Джоан Рос
Тайни грехове (30)

6.

— Заминаваш…

Лий се протегна й хвана ръката на Халил през масата на закуска.

— Местните снимки на „Арабски нощи“ завършиха преди три седмици — напомни му тя. — Още тогава трябваше да съм се върнала.

Със свободната си ръка той погали косата й, като се наслаждаваше на копринения й допир до дланта му.

— Аха, но само си помисли какво би пропуснала!

— Да.

През тези изминали месеци Халил й бе станал невероятно скъп. Щеше да й липсва. Страшно. Но не бе влюбена в него, макар на няколко пъти през тези пълни с наслада седмици да й се бе приисквало да се влюби.

— Ти ме направи толкова щастлива — тихо отрони тя.

Повече от щастлива. Кошмарите изчезнаха, затрупани в някакъв тъмен, далечен ъгъл на съзнанието й.

Лицето му беше стълпотворение от емоции, твърде сложни, за да могат лесно да бъдат разгадани от Лий.

— Както и ти мен. — Дланта му милваше бузата й. — Ще ме направиш още по-щастлив, ако се съгласиш да останеш.

— С удоволствие бих останала, но твърде дълго си играх на криеница. Трябва да се връщам на работа.

— Към работата ли си толкова нетърпелива да се върнеш? Или към Матю Сейнт Джеймс?

Тя му бе разказала за Матю всичко на сутринта, след като за първи път се бяха любили. Оттогава никой не бе споменавал името му.

— Към работата си, разбира се. Това, което имаше между Матю и мен — или което си мислех, че има — е минало.

— В такъв случай чувствата ти към него не би трябвало да ти попречат да станеш моя жена.

Вцепенена от прискърбното му предложение, Лий погрешно взе думите му за още една от разведряващите му задявки, които бяха подслаждали връзката им от самото начало.

— Искаш да кажеш, първата ти жена.

— Коранът само позволява на мъжа четири жени, докато е способен да се отнася равноправно към всички — което значи не само да разпределя храната, но и времето си между тях поравно. — Той се усмихна. — При такова положение моногамията се налага като правило. Омъжи се за мен, Лий, и ми позволи да се грижа за теб така, както го заслужаваш.

Той наистина говореше сериозно, проумя Лий.

— И какво ще рече това?

— Като за принцеса. Не — поправи се той, — като за кралица. Равна на краля във всичко.

Дори да повярваше, че е възможно такова поведение от страна на мъж, закърмен с арабските традиции, Лий знаеше, че никога няма да обича Халил така, както я обичаше той. Накрая щеше да го нарани по същия начин, по който бе наранена самата тя. А тя държеше твърде много на него, за да му причини такава болка.

— Аз наистина те обичам, Халил. Но не по този начин.

— Казвал ли съм ти, че родителите ми са имали уреден брак?

— Не.

— Така е. Което, разбира се, е обичайно за нашата култура. Майка ми е била на дванайсет, баща ми — на двайсет и три. За първи път се срещнали в деня на годежа преди трийсет и осем години. Днес няма да откриеш други двама, които така да се обичат.

— Да не искаш да кажеш, че мога да се науча да те обичам?

— Известно е, че се е случвало. В края на краищата, с риск да мина за суетен, не съм мъж, в когото изобщо не биха могли да се влюбят.

— Ти си най-милият мъж, когото някога съм срещала — честно призна тя. — И един от най-красивите. И най-умният, а прекрасният начин, по който се чувствах, когато се любехме, е…

— Почакай! — засмя се Халил, като вдигна ръка. — Ако съм, както казвате в Америка, такова парче, защо не ме грабнеш?

— Не знам.

Тя си играеше с огърлицата. Златният полумесец беше същият, за който се бе надлъгвала преди три седмици на пазара и за който неохотно бе решила, че е твърде скъп. Халил я бе изненадал с огърлицата на сутринта, след като се бяха любили в пустинята.

Като събра пръстите си под брадичката й, Халил повдигна склонените й надолу очи към своите. Когато се осмели да срещне погледа му, Лий видя в абаносовите му очи нежна привързаност, поръсена с неприкрито съчувствие.

— Мисля — промълви той меко, — че си още влюбена в този тип Матю Сейнт Джеймс.

— Това е смешно! Та аз…

Той сложи пръст на устните й и прекъсна думите й:

— Мисля също, че винаги ще го обичаш.

Не! Думите му се стовариха като проклятие и панически отекнаха в съзнанието й. Той грешеше, увери себе си Лий.

Тя беше превъзмогнала Матю.

Напълно.

Нали?