Джоан Рос
Тайни грехове (26)

2.

— Не разбирам!

— Доколкото схващам, пак говорим за Сейнт Джеймс. — Джошуа се излегна назад в креслото си.

Седяха в неговия кабинет и омерзението му от посоката, в която бе тръгнал разговорът, беше явно. Лий пийна глътка кафе. Откак се бе върнала в Лос Анджелис, за да установи, че Матю е заминал, тя я караше почти само на кофеин. Кофеин и изопнати нерви.

— Трябваше да се върне от Европа досега.

— Лий, ти си израснала в този бизнес; знаеш, че актьорите нямат чувство за отговорност. Те са импулсивни деца, които реагират по инстинкт. Спрямо всичко, което им носи наслада. Не можеш да задържиш вниманието им повече от заснемането на един филм. — Той сви рамене. — Изчезването, както настояваш да го наричаме, на Сейнт Джеймс е просто още един случай с незрял изпълнител, който се юрва да гуляйджийства веднага щом филмът е готов.

— Матю не е такъв!

— Повтаряш го през последните две седмици. — Джошуа впи очи в нея. — Ако не те познавах като изключително чувствителна млада жена, щях да се разтревожа, че този актьор така ти е объркал представите.

— Не е това, което си мислиш — неубедително излъга Лий. — Безпокоя се просто от начина, по който той сякаш се скри от лицето на земята. Ами ако е ранен? Или по-лошо?

— Тогава „Опасен“ ще нашуми и без реклама.

Лий знаеше, че баща й е коравосърдечен, но този път думите му се забиха в сърцето й като ледена кама.

— Това е гадно!

— Това е бизнес — рязко възропта той. — Не ми казвай, че си забравила за Джеймс Дийн! Мама му стара, за три години след смъртта му студиото на Дийн получи повече писма, адресирани до него, отколкото до която и да е жива звезда. Ако клетото копеле бе останало живо, никога нямаше да доживее такава известност… Освен това твоето виждане на нещата е спорно. Сейнт Джеймс ще се върне — пророкува Джошуа. — Когато свърши с кинтите, къркачката и курвите.

Матю не беше такъв. Лий си го повтаряше, откакто бе пристигнала от Торонто и бе открила, че го няма. След четиринайсет дена тя почти бе успяла да си повярва.

Почти.

Мариса беше гола, пищните й гърди се надигаха от бълбукащата топла вода на джакузито и приковаваха цялото внимание на мъжа, който седеше насреща й — Бари Джеймс, последният кандидат, пробутван от отчаяна телевизионна мрежа в опит да бъде изместен от трона си царят на нощта Джони Карсън^[1].

Джеймс, доскоро — домакин на телевизионна викторина, имаше три общи неща с многогодишния среднощен домакин: хубавата момчешка външност, острия език и многократните женитби. Сегашният му развод беше мътна афера дори за Холивуд и подробности за нея се изнасяха всеки ден в заглавия на първите страници. Буквално миналата седмица го цитираха, че след пет провалили се брака, е скъсал с жените завинаги. Той и представа си нямаше, че подобно заявление е като да размахаш червено знаме пред бик.

Мариса, която току-що бе пристигнала от Париж, никога не устояваше на предизвикателствата. Макар Джеф да беше за продължаване на тяхната връзка, след като се бяха завърнали в Лос Анджелис на нея й бе доскучало от предвидимостта на техните отношения.

Не един психиатър през последните години се бе мъчил да обясни на Джошуа, че отсъствието на обичливо същество от мъжки пол в живота й бе направило Мариса нетърпима към покоя на една дълготрайна връзка. Тъй като имаше основание остро да се усеща пренебрегвана и наранена, потъмнееше ли лустрото на поредната нова страст, детската й болка отново изскачаше на повърхността и я тласкаше да се спусне към наркотика на някоя нова любов. В мига, в който видя онова заглавие за Бари Джеймс, тя реши той да е новото й завоевание.

През трите месеца, през които Бари беше домакин на среднощната говорилня, почти всички актриси от града се бяха появявали в програмата; някои от тях се бяха оказали звезди и в спалнята му. Неговото Бари Джеймс шоу може да не беше сигурна гаранция за кариерата му като Тазнощното шоу, но то наистина утвърди някаква известност и вдигаше шум, така сладък за ушите на вестникарите. Ако да спиш с домакина беше част от сделката, не една начеваща млада актриса просто свиваше рамене и решаваше, че тази работа е много ниска цена за един мигновен старт към звездите.

Бари дори не си задаваше въпроси около това свое открито излагане на ветровете; просто тази игра се играеше така. След като толкова години бе домакинствал на безчетни викторини за магарета, той се чувстваше като да си е платил всички дългове; беше време да жъне възнаграждението. За Бари сексът беше естествена, всекидневна част от живота, като яденето и спането. Беше трудно да го цени по-високо при такова обилно снабдяване.

— Записът мина добре — каза той с поглед, закован на капка влага, която блестеше върху нейното розово-червено зърно.

Всичките му жени бяха фини като манекенки, за да могат по най-елегантния начин да носят своите скъпо скроени дрехи. Той не можеше да си спомни откога съдбата не му бе дарявала чифт такива изумителни цици:

— Ти си родена звезда, хлапе!

— Наистина ли?

— Щях ли да те лъжа? Притежаваш комедийния усет за време на Монро и похотливото тяло на Мей Уест. Публиката те хареса.

— Щяха да ме харесат къде повече, ако твоят продуцент не беше подпъхнал онази гадна носна кърпа в деколтето ми.

Тя бе облякла блестяща черно-сребриста рокля, която сякаш бе излята по тялото й.

— Цензорите на мрежата щяха да ни отрежат, ако си бяхме позволили да излезеш без нея.

— Купих тази рокля специално за теб — изчурулика мило Мариса; като отпусна глава върху ръба на ваната, тя остави изпружените си крака да плуват на повърхността.

Когато членът на Бари се втвърди при вида на това влажно огнено окосмяване, той удобно забрави последния си вопъл за ергенлък.

— Изглеждаш фантастично, бейби! Като междугалактична кукла Барби. Не мога да повярвам, че си сестра на Лий Барън.

Лий беше от малцината жени, с които през тези години Бари бе ударил на камък, и не че не бе опитвал.

— Всяко семейство си има своята черна овца. Докато аз се родя, Лий вече бе поела ролята на добрата сестра.

Той се понадигна, приближи се към нея, за да налапа зърното й.

— Което те остави да играеш ролята на лошата сестра? — смотолеви с уста, пълна с мокра копринена плът; като хвана дланта й, той уви пръстите й около пениса си.

Тя беше на седмото небе. Публиката я бе обикнала, и което беше дори по-важно — Бари я обичаше. Защо иначе щеше да отблъсне онази млада комедиантка и височайшата манекенка на бански костюми от „Спортс илюстрейтид“, превърната в актриса, и да посвети цялото си време на нея?

— Сладур, толкова ми е готино, че чак ми е хубаво.

Той енергично смучеше гърдите й. Мариса затвори очи и си въобрази, че става шестата и последна мис Бари Джеймс, като покорно го доведе до върховната наслада.

Матю гледаше как пазачът гали гърдите на младата жена, седнала на тлъстия му скут. Жената работеше в кухнята, нейно задължение беше да носи двете дневни блюда в затвора. Енчилади, ориз, боб, тортили^[2] и бира за пазача; боб и вода за Матю.

В началото тя гневно бе отблъсквала непохватните ухажвания на мъжа, но по-късно бе започнала да флиртува с дебелия небръснат мъж. Започнала бе също да носи къси газени блузки, които пропускаха проницателния поглед до пълните й мургави гърди.

Преди две нощи тя не се оплака, когато той я плесна по дупето, докато си отиваше.

Миналата нощ му позволи да я целуне.

Тази вечер, когато мъжът надигаше бирата с едната си тъмна ръка, докато с другата дърпаше блузата й от раменете, Матю реши, че те наистина ще го направят, направо на онзи паянтов дървен стол.

Тя беше гола до кръста, полата й бе набрана до ханша. Мечешката лапа на пазача си проправяше път под памучната пола, когато главата му внезапно клюмна. Като го прекрачи, жената вдигна блузата си и бездушно го погледа как бавно се свлича, сякаш без кости, на пода. После тя се обърна към Матю и притисна пръст върху устните си.

Матю не се и канеше да проронва дума.

Той я наблюдаваше как коленичи край пазача, как пръстите й сръчно освобождават ключа, който той носеше на пояса си. Пресече стаята и отключи вратата на килията. Те настръхнаха, когато ръждясалата врата проскърца шумно, сякаш с намерение да заглуши ръмженето на изтребител, но за успокоение на Матю пазачът продължи да похърква. Мики-финът, който момичето бе сипало в сервецата на пазача май вършеше работа.

Докато се шмугваше бързо край мъжа в безсъзнание, Матю си нямаше и представа защо тази жена му помага да избяга, но след пет седмици във влажната, населена с плъхове килия на този мексикански затвор той бе прозрял зрънце истина в старата поговорка, че закъснялата справедливост е низвергната справедливост. А той бе низвергван дяволски дълго.

Тъкмо бяха стъпили на улицата, и вик разкъса тишината на нощния въздух. Миг по-късно куршум просвистя край главата на Матю. Той хвана ръката на жената и хукна.

Тичаха в здрача. Матю си напомни, че винаги е оцелявал. Нима не бе оцелял след дезертьорството на майка си? Ами когато беше на дванайсет и живееше в дома на деветите си осиновители? Собственикът на къщата, треньор по борба в средно училище, бе направил грешката да пробва интимности под душа с него. И бързо бе променил решението си, когато се намери лице в лице с джобното му ножче.

Във Виетнам врагът обстрелваше частта им със сто и двадесет милиметрови минохвъргачки и артилерия. През време на проточилата се стрелба Матю скачаше от храст в храст, вършееше с калашника си и мяташе наоколо гранати, сякаш изхвърляше стари дрехи. Амунициите продължиха да се взривяват през цялата нощ и когато най-после настъпи утрото, когато минохвъргачките замлъкнаха и виетнамците се оттеглиха обратно в гъсталака, преброяването на телата беше такова: шестима убити и двайсет и деветима ранени, включително Матю, който се бе отървал с карабинен куршум в бедрото.

Метнаха го на хеликоптер и го откараха в Седемдесет и първи лазарет в Пейку, където беше зашит и умит тъкмо навреме за най-вълнуващото събитие: премръсното пристигане на онзи генерал (ведно с вечния контингент репортери) за раздаването на Пърпъл харт^[3]. Щом бе смогнал да преживее това долнопробно зрелище, реши Матю, можеше да преживее всичко. Дори това.

Внезапно отстрани го парна нещо жежко.

Матю продължи да тича.