Джоан Рос
Тайни грехове (1)

Пролог
Холивуд

1981

В мига, в който влязоха в залата, светкавиците затрещяха като изстрели. Покрай трите най-големи телевизионни мрежи, и WBC също бе изпратила телевизионен екип. Питър Брадшоу — парвеню и разследващ репортер на компанията, бе надушил историята и бе предизвикал верижната реакция, която ги бе събрала тук днес.

В екипите на местните телевизионни станции подскачаха, за да заемат по-добра позиция, оператори и операторки по джинси и фланелки. Край тях стояха полевите репортери: мъжете — бронзови, руси и хубави, жените — мургави, руси и красиви. Зад тези униформено привлекателни особи с бележници в ръце бяха журналистите от печата, разположени, както винаги, в задната част на залата.

На пост от двете страни на входа бяха двама готови на всичко блюстители, чиито бдителни очи непрестанно обхождаха пълната зала. Само преди няколко секунди униформените мъже бяха доставили на Лий Барън един милион долара в новоотпечатани банкноти от по хиляда долара. И бяха останали, за да бъдат сигурни, че ни един от тези свежи зелени портрети на Гроувър Клийвлънд^[1] няма да попадне в чужди ръце.

Лий не беше изненадана от този трус. Смятани от мнозина за управляващата кралска двойка на Холивуд, тя и Матю години наред бяха живели в къщи от стъкло. Като наследничка на „“Барън стюдиоуз"„, тя бе израснала под безмилостния блясък на прожекторите, а доколкото Матю бе тръгнал от нищото и си бе изградил забележително успешна кариера, Лий имаше усещането, че той би привлякъл вниманието към себе си, с каквото и да се захванеше. Слагате ги двамата един до друг, и ето ви новината.

Тя говори първа, като се наслаждаваше на възбуденото жужене, което думите й предизвикваха. Възбудата клокочеше сред множеството като кипнал адреналин и беше очевидно, че репортерите умират да се измъкнат от залата и да изпратят файла си с Историята на Годината. Но не можеха. Не и преди да изслушат мъжа, който стоеше до нея.

Матю Сейнт Джеймс.

През по-голямата част на последното десетилетие това име се бе появявало на филмовите екрани в притъмнените кина по цял свят: Сценарий Матю Сейнт Джеймс. Продуцент Матю Сейнт Джеймс. Някога той бе отровил съществуването на Джошуа Барън. Днес Матю Сейнт Джеймс беше асът на «Барън стюдиоуз». Казано на холивудски жаргон, той беше хванал света за оная работа.

Нейното изявление завърши точно както го бе репетирала. Лий отстъпи крачка встрани, за да наблюдава как Матю прелъстително омайва слушателите си. В град, където русото беше норма, където жени и мъже еднакво се стремяха да стигнат до слънчевите плажове и мерцедесите със свалени гюруци, Матю Сейнт Джеймс минаваше за бяла врана. Гъстата му начупена коса беше черна като антрацитни въглища, а гъстите му вежди стърчаха над очи с цвят на пивко старо уиски. Тези интригуващи очи можеха да станат опасно тъмни, ако за миг забележеха нещо, или да пламнат кехлибарено с ненадмината страст. През годините на съвместния им живот Лий добре бе опознала и двете.

Той беше роден актьор, помисли си тя не за първи път, като го наблюдаваше как надиграва слушателите си с вроден талант, който не би могъл да се изучи. Боги^[2] го имаше. Гейбъл го имаше. А също Нюмън и Редфърд. Матю Сейнт Джеймс го имаше — в пълна мяра. Един по един репортерите падаха в ръцете му, професионалната им сплотеност се стопяваше като сутрешна морска мъгла под яркото слънце на Малибу^[3]. Лий бе виждала това толкова много пъти, че отлично знаеше какво става.

Всички жени си представяха какво би било да са в леглото с Матю Сейнт Джеймс.

Всички мъже си представяха какво би било да са Матю Сейнт Джеймс.

А Лий? Тя си спомняше.

Онези първи вълнуващи, страстни дни. Скучното живуркане насред годините раздяла. Изпълнените със слънце славни дни на тяхното младоженство. И тогава…

Изневяра.

Развод.

Разкаяние.

Погледът й се носеше бавно по унесеното множество, като от време на време се връщаше за миг на един мъж, който стоеше отпред с очи, приковани, без да мигнат, върху Матю. Липсата на апарат подсказваше, че не е фотограф. Той не носеше и някой от онези дълги тънки бележници, по които си падаха репортерите от цял свят. Нито имаше портативен магнетофон в ръката, която бе в полезрението й. Другата му ръка, отбеляза тя с бавно надигащо се опасение, беше пъхната в джоба на избелялото му дънково яке.

Миг по-късно тя го видя. Пистолетът. Насочен право към Матю.

Събитията сякаш се движеха в агонизиращобавен каданс от десет кадъра в минута. Тя сграбчи от мраморния пиедестал до себе си бронзовия бюст на баща си Джошуа Барън и го запрати по стрелеца. После изпищя.

Внезапният гръм отекна из залата като избухването на бомбичка. Отчетливият изстрел бе мигновено последван от втори. После — от трети.

Сякаш след цяла вечност, репортерите реагираха, като закрещяха и взеха да се бутат, опитвайки да си проправят път напред. Кървавочервена омара покри очите на Лий, някой далече-далече викаше за линейка. Обгърна я студена тъмна мъгла и тя се попита дали не умира.

Инстинктивно протегна ръка към Матю. Точно когато пръстите им се докоснаха, Лий се предаде на мрака.