Джоан Рос
Тайни грехове (39)

15.

— Трябва да си полудяла!

Тина зяпна Лий, сякаш току-що й бе поникнала втора глава. Бяха изминали само три седмици от смъртта на Джошуа и макар да изглеждаше, че Лий се държи доста добре, това последно хрумване показваше, че навярно още е в състояние на потрес.

— Трябва да го направя — натърти Лий.

Те бяха в сутерена на имението в Бевърли хилс и с бележници в ръце описваха обзавеждането. Когато за първи път реши да продаде дома, в който бе отраснала, Лий очакваше да изпита болка от загубата. Вместо това, когато и да погледнеше синьо-златистия плакат на Тина, опънат върху вълнообразната шир на ливадата, тя усещаше само облекчение.

Може би като се освободеше от къщата, която бе таила тайния й грях толкова много години, щеше да се освободи от демоните, които изтезаваха духа й почти всяка нощ.

— Ще направиш една от най-големите грешки в живота си, ако подариш стоката на Мариса — предупреди Тина.

— И Айра Фрийдмън казва същото. — Лий вдигна от една масичка ваза от Севр. — Как ти се струва? За съхранение? Или да я хвърля в купчината, която остава?

— За съхранение: твърде ценна е, за да я подмяташ. И ако се върнем на онова, което обсъждахме, преди да смениш темата, макар по принцип да недолюбвам адвокатите, Айра Фрийдмън е разумен. Мила, разбирам, може да изпитваш някаква вина, че наследяваш студиото, но Мариса не умира от глад. Както знаеш, откакто снима филми за „Барън стюдиоуз“, тя натрупа голямо благосъстояние.

— Знам — въздъхна Лий. — Но на нея й бе отказано толкова много. Когато беше малка, тя буквално се въртеше на главата си всеки път, когато Джошуа се прибираше, като безуспешно се опитваше да привлече вниманието му. Докато аз нямаше защо да правя каквото и да било.

— Това не е съвсем вярно — почувства се задължена да отбележи Тина. — Ти си образцова дъщеря: умна, жизнена, здраво работеща, отговорна…

И сексуално под ръка, прехвръкна през ума на Лий, и тя почувства как вече познатият облак на вината я покрива отново. Какво ли щеше да каже Тина, ако узнаеше истината?

— По твоите думи излиза, че се правя на скаутка — възрази меко тя. — Това, което искам да подчертая, е, че Мариса е търсила любов през целия си живот и винаги е свършвала с избити зъби. Искам също да се помъча да й подам ръка. Освен това сега, когато Джошуа не е жив да застане между нас, има някаква възможност аз и Мариса да станем най-после приятелки.

— Е, все още смятам, че правиш огромна грешка — повтори Тина. — Но това си е твоят живот. Твоето студио.

Лий бе прекарала целия си живот, без много да се вглежда в недоброжелателността на по-малката си сестра, и Тина знаеше, че каквото и да каже сега, това няма да промени нищо и на йота. Просто беше от лошо по-лошо, помисли си по-възрастната жена. Тя провери инвентаризирането и й се искаше Сигни да бе избягала с Марисиния баща, който и да беше, преди да се бе родило момичето. По този начин на всекиго биха били спестени доста скърби.

 

 

— И само смъртта ще ни раздели.

Матю промълви своята сватбена клетва с всичкото въодушевление на осъден, поел към бесилката. Точно така и гледаше на своето положение.

Той бе поразен, когато Мариса се бе появила в новия му апартамент в Уилшър с новината, че е бременна. Първия път в живота си, когато загърби предпазването, и ей го, на месеци от бащинството.

Той прекара дълга, безсънна нощ, през която си спомняше своето мъчително минало, детските подигравки и насмешки, които узаконяваха неговата незаконороденост. Неспособен да остави детето си да расте с такова петно, Матю неохотно се бе съгласил на брак. Това беше, каза си той, единственият му избор.

Матю лежеше по гръб до новата си жена в тяхната хотелска стая в Рино, като по всякакъв начин се мъчеше да не я докосне, и му се искаше неговото бебе да бе в утробата на Лий.

 

 

Дори да искаше, Лий не би могла да не види снимката на Матю и Мариса, как напускат параклиса на Рино. Когато включи телевизора по средата на вечерните новини в очакване да зърне доверителното присъствие на Уолтър Кронкайт в неговото удобно кресло, Лий беше потресена, като вместо това на екрана се появи снимка от сватбата на сестра й и бившия й съпруг. Сцената събуди в съзнанието й спомен. Спомен за друга сватбена фотография. По-ранната снимка беше измама; тази за нещастие беше твърде реална.

Защо Мариса не бе казала нищо? Лий я бе повикала преди два дена с новината, че й дава значителен пай — двайсет и пет процента — от собствеността на „Барън стюдиоуз“. По време на разговора Мариса беше като в екстаз и припомни на Лий времената, когато тя угаждаше на ненаситния апетит на Мариса към всичко нейно.

Когато Мариса беше на шест, тя бе откраднала надуваем тигър от леглото на Лий; на единайсет — туба червило и кристален спрей, пълен с „Мис Диор“. Около тринайсетия си рожден ден тя се отрака да заема дрехи; на петнайсет само с шофьорската си книжка тя бе натоварила свои приятелчета за едно кръгче с ягуара на Лий. След произшествието бяха нужни две хиляди и петстотин долара и три седмици, за да се оправи отново колата.

Лий винаги бе гледала през пръсти на постъпките на Мариса. Но как бе могла да недогледа, че собствената й сестра й отнема единствения мъж, когото някога бе обичала!

 

 

Матю стоеше в средата на стаята, взрян в Мариса, която се бе проснала на леглото. Полупразна бутилка бял ром стоеше на тоалетната масичка до чаша със следи от червило по ръба. Мариса беше облечена с черната атлазена нощница, която носеше тази сутрин, когато той бе напуснал къщата за среща със своя банкер. След това бе обядвал с Тина и Корбет, после присъства на събрание на съседи, които се опитваха да опазят брега от посегателствата на промишленото развитие.

— Какво, по дяволите, трябва да направя? Да те заключа на тавана и да поставя пазач на вратата?

Мариса го погледна в отговор.

— Ако си стоеше вкъщи, може би нямаше да имам нужда от пиене. Ти ме пренебрегваш от деня, през който се оженихме.

— Не съм те пренебрегвал — натърти Матю. — Опитвах се да намеря начин филмът ми да бъде продуциран.

— Докато аз откачам тука да седя и да не знам какво да правя по цял ден.

Той се бе опитал да извлече най-доброто от гадната ситуация. След като се върнаха от Рино, Матю бе решен да не прави същите грешки със своето дете, които Джошуа бе правил с Мариса. Той нямаше да е баща само по име. Искаше бебето от първия ден на раждането си да усети, че се е родило в истинско семейство. Нещо, което и той, и Мариса не бяха изпитали.

С такова съзнание Матю се бе опитал да се отнася към Мариса ако не със страст, то поне с уважение. За зла участ нарастващите изисквания на жена му за внимание напомняха на Матю за опит да улови малките топчета живак, разпилени от счупен термометър. Тъкмо когато си мислиш, че си ги хванал, те се изплъзват недосегаеми. Малко по малко той бе започнал да открива, че животът с такава егоцентрична жена беше брак, сключен в ада.

— Докторът ти каза, че не бива да пиеш.

Той изля остатъка от рома в клекалото на близката тоалетна.

— Хей, тъкмо купих бутилката!

— Не е добре за бебето.

— Бебето, бебето! — подигра се Мариса. — Исусе Христе, само това чувам! Защо за разнообразие не престанеш да мислиш за това проклето хлапе и не помислиш за мен? — Тя го наблюдаваше как си взима чиста риза от чекмеджето на гардероба. — А сега какво правиш?

— Трябва да изляза. Прибрах се вкъщи само за да видя как си и да се преоблека.

— Къде отиваш?

— Имам среща; ако имаш нужда от мен, ще бъда в Уилшър.

— Винаги казваш, че си на среща. Но в действителност отново спиш с Лий, нали?

— Не ставай смешна! Не съм виждал сестра ти от месеци.

— Полусестра ми — поправи го тя горчиво. — И ако си тръгнеш сега, няма да чуеш голямата ми изненада.

— Каква?

Той погледна часовника си. Ако не тръгнеше скоро, щеше да закъснее.

— Повериха ми нова роля в романтичен трилър — обяви Мариса с широка, развълнувана усмивка. — Казва се „Опасни страсти“ и аз играя библиотекарка, която е въвлечена в шпионска лудория. Престъпникът, преследван от ЦРУ и очарован от героя през целия филм, ме бие и едва не ме изнасилва. Кристофър Бърк ще режисира.

— Е, това със сигурност ще те подбуди да си стъпиш на краката, след като се роди бебето.

Матю изпита неясно усещане на жалост към Мариса. Как ли щеше да се чувства, ако трябваше да не работи месеци наред? Как ли щеше да се чувства, ако бе принуден да се заседява вкъщи и по цял ден да гледа сапунени опери и телевизионни състезания? Щеше, каза си той с жестока откровеност, да започне да полудява.

— Не след — поправи го тя. — Преди. Започваме снимките другата седмица. Ще е истинска разсипия: Венеция, Рим, Париж, Милано, Шри Ланка…

— Я почакай, по дяволите! — Той спря да си избира вратовръзка. — Не можеш да правиш такъв филм! Не сега!

— Защо не?

— Мамка му — стара, Мариса, в случай че си забравила, ти си бременна! Не можеш да се тътриш по целия свят. Особено с Бърк, който смята филмите за някакви проклети рицарски турнири. Ако не нещо друго, как мислиш, колко секси ще изглеждаш, подтичвайки из Рим в майчинска рокля?

— Бърк вече е помислил за това; дизайнерът разработва корсет, който ще скрие всичко.

— Ами отдихът? Снимането на разни места си е и без туй трудно, а това направо звучи като абсолютен кошмар.

— Няма да ме спреш да направя този филм, Матю. Освен това — каза тя заплашително — помисли само каква веселба може да падне с лайняната ми сестра, докато ме няма в града.

Това беше вече много.

— Казах ти — продума той, докато сваляше старата си риза и навличаше новата, — не съм виждал Лий от месеци. Не съм и помислял за нея от месеци.

— Ако повярвам на това — отрони Мариса, — ти и аз май имаме нещо за обсъждане. Но и двамата знаем, че докато ще съм тук сама да зяпам Бари Джеймс по телевизията, ти ще чукаш до умопобъркване Лий.

— Исусе Христе, ама ти наистина си болна! Не се главоболи да ме изчакваш, ще закъснея.

— Че какво е новото тогава? — изкрещя тя след него; после грабна телефона: — Той си замина — пошушна тя в слушалката. — Бързо идвай! И донеси малко ром! Май съм изпила всичко.

 

 

Матю седеше в ресторанта срещу мъжа, който държеше бъдещето му в свои ръце.

— Съжалявам, че закъснях — извини се той на своя сътрапезник. — Малко семейно затруднение. — Насили се да се ухили, макар че никак не му беше до това. — Знаете как са бременните жени…

Халил Ал-Таджир изучаваше мъжа, който бе обрекъл за толкова много години сърцето на Лий.

— Тъй като никога не ми се е случвало да бъда бъдещ баща, боя се, че не мога да знам от първа ръка, макар да съм чувал приказки за рязка смяна на настроенията и за странни желания.

— Това е само част от нещата.

— Извинете моето любопитство, но не бяхте ли женен някога за сестрата на сегашната си жена? За прелестната Лий Барън?

Дори името й можеше да накара сърцето му да заекне:

— Да, Лий и аз бяхме женени.

Халил му хвърли дълъг, бездънен поглед:

— Някои мъже са двойно благословени — каза той накрая. — А сега, разкажете ми за този ваш сценарий, „Окото на тигъра“. Чувам, че е много противоречив.

 

 

— О, господи, това беше добре!

Мариса се бе задъхала и кожата й блестеше със смътния гланц на потта. Спалнята излъчваше животински мирис на неспирен секс.

— И теб си те бива за отколе бременна дама — промърмори Джеф и захапа твърдото й кафяво зърно; когато я гризна здраво, Мариса зави.

Джеф се питаше как би реагирал Матю, ако знаеше, че той друса жена му. След като актьорската му кариера се застопори, преди изобщо да се е отлепяла от земята, Джеф се наслаждаваше на това тържество над стария приятел, който бе достигнал такъв ревностен връх на успеха. Навярно следващия път трябваше да донесе полароида си, размисли се той. Да щракне няколко сладки кадърчета за семейния албум на Матю.

— Нова игра! — реши той и напусна леглото за да вземе четири копринени шалчета Хермес от гардероба й; после светкавично я овърза като орел с разперени крила, през корема. — Ти си хубава робиня — каза той, — пленена на Островите на подправките.

Той измъкна кожения си колан от панталоните, метнати на един близък стол, и я уви още веднъж през кълките.

— Оу!

— Млъквай, слугиньо! Аз съм капитанът на този кораб за роби — каза той и прокара пръсти по червената подутина. — При всяко пътешествие си подбирам по една жена, която да обуча на правилно обслужване.

Ръцете му, които милваха разпнатата й плът, й причиняваха болка.

— Няма да се подчиня никога! — влезе тя в тона на тази последна игра. — По-добре да умра!

— Това би било направо прахосване на една хубава катеричка. — Той преметна колана отново, този път през горната част на бедрата й, и Мариса усети приятно гъделичкане между краката си. — Не, смятам да те пречупя со кротце и со благо.

Докато се извиваше под него, преструвайки се, че му устоява, Мариса се надяваше съпругът й да не се връща дълго-дълго.

 

 

Шри Ланка беше на цял свят разстояние, земя на древни мистерии. Древните арабски мореплаватели познавали подобния на сълза остров, който се подава до сушата на Индия, като Серендип и един британски писател от осемнайсети век, като я описвал като земя на неочаквани наслади, изковал думата серендипство^[1]. За китайците Шри Ланка е била известна като Острова на скъпоценностите, като отпратката е била към природните съкровища от скъпоценни камъни: рубини, котешки очи, сапфири с размерите на яйце на птица орехче. В хиндуистките епоси името означавало Земя на блясъка.

Загадъчният остров, наметнат със сивкаво-синя мъгла и със старини, беше място на сценична слава и погребани древни градове, родина на увити в сарита красиви жени и на монаси с шафронови роби. Но за Мариса страната, преди това позната като Цейлон, беше мусони, почти непроходими плетеници от лозя, сенки за изнемогналите от жегата, пияници и прогизнал, безпощаден мирис на разпад, когато стоварени трупи и мъртви дървета гниеха във влагата под краката.

Тя яздеше вече часове един от вездесъщите тукашни слонове, докато Кристофър Бърк, като демонстрираше обичайния си перфекционизъм, се мъчеше да улови сцената в целия й блясък, преди да изчезне дневната светлина. Роклята, скроена така, че да не се забелязва бременността й, достатъчно я пристягаше, за да бъде определена като тежка ризница. Тя страдаше от гърчове цялата сутрин и дори прясното кокосово мляко, за което техният местен водач я уверяваше, че ще оправи разстроения й стомах не бе помогнало.

Беше късен следобед и Мариса яздеше животното от часове, когато усети нещо влажно и топло между бедрата си. Като повдигна полата си, тя видя тъмночервената струя бавно да се стича по бедрото й.

— О, боже мой! — извика тя с глас, нащърбен от паника. — Ще кървя до смърт в шибаната джунгла!

 

 

— Съжалявам.

Матю стоеше на прага със същото безразлично изражение, което бе виждала винаги.

Мариса беше превозена с ландроувър до столицата Коломбо, но не си спомняше почти нищо от пътуването.

— Ти ме предупреди, че филмът ще е твърде напрегнат. Така че сега трябва да тръснеш: нали ти казах! Сигурно си страшно самодоволен.

Странно как смъртта на едно дете променяше толкова много неща. Не, Матю не се беше влюбил внезапно в жена си, когато чу за нейното злощастие, но жалеше за загубата на живота, който бяха създали заедно. И колкото и бесен да беше спрямо Мариса, че бе подложила нероденото им бебе на риск, той неочаквано усещаше и малко жал, че това й е минало през главата.

Той прекоси болничната стая и застана до леглото. Инстинкти, по-стари от времето, го накараха да отметне влажната й коса от челото.

— Едва ли думата е самодоволен — смирено промълви той. — Как си?

— Зле като в ада. Кога ще ме изпишат от това шибано място?

— След ден-два. Изгубила си много кръв; докторът иска да те държи под око.

Мариса се сгърчи, когато видя голям паяк да пълзи по стената в търсене на насекоми.

— Мразя всичко тук! Искам да си ходя вкъщи. Веднага!

Гласът й беше на ръба на истерията. Матю си напомни, че тя е минала през мъчително изпитание и заслужава грижовно обслужване.

— Не виждам нищо лошо в това да те преместят в хотела — реши той. — Можем да наемем болногледачка да стои с теб, докато възстановиш силите си за отпътуване.

— Това съвсем сигурно няма да е много скоро.

— Веднага щом Бърк ми звънна, говорих с Лий. Тя ще чартира самолет, за да те закара обратно в Лос Анджелис.

Познатата ревност подаде грозната си зелена глава.

— Интересно как така Лий е първият човек, на когото си се обадил!

Матю мигновено разпозна тона. Беше ниското, далечно боботене, което издаваше вулкан, преди да изригне.

— Правиш този филм за „Барън стюдиоуз“; Лий е шефът на студиото.

— Колко мило от твоя страна, че ми го напомняш — изсъска Мариса. — Нека не забравяме и как тя си проби път към тези директорски кабинети… като чукаше баща си.

Вместо да почувства пълзящата болка, която някога тези думи бяха предизвикали у него, Матю просто въздъхна уморено. Тази сцена беше толкова позната, че можеше да я изиграе и насън. Мариса аха-аха да заплаче, и той реши, че това подчертано говореше за нейните пренастройващи се сили: тя можеше да пострада от опасна беда насред джунглата и все пак да извлече достатъчно енергия за едно буреносно избухване.

— Нека не започваме отново! — предложи меко той. — Имаш нужда от отдих.

— Имам нужда от друго: да стана равна на тази пачавра веднъж завинаги! — взриви се Мариса, хубавото й лице се сгърчи от ненавист. — Смятах, че съм го постигнала, когато те отнех от нея, но не, за минута да съм извън града, и вие сте отново заедно в леглото и ми се смеете.

— Това е нелепо! Първо на първо, ти не си отнела никого на никого. Лий и аз бяхме разведени, когато се оженихме с теб.

— Но ти я обичаше. Нали, Матю? Въпреки всичко, въпреки че тя избра да остане с най-големия ти враг, ти не можа да я изтръгнеш от съзнанието си. Смяташ ли, че не знаех? — озъби се Мариса. — Защо, по дяволите, мислиш, че си купих рокля точно като нейната и носех парфюма й през нощта след развода ви? Защото знаех, че онова, което искаш най-много на света, е да чукаш сестра ми. И на второ място искаше да я накажеш за малката й мръсна тайна. Така че те обслужих. И по двете сметки.

Той го подозираше отдавна, но самочувствието му не искаше да признае, че е било възможно така лесно да бъде манипулиран.

— Струва ми се, че е време да си ходя.

— Обратно при Лий?

— Не. Обратно при собствения си живот. Където съм свикнал да поддържам някаква привидност на себевладеене.

Той я напускаше. Точно като всички останали. Точно като родния й баща, който дори не се бе повъртял наоколо достатъчно дълго, че да го разпознае.

— Върви, изчезвай! — изпищя тя след него. — Но трябва да знаеш още нещо. Дори бебето, което тази сутрин хвърлиха на боклука не беше твое. Беше на Джеф Мартин. Когато ме изнасили онази нощ, вече бях бременна, Матю. И спях с Джеф при всяка възможност, откакто се оженихме. Хайде, как ти се струва това?

Матю се извърна, неподвижните му тъмни очи бяха очи на непознат.

— Струва ми се — отвърна кротко той, — че ти и Мартин сте сътворени един за другиго в пъкъла. И съм убеден, че вие двамата ще се направите нещастни — състояние на духа, на което ти в частност, изглежда, се радваш. Довиждане, Мариса. Беше… интересно.

Той прекрачи прага. Когато водната чаша на Мариса се строши в рамката на вратата, Матю не си направи труд да се обърне.