Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (44)

Глава седма

Хелър седеше на предната седалка на лимузината до мафиота Джовани, който караше.

— Ама ти наистина си ги затрил онези пънкари като едното нищо! — каза той със страхопочитание. — Знаеше ли, че един от тях е бил племенникът на Фаустино?

Покара малко и след това, пускайки кормилото, имитира пистолет с пръстите на ръката си и стреля към пътя:

— Бум! Бум! Бум! Просто ей така! Уау! Паркираха пред една къща в подножието на хълм. Джовани поведе Хелър към втория етаж и почука на една врата — уговорен сигнал. Вратата леко се отвори и се показа главата на момиче.

— О, ти ли си.

Отвори по-широко. — За тебе е, Бум-бум.

Бум-бум Римбомбо беше в леглото с друго момиче.

— Хайде — каза Джовани.

— Стига бе, тъкмо я опънах! — запротестира Бум-бум. — От шест месеца не съм го правил!

— Бейб каза да тръгваш.

Бум-бум веднага скочи от леглото. Бързо се намъкна в дрехите.

— За една кола — каза Джовани. — Това момче ще ти я покаже.

— Ще си взема нещата — каза Бум-бум. Джовани се обади по телефона и извика такси.

— Никога не използваме лимузината за такива неща — извини се той. — Ние контролираме компаниите за таксита. Държат си устата зад зъбите.

След малко Джовани стисна ръка на Хелър и излезе. Като стигна до средата на антрето, обърна се, имитира с ръка пистолет и пак каза:

— Бум! Бум! Бум! Просто така! — и изчезна. Таксито пристигна и Бум-бум, който влачеше със себе си тежка чанта, се качи. Хелър се качи след него. Даде адреса на предната пресечка преди гаража.

Научаваше доста неща, но не ставаше за този занаят. Сега там бяха нащрек. Знаех, че му предстои битка. А нямах кодовата хартия. Недоспал, уморен, висях пред екрана. Моят живот беше в неговите ръце!

Хелър плати на таксито и зави зад ъгъла към гаража.

— Чакай — каза Бум-бум.

Беше дребен сицилианец с много тясно лице. Изглеждаше доста умен. Може би той е достатъчно разумен, обнадеждих се аз, за да предпази и двамата от беда.

— Ако за този гараж ми говориш, знам го. Фаустино го използва да пребоядисва крадени коли и разни други неща. Сигурен ли си, че знаеш какво правиш, момче? — Поклати глава. — Малко е сложничко да се промъкнеш там и набързо да поставиш бомба.

— Става въпрос за моята кола и не искам да сложиш, а да махнеш бомбата — каза Хелър.

— О, това е друг въпрос — каза Бум-бум.

Вдигна на рамо тежката си чанта и тръгна към гаража.

Вратата бе заключена отвън с голям катинар. Хелър долепи ухо до стената и се заслуша. След това поклати глава. Заобиколи сградата и провери задната врата. Тя също бе заключена с катинар. Върна се отпред. Отстъпи назад и видя, че до вратата има прозорец, на около шест фута от земята.

Извади малък инструмент, пъхна го в катинара, размърда го леко и почти веднага катинарът се отвори.

Хелър действаше много бързо и ефективно. Това така контрастираше с предишното му грубо и непохватно несъобразяване с елементарните закони на шпионажа, че от известно време бях забравил какъв всъщност беше той. Пред мен стоеше един боен инженер. За тях да се проникне в укреплението на врага беше като прозявка. Тук той плуваше в свои води.

Отвори предната врата, опипа я с ръка, за да види дали няма някакви кабели от алармена инсталация и стъпи вътре, като внимаваше да избягва местата, където човек нормално би стъпил — вероятно за да избегне мини.

Взе един кашон и го постави под прозореца, стъпи отгоре и отвори прозореца.

Върна се при вратата и махна на Бум-бум да влезе. След това излезе отвън и внимателно затвори и заключи катинара, както го бяха намерили.

После отиде до прозореца и влезе през него. Внимателно го затвори отвътре. Вече по никакъв начин не можеше да се разбере отвън, че вътре има хора. Умно. Трябва да запомня как се прави.

Целият гараж отвътре бе затрупан с кашони, между които бе оставен малък път, колкото да мине кола. Тъкмо тези кашони привлякоха вниманието на Бум-бум.

— Я гледай ти, да стана „бибипски“ син, ако греша — каза Бум-бум. — Я погледни това!

Беше отворил един кашон и държеше бутилка.

— „Джони Уокър“ златен етикет. Погледни, момче. Чувал съм за това, но никога не го бях виждал с очите си.

Въпреки слабата светлина сигурно бе забелязал, че на Хелър не му става ясно.

— Да ти обясня: има червен етикет и черен етикет и не е лесно да се снабдиш с тях. Но златния етикет го пазят само за Шотландия, понякога изнасят за Хонконг. Бутилката струва четиридесет долара!

Погледна капачката.

— Няма митнически печати! Контрабанда! Сръчно отвъртя капачката, така че да не личи, че бутилката е отваряна. Опита течността с върха на езика. Хелър вдигна бутилката към устата му.

— Не, не — каза Бум-бум. — Никога не пия по време на работа.

Примлясна с уста, за да усети вкуса.

— Не е фалшиво. Добро е!

Завъртя капачката и пъхна обратно бутилката в кашона. Тръгна из склада, за да прецени грубо какво е количеството. Кашоните бяха натрупани почти до тавана, а гаражът беше доста голям.

— Божичко! — възкликна Бум-бум. — Та тук има поне две хиляди кашона! Това прави… — опитваше се да сметне сумата. — Дванайсет бутилки в кашон по четиридесет долара…

— Един милион долара — каза Хелър.

— Един милион долара — разсеяно повтори Бум-бум. Влезе навътре в помещението. — Хей! Я виж това.

Сочеше кашони с различна форма. С опитна ръка повдигна края на един кашон и измъкна малка кутия.

— Миниатюрни уокмени от Тайван! Трябва да са… — започна да брои, — поне пет хиляди. Двеста долара на парче по цени на едро…

— Един милион долара — каза Хелър.

— Един милион долара — отекна Бум-бум.

След това се вгледа в най-широката редица кашони.

— Ха, да се „бибип“! Знаеш ли какво се опитва да направи този „бибипски“ син Фостино? Опитва се да ни измести от контрабандата! Мръсен „бибип“! Опитва се да ни „пребибип“! Ще наводни пазара и ще ни измести от бизнеса! Да го „бибип“! О, като разбере Бейб, ще побеснее!

Изправи се и се замисли.

— Това е онзи мошеник Узопополис.

— Ще се заемем ли с колата? — попита Хелър. Бум-бум веднага се зае с работата.

— Не я пипай!

Кадилакът беше там, където Хелър го бе паркирал. Регистрационните номера бяха свалени. Точно там светлината бе много слаба.

Бум-бум извади фенерче. Без да докосва колата, леко се промъкна отдолу. Огледа амортисьорите.

— Понякога поставят там бомбата и като се наклони колата, избухва. Не. А сега… О, по дяволите!

Хелър бе коленичил и гледаше какво прави Бум-бум. Изглежда той работеше по вътрешната част на гумата. Ръцете му се показаха и той подхвърли нещо на Хелър. Хелър го улови. Пръчка динамит!

Зае се с другото колело. Подхвърли още една пръчка динамит. Хелър я хвана. Бум-бум се премести на другите колела и след малко извади още две пръчки. За известно време продължи да оглежда с фенерчето колата отдолу и след това изпълзя.

— Добра работа — каза той. — На всяко колело бе поставена вертикално по една пръчка динамит. Този вид динамит е само от сажди и супа. Супата обикновено се смесва със саждите и взривът не е опасен, освен, ако не е много концентриран.

— Супа ли? — попита Хелър.

— Нитроглицерин — каза Бум-бум. — При сгъстяване експлодира. Щеше да избухне на мили от тук. При въртенето на колелата центробежната сила изтласква супата от пръчката и я концентрира само в единия край. И после едно по-силно друсване по пътя и БУМ! Спестили са си детонаторите! Евтина история! — презрително добави той.

— Да не би са ги сложили така, че лесно да се открият? — каза Хелър. — А истинският заряд може би е още в колата.

— Значи тези може да са били за заблуда, а истинският заряд още е вътре — замисли се Бум-бум.

Обиколи страничното стъкло с едно много тънко острие, за да се увери, че няма жички и отвори вратата. Погледна под таблото. Нищо. Отвори капака. Огледа долната страна на двигателя.

— Аха! — каза Бум-бум. — С кабел!

Много леко и внимателно пъхна тънка кибритена кутийка между две жички, които правеха контакт. Издърпа няколко жички. След малко извади един оборотомер.

— Втори! — каза той. — Кабелът към скоростомера е изваден и свързан към това нещо.

Започна да върти колелцата. Изведнъж се чу щракване. Погледна цифрите.

— Пет мили! Нагласено е да избухне на пет мили оттук.

Пак се наведе под мотора. — Господи! Десет фунта гелинит! Доста мангизи са пръснали, за да ти погодят този номер. Някой с дебел портфейл ти е бесен, момче! Това стига да се взривят десет…

— Шшт! — каза Хелър. Приближаваше кола!

Бум-бум бързо затвори капака и вратата. Хелър го замъкна на около петнайсет фута от входната врата между два стелажа кашони.

Колата спря.

Бум-бум прошепна:

— Имаш ли пистолет?

Хелър поклати глава.

— И аз нямам! Незаконно е да се носи оръжие, когато си вън под гаранция.

Премести тежкия сак с експлозиви. — Не смея да хвърля бомба сред всичкото това уиски. Ще пламнем като едното нищо!

— Шшт! — каза Хелър. Затвори се врата на кола.

— Ще паркиран отзад — каза някой. Тишина.

Иззад сградата се чу затръшване на врата на кола. Стъпки, които заобикаляха. Глас отпред:

— Задната врата е заключена.

— Нали ти казах — друг глас, — няма никой. Тракане на ключове.

— Само ти се е сторило, Чампи. Той сигурно още бяга.

— Докато дойдеш, всеки можеше да влезе. Беше дебелият младеж. Открехна вратата и влезе. Вратата се разтвори по-широко.

След него влязоха двама скъпо облечени мъже.

— Дойдохме възможно най-бързо. За бога, от Куинс до тук не се стига за пет минути! Не и при това движение. Виждаш ли, няма никой. Само си изгубихме времето.

— Той ще се върне — каза Чампи. — Той е гаден „бибип“! Ако не направите нищо, ще се обадя на Фаустино!

Другият каза:

— Виж какво, Тъпчо, няма да е зле да се повъртим малко тук. Боже, след това каране. Слушай какво. Остави вратата отключена и леко открехната, като покана. Ще седнем зад онези кашони отсреща и ще чакаме. Боже, трябва да си поема малко дъх! Всичките тези „бибип“ камиони!

Остави вратата открехната. Чампи извади един автомат и седна на пода зад един стелаж. Беше с профил към Хелър и се виждаше целият. Изби ме студена пот. Но се успокоих като разбрах, че Хелър гледа от една пролука между два кашона.

Другите двама изчезнаха зад стелажите срещу вратата.

— Не стреляй към колата отзад! — каза Чампи. — Тя е подвижен завод за взривове!

— Млъквай, Чампи — каза единият. — Ще седим тук един час. Тъй че просто млъкни.

Хелър погледна надолу и си изхлузи обувките. Леко се придвижи странично, за да вижда вратата. Около нея беше много тъмно. Ефектът се подсилваше от тясната ивица светлина, която влизаше през открехнатата врата.

Хелър зарови в сака си. Извади една корда и кукичките. Завърза макарата за кукичките.

Косата ми така бе настръхнала, че сякаш щеше да полети от главата ми! Този тъп „бибип“ се готвеше да прави нещо! Ако полетят куршуми сред това уиски или край натъпканата с взрив кола, тук моментално става ад! Трябваше само да изчака един час и щяха да си тръгнат. Идиот!

Навиваше кордата около лявата си ръка на големи намотки, без да ги стяга. Хвана края, който бе завързал за кукичките. Започна да върти напред-назад края с кукичките.

Хвърли ги към вратата. Точно в определен момент ги дръпна.

Чу се лекичък звук.

Двамата зад кашоните се размърдаха.

Хелър бавно започна да прибира макарата. Тя почти не се виждаше. Аз не я различавах.

Прехвърли сака на другото рамо и го отвори. Хвана макарата с лявата ръка.

Дръпна я силно!

Вратата рязко се отвори!

Нещо изсвистя и се чу тъп звук.

Хелър бе запратил по Чампи бейзболна топка!

През малкия процеп видях как Чампи се присви и не помръдна.

Тишина.

Минаха цели минути.

— „Бибип“! — каза един от мъжете. — От вятъра е било.

— Иди до там — каза другият.

Хелър наблюдаваше през процепа. Мъж с пистолет в ръка прекоси празното пространство пред вратата.

Отново изсвистяване и тъп звук!

Хелър бе хвърлил втора бейзболна топка.

Мъжът залитна встрани. Падна и не мръдна.

— Какво по дяволите?…

Хелър пак хвърли. Топката се удари в отсрещната стена и отскочи. Беше хвърлил по посока на звука.

Отново хвърли!

Чу се силен шум. Мъжът изскочи от скривалището си и се втурна към задната врата. Глупаво. Беше заключена.

Той вдигна пистолет да избие ключалката.

Хелър хвърли!

Мъжът полетя към вратата. Свлече се.

Хелър спокойно отиде до предната врата и я затвори.

Бум-бум, който беше по-практичен, се втурна към последния паднал и му измъкна пистолета. После пробяга и до другите двама. Върна се при Хелър.

— Боже господи! Черепите им са смазани! Мъртви са!

— Изкарай останалия експлозив от кадилака — каза Хелър. — Трябва да се хващаме за работа.