Джеймс Грейди
Бесни кучета (10)

10.

Извадих връзката ключове на доктор Фридман, насочих дистанционното към паркираните коли и натиснах бутона за отключване.

„Бибип!“

Стоповете на един сребрист форд с четири врати премигнаха окуражително.

— Лудница! — възкликна Ръсел.

— Видях го в една реклама — признах си.

Озари ме прозрение. Бе толкова силно, че просто останах без дъх.

Доктор Фридман висеше на врата на Зейн като пиян второкурсник, увесил се на гаджето си след бурен купон.

— Вече са разбрали — обади се Зейн. — Пазачите вече със сигурност знаят.

— Какво точно? — попита Хейли.

— Най-малкото, че ни няма — отвърнах. — Навярно смятат, че се крием някъде из Замъка. Това е логично. Вероятно ни търсят някъде там.

— Няма да е задълго — отбеляза Хейли.

— Пък и докторът става все по-тежък — измърмори Зейн. — Но ако не знаят със сигурност, че е мъртъв, ще трябва да се осланят на предположения.

— Да теглим чоп кой ще кара! — каза Ръсел.

— Аз! — изригна Зейн толкова поривисто, че трупът се разтресе. — Не съм хващал волан цели трийсет години!

Това притесни Ерик и на лицето му се изписа паника.

— Няма страшно, Ерик. — Хейли го потупа по ръката. — Не се притеснявай. Аз ще карам.

И изгледа заплашително Зейн.

Той се намръщи и посочи с поглед Ръсел.

Ръсел отвърна на погледите с упоритостта на футболен защитник, решен на всичко, за да опази зоната си.

Зейн премигна.

Хейли се втурна към сребристия форд, полите на мантото се развяха след нея.

Ръсел хукна след нея, рокерското му яке се изду като балон.

Зейн тласна трупа на доктор Фридман към Ерик.

— Дръж го!

Ерик подхвана мъртвия психиатър с дясното си рамо и се олюля като вагон на товарна гара, към който прикачват влакова композиция. Отстъпи малко, пое тежестта и замръзна, сякаш трупът бе навит килим, който заплашва да се развие и всяко движение е фатално.

Зейн подгони Ръсел и Хейли, бялата му грива се развя над раменете. Ръсел и Хейли бягаха глава до глава, а Зейн бе трети, на три метра зад тях. Ръцете им се протегнаха едновременно към дръжката на вратата.

„Бибип!“

Стоповете на колата премигнаха и състезателите чуха как злокобният звук на централното заключване обезсмисля надпреварата им. „Щрак!“

Приближих се бавно към сребристия форд, като подрънквах ключовете. Не обърнах внимание на злобните им погледи, също както те пренебрегнаха Ерик, който куцукаше след мен, помъкнал трупа на доктор Фридман.

— Освен това — осведомих ги — знам кой уби доктор Фридман.