Джоан Рос
Тайни грехове (23)

22.

Есента на 1972 година бе свидетел на преизбирането на Ричърд Никсън, което зарадва Джошуа, който бе дарил щедро Мекерето, и потисна Лий, която, знаейки, че подкрепя губеща кауза, бе гласувала по съвест за Джордж Макгъвърн. Индексът на Доу Джоунс за първи път в историята стигна 1000 (проява на доверието в несменената администрация, прогласи Уолтър Кронкайт^[1]). Надеждите, че войната в Североизточна Азия скоро ще свърши, бяха изоставени, понеже бе отложено споразумението за прекратяване на огъня във Виетнам (отново!), тъй като преговарящите от Северен и от Южен Виетнам продължаваха да се дърлят.

А на родна земя безпрецедентна епидемия от учителски стачки разтури класните занимания в цяла Америка. Мъже и жени с плакати си поделяха тротоарите с поклонници на Исуса^[2] (най-последната еволюция на младежките движения в неспирното търсене на нови висоти), които бяха превзели улиците и караха родителите да плачат за добрите стари времена, когато децата носеха любовни мъниста и бяха расли в саксия.

Били Джийн Кинг^[3] бе станала символ за жените навред, докато самозванката на плейбойското зайче Глория Стайнъм^[4] (и пипе, и тяло, възхитеният Дж. К. Галбрейт^[5] беше въодушевен) се налагаше като водещо лице на женската еманципация по кориците, като доказваше на легион заслепени злоезичници, че е нещо много повече от едно хубавко личице.

В „Барън стюдиоуз“ единственото значимо събитие през годината (макар Дейвид Бринкли да не го бе споменал във вечерните новини) беше, че най-после имаше готовност да започне снимането на „Опасен“.

И макар Лий да знаеше, че трябва да е развълнувана от постигането на дълго лелеяната си цел, тя беше потисната. Защото скоро нямаше да прекарва времето си заедно с Матю.

— Подранила си.

Беше четири часа следобед. Есенното слънце беше ниско над хоризонта, когато Лий застана пред портата на малкия дом на Матю, а ръцете й тежаха от кафяви торби за подаръци, напълнени от близкия магазин на Ралфс.

— Знам. Реших за разнообразие да сготвя вечеря, тъй че излязох от работа да напазаря.

— Изумително! — Матю взе торбите от ръцете й. — По принцип, да те накара човек да напуснеш това проклето студио преди осем или девет, е все едно да си извади сам зъба. И дори тогава настояваш да четеш сценарии в леглото.

Случваше се Матю да се дразни от това, че понякога е на второ място в живота й, но тъй като не искаше да си губят времето в спорове, бе натирил своето раздразнение и го натикваше все по-навътре и по-навътре в съзнанието си.

— Невинаги чета сценарии в леглото.

Тя го последва в къщата, която вече познаваше не по-зле от своята.

— И слава богу! — Като метна торбите на керамичния тезгях, той я взе в обятията си, целуна отзад врата й, на точно определено място, където — той бе открил това още през онази първа нощ — тя обичаше да бъде целувана.

— Позволено ли ми е да попитам какво пробуди тази необичайна проява на къщовност?

Той носеше джинси с цип, но незакопчани. Като мушна ръце в задните му джобове, Лий се отдаде на допира на неговото бронзово, яко тяло в нейното.

— Исках да ти приготвя вечеря на сбогуване.

Преди два месеца Матю полудяваше от нетърпение да започне работа. Сега, когато пръстите му сръчно вадеха фибите от косата й и освобождаваха дългите руси валма, той бе замаян от мисълта колко бързо бе минало времето, прекарано заедно. Утре отлиташе за Париж, да снимат „Опасен“.

— Сбогуванията може да почакат. Какво ще кажеш, първо да ми подариш целувка за здрасти?

Тя притисна гърдите си, обвити в блуза на Ралф Лорън от сребристосива коприна, в неговия гол гръден кош.

— Вече си мислех, че никога няма да ме помолиш.

 

 

Джошуа лежеше по гръб в дискретен апартамент на хотел казиното Лъки Нъгит, докато една руса курва, около двайсет и пет годишна, въодушевено смучеше надигнатия му пенис. Жената, чието име беше Айрис, бе най-добрата в града. Днес обаче тялото му отказваше да се възбуди.

— Толкова си напрегнат — измърмори Айрис, докато масажираше отвътре бедрата му с длани. — Какво има, татенце? Да не си изгубил тесте пари на игралните маси?

— Де да беше толкова лесен за разрешаване проблемът ми! — Като я сграбчи за лененожълтата коса, той вдигна главата й. — Нека отдъхнем малко, а? Преди да ми стане пришка.

— Готово, сладък! — Тя се присегна да си налее чаша шампанско от сребърната кофичка край грамадната кръгла вана. — Искаш ли малко мехурчета?

— Смятам да мина метър.

— Добре. Алкохолът прави нещата още по-лоши. — Когато отпи от леденото шампанско, очите й се озариха от ново хрумване. — Помниш ли, когато пиеше шампанско от циците ми? Искаш ли пак да пробваме?

Поне се опитваше да го развесели. Което беше къде-къде повече от онова, което правеше дъщеря му напоследък. През изминалите два месеца той забелязваше отчетливата промяна у Лий. И макар че бе станала дразнещо потайна относно своите действия, той беше съвсем наясно кой бе предизвикал тази неблагоприятна промяна.

Матю Сейнт Джеймс.

От ден на ден Джошуа намразваше новата си звезда все повече. Твърде често напоследък Лий се бе връщала на работа след продължителен обяд, озарена от безпогрешно разпознаваема светлина, която показваше, че е била добре и здраво чукана. От онова копеле.

Макар да му се искаше да забрани на Лий да среща Матю, Джошуа се насили да изчака благоприятния момент. От баща си той бе научил едно: добре да избира битките си. Засега всичко, което можеше да направи, бе да я затрупва с все повече задължения, за да реже от времето, което тя прекарва с незаконния си любовник.

— През деня, когато свърши филмирането на „Опасен“ — изохка той, — ще му пръсна топките на това копеле!

— Виж ти! — ухили се Айрис лъстиво, сложи нехайно празната си чаша върху плюшения килим и наведе Сребристорусата си коса. — Не знам какво те запали така, татенце, но каквото и да е, задръж!

 

 

Лий не беше и подозирала каква огромна пустота ще издълбае в живота й отсъствието на Матю. Макар често да си говореха по телефона, разговорите от далече сякаш бяха насилени.

Част от проблема, разсъждаваше тя една нощ, като се въртеше от хълбок на хълбок в леглото, което сега изглеждаше непоносимо самотно, бе, че тя не беше съвсем наясно какво точно изпитва към Матю. Поне да имаше повече време за премисляне, да изясни нещата за себе си.

Знаеше само, че й липсва. Отчаяно.

Образите на Матю и на Райдър Лонг — толкова сходни, и същевременно толкова различни, като двете страни на една монета — се въртяха в главата й като късчета от калейдоскоп. Непрестанно менливи, вихрени, изплъзващи се, те не я оставяха на спокойствие. Накрая тя се предаде. Стана от разхвърляното си легло, обу чифт джинси, дебел пуловер, чорапи за ски и излезе на балкона.

Слънцето се издигаше над планините зад къщата и разпръскваше валмата на високата омара с розови и виолетови снопове лъчи. Когато небето стана грамаден син купол над главата й, Лий бе взела решението си. Като се върна в къщата, тя грабна телефона и набра три номера.

Първият беше на Юнайтед еърлайнз, да й запазят място за първия полет до летище Кенеди, с връзка до Орли.

Вторият беше до Мередит, за да нареди на секретарката си да преработи графика й за срещи.

Третият беше до Джошуа. Въпреки откритите възражения на баща й относно това пътуване, когато затвори слушалката, Лий се усмихваше.

 

 

От свъсеното сиво утринно небе валеше дъжд и барабанеше по покрива на баржата, където Мариса лежеше върху тясна койка, облечена в стегнати джинси и износена копринена блузка. Устните на любовника й прогаряха пътечка по голите й рамене, докато кафявите води на Сена се блъскаха в борда на баржата и я клатушкаха.

— Ти си моя! — измърмори той, а зъбите му се впиваха в нейната стопляща се плът.

Когато изу джинсите й, Мариса потръпна в сладка смесица от болка и наслада.

Без предупреждение той сграбчи китките й в едната си ръка и ги вдигна над главата й. Тъмните му очи съхраняваха неопитомения блясък на хищен звяр.

— Кажи го, по дяволите!

— Твоя — прошепна Мариса.

— По-силно!

Той разхлаби джинсите си със свободната си ръка.

— Твоя съм — изстена тя, когато той се надвеси над нея.

— Така е по-добре.

Когато сниши тялото си върху нейното гъвкаво тяло, устните на Матю се извиха в жестока, чувствена усмивка.

 

 

Лий погледна часовника си, докато таксиметровият шофьор едва пъплеше през обърканото стълпотворение по парижките пътища и натискаше клаксона. С поне малко късмет и ако се изключи произшествие, тя би трябвало да пристигне на мястото за снимки горе-долу по времето, когато екипът прекъсва за обедната почивка. Беше студен, сив, мъглив ден, но докато чистачките се плъзгаха наляво-надясно по предното стъкло, тялото на Лий се стопляше от мисълта, че ще види отново Матю.

 

 

— Спри! — викна режисьорът.

— Спри! — отекна асистент-режисьорът.

Кристофър Бърк тупна на пода смачканата си бушменска шапка от плат каки.

— Ще трябва да го направим отново; проклетият озвучител отгоре го прееба! — Той погледна към младия мъж, надвесен над леглото със специален микрофон, увит против странични шумове. — Как, мама му стара, очакваш да направим този шибан филм, ако продължаваш да навираш проклетия микрофон в кадъра? Кажи ми, де! Божичко, ами че ти се мърдаш там горе по-лошо от синьогъза муха… А Мариса изглежда така, като че ли е пипнала дребна шарка. Къде, по дяволите, са проклетите гримьори?

Като схвана, че ще последва несекваща тирада, Матю слезе от леглото, без да пророни дума, и се напъха в ризата си. Когато някаква явно припряна гримьорка се шмугна и започна да нанася по голите рамене и гърди на Мариса тен на египетска метреса, той излезе на палубата и застана под брезента, който бе издигнат, за да предпазва екипа от дъжда.

Матю бе чувал да казват, че филмовите екипи са като семейство. В случая по-скоро беше опит за сдобряване между роднини, които не могат да се търпят един другиго. В корена на мъчнотиите беше настояването на австралийския режисьор да се постигне ефектът на нощните филми — висок контраст и дълбочинни сенки. Образна атмосфера. Макар Матю да бе първият, който би се съгласил, че в сценария има достатъчно напрежение, за да бъде заснет по този начин, в опитите си да постигнат това особено настроение, вече бяха заснели лента за три дългометражни филма.

Междувременно екипът, по-точно операторите, хората от платформите за камерите и тоноператорът бяха принудени и се мъчеха да удържат на неочакваните вдъхновения на Бърк. През паметния вчерашен ден първият помощник-оператор трябваше ръчно да завърти камерата на сто и осемдесет градуса от платформа, която се врязваше в покрива на кабината. Когато баржата започна заплашително да се поклаща върху надигащите се вълни, той затегна крака си към камерата със С-образни захващачи, та да не бъде изхвърлен зад борда.

Като извади пакет цигари от джоба си, Матю запали една и остави мислите си да се реят — както при много случаи напоследък — към Лий. През повечето време от последните три седмици той се бе ругал, че й е позволил да влезе под кожата му. Беше я пожелал — от самото начало; беше я имал. Отново, и отново. Но всеки път, когато я бе докосвал, целувал, когато бе усещал трепета на нейното тяло до своето, я бе пожелавал още и още.

Техният сблъсък не бе разрешен както би трябвало. Планът беше да се възползва от физическото привличане, за което той си даваше сметка, и да я обладае. И когато накрая задоволи любопитството си и желанието му се засити, можеше да продължи своя си живот.

Такъв беше планът му. Грижливо обмислен и вещо осъществен. Но след това тя го бе изненадала с нейното меко признание в неопитност — нещо, което той бе очаквал толкова, колкото и че ще затъне в собствените си чувства.

Той смукна и пропусна силния остър дим да проникне в дробовете му. Отвратителен вкус. Това бе причината да откаже пушенето малко след като се бе завърнал от Виетнам, почти без да полага усилие. Но буквално миналата седмица се пречупи и си купи пакет Голуаз от хотелския магазин за подаръци. Фактът, че поиска — че имаше потребност от цигара след всичкото това време, беше още едно доказателство, че Лий Барън му носеше само неприятности. И защо тогава, по дяволите, не бе приел някое от многото женски предложения, които му бяха отправени, откак бе в Париж, и да вземе да забрави за Лий? Сега, преди нещата да са станали още по-сложни. Той погледна нагоре, сякаш търсеше отговора в намръщеното облачно небе.

— Божичко! — измърмори Мариса, като се присъедини към Матю под брезента полуоблечена в своето алено кимоно, — както я кара, човек би помислил, че този тип е Ото Преминджър^[6].

Матю сви рамене.

На Мариса вече й писваше от начина, по който я пренебрегваше той. Тя все още не можеше да проумее как е възможно един мъж да се въргаля с нея цяла минута на койката, а после да стане, да се обърне и да си излезе, сякаш тя не съществува. Ако не се бе присегнала и не бе напипала ерекцията на Матю тази сутрин, щеше да го сметне за педи.

— Това не ми е първият филм, знаеш ли.

Матю издуха кълбо дим и огледа панорамата, която, с една дума, беше великолепна. Кулите на Нотр дам бяха зад гърба му, страхотната фасада на Лувъра — от дясната му страна, навървени коминни тръби — на левия бряг. От палубата на баржата ръмжащото сражение на колите се чуваше като въздишка на вятъра в короната на дърво.

— Разбира се, онзи беше много по-забавен за снимане; нямахме си такъв жаден за власт режисьор, който да крещи Спри! точно когато сексът започва да става интересен. — Матю не се бе погрижил да закопчае ризата си и Мариса притисна длани в голите му гърди. — Какво ще кажеш да се измъкнем по време на обяда за една наша репетиция?

Матю дръпна ръцете й от тялото си:

— Кога ще ти влезе в главата, че това не ме интересува? Ако толкова ти се чука, скъпа, имаш за избор сума кандидати. Практически всички от екипа, от режисьора до момчето по звуковите ефекти, те разсъбличат с поглед от първия ден. А Фаръдей трябва по график да дойде следващата седмица. Репутацията му на самец би трябвало да задоволи дори теб.

— Но аз не желая никого от тях. Желая теб. — Тя облиза многозначително устни. — И ти можеш да отричаш колкото си щеш, Матю Сейнт Джеймс, но и ти ме желаеш. Не забравяй, аз съм момичето, с чиито цици ти току-що си поигра. И аз съм онази, която те накара да се втвърдиш.

Беше неволна физиологична реакция, осъзната от неочакваното откритие, че тя използва същия парфюм, който предпочиташе и сестра й.

— Не си въобразявай, това няма нищо общо с теб.

— Защо се съпротивляваш, Мати? След като и двамата знаем, че мога да ти дам най-вълнуващите минути, които някога си имал!

Като уви ръце около врата му, тя го целуна със свирепа, ядна страст.

— Извинете.

Лий стоеше на пристана под чадър със същия тъмносив цвят като небето и лицето й се напрягаше да излъчва самообладание, което тя никак не изпитваше.

Той се втренчи в нея над главата на Мариса; чувстваше се изненадан и виновен. Мариса приличаше на котка, която току-що бе глътнала особено сочно канарче.

— Здрасти, Лий — каза леконравно тя, без да си направи труда да пусне врата на Матю. — Каква приятна изненада! Мати и аз тъкмо репетирахме нашата голяма сцена.

Заглавието в някакъв таблоиден вестник, който бе зърнала на летището, прекоси съзнанието на Лий. Нещо за Париж и за влюбените, със снимка на Матю и Мариса в пламенна прегръдка на фона на Айфеловата кула. Тогава си каза, че статията е клюкарска, а фотографията — монтаж. Но от това настроението й не се оправи.

— Ако тази целувка показва какво крие Крис в кутията с филмовата лента — каза тя, — вие двамата ще възпламените филмовите екрани по цялата страна.

— Повярвай, това е само маркиране на онова, което можем да направим, когато наистина се впрегнем, а, Мати?

Матю не отговори. Той бутна ръцете на Мариса с очи, вторачени в Лий:

— Не те очаквах.

— Мариса — извика Кристофър Бърк, преди Лий да успее да отговори, — домъкни си хубавото кръгло дупенце тук, мила, трябва да проверим новото осветление. Хри-исте — проплака той, — къде, по дяволите, се запиляха всички?!

— По-добре да отида там, преди пак да е започнал да се маймуни — промърмори Мариса, като свойски потупа с длан тъмните гърди на Матю; усмивката, която прати на сестра си, беше простодушна. — Радвам се, че те виждам, Лий. Ще се навърташ ли наоколо да видиш голямата любовна сцена следобед?

— Ще бъда тук три дена.

— Страхотно! Мати и аз ще трябва да те заведем някъде в града.

С тази прощална вметна тя притича обратно към кабината, като предизвикателно поклащаше кълки под червения сатен.

Матю искаше да отиде при Лий, но като се боеше от това, което тя си мислеше под тази нехайна, учтива маска, остана на мястото си.

— Предполагам, няма да ми повярваш, ако ти кажа, че няма абсолютно нищо… по-малко от нищо… между сестра ти и мен.

Знаеше си. Но не бе очаквала, че ще изпита такова облекчение да чуе как той го казва.

— Имам само един въпрос — каза тя, като се изкачи на баржата и застана пред него.

— Какъв?

— Липсвах ли ти толкова много, колкото ти на мен?

Беше толкова непоносимо дълго. Три седмици. Вечност. Неспособен да устои, той се протегна и докосна косата й:

— А ти как мислиш, по дяволите?

Тя искаше да го докосне, да обвие ръце около здравото му тяло и да притисне устни в гърдите му. Искаше да му се отдаде — сърцето си, мислите си, тялото си — тук, сега, преди здравомислието и условностите да надмогнат потребността.

Че е лудост такова изкушение, бе подсказано с появата на Кристофър Бърк на палубата:

— Матю, би ли бил така добър да благоволиш да ни осениш с твоето прославено присъствие… — Той спря в крачка, когато видя Лий. — Да пукнат проклетите динго, ако това не е прелестната шефка!

Гений или не, Лий знаеше, че когато снима филм, Бърк може да е тиранин, а опитът й я бе научил, че той се изпуска на родния си жаргон, когато е най-най-диктаторски настроен.

— Здравей, Крис! — тя протегна ръка. — Как вървят нещата?

Той свали отривисто шапката си:

— Корабчето е отходна яма, Лий.

Лий изглеждаше шашната:

— Забравих, това добре ли е, или зле?

— О, бива, така че няма за какво да се тревожиш.

— Е, да, ама чувам, че хабите много лента.

— Важно е да се намери най-подходящият ракурс.

— И изоставате малко от графика.

— Имахме някои яки накъквания… лош късмет — преведе той под острия й поглед. — Тъпите бюрократи не ни разрешаваха да си внесем сценичния реквизит в страната. Казаха, че изгубили разрешителните за пушките ни.

— Но, доколкото знам, за това се погрижихме още на другия ден.

— О, да. Но тогава пък започна този проклет дъжд. Началото на седмицата реката беше толкова придошла, че не можехме да прекараме баржата под мостовете. Така че се наложи да изчакаме.

— Разбирам.

— Но прогнозата за следващата седмица е добра и ще можем да наваксаме изгубеното време тогава.

— Силно се надявам — каза Лий. — Не можем да си позволим да прехвърлим бюджета на този филм, Крис.

— И няма. Имаш думата ми. — В края на инквизицията той й хвърли такава усмивка, каквато Матю, който бе работил с него цели три седмици, никога не бе виждал. — Колко дълго плануваш да ни ощастливяваш с прелестното си присъствие?

— Три дена.

— Нямаме по график да снимаме през уикенда, но ако нямаш нищо против да плащаш извънработно време, можем да ускорим нещата.

— О, не сменяй графика за моя сметка! Като продуцент на този филм, смятам, че е по-добре да починете и да видим как са вървели нещата дотук. — Тя се усмихна. — Пък и пребиваването ми в Париж през уикенда ми дава оправдание да попазаря.

Облекчителното изражение на режисьора беше като на осъден на смърт, който току-що е получил опрощение от губернатора.

— Е, дошла си на най-подходящото място за това. В хотела ли ще се настаниш?

— Не. Боях се, че моето присъствие може да скове екипа през свободното му време, тъй че си наех стая в абатството Сен-Жермен.

— Май не го знам.

— Това е някогашен конвент от седемнайсети век недалече оттук, на левия бряг. Малък е и не приемат кредитни карти, но е уютно и има прекрасна градина. А най-хубавото му — добави тя, като размени къс, многозначителен поглед с Матю, — е, че е спокоен и интимен.

— На мен ми звучи страшно скучно — реши режисьорът.

Лий се усмихна:

— Разни вкусове.

— Самата истина, драга — каза Бърк. — Е, използваме скъпо осветление. Да не говорим за скъпоценното време и парите на „Барън стюдиоуз“. Ще останеш да видиш как снимаме следващата сцена, нали? Тя е от основните. Където Райдър и Марилин се търкулват в леглото за първи път.

Лий насилено се усмихна:

— Ще я проследя.

Всъщност не можеше да си представи нещо по-безвкусно от това, да гледа Матю и сестра си в едно легло.

— Добре. Е, Матю, идваш ли?

С къс извинителен поглед Матю смачка с тока си фаса от цигарата на палубата, после последва режисьора в кабината, като се чудеше как, по дяволите, ще издържи пламенна любовна сцена, когато Лий ще наблюдава всяко негово движение.

 

 

Ако имаше нещо, което Джошуа да мрази, то беше да се чувства безпомощен. Това го ядосваше, а когато беше ядосан, крачеше из стаята. Направо беше протрил пътека по килима в кабинета си, когато безплътният глас на секретарката му извести по мобифона, че е пристигнал Джеф Мартин.

— Прати младежа при мен! — нареди той и зае място във високото кресло зад бюрото си.

С убеждението, че добрата защита е всъщност добро нападение, Джеф прекрачи в кабинета, като да беше негов.

— Е, шефе — почна той, като просна тялото си в едно кресло, без да чака покана, — какво става?

Непривикнал на такова нахалство дори от малцината привилегировани, които имаха достъп до неговата светая светих, Джошуа изпита напор на отвращение. Но го овладя:

— Разбрах, че сте приятели с Матю Сейнт Джеймс.

— С Мат сме заедно още от средното училище. Двамата сме ей тъй. — Джеф вдигна два кръстосани пръста.

— Моите източници ми повериха също, че искаш да ставаш актьор.

— В тоя град кой ли не иска!

Джошуа не си даде труд да отговори. Досието, което детективът бе събрал за Джеф Мартин, беше много подробно. От него Джошуа бе заключил, че няма нищо, което Мартин да не извърши при една добра цена.

— По някаква случайност аз мога да ти дам роля.

Джеф не вярваше на ушите си. След онзи малък разгром в склада с Мариса, той и на половина не очакваше нейният старец да го подбутне. А ей го на, предлага да му даде тласък. Нещо не си пасваше.

— Защо?

— Един от актьорите, които работят в „Опасен“, получи ненадейна апандиситна криза. Беше закаран в една парижка болница за хирургична операция и макар да ми казаха, че се оправя, той няма да се възстанови толкова бързо, за да се присъедини отново към снимките. Не е голяма роля, но има няколко хубави реплики. Интересува ли те?

— Куче на дърво пикае ли?

— Ще приема това за да. Просто искам да се погрижиш, когато снимането на този филм завърши, Матю Сейнт Джеймс да изчезне от Лос Анджелис. Завинаги. Няма нужда да казвам, че ще платя за разходите, които ще направиш.

Джеф зяпа шефа на студиото цяла минута. Тоя сигурно се майтапеше! Или беше луд да смята, че той ще прецака дружката си срещу някакво участие във филм. Е, не старо участие, а участие в нов, значим филм, напомни си той, покрай възможността да чука Мариса до полуда в Париж. Чудеше се дали не могат да го направят с нея на върха на Айфеловата кула, когато си спомни снимката на корицата на „Инкуайърър“: старото приятелче Мат и Мариса в плътна прегръдка.

Дотук с дружбата. Веднъж падне ли ти се, светът — че и с всички мацки в него — е твой, мамка му.

Джеф взе своето решение:

— Хей, готово ли е филмчето, градският отива в историята!