Джоан Рос
Тайни грехове (15)

14.

Мариса внимателно се бе приготвила за купона в къщата на плажа Малибу. Беше положила грима си с необичайно лека ръка, косата й бе опитомена и се лееше по раменете й като огнена каскада. Изглеждаше, помисли си доволно тя, почти като Лий.

Камуфлажът й не заблуди никого. Пищното й тяло вършеше с простичко украсената рокля неща, които Бил Блас не бе и сънувал. Черната коприна обвиваше напращелите й гърди и прилепваше на задника й по начин, който мамеше за секс. С главно С.

Като се наслаждаваше на втренчените погледи от страна на другите гости на купона — безсрамна похот у мъжете, искряща завист у жените, — Мариса прекоси залата на път към домакина, когото всички ухажваха. Висока, сто осемдесет и три сантиметрова, невероятно надарена блондинка със смарагдовозелена минирокля и чифт плъзнали чак по бедрата черни ботуши с високи токчета, го бе хванала под ръка. Стриптийзьорка, реши Мариса. Някаква метреска, която той си бе довел от Вегас. Наблизо гостите се подкрепяха с кокаин, предлаган на голяма табла Бакара, ограден с вкус от бели орхидеи, прелетели от Хавай.

— Мистър Минети — измърка тя, като прекъсна Брендън Фаръдей, който разправяше на всички за последната си роля в новия филм на „Барън стюдиоуз“. — Искам да ви кажа, че прекарвам прекрасно. Благодаря ви, че ме поканихте.

Роко Минети беше висок слаб мъж с мускулесто тяло, извайвано цял живот. Той носеше риза от червена коприна, тесни бели ленени панталони, беше по чехли и без чорапи. Косата му бе тъмна, посребрена на слепоочията, очите му — непроницаеми като твърд черен мрамор.

— Снимките, които е направил Джефи, ме заинтересуваха — каза той. — Когато ги видях, си казах: Роко, ето едно момиче, което можем да направим звезда.

— Наистина ли го мислите?

Той сви рамене:

— Роко Минети никога не казва нещо, което да не мисли. По дяволите, щом можах да направя от един шофьор на камион име, което се споменава във всяко семейство, да го сторя за младо готино същество като теб, с цици като твоите, ще е нищо работа, нали, Брен?

— Разбира се, Роко — без въодушевление отрони Фаръдей; да говори за отминалите дни, не беше най-любимият му начин да прекарва времето си.

— Кажи ми, скъпа, не искаш ли да се забавляваш?

— Разбира се, че искам.

Очите му студено и преценяващо я изгледаха от буйнокосата й глава до изящните й черни копринени чорапи „Мод Фризон“.

— Тогава защо си се облякла като за погребение?

Тя потри нервно ръце о бедрата си:

— Исках да видите, че мога да изглеждам по много различни начини. За една актриса е важно да има диапазон — повтори тя думите на учителката си по драматично изкуство от средното училище в Бевърли Хилс.

— Диапазон, миапазон. — Минети размени погледи със своите миньончета, които мигновено прихнаха в смях. — Слушай, скъпа — отсече той, — сигурно разбираш, че за филмчетата, които правя, се изисква само да си пълнолетна, да имаш тяло, което кара мъжете да цапотят стените, и чукането да ти харесва като на зайче.

Мариса усети наплив на дива ярост, когато всички пак се засмяха. Сега можеха да я взимат на подбив, но един ден, закле се, тя ще се смее последна.

Преметна косата си обратно върху едното рамо и срещна присмехулните му очи със своя обиграно прелъстителен поглед:

— Аз съм на осемнайсет. — Не беше голяма лъжа; рожденият й ден беше след два месеца. — Мисля, че тялото ми говори само за себе си. — Тя прокара изкусително ръце от пълните си гърди до бедрата и успя да прикове вниманието на всички присъстващи мъжкари. — Колкото до останалото, мога да доставя препоръки.

Стриптийзьорката явно реши, че в ловното й поле се е намъкнал бракониер:

— Роко, искам да танцувам!

Тъмните очи на Роко не се отлепяха от очите на Мариса:

— Готово, гадже. Брен, бъди добро момче и изведи моята дама за едно завъртане.

Беше заповед. Меко изречена, но гравирана в камък. Макар нито Фаръдей, нито блондинката да изглеждаха толкова нетърпеливи, и двамата мъдро поеха към претъпканата танцова площадка.

— Така — кимна Роко, — смятам, че следващото поред в този бизнес е да уредим пробни снимки. — Той извади визитка от джоба на работните си панталони. — Обади се на директора ми по набиране на актьори в понеделник, той ще се погрижи за всичко.

Баща й все повтаряше: поемай рискове, бъди смела. Забавиш ли се, изгубена си.

— Защо да чакаме до понеделник, когато можете да ме прослушате още тази нощ? — Тя му хвърли отработена усмивка й изду гърди към него.

— Защо не? — сви рамене той. — Ела в кабинета ми, и ще видим какво предлагаш.

Те едва бяха влезли в преградената с книги стая, и Минети й каза да се обърне, нагласи ръцете й на бюрото и повдигна полата й.

— Имаш хубав задник — установи той гласно, докато смъкваше черните й бикини. — Не мършав като на сума женски напоследък. Разкрачи се.

Мариса обичаше секса; тя се наслаждаваше на върховното усещане, на чувството за себевладеене. Но това беше различно. Когато Минети се нагласи между кръглите й кълки, тя се почувства като парче месо.

Поемай рискове.

Бъди смела.

Мариса затвори очи; повтаряше си бащините думи отново и отново, докато Роко Минети я тресеше. След минута, след час или след цяла вечност той най-после изригна и всичко свърши.

— Добра си, хлапе — каза той, докато забърсваше стърчащия си пенис с бяла ленена носна кърпичка; сега Мариса видя, че той не си бе направил труда дори да свали панталоните. — Хо, благодаря — измърмори той и вдигна гащичките й; сякаш умишлено не й даде носната кърпичка, поне да обере лепкавото семе от бедрата си.

Тя се усещаше мръсна и употребена и съжаляваше за решението си да дойде първо тук. Следващите му думи веднага промениха мнението й:

— Между другото имаш ролята.

По нея се разля топлина. Това беше възможността, която чакаше. Този път ответната й усмивка беше искрена:

— Благодаря ви, мистър Минети. Обещавам да не ви разочаровам.

Мариса изпита почти сексуална тръпка, щом си помисли как скоро — много скоро — баща й ще проумее, че тя прилича на него повече, отколкото сияйната Лий би могла когато и да било.

 

 

Джошуа Барън беше сам в библиотеката, гушнал дълго шише с уиски. Изгледът през еркерите, които се простираха от пода до тавана, беше красив; щом моравите сенки на здрача отстъпиха на нощта, светлините на Лос Анджелис заприличаха на паднали звезди. А градът сигурно дължеше нещо и на тях, замисли се той, като се сети за всички изпълнители, които бяха минали през портите на „Барън стюдиоуз“ през петдесетте и пет години негово съществуване.

Те идваха и ако се окажеха на подходящото място в подходящото време, можеха да изкарат за себе си, и което бе по-важно — за студиото, много пари. Веднага след като името им на големия плакат спреше да носи печалба, те изчезваха обратно в редиците на безработните, като работен добитък, а през последните години — в най-забутаното от всички затънтени кътчета: телевизията.

Петдесет и пет години. През това време десет мъже бяха начело на Съединените щати; само двама се бяха настанявали в директорския кабинет на „Барън стюдиоуз“. А Лий щеше да бъде първата жена. Всеки идваше и си отиваше, само родът оставаше завинаги.

Когато спомените му се понесоха към по-голямата му дъщеря, Джошуа се сети за последното й забележително откритие и си помисли каква ирония е, че за втори път съдбата на „Барън стюдиоуз“ бе паднала върху раменете на един-единствен човек. И отгоре на всичко — аутсайдер.

Този път ключът към спасяването на „Барън стюдиоуз“ беше Матю Сейнт Джеймс. Последния път беше Сигни.

Джошуа си спомни сватбения ден и катастрофалната първа брачна нощ, която последва. Той не беше особено учуден, като откри, че булката му е сексуално неопитна, в края на краищата мъжете не се избиваха да прокопават тунели до прага й. Това, обаче, което не бе взел предвид, беше, че тя ще се държи като някаква проклета жертвоготовна весталка.

— Господи мой, ти си хубава — бе възкликнал той, като видя Сигни облечена в бяла сатенена нощница.

Нейната светлоруса коса, освободена от катеричата опашка отзад на врата, падаше волно по гърба й. Дълбокото деколте на полюшващата се нощница разкриваше високи стегнати гърди и макар да беше по-слаба от жените, които той обикновено предпочиташе, тънката й като топола талия позволяваше на ханша да предложи една подканяща извивка. С лице, очистено от грима, изглеждаше доста години по-млада и къде-къде по-съблазнителна. През мозъка на Джошуа прехвръкна мисълта, че в края на краищата може би този брак няма да е чак такава жертва.

Когато пожела да я притегли в обятията си, Сигни вдигна ръце:

— Знам защо се ожени за мен — каза кораво тя. Двете петънца на зърната й бяха видими въпреки блестящия сатен. Тялото на Джошуа се стегна:

— Ожених се за теб, защото те обичам — излъга той.

— Не. — Когато тръсна глава, копринената й коса падна върху гърдите й; Джошуа се попита какво ли ще е усещането на тези коси, разпилени върху гърдите му. — Ожени се за мен, за да може баща ми да спаси безценното студио на баща ти.

— Това е смешно!

Той обхвана раменете й в ръцете си. Напарфюмираната й кожа беше гладка като порцелан. И студена навсякъде.

— Ти си чудесна жена — каза той, докато я галеше в опит да утеши, да стопли. — Интелигентна, красива. — Той потри нос в шията й. — Секси. За бога, мила, всеки мъж би те пожелал!

Дяволите да го вземат, ако това не се окажеше истина! Докато устните му се плъзгаха надолу, към възвишението на нейните гърди, Джошуа не си спомняше някога да е бил толкова настървен.

Сигни остана непреклонна в прегръдките му:

— Нашият брак е икономическа спогодба — настоя тя; слабият акцент издаваше скандинавските й корени. — Но разбирам, че мъжете имат някакви биологични потребности. — При тази мисъл лицето й се сгърчи кисело. — Аз ще се помъча да остана вярна на своята част от пазарлъка, като бъда истинска съпруга от всяка гледна точка.

Напърченият Джошуа започна да клюмва:

— Признателен съм за желанието ти да свършиш своята част от работата, за да потръгне бракът ни — измънка той, като собственият му тон се нагаждаше към нейната официалност. — И обещавам да направя любенето толкова приятно за теб, колкото ще бъде и за мен.

Като я придърпа в прегръдките си, той целуна студените й устни, помилва косата й, раменете й, ръцете й. Макар тя да не му отвърна веднага, Джошуа се успокои с факта, че и не се възпротиви, когато я положи на разтребеното двойно легло.

Не беше му се случвало да предумва жена за секс. Жените, които познаваше, не се бояха да признаят, че всяка фибра на женското тяло може да се наслаждава на удоволствието така, както и мъжкото. Новата му булка обаче се оказваше изключение. Когато я докосваше, тя се отдръпваше. Когато я погалваше, потреперваше, но не от страст. А когато устните му обхождаха тялото й в напразно усилие да стоплят плътта й, тя ставаше студена като парче лед.

Нежността водеше до раздразнение, раздразнението — до яд, а ядът — до гняв. Макар Сигни да оставаше безмилостно безответна, собственото му тяло, разпалено от непрекъснатите опити да я доведе до страстта, болезнено очакваше облекчение. Накрая, неспособен да издържа повече, той се вряза в нейната негостоприемна сухота, моментално запрян от стегнатата, забранителна бариера на девствеността й.

Експлодира почти мигновено. Пенисът му още не бе увиснал, когато Сигни се измъкна изпод него и скочи от леглото. Миг по-късно Джошуа чу душът в пристроената баня да тече.

След като бяха изминали двайсет минути, а тя още не бе излязла, той изпсува, навлече дрехите си и слезе до бара на хотел Балтимор, където царски се натаралянка.

Тази първа нощ даде тон на техния брак. Години наред Сигни си остана гнусливо парче лед, което се отдаваше на секс само когато той настоеше. Макар сексуално удовлетворение да се намираше лесно навсякъде, баща му продължаваше да изтъква, че е необходимо жената на Джошуа да роди наследник, за да осигури бъдещето на „Барън стюдиоуз“. От деня, когато Сигни най-накрая сприхаво съобщи, че е бременна, Джошуа спря да посещава спалнята й.

— Много, много лошо е, че детето не е момче — бе избоботил Уолтър Барън осем месеца по-късно, когато той и Джошуа стояха до плетеното бебешко кошче и гледаха отвисоко сукалчето, което забележително приличаше на майка си.

Сякаш в отговор, Лий протегна ръчичка и сграбчи пръста на баща си със сила, която го учуди. Когато нейните тъмносиви очи срещнаха неговите, Джошуа сякаш усети, че тези малки розови ръчички един ден ще могат да владеят цяла империя.

— Само почакай! — обеща той на баща си. — Това момиченце ще надмине всички ни.

Решен да й даде подходящ старт в бизнеса, Джошуа започна да я води в студиото малко след като бе навършила три годинки, въвеждайки я в обществото на кино производителите. Тя се показа същинско чудо и изненада всички освен баща си. Той бе проумял нейните възможности от самото начало.

И сега, когато отпиваше от своя скоч и мислеше за силата на Лий и за отдадеността й на семейния бизнес, Джошуа съжаляваше само за едно: че дядо й не бе доживял да види как добре носеше името Барън.

 

 

Когато на другата сутрин телефонът иззвъня, Матю се насили и го остави да повтори веднъж, два пъти, три пъти. Нямаше защо да изглежда много нетърпелив.

— И кога ще се съберем да изпием това шампанско? — попита Корбет без предисловия.

— Имам ролята! — Матю не си даваше сметка, че е задържал дъха си, докато не чу собствената си къса, облекчителна въздишка.

— Не ти ли казах, че ще я имаш? Все още тепърва ще уточняваме подробностите, но аз ще се погрижа за всичко това.

Въпреки че тонът му бе самонадеян, Матю долавяше потисканото вълнение в гласа на Корбет. Той знаеше, че макар Корбет, като мъж, да би трябвало да е по-заинтересуван от спечеленото, главният му интерес бе работата да стане.

Матю си спомни един виц, който чу, докато обслужваше някакъв бар на увеселение в Лоръл каниън. Както разказваше историята, Корбет би трябвало да е на пътнически кораб с маршрут до Ла Пас, когато пада зад борда. Щом една огромна акула започва да кръжи около агента, пътниците, струпани около леерите започват да викат и да пищят. И точно когато изглежда, че Корбет ще бъде схрускан за закуска, акулата се обръща и отплува. Боже мой — прошепва една от пътничките, — това е чудо! Какво ти чудо! — поправя я цинично друг пътник. — Просто колегиална вежливост.

Като се замисли сега над тази история, Матю се ухили:

— Не знам как да ви благодаря.

— Хей, това ми е работата! Просто бъди свободен, когато Тина се обади за празничната вечеря, разбрано?

— Когато кажете — потвърди Матю.

Те говориха още няколко минути, през които Корбет очерта своя план за нападение. Когато Матю отбеляза, че някои от точките в разстановката на агента звучат прекомерно оптимистично, Корбет го увери, че Лий Барън е достатъчно отчаяна, за да се съгласи на всичко.

Когато разговорът напредна, Матю се улови, че трудно се съсредоточава в подробностите. Мислеше само за това, че сега най-после ще е свободен да пише. Корбет го увери, че до началото на снимките ще минат седмици; достатъчно време, за да завърши първата чернова на своя сценарий.

След като благодари отново, Матю затвори телефона. След минута той вече провеждаше и два други разговора. Един с Джеси Мартинес, че се отказва от работата; втори с цветарския магазин на Бевърли Хилс, за да нареди на цветарката да изпрати дванайсет дългостеблени рози „Америкън бюти“ на Тина Маршъл. Щом приключи с това, той отиде до хладилника, извади кутия Куърз и излезе на верандата.

Докато гледаше огромната шир лазурна вода, Матю осъзна, че обаждането на Корбет Маршъл неумолимо е променило живота му.

 

 

Като се върна от обяда си с Ким Ямамото в Бистроу гардън, Лий спря пред бюрото на Мередит.

— Ще ми набереш ли Матю Сейнт Джеймс? — помоли тя секретарката си.

— Нима ще подписвате с него да играе Райдър?

— Ако се споразумеем с неговия агент.

— Ще се споразумеете! — възкликна Мередит, като побутваше своето тефтерче. — Момчето беше великолепно. Господи, как ще ми хареса да ме отвлече!

— Да се надяваме, че и милиони други жени ще изпитват същото — сухо отрони Лий.

Не беше склонна да признае, че бе сънувала смущаващо подобен сценарий тъкмо миналата нощ. Тя отпива пинаколада на някакъв измислен тропичен плаж, обградена от трио внимателни, изящни мъже, които живеят само за да задоволяват всяка нейна прищявка, когато един пират, облечен целият в черно, внезапно се появява посред тях и я отнася на своя кораб, с който плават по морета и океани в търсене на ослепителни съкровища… Смяна на кадъра… Зашеметена от щедрите богатства, Лий позволява на пирата да я обкичи с тежки огърлици от диаманти, рубини, смарагди и перли. Очите му искрят с първично желание, докато бавно, чувствено обхождат тялото й, голо, ако не се брои ослепителната плячка. Тя не произнася нито дума, когато твърдите му устни превземат леко открехнатите й устни. Той бавно, изкусно надвесва тялото си над нейното, после… радио часовникът на Лий се включи и прекомерно веселият глас на сутрешния водещ разпръсна еротичната картина и я остави да се чувства едновременно засрамена и възбудена.

— Взимаш вярно решение — каза Ким, когато бяха сами, вече в кабинета на Лий.

— Знам.

— Тогава защо така ти е провиснала долната устна?

Лий сви рамене:

— Той не е актьор.

— И какво от това! Този тип е естествен.

— Дори не знаем дали може да помни реплики.

— Ако само това те тревожи, аз съм доброволка да се навъртам около него и да му подсказвам.

— Ти просто искаш да спиш с него.

— Разбира се, че искам! — Усмивката на Ким издаваше похотливо женско съзаклятничество. — Макар че спането не е точно онова, което имам предвид. Хайде, Лий, има ли такава жена, в чиито вени тече кръв, която да не поиска да си легне с мъж, отрязал главата на Хийтклиф^[1]?

Лий не би споменала точно това име. От необходимостта да отговори я спаси жуженето на телефона, което сигнализираше, че Мередит се бе свързала с Матю. Въображение ли беше, или оранжевата лампичка наистина мигаше в ритъма на нейното сърце?

Като пое дълбоко въздух, което би трябвало да я успокои, но не я успокои, тя вдигна слушалката:

— Здравейте, мистър Сейнт Джеймс. Предполагам, Корбет ви е съобщил за нашето предложение.

— Той ми нахвърли скелета на нещата. — Матю се питаше дали тя в действителност го има за толкова глупав, че сам да се навира в преговорите.

Тонът му, до последната сричка, беше така отчужден и недружелюбен, както си го спомняше Лий. Тя имаше силното желание да затвори, когато нарежданията на баща й просветнаха в паметта й. Матю Сейнт Джеймс беше с незнаен нрав, напомни си тя. А също достатъчно независим на пръв поглед, за да си отиде, преди да са сключили сделката. И тогава къде щеше да отиде „Барън стюдиоуз“?

— По някакъв особен повод ли се обаждате, мис Барън?

— Ами, да. Всъщност се обадих да те поканя на чашка.

— На чашка?

— Точно така. Може би през късния следобед, около шест? В Поло лаундж?

Чудесата не секваха.

— Не знам дали това е толкова добра идея, мис Барън. Ако искате да обсъждате моя договор, по-добре се обадете на агента ми.

Лий се запита дали безпощадният мъж ще я накара да се моли:

— Обещавам да не пророня и дума за бизнес. Ще бъде чисто и просто пийване в компания.

Пийване в компанията на Лий Барън. Нещата ставаха все по-любопитни. Матю си припомни Снежната царица, която вярвала, че до закуската могат да се случат поне шест невъзможни неща.

— Среща ли си уговаряме?

— О, не, не среща — бързо отвърна тя; твърде бързо, проумя Лий. — Последните ни два контакта не преливаха от сърдечност — без нужда му напомни тя. — Тъй като ще работим рамо до рамо по този проект, струва ми се, ще е по-лесно на всички, ако двамата се опознаем мъничко по-добре.

— Смятам, че няма да навреди — реши Матю след малка пауза. — Шест часа ли каза?

— Да. Ако времето е удобно за теб.

Той беше обещал на Джил Кокърън да я изведе до китайския квартал, да отпразнуват договора.

— Мисля, че ще мога да разместя някои уговорки.

— Признателна съм, че ще ме вместиш в претоварения си график — отекна тя през стиснати зъби.

— Няма нищо. Ще се видим по-късно.

— По-късно — съгласи се Лий и хлопна слушалката по-силно от нужното.

— Знаех си! — ухили се Ким. — Ти си падаш по момчето.

— Не ставай смешна!

— Сега всичко ми е ясно: пиене в Поло лаундж, дълго, приятно каране по крайбрежната магистрала, вечеря в някое романтично, озарено от свещи, крайпътно местенце, разходка по плажа на лунна светлина. И преди да се усетиш, мис Лий Барън, прочутата, неомъжена в името на професията си работохоличка на „Барън стюдиоуз“, ще бъде направо в центъра на необуздан, страстен роман с най-новата звезда на студиото.

— Това е нелепо. Въпреки онова, което казах, тази среща си е чист бизнес.

— Сигурно — отвърна й Юим. — Точно това казва Скарлет, когато се юрва, накичена с фамилните украшения, да убеждава Рет да й даде пари, с които да спаси Тара.

Като реши, че такова нелепо сравнение не заслужава отговор, Лий върна разговора към онова, което бяха обсъждали по време на обяда: работата на Ким над „Опасен“.

 

 

В другия край на града Джил гледаше мрачното изражение на Матю и се чудеше за причината. Току-що му бяха предложили най-страхотната роля в града. Какво, бога ми, би могло да се случи, че така да го умърлуши?

— Наистина ли Лий Барън ти се обади сама?

— Секретарката й ни свърза. Но, да, тя беше. Иска да пийна с нея.

— Кога?

— Тази вечер в шест. В Поло лаундж.

Джил подсвирна ниско:

— Наистина ти е припряно, а?

Неочакваното телефонно обаждане го остави с чувство на разочарование и безпокойство. До какво, по дяволите, се домогваше тя?

— Така изглежда — сви рамене той. — Мисля, че ще се наложи да излезем на вечеря по-късно, отколкото бяхме планували.

— Разбира се. По никакъв начин не искам да развалям шанса ти да станеш богат и известен.

Матю се поогледа за признаци на сарказъм, но не откри:

— Наистина ли нямаш нищо против?

— Матю, казвала съм ти вече, че не вярвам в смесването на приятното с полезното. Не съм те вързала с въже, сладур.

Ако остатъкът от живота му беше така прост като отношенията му с Джил!

— Знаеш ли — пошепна той, като я привлече към себе си, — ти си страхотна жена, Джил Кокърън.

Когато тя вдигна ръце, за да обвие врата му, намачканият чаршаф, който все още носеше дъха на последното им любене, падна.

— И ти, Матю Сейнт Джеймс — пошушна в ухото му тя, — си страхотен мъж.