който не трябваше да се занимава. И това беше шпионаж. Не вярвам да го преподават в американските държавни училища, макар че знаех със сигурност, че в руските детски градини това е задължителен предмет, за да могат децата да шпионират родителите си. Знам, че в Америка често копират това, което правят руснаците. Кръстосах пръсти. Надявах се това да не е един от задължителните му предмети. Опитах се да прочета някои от заглавията на разхвърляните наоколо книги.

Хелър пак се зае с учене. В 2.45 прибра всичко, нарами двата сака и тръгна. Спря на един хълм, загледан в някаква врата.

Аха, сега ще разбера какво правиха цял преди обед!

От стаята се изсипаха студенти. Професорът бързо излезе и тръгна по коридора.

Хелър влезе в празната стая. Запъти се право към лекторската платформа. Посегна към кошчето.

Измъкна едно касетофонче!

Спря го.

Прибра го в раницата.

Хелър извади малък фотоапарат за моментални снимки и снима диаграмите на дъската.

Прибра апарата.

Излезе от стаята.

Втурна се към друга сграда.

Влезе в празната зала. Отиде до платформата, извади от раницата нов касетофон, увери се, че е зареден със сто и двайсет минутна касета, натисна копчето за запис, остави го на дъното на кошчето и го покри с хартии. Излезе от стаята точно когато двама студенти влизаха.

Излезе от сградата и се облегна на стената. Извади първия касетофон, провери дали е станал записът и извади касетата. Отбеляза отгоре датата и предмета и с помощта на ластиче за коса прикрепи снимката към касетата. В този си вид я прибра в специално отделение на сака, надписано „Химия за напреднали“. Провери батериите, зареди нова сто и двайсет минутна касета и прибра касетофона в сака.

О, какъв мошеник! Той и Бум-бум просто записваха всички лекции! Нямаше намерение да присъства на ни един час в този колеж!

И знаех какво ще направи. Ще прослуша лекциите за минута-две, когато е свободен, на машина за скоростно възпроизвеждане. Точно така усвои езиците.

Може дори да си ги събира и да мине целия семестър от три месеца за по-малко от час!

Каква нечестност! Не знаеше ли, че ФБР арестува хора за запис без права. Или пък за копиране и продаване на материали, които имаха авторско право, не си спомням. Но както и да е, шокът за мен бе огромен! Това беше шанс да завърши колежа въпреки мис Симънс!

За момент блесна надежда. Може би ще има тестове. Сигурно има лабораторни упражнения. Но надеждата угасна и потънах в още по-голямо отчаяние. Хелър навярно бе помислил и за това.

Да го „бибип“, правеше на пух и прах всички мои усилия да го направя на пух и прах! Ръцете ме сърбяха за взривострел! Най-добре да учетворя всички усилия, за да го довърша.