Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (25)

Глава четвърта

Мери Шмек извика:

— Свий по този път! Минава през полето и води на магистрала 29. До Линчбърг са четири платна. Каза му го точно преди свивката, която беше под прав ъгъл. Хелър рязко изви кормилото наляво. Гумите изсвистяха. Занесоха здраво.

Докато се опитваше да насочи колата по новия път, Хелър каза:

— Ехе! Центробежна сила около 160 тона в секунда!

— Какво? — извика Мери.

— Трябва предварително да се компенсира — каза Хелър, стрелнал колата по тесния двулентов вътрешен път.

— По този път и по магистрала 29 няма как да се обадят и да ни причакат.

Хелър взе една извивка. Колата летеше напред и осветяваше минаващите дървета.

— Ако се мине на ъглова скорост, може да се преодолее триещата сила на тази машина! Симулация на неадекватна центробежна сила.

— По-добре натисни газта, момче! Много са близо, могат да ни улучат!

Дърветата и оградите отстрани се заредиха с шеметна бързина. Светлините на полицейските коли ярко светеха в задното огледало. Наближаваха ги!

Мери каза:

— Ей там е границата на областта. Може би ще се откажат да ни преследват, като я прекосим! Натисни, момче! Движим се само със седемдесет!

Просветна знак:

ОСТРИ ЗАВОИ

Хелър каза:

— Значи, като се намали скоростта преди завоя със спирачката, ускорението може да се компенсира от завоя. Ясно!

Прогърмя изстрел. Улучи колата някъде отзад и тя леко подскочи.

Следваше остър ляв завой надолу по хълма и пътят изчезна от светлините на фаровете. Хелър натисна спирачки!

— Сега ще го взема — закани му се той. Моторът изведнъж изрева, без спирачки. Колата скочи в завоя с лудо ускорение. Гумите изсвистяха.

Скоростомерът се вдигаше към деветдесетте.

Зад тях се чу лудото свирене на гумите на полицейските коли.

Мери каза:

— Отпред има много завои! Ще видя дали в жабката няма карта.

— Не ми трябва — каза Хелър. — Всичко го имаше в геологическото проучване.

Отпред се показа още един остър завой. Хелър натисна спирачката. Мери за малко не изхвърча през предното стъкло. Двигателят изрева. Спирачките се освободиха и колата полетя в завоя, сякаш изстреляна от оръдие.

— Божичко, момче, караш с деветдесет!

Чу се някакъв звук. Вероятно тя затегна колана. Хелър хвърли поглед към летящите отстрани дървета.

— Не е вярно. Само осемдесет и шест. Натисна спирачки и след това, ускорявайки, понесе колата в новия завой.

— Но ще вдигна скоростта — каза Хелър. — О! — Погледна към деленията на скоростния лост. — Та той е бил на първото деление за скорост. Нищо чудно, че така се влачехме!

Превключи лоста на висока скорост.

Но бяха изгубили преднината. Отпред имаше къс прав участък. В задното огледало светлините от фаровете на ченгетата ставаха все по-силни.

Хелър каза:

— Ама колко близо са тези седалки до педалите.

Няма място за краката.

— Долу в ляво на седалката ти има бутон, с който се бута назад.

Въпреки рева на двигателя се чу моторчето на седалката.

Светлина от изстрел проблесна в огледалото за задно виждане. Куршумът сигурно удари пътя.

— Хайде, давай, „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ с химическо горене — каза Хелър. — Дали не съм забравил ръчната спирачка?

Погледна надолу. Беше свалена. Колата прескочи една повдигната ивица, като почти се отлепи от пътя. Просветна знак:

КРАЙ НА ОБЛАСТ ХАМДЪН

След миг Мери каза:

— Тези „бибипци“! Продължават след нас извън областта! Не знаят ли, че е незаконно?

Колите на ченгетата не бяха толкова близко. Първата включи на дълги.

Профучаха край един обор.

Хелър натисна спирачките и стрелна колата в нов завой.

— За какво са всички тези бутони на таблото? Има ли тук някакво описание?

— Не.

Ръката ѝ се видя в периферното му зрение.

— Мога да ти покажа. Това е климатичната инсталация. Това е парното. По тази скала нагласяш вътрешната температура. Това е антената за радиото, но тя се включва автоматично, като включиш радиото. С това се настройват станциите.

Колата мина за части от секундата край една табела „Внимание, добитък“. Сирените на полицейските коли се чуваха много силно.

— Това е бутонът за автоматично избиране на станции. Това са бутоните за програмиране на станции. Настройваш една станция на един бутон и всеки път като го натиснеш, излиза тя.

— Наистина много разбираш от коли — каза Хелър.

— И аз някога имах кола.

От една порта излизаше камион, право на пътя им.

Хелър завъртя кормилото. Навлязоха в чакъла. Колата се изви и Хелър я овладя обратно на пътя.

Той каза:

— Не си от тук, нали? Познава се от акцента ти.

Бързо си записах нещо. Откак бе започнал да говори с нея, неговият акцент също бе започнал да преминава в Ню Ингландски. Аха! Нарушение на кодекса?

Хелър превземаше нова серия завои с редуване на спирачка и педал за газта. Оградите шеметно се сменяха. Без да иска, Хелър бе натиснал ключа за вътрешното осветление.

Полицейските коли бяха на няколкостотин ярда отзад. Шумно ги следваха.

— О, аз съм от първокласно вирджинско семейство — каза тя.

Бършеше очите и носа си с подгъва на полата.

— Майка ми и баща ми бяха фермери. Не искаха и моят живот да е толкова тежък.

Превзеха нов завой.

— Наистина трябва да се боцна — каза тя и изхлипа. — Както и да е, майка ми и баща ми пестяха и заделяха, за да ме пратят в женския колеж „Басарт“ — това е нагоре по Хъдсън, след Ню Йорк.

Минаха по един дървен мост и започнаха да се катерят нагоре по хълм. Ревът на полицейските коли по моста се извиси.

— Изглеждаш ми честно момче — каза тя. — Един съвет от мен. Гледай да завършиш колеж. Гледай да вземеш диплома. На работа те вземат не заради това, което знаеш. А заради дипломата. Това е важното. Никой няма да те слуша, ако нямаш такава хартийка!

— Значи трябва да имаш диплома, за да те слушат — каза Хелър и внимателно си го отбеляза на ум.

Една от колите отзад бе избързала. Предната ѝ част дори се изравни със задните колела на кадилака. Изрева високоговорител:

„ПАРКИРАЙТЕ ВСТРАНИ, ДА ВИ «БИБИП»! АРЕСТУВАНИ СТЕ!“

Хелър насочи задната част на кадилака към предницата на полицейската кола. Ченгето бясно удари спирачки. Хелър изправи кадилака и даде газ.

— Ами ти, получи ли си дипломата? — каза Хелър.

Пътят пресичаше едно дере и кадилакът се потопи във водата. Отляво и отдясно се вдигнаха пръски. Моторът с рев понесе колата нагоре по хълма.

— О, да — каза Мери. — Трябва да завършиш, за да те броят за нещо. Аз съм цял-целеничък доктор на философските науки. Даже си нося хартийката в чантата. Ще ти я покажа. Психология, нали разбираш.

Наострих уши. Ах, това мило момиче! Психолог! Изпълних се със симпатия.

Колата почти полетя от една неравност по пътя.

— Психология? — каза Хелър. — Какво е това?

— Цял куп конски „бибип“. Това е игра. Опитват се да те накарат да мислиш, че си никой, просто куп клетки, животно. Не могат да направят нищо. Учат те, че не можеш да промениш никого. Дори имат пълното съзнание, че са мошеници. Тъй че защо да си правиш труда да упражняваш професията?

Направо се парализирах от шок.

Току-що събудилата ми се симпатия изцяло премина в отвращение! Еретичка! Мръсна неверничка! Трябваше да благоговее пред святото! Пълно антисоциално отрицание!

Кадилакът препускаше надолу по тясна улица. Полицейските коли се чуваха по-силно.

— Завърших с отличия — каза Мери. — Но всеки път, когато някой от преподавателите ме „бибипкаше“, ми казваше, че трябва да наблегна повече на либидото. Затова постоянно ме тъпчеха с наркотици. Виж какво, ако психологията е толкова хубаво нещо, защо всички преподаватели по психология са толкова откачени?

Хелър прекара кадилака през един кален участък. Скоростомерът показваше сто.

Мери си изтри очите и носа, които не спираха да текат.

— Изповядват свободна любов само за да могат да я получават без нищо.

Още един куршум удари пътя и рикошира някъде.

— Освен това всичките са и лоши „бибипци“. Предполагам, че тъкмо постоянното преувеличаване ролята на сензорно еротичните възприятия предизвиква влошаването на отклика. Но те казват, че се иска много упорита работа, за да направиш от всяко общежитие публичен дом. За малко да блъснеш кравата.

Хелър каза:

— Но след като имаш диплома, защо не си си намерила работа?

Минаха край един голям знак. На него пишеше:

ВНИМАНИЕ — НАМАЛЕТЕ! ПЪТЯТ ИЗЛИЗА НА МАГИСТРАЛА 29

Хелър натисна спирачки. Моторът изпищя. Той освободи спирачките и се вля в едно от четирите платна на магистралата, която водеше на север.

— Обществото не иска да има нищо общо с психолозите. Те си знаят нещата. Само правителството наема на работа психолози. Смятат, че им са нужни, за да учат децата, да защитават банките и да унищожават дисидентите. Правителството смята, че психолозите могат да държат населението под контрол. Колко смешно!

Полицейските коли се бяха качили на магистрала 29 и бяха зад тях. Имаше знак:

ЛИНЧБЪРГ — 20 МИЛИ

— Само се моля да намеря нещо в Линчбърг — каза Мери.

Хелър започна да изпробва възможностите на кадилака.

— Правителството предложи ли ти работа? — попита той.

Моторът на кадилака така ревеше, че трудно чувах какво говорят.

— Естествено — каза тя. Избърса очите и носа си и отчаяно се прозя. После се наведе силно напред и го погледна съсредоточено. — Слушай какво, момче. Може да съм крадла. Може да съм съвсем побъркана наркоманка. Може да съм курва. Може да имам някакви неизлечими болести. Но не мисли, че ще падна толкова долу, та да работя за смахнатото „бибип“ правителство! Нима смяташ, че искам да съм параноидна шизофреничка като онези типове?

Помислих си, че може и да има право, сещайки се за Ломбар. Започнах да гледам на нея с малко повече търпимост, макар да беше отцепничка. Изведнъж се сетих колко хитро и умно успя да накара Харви Ли да се прости с любимия си и жизнено фетишизиран кадилак. Ясно пролича обучението по психология. Та нима не го изнуди? А, хубаво, вярата ми в психологията се възвърна напълно.

Магистралата от четири платна имаше широка разделителна ивица по средата. На определени интервали тя бе прекъсната, за да може да се прави обратен завой.

Този участък от магистралата бе много неравен, често имаше бабуни и дупки. Като преминеше по някоя бабуна, кадилакът сякаш литваше.

— Време ти е да се поразмърдаш, „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ с химически двигател!

Прелетяха край един знак:

ВРЪЗКА С ЩАТСКА МАГИСТРАЛА 699 СЛЕД 1 МИЛЯ

Полицейските коли се виждаха в огледалото. Двигателят на кадилака надаваше силен вой.

— Божичко! — възкликна Мери. — Караш с над 120. Стрелката на скоростомера се бе залепила в крайнодясно положение.

— Движим се със 135 — каза Хелър. Знак:

МАКСИМАЛНА СКОРОСТ 55 М/Ч.

Друг знак:

РАДАР

Профучаха край връзката с щатска магистрала 699.

В отсрещното платно се движеха няколко камиона.

Подскочиха от една изпъкналост. Всичките четири колела на кадилака се вдигнаха във въздуха!

Той се понесе надолу по хълма.

Полицейските коли не се виждаха, скрити от възвишението.

Хелър наблюдаваше ивицата по средата за място, където да направи обратен завой.

— ДРЪЖ СЕ! — извика той. Рязко натисна спирачката. Мери успя да се подпре отпред.

Хелър залепи за пода педала на газта. Рязко завъртя волана наляво.

Колата се завъртя през разделителната ивица със страхотно пищене на гуми.

Стрелна се напред в отсрещните платна. Сега се движеха в обратна посока.

Точно пред тях в платното за изпреварване се движеше голям камион.

Хелър натисна спирачките и изви колата в дясно от камиона!

Кадилакът се разтресе и намали на петдесет и пет.

В отсрещното платно двете полицейски коли подскочиха през издатината и се понесоха надолу по хълма, продължавайки към Линчбърг, сякаш светът бе пламнал.

Воят на сирените им се стопи някъде на север.

— А сега — каза Хелър и посочи напред, както си караха спокойно, — ще се качим на щатска магистрала 699.

Бяха стигнали тъкмо до отбивката. Бавно завиха.

— Ще се прехвърлим на магистрала 501 и от там, в Линчбърг.

— Боже господи — каза Мери. — Дано да успеем. Ужасно се нуждая от инжекция.