Джеймс Грейди
Бесни кучета (33)

33.

— Са-тис-фекшън! — ревеше Ръсел на сцената на „Каменният кон“. Тери размахваше буйните си къдрици, а останалите от групата тактуваха с крака, ръце и глави.

Кари и двамата й колеги спряха до вратата, колкото хищните им очи да свикнат със специфичното осветление в заведението. И двамата й убийци носеха дълги палта. Този с кафявото кожено бе плешив, а здравенякът с промазания шушляк се кипреше с модерна прическа.

— Хей, хей, хей! — дереше се Ръсел.

Тълпата на дансинга скачаше от удоволствие.

Ерик „купонясваше“, както му бе наредено — пълничък очилат мъж, който скачаше без никакъв ритъм и лудешки размахваше ръце над главата си, сякаш се опитва да докосне звездите. Танците с Хейли внасяха радост в робското подчинение на Ерик. Що се отнася до нея, тя, изглежда, също си прекарваше страхотно, макар и под претекст, че е на дансинга единствено за да наглежда Ерик.

Бяха странна двойка — смахнат на вид бледолик и класна чернокожа мадама.

Кари ги забеляза в тълпата.

Излетях от кабинката на озвучителя. Съзрях келнер, понесъл табла с празна купа от спагети. Пъхнах няколко банкноти в ръката му и закрепих тежката табла върху дясната си длан.

Вдигнах таблата пред носа си, така че да скрива лицето ми от преследвачите.

Зейн стоеше до управителката. В пистолета му имаше три куршума — по един за всеки убиец, макар той все още да не ги виждаше заради тълпата в заведението. Усети обаче припрените ми движения и се обърна към мен тъкмо навреме, за да види закрепената на дясната ми ръка табла и левия ми пръст, който прокарах през гърлото си.

На сцената Ръсел и Тери се опитваха да импровизират, опрели рамене и приближили глави до един микрофон. Просто бяха в друг свят, далеч оттук.

Вдигнах три пръста към Зейн. Свих двата и остана да стърчи само показалецът. Очертах сфера с дланта си, за да наподобя гърда. Едната е жена. Вдигнах два пръста и наподобих ножица, после ги насочих надолу. Двама мъже.

Зейн кимна, че е разбрал, и сви юмрук, с което ме подкани да действаме.

Китаристът Ръсел коленичи на сцената пред Тери. Краката й пречеха на преследвачите да го видят, но от друга страна, той също не ги виждаше.

Озвучителят в кабинката на отсрещната стена потопи цялото заведение в мрак и пусна лъч с червени и сини светлини към двойката на сцената. Разбутах омагьосаната от шоуто публика. Опитах се да си намеря подходящо място, като през цялото време се молех някой да не се сети, че келнерите не носят черни кожени якета и работата им не е да разхождат мръсни чинии по дансинга, вместо да ги носят в кухнята.

На десетина метра от мен Кари се наведе към здравеняка с модерната прическа, сложи ръка на ухото му и очевидно му нареди нещо. Той се размърда и си запроправя път към изхода.

„Иска да се обади по телефона, но тук е прекалено шумно, така че ще излезе навън, за да викне подкрепления!“

Блъснах се в някакъв човек, който ми викна: „Ей, я по-внимателно!“ Запровирах се между масите и покрай витрините с клубни тениски за продан в посока към изхода.

Шушлякът на здравеняка се развя зад него, докато той бързаше към мрака навън.

Озвучителят реши да пусне мигаща бяла светлина. Хората в заведението се превърнаха в черно-бели призраци, танцуващи на забавен кадър под оглушителна музика. Животът стана черно-бял, а светлината се заредува с непрогледен мрак.

Светлина — здравенякът вади мобилния телефон от джоба си.

Мрак — нищо не се вижда.

Светлина — здравенякът приближава телефона до ухото си.

— Опа! — извиках и се престорих, че залитам насреща му.

Метнах таблата. Мръсните чинии политнаха към него. Той отскочи и порцеланът се пръсна в краката му.

Пръстите ми докопаха гръкляна му.

Очите му се извъртяха. Ударих го с ръба на дланта си в слепоочието. Мозъкът му се размъти. Отпуснах натежалото му тяло върху един стол до празна маса. Ударих го по тила, за да се застраховам.

Ръсел продължаваше да стои на колене на сцената, но сега наклони тялото си назад и заприлича на опънат лък.

„Телефонът е на пода. Намери го! Ето го. Прекъсни набирането!“

Здравенякът кротуваше на стола. Откачих кобур с пистолет от колана му и го закачих на моя. Извадих друг пистолет изпод мишницата му и го затъкнах отзад в панталона си. Двата резервни пълнителя от кобура под мишницата преминаха във вътрешния джоб на якето ми. Резервните пълнители от колана му пък закачих на моя. В единия джоб на шушляка му намерих светлинно звукова граната, а в другия — електрошокова палка. Прибрах и двете. Взех също документи, портфейл и отделно пачка банкноти. Напипах предпазна жилетка под ризата, но нея нямаше как да взема.

Кръстосах ръцете му на масата и натиснах лицето му в тях. Седнал така, между мръсни чинии и празни бирени бутилки, здравенякът приличаше на нормален човек, който има тежка нощ в клуба.

Отново се мушнах в тълпата и съзрях гърбовете на Плешивия и Кари. Хейли танцуваше с гръб към тях. В очите на Ерик се четеше единствено радост от живота.

Хейли огледа тълпата над главата на Ерик. Забеляза, че Зейн е притиснал пистолета към бедрото си. Разбра. Пристъпи към Ерик, без да спира да танцува, и извика нещо в ухото му. Лицето му посърна.

По-близо. Приближавах се. Вече бях само на три метра от гърба на Плешивия.

В този момент озвучителят реши да смени осветлението и пак пусна цветните светлини. Хейли затанцува още по-енергично, а на сцената Тери обкрачи Ръсел. Снижаваше се все по-близо към него след всяко поредно: „и опитвах!“, което изпяваха заедно. Тълпата ги следеше като омагьосана.

Кари и колегата й се приближиха към Хейли.

Тя им показа среден пръст, окъпан в синя и червена светлина.

И хукна към една врата до сцената, над която с червени неонови букви пишеше „Авариен изход“.

Кари и Плешивия се втурнаха след нея.

Ерик се спусна към преследвачите.

Плешивия се извъртя и посрещна атаката на Ерик с електрошокова палка. После продължи след шефката си и целта им.

Двамата със Зейн подхванахме Ерик. Пъхнах пистолета, който бях затъкнал в колана на кръста си, в ръката на Зейн и го оставих да се оправя с инженера, който и без това имаше опит в шоковата терапия. Насочих се към аварийния изход.

Нахълтах през вратата и се озовах в осветена кухня с гигантски фризер и свеж полъх на ветрец иззад ъгъла…

„Сатисфекшън“ продължи да гърми от колоните, а аз се гмурнах в нощта. Излязох в двор, заобиколен с висока дървена ограда. В единия край на двора се издигаше сцена — Хейли тъкмо се изкачваше по стъпалата й. Кари бе по петите й. Зад тях тичаше Плешивия.

Усети опасността зад гърба си и се извърна да я посрещне.

Вътре, на другата сцена, Ръсел и Тери отново изпяха в хор: „не мога да!“ Тя се изправи и отстъпи, а той скочи на крака с доста по-ловко движение от онези по време на упражненията ни в Замъка. Ревящата тълпа откъсна очи от певицата…

А Ръсел съзря Ерик отпуснат на един стол.

Тери и групата й изсвириха последния акорд на „Сатисфекшън“.

Гръмналите аплодисменти излетяха през задната врата към сцената на двора, където нямаше публика, която да види как Плешивия вдига рязко крак, за да ме ритне.

„Назад, блок… блокирай следващия му удар, хвани… Изпуснах!“

Плешивия пробва удар с крак, но моят пое удара и го отблъсна. Успях да стъпя на земята преди него, хвърлих се напред и забих пръсти в пищяла му. Той извика от болка, но все пак се дръпна от удара ми, преди да го е наранил сериозно. Ръцете му изчезнаха в джобовете на палтото.

„Оръжие!“ Метнах се на гърба му с идеята да сваля палтото надолу, така че да не може да извади ръце от джобовете, омотан в собствената си дреха.

Вместо да се опита да ми попречи и да ми даде секундата, от която имах нужда, за да го ударя по главата, той просто изпъна ръце и позволи на палтото да се свлече по тях.

Не си губи времето, за да посяга към кобура под мишницата си. Ръцете му се стрелнаха към мен. Блокирах го повече с мисълта да не му позволя да се добере до оръжието си, отколкото да го удрям. Той предприе контра…

Зейн го цапардоса по тила с някакво алуминиево кошче за боклук.

Плешивия заби нос в бетона под краката си. Изпружи ръце.

Зейн го цапардоса още веднъж.

Аз се втурнах нагоре по стълбата.

Там ме чакаше невероятна гледка. Непрогледна нощ на брега на океана. Над главата ми — милиони блещукащи звезди. Тъмна студена вода, простряла се докъдето ти виждат очите. Ниски жилищни сгради на около три пресечки разстояние, с топли светлинни в прозорците. Щипещ вятър. Две страхотни жени, вкопчили се една в друга върху празната дървена сцена.

Задължителният курс по ръкопашен бой бе дал на Хейли достатъчно умения, за да зашемети Кристоф, преди да му размаже главата с дивашка ярост.

Кари обаче бе на съвсем друго ниво. Беше притиснала Хейли почти до ръба на високата три метра сцена. Хейли вдигна ръце и се пробва с два прави удара с крак, преди да завърши серията с юмручен удар, както пише в учебника. Блондинката Кари просто я нямаше там, където попаднаха ударите. Тя блокира юмручния удар и върна един в абаносовото лице на Хейли. Хейли се стовари на сцената като чувал с картофи.

Изненадващият ми удар с длан между лопатките на Кари трябваше да й изкара въздуха и да я накара безпомощно да разпери ръце, далеч от оръжието.

Тя обаче се извърна, блокира ръката ми и изрита към чатала ми.

Успях да отместя целта й, така че ритникът попадна в хълбока ми.

Посегнах към лицето й, за да я накарам да блокира, вместо да посяга към пистолета. Тя замахна с другата ръка. Избягнах я, както и опита за ритник в капачката. Опитах се да я залъжа, тя не се върза и ми прати десен прав, който спрях с лявата си ръка. Леко назад, после напред, като в тай чи као, удар с рамо в гърдите й. Тя залитна назад, но сграбчих ръката й. Останахме така за миг, като фигуристи на лед. Дръпнах я обратно, тя полетя към мен с преплетени крака, подложих хълбок и с прийом от джудото я хвърлих през гръб. Стовари се право на голите дъски на сцената. Погледнах замаяните й зелени очи и мекото розово на бузите. Преди да е успяла да си поеме дъх, я завъртях по очи, издърпах ръцете й зад гърба и я натиснах с коляно между лопатките.

Зейн издърпа Хейли на крака и ми подаде електрошоковата палка, изпаднала от джоба на Кари.

— Приспи я!

— Не! — възразих и издърпах пистолета от кобура на колана й. — Ще я вземем за заложничка!

— Ти си луд! — каза Хейли.

— Така е, но това е друго.

В левия джоб на якето на Кари открих белезници, а в десния — ключове за тях. Докато закопчавах ръцете на гърба й, за миг ми хрумна, че може да е ченге, но трите различни карти и заглушителят на пистолета бързо ме успокоиха. Зейн ми помогна да я изправим на крака.

Прекрасните й зелени очи изгледаха първо него, а после и мен. Бяха като кремък.

Слязохме от сцената.

Плешивия все така си кротуваше на цимента с единствената разлика, че джобовете му бяха пребъркани. Дишаше, но Зейн заяви:

— Този не е проблем.

Вдигна кафявото кожено яке на Плешивия от земята и от движението неговото собствено палто се отвори. Забелязах, че е накачил всички оръжия на поваления преследвач около кръста си. Зейн завъртя кафявото кожено палто и го наметна върху раменете на Кари, за да скрие белезниците около китките й. Закопча най-горното копче и дрехата заприлича на пелерина. Вмъкна пистолета си под палтото и го опря в гърба й.

— Ако ти хрумне някоя глупост, може да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка.

Трудно е да си представиш смъртта. Виж, куршум в гръбнака…

Зейн я подкара пред нас като жив щит.

През кухнята, покрай фризера с размери на гардероб, около ъгъла, обратно в задимения и задушлив клуб, където Ръсел помагаше на Ерик да се изправи. Феновете тупаха Ръсел по гърба. На сцената Тери и Бегълците го аплодираха. Пистолетът на сестра Смърт издуваше задния джоб на Ерик. С помощта на Ръсел той се включи в процесията ни към изхода.

На сцената Тери сякаш не можеше да повярва на очите си.

Ръсел си тръгва. Обръща се да й хвърли прощален поглед. И да повдигне рамене.

— Ако на улицата има още от твоите хора, ще стане голямо меле — прошепна Зейн в ухото на Кари.

Тя продължи да върви. Не каза „да“, „не“, „моля те“. Страшно готина.

Излязохме на студената нощна улица в компанията на уличните лампи.

Не последваха изстрели. Не се чуха сирени. Нямаше светлини от прожектори в очите ни.

Зейн подаде на Ерик ключовете от колата на Плешивия.

„Ти-тик!“ Фаровете на една кола, паркирана близо до краденото ни БМВ, проблеснаха.

— Не можем да вземем тяхната кола — казах. — Може да има джипиес.

Ръсел взе ножа на Плешивия и изтича до колата на преследвачите ни. „Псссст“, изсъска намушканата гума. Побързахме да идем до БМВ-то. Зейн бутна Кари към мен, не губи време да маха покривалото на гумата от шофьорската врата, а вместо това срита прозореца на другата предна врата. Стъклото стана на паяжина. Той го изрита отново и този път то падна в купето. Зейн бръкна и отключи колата. Ерик се вмъкна, изхвърли счупеното стъкло, поигра си няколко секунди със стартера и запали. Зейн набута Кари на задната седалка. Хейли се качи при нея. Ерик влезе от другата страна. Зейн се намести до Хейли, а Ръсел зае предната седалка. Аз се метнах зад волана, изкарах колата назад и изчезнахме в нощта.

Наоколо се заредиха парчета мрак и улично осветление.

— Къде сме? — извиках.

— В Ню Джърси! — извика Ерик.

— Луди сме! — извика Ръсел.

— На мушка сме! — извика Зейн.

— Живи сме! — извика Хейли.

Пресегна се през пленницата ни и удари Ерик по рамото.

— Какво ти става?

Ерик се сви, а Хейли се наведе към него и започна да му крещи:

— Да не би случайно да си станала нормален? Наредих ти нещо, а ти не го изпълни. Преди да отвлека вниманието на госпожица блондинката, ти казах да се погрижиш за себе си. — Отново го удари. — А ти какво направи? Погрижи ли се за себе си? НЕ! Наруши заповедта, и то по възможно най-глупавия начин. Хвърли се след тях да ме спасяваш. Божичко, каква глупост! Да не си посмял да си просиш куршума с подобни рицарски дивотии!

Ерик се сви още повече. Хейли обаче не спираше да беснее.

— Обясни какво направи!

— Изпълних заповедта — отвърна той, като доказателство, че е направил точно това.

— Глупости!

— Аз… не мога… опитвам…

— Не, не го прави. Веднъж вече го направи с глупавия си отговор.

— Заповедта беше… ти каза: „Погрижи се за себе си“. Няма себе си, ако си… ако ти…

— Разбра — измърмори Зейн.

Хейли вече можеше да спре, да се облегне на седалката и да добави доста по-меко:

— О, Ерик…

В огледалото за обратно виждане забелязах как очите й се насълзяват и как кима.

— Майната му на това! — избумтя Ръсел и се извъртя на седалката, за да покрещи и той, този път на пленницата ни. — Ти въобще имаш ли някаква представа какво направи? — На слепоочието му пулсираше една вена. — Щеше да ми излезе късметът! Всичко вървеше страхотно. Аз съм надрусан, а тя е прекрасна. И изведнъж се появяваш ти и прецакваш всичко!

— Не се горещи, нищо нямаше да стане — обади се Зейн.

— Щеше!

— Нямаше!

— Не виждаш ли, че Зейн те будалка — извиках.

Ерик се хвана за облегалката ми и проточи врат между мен и Ръсел, така че да ме погледне в лицето.

— Виктор! Той не може да прави така!

— Явно може — обади се Зейн.

— Не може! — изкрещя Ерик.

— Чуйте ме всички! — извиках. — Кои са трите вълшебни думички!?

Всички луди си затвориха устата.

Колелетата гълтаха, пътя. Вятърът бучеше през двата избити прозореца. Усилих парното до последно, но нямаше ефект. Все едно че бяхме на Северния полюс.

— Явно съм попаднала точно където трябва — обади се Кари.