Джоузеф Хелър
Игра на въображението (13)

Тринадесета глава

„Дъч Ийст Индия Къмпани“ бе вече на четири години, когато през 1606 г. в Лайден се роди Рембранд. Компанията беше основана от консорциум от независими собственици на кораби от Зеландия и Холандия, вещи в умението да въртят монополите си по онези места из Далечния изток, където можеха да изискват и получават солидни отстъпки. Компанията притежаваше изключителните търговски права за региона на изток от нос Добра надежда — по вода и по суша — и беше упълномощена да оборудва плавателните си съдове с бойна екипировка, която да използва в защита на своите интереси. Капиталът на „Дъч Ийст Индия Къмпани“ възлизаше на почти седем милиона гулдена, равняващи се на петстотин хиляди британски лири. Парите бяха събрани чрез публична разпродажба на дялове от компанията на сносни цени. Не след дълго бе отчетена годишна печалба между триста и петстотин процента и бяха обявени четиридесетпроцентни годишни дивиденти. Стойността на дяловете, купени и продадени почти без пари преди време, скочи неимоверно. Самите дялове бяха наречени акции, а собствениците им — акционери.

По този начин първата модерна европейска република създаде първата модерна обществена корпорация.

В Нидерландия се появиха първите банкови чекове, наречени ценни бонове.

Акциите на „Дъч Ийст Индия Къмпани“ бяха толкова конвертируеми и с тях се търгуваше тъй нашироко, че — подобно на лалетата по-късно през същия век и картините на Рембранд през нашия — понякога се случваше да се използват като платежно средство вместо пари. По време на онази всеобща истерия, известна днес като лалемания, нидерландите купуваха и продаваха с луковици на лалета дори къщи.

През 1986 един американец от Бостън си купи с картина на Рембранд $10,3 милиона.

За страна, чието икономическо здраве се гради на корабоплаването, телескопът и картографията, както и всякакви други навигационни средства бяха от първостепенна важност. И дори велик мислител като нидерландския евреин Спиноза^[1] си докарваше прилично съществуване, шлифовайки лещи. Философът Спиноза бе човек, търсещ последователност и разумност в свят, в който те очевидно липсваха. Той бе отлъчен от своето сефарадско братство, понеже се бе опитал да прокара собствената си последователност и разумност, след като не бе открил ничия друга.

Езическите влияния на Платон са неизброими.

Спиноза умря на четиридесет и четири годишна възраст от увреждане на белите дробовете, получено — както се предполага от вдишването на частички стъкло по време на изпълнение на достойните му задължения на шлифовач на лещи.

След публикуването на пълния „Атлас“ на Меркатор^[2] през 1595 неговите карти, наречени проекции на Меркатор и познати на деца и възрастни навсякъде по света от времето на началното им образование насетне, станаха незаменими за ученици, пътешественици и военни. Дължим ги на фламандския картограф Герард Меркатор. В картите му е използвана техника за достоверно изобразяване на земното кълбо върху равна повърхност. Нито една карта на света върху напечатана страница не е карта на света.

Той беше четвъртият от петимата синове в семейство с осем оживели деца, деветият от общо десетте родили се, а условията, договорени в Дванадесетгодишното мирно споразумение с Испания, бяха поставени от нидерландите, които внасяха чай от Китай в Европа, докато Хенри Хъдсън, англичанин на нидерландска служба, проучваше източния бряг на Северна Америка и откри реката, носеща неговото име.

Нидерландските проститутки по пристанищата предпочитаха листа чай вместо пари като разплащателно средство.

Хъдсън бе толкова изненадан от широчината на подстъпа към река Хъдсън, че реши, че най-сетне е открил северозападен път по вода към Тихия и Индийския океан.

В действителност не бе открил дори река.

Река Хъдсън не е река, макар мнозина да са готови да спорят.

Ийст Ривър от другата страна на остров Манхатън също не е река. Четири от петте квартала на Ню Йорк, най-прекрасните, не се намират на материка.

Размирен екипаж качи откривателя Хенри Хъдсън и сина му на малка лодка и ги остави на произвола на съдбата. Оттогава от него ни вест, ни кост.

Бащата на Рембранд бе мелничар, майка му — дъщеря на хлебар. По холандските стандарти това би трябвало да изглежда като брак направо в десетката. Когато шестгодишният Рембранд постъпи в градското класно училище, нидерландите подписаха пакт с краля на Канди^[3] в Цейлон и влязоха в схватка с английските преселници в Индия, докато търгуваха с кожи в Манхатън. Португалците вече бяха избесили екипажите на повече от дванадесет нидерландски плавателни съда, заловени в Карибите, надминавайки атиняните, които година преди безславната си окончателна капитулация прокараха закон, постановяващ на всеки заловен по море спартанец да бъде отрязана дясната ръка. Рембранд прекара три години в класното училище, нидерландските заселници основаха Форт Ориндж по протежение на долината Хъдсън в областта, известна днес като Олбъни, и Форт Амстердам в долния край на мястото, където понастоящем се намира Манхатън, нидерландският мореплавател Адриан Блок, проучвайки пролива Лонг Айланд, откри Блок Айланд.

Блок остана изумен от съвпадението на имената.

Когато нидерландите изместиха португалците от Молукските острови в Индийския океан и установиха световния си монопол върху карамфила и индийското орехче, Рембранд, вече деветгодишен, постъпи в латинско училище.

Почина Шекспир. Рембранд бе на десет и продължаваше да се бори с латинския, докато в същото време нидерландският математик Вилеброрд Снелиус^[4] достигна в изследванията си върху пречупването, че съотношението на синуса на ъгъла на падане i към синуса на ъгъла на пречупване r е равен на съотношението на усреднения индекс на пречупване n на падащата среда към усреднения среден индекс на пречупване n на другата среда.

Нямам представа какво означава това и не искам да ми се налага да научавам.

През 1617 Рембранд посрещна единадесетия си рожден ден и Снелиус създаде техниката на тригонометричната триангулация за картографиране, като използва Полярната звезда, за да измери географската ширина на нидерландските градове Алкмаар и Берген-оп-Зоом.

На осмата година от Дванадесетгодишния мирен договор Нидерландия се съюзи с Англия и изпрати бойни кораби във Венеция, за да помогне за свалянето на австрийските Хабсбурги. Испания се включи активно на противниковата страна. Нидерландските и испанските плавателни съдове се погваха, колчем се срещнеха. Такова беше положението с мирното споразумение между Холандската република и Испанската монархия години наред.

В Гърция по време на примирието, установено с Никиевия мир през 421 г. пр.н.е., Атина подстрекаваше другите градове към заговорничество срещу Спарта и предприе нападение над Сиракуза. Спарта се включи на страната на Сиракуза.

Така двата града спазиха условията на Никиевия мир — продължавайки войната помежду си на бойното поле на друг град.

Рембранд завърши латинското училище две години преди възобновяването на войната с Испания, две години след като Уилям Харви^[5] от лондонската болница „Свети Вартоломей“ обяви за пръв път откритието си на циркулацията на кръвта, а в английската колония Вирджиния започнаха да прииждат първите роби негри едва дванадесет години след създаването на Джеймстаун^[6]. По това време Ян Питерсон Коен, генерал-губернатор на отвъдморските територии на „Дъч Ийст Индия Къмпани“, срина до основи Джаякерта и от руините й издигна Батавия на мястото, където днес се намира Джакарта, в границите на суверенна Индонезия^[7]. Та именно тогава Рембранд бе приет в Лайденския университет.

Воден от несдържани стремежи към все по-големи печалби за „Дъч Ийст Индия Къмпани“, Коен се обърна към директорите на компанията, КОИТО непрекъснато апелираха към сдържаност в отношението с местните населения със следното послание: „На този свят не съществува нищо, което дава на човек повече права от силата и могъществото, прибавени към правата. Винаги съм се учил от уроците на природата и от опита на всички народи по света през вековете.“

Коен си бе изградил собствена политика. Той прогони яванските и азиатските търговци, от векове разменящи стоки с жителите на Молукските острови, и чрез сила наложи монопола си върху карамфила и индийското орехче, отглеждани по тези земи, заковавайки толкова ниски цени, че местните работници бяха принудени да преустановят отглеждането на подправки за него, за да могат да произвеждат необходимото за собственото им оцеляване и това да им даде възможност да продължават да отглеждат карамфил и индийско орехче за него.

Корабите на Коен обикаляха островите с унищожителни мисии, търсеха с биноклите си нерегистрирани парцели карамфил и индийско орехче и ги ликвидираха чрез огън, обезлистяваха ги чрез химикали или ги опустошаваха чрез сол.

Единствени нидерландите знаеха как да извличат солта от почвата, за да може да възвърне плодовитостта си.

До края на Дванадесетгодишното мирно споразумение през 1621 вече бяха достигнали до Суматра и Пуликат^[8] в Азия и до Амазонка в Южна Америка, а Рембранд започна да се учи при Якоб ван Сваненбург в Лайден как се смесват бои в ленено масло и как се приготвя мастило за офорти. Но учителят му явно не бе призван точно за художник или преподавател, от когото — по този въпрос няма две мнения — може да се научи много повече от А-Б-то на занаята.

Бе на петнадесет. Прекара три години при Сваненбург, а през това време „Дъч Уест Индия Къмпани“, създадена по модела на „Дъч Ийст Индия Къмпани“, се сдоби с известни привилегии и спечели държавния монопол върху цялата търговия между източния бряг на двете Америки и западния Африкански бряг^[9], същевременно картофът бе пренесен от Южна Америка в Германия и успешно култивиран в Европа.

В Европа имаше хора, за които картофът бе по-важен от обучението за Рембранд или циркулацията на кръвта за Уилям Харви.

Измерени според допускането, че човешкият живот има стойност, малко са храните, по-полезни за човечеството от картофите.

Но всъщност допускането, че човешкият живот има стойност, никъде в историята не е потвърдено от конкретни събития, свързани със съдбата на хората.

Всичките ни религии — освен юдейската и гръцката — мислят за нас повече като мъртви, отколкото като живи.

С времето картофът бе транспортиран обратно през Атлантическия океан за култивиране в Северна Америка и Рембранд бе изпратен в Амстердам, за да се обучава при художник от по-висок клас — Питер Ластман^[10].

За известно време талантливият млад Рембранд подражаваше твърде успешно на Ластмановите претруфени нелепици. За щастие постепенно се увлече повече по собственото си вътрешно чувство и вълнуващите го теми, отколкото по натрапливите похвати на пресилено физическо напрежение, като наред с това възбуди останалата му за цял живот страст към контраста между светлината и мрака, възприет от последователите на Караваджо от Утрехтската школа^[11].

Това, че по времето на Рембранд на територията на тази малка страна с влажен климат и без кой знае какви традиции в изкуството вече имаше рисувални училища и в Утрехт, и в Лайден, и в Амстердам, е една от онези културни мистерии в историята, на които генетиката, географията или националният характер не биха могли да намерят по-добро обяснение, отколкото на забележителния възход на евреите, гърците и римляните или устрема на нидерландите през техния Златен век към завладяване на търговския свят.

Макар родителите му да го бяха записали в Лайденския университет още четиринадесетгодишен, той не отиде да учи там.

Можем да предполагаме, че вроденият му талант и желание за рисуване са надделели над глада за традиционно обучение в областта на науката или хуманитаристиката. Предполагаме още — поради снизхождението им към преждевременно проявилите се и рисковани наклонности у детето — че родителите му са били свободомислещи хора, способни да се справят с живота.

Бедните в Нидерландия — както и почти навсякъде по света и преди, и сега — бяха много бедни и изключително многобройни дори в Амстердам, а още повече в градовете и провинциите във вътрешността на страната.

Текстилните работници в Лайден живееха в мизерни бараки, мебелирани с по един сламеник. За щастие работният им ден бе прекалено дълъг и нямаха възможност да прекарват кой знае колко време там.

За късмет на националната икономика, бежанците от Фландрия и други съседни откъснати от войната територии се вляха в Холандската република, търсейки спасение от напрегнатото си съществуване по време на осемдесетгодишната война, с което допринесоха за запазването на достатъчно ниски стойности на надниците. Това от своя страна съхрани предимствата на конкуренцията, на които се радваха нидерландската индустрия и търговия.

Бедността на народа правеше възможен просперитета на страната.

Процъфтяващи работодатели подписваха договори за работа на деца над шест години в текстилни и други предприятия.

Запълваха бройките си от домовете за сираци и от просещите по улиците малчугани. Един Лайден внасяше по четири хиляди деца над шест години само от един доставчик.

Децата под шест години понякога се нуждаеха от грижи и не си струваше инвестицията.

Богата е онази страна, в която има много бедни.

Колкото повече просперира една страна, толкова повече нараства цената на бедните в нея. Нациите, които не са богати на бедни, се налага да си внасят от по-неразвити страни, за да има кой да работи в сферите, смятани от гражданите с добро име за непрестижни.

В наддаванията понякога се стигаше до главозамайващи суми.

Истинско щастие за прогреса на цивилизацията е, че светът винаги е изобилствал от бедни.

Никой друг не се залавя да върши черната работа.

Трябва да се признае на нидерландите, че са най-осведоменият по въпросите на социалното благоденствие народ.

През 1646, когато Рембранд трябваше да изплати останалата сума от парите за къщата си, холандските деца не можеха повече да бъдат принуждавани да работят над четиринадесет часа на ден.

И на хлебарите и сладкарите в Амстердам, произвеждащи засукани лакомства, бе забранено да ги излагат на витрините си, „за да не натъжават хората, които са прекалено бедни, за да си ги позволят, и да не стимулират надигането на коварни инстинкти в сърцата им“.

През 1632, годината, в която Рембранд нарисува „Урок по анатомия на д-р Николас Тулп“, амстердамската управа гласува прекратяването на религиозните диспути между калвинистките секти като вредни на ползотворното развитие на бизнеса.

В Холандската република бе забранено робството. Но не и търговията с роби, и доставките на негри от Африка и двете Америки бяха сред малкото успешни предприятия на „Дъч Уест Индия Къмпани“, чиято производителност, както се оказа, не отговаряше на първоначалните очаквания.

Товарът бе нетраен, но цената му бе висока и компанията, транспортирала по петнадесет хиляди роби годишно, имаше печалба от $ 7 000 000 за двадесет и петте си години съществуване.

Запалените по Библията нидерландски калвинисти, капитани на корабите с роби, четяха Библиите си на глас на екипажите и пленниците си и въобще се говореше, че се отнасят с товара си по-добре, отколкото християните един с друг.

В Нова Англия пилигримите, акостирали на Плимут Рок^[12] в търсене на религиозна търпимост, не губиха нито миг и почти веднага самите те погнаха религиозните си противници.

Друго печелившо предприятие на „Дъч Уест Индия Къмпани“, изискващо еднократна инвестиция, бе залавянето през 1628 от Пит Хайн^[13] на целия Испански ковчежен флот, пътуващ от Куба към родината си.

Геройският акт донесе чиста печалба от шестдесет и шест паунда злато и сто седемдесет и седем хиляди паунда сребро, заедно с тридесет и един кораба, натоварени с шестстотин осемдесет и девет пушки, четири хиляди души и още цял куп различни стоки и продоволствия на предполагаема цена повече от $ 1 200 000.

Компанията обяви петдесетпроцентен дивидент, изплати дълговете си и даде десет процента от печалбата на щатхалтера в Хага^[14].

Година преди това Рембранд довърши картината си „Търговецът“.

Той без съмнение се е справял добре с живота си, когато седемнадесетгодишен се завърна от Амстердам в Лайден и заедно с друг художник — Ян Ливенс^[15] — си спретна магазинче в едно ателие в годината, когато бе провъзгласено търговско споразумение с Персия и земята, наречена Нова Нидерландия, бе анексирана като нидерландска провинция поне формално, ако не като политически факт. Територията на Новия свят бе безброй пъти по-голяма от собственика си и очевидно нямаше особена стойност за една нация, привлечена повече от сухата пара и жадна за стоки за препродаване, а не за земи, които да колонизира. Само едно място примами нидерландите да се придвижат навътре в сушата, за да се установят трайно. Намираше се в Южна Америка. И знаем какво се случи. Ливенс бе с една година по-голям от Рембранд, но бе придобил по-голяма известност.

Рембрандовата картина „Търговецът“ е известна още като „Богатият глупак“.

Когато Рембранд се завърна в Лайден, Англо-нидерландският съюз се съгласи да изпрати кораби срещу Испания в Атлантическия океан почти по същото време, докато нидерландите екзекутираха десет англичани, заселили се в Амбония на Молукските острови, обзети от прибързаната идея да влязат в търговията с подправки по тези места.

Принц Морис умря, когато Рембранд стана на деветнадесет, и бе наследен от Фредерик Хенри, който си построи скромен дворец в Хага, спретна си неголям двор и преди самият той да се пренесе в отвъдното през 1647, си купи поне петнадесет Рембрандови картини.

Немного след като Фредерик Хенри пое поста щатхалтер, неговият начетен секретар Константин Хюйгенс попадна на двамата млади лайденски художници, възбудили възхищението му и възобновили надеждата му за национално изкуство, способно да съперничи на италианското и да надмине испанското и фламандското. Това стана една година преди Питер Менаут, генерал-губернатор на териториите на „Дъч Уест Индия Къмпани“ в Северна Америка, да закупи остров Манхатън за дрънкулки на стойност двадесет и четири долара от индианците вапингер, които всъщност не бяха негови собственици.

На мястото на Питер Менаут дойде друг и когато островът бе преотстъпен на англичаните през 1667, след втората Англо-нидерландска война, нито компанията, нито държавата си взе обратно дрънкулките на стойност четири долара.

В тази втора Англо-нидерландска война нидерландите завоюваха категорична победа над англичаните и се отказаха от всичките си земи в Северна Америка. Понесоха се храбро по реките близо до Лондон, решени да унищожат или пленят английските кораби, гордостта на флота на Нейно величество, и заложиха доброволни нападателни отряди по английското крайбрежие.

Но Англия бе монархия и можеше да роди империя. Нидерландия бе република и раждаше единствено търговски кораби.

Така че до подписването на Бредското споразумение^[16] през 1667 нидерландите завзеха отворения пазар на роби в Суринами на девствения бряг на Южна Америка, заменяйки го за Нова Нидерландия, към която английските колонисти така или иначе протягаха ръце. Рембранд бе на шестдесет и една и му оставаха още две години живот.

Милтън публикува „Изгубеният Рай“.

Нидерландите окупираха Суматра в годината преди женитбата и смъртта на Титус.

С десетте процента от плячката, дадени му от „Дъч Уест Индия Къмпани“, принц Фредерик Хенри организира сухопътното нападение над Южна Нидерландия и ерудираният му секретар Константин Хюйгенс написа на латински забележителната си книга със спомени, в която на двамата млади художници с плебейски произход, открити от него в Лайден, се предрича бляскава кариера, а талантът им е определен като надминаващ всичките им предшественици. За Рембранд пишеше, че умее да прониква майсторски в душата на модела си и че е обзет от желание да предаде върху платното онова, което вижда с вътрешното си око.

Латинският на Хюйгенс е трудноразбираем, а изявленията му невинаги са верни. Картината „Юда“, която обсипва с хвалебствия, днес изглежда достатъчно комична, та да изкуши всеки по-лековато настроен американец да избухне в смях.

Хюйгенс посъветва Ливенс да продължава с портретите и да остави историческите сюжети на Рембранд.

При което Ливенс започна да рисува исторически сюжети. А Рембранд продължи да рисува портретите и неподвижните си фигури, които до голяма степен са причината за възхищението от неговия гений днес.

Която и да е Рембрандова картина, изобразяваща фигури в движение, или не е достатъчно добра, или не е рисувана от Рембранд. Удивителната му картина „Полският ездач“, която се намира в галерията „Фрик Кълекшън“^[17] в Ню Йорк, не е кой знае колко добра и не е рисувана от Рембранд. (Обаче офортът му, изобразяващ монах, прелюбодействащ в полето, е друго нещо.)

Нито един от двамата млади художници не се вслуша в съвета на Хюйгенс да замине за Италия, за да изучава Рафаело и Микеланджело и да ги надмине в майсторството им.

Те самонадеяно настояваха, че най-добрите италиански картини вече са на север и че могат да възприемат цялото необходимо им италианско влияние от работите на нидерландските майстори там.

Ливенс се премести в Англия, вместо да тръгне след късмета си, и фалира. Отиде в Антверпен и отново фалира.

Рембранд пък замина за Амстердам година след като нидерландските риболовци регистрираха рекорден улов от тринадесет милиона галона^[18] херинга, осемдесет процента от която бе изнесена в чужбина. Премести се в нова квартира в дома на агента си на „Широката улица“ в същата година, когато нидерландите започваха да се заселват по течението на Делауеър.

След „Д-р Тулп“ през 1632 Рембранд започна да печели повече пари, отколкото изобщо някога си бе мечтал; повече, отколкото си бе представял — погрешно — че ще може да похарчи през живота си. Сред петдесетте картини, датирани от Рембранд до края на 1633, се числи и чувственият портрет на майка му, притежание на английския крал Чарлз I, който не е рисуван от Рембранд. През 1633 направи рисунка с молив със сребърен връх на Саския, за да отпразнува годежа им, и когато през 1634 бе окупиран остров Курацао^[19], двамата се ожениха. Тя изглежда прекрасна и непретенциозна, склонна към напълняване — нещо характерно за нидерландските жени от онова време, за които сме чували, че ядели и пиели като мъже. Двамата отпразнуваха медения си месец с наемането на адвокат, натоварен със задачата да събере дълговете на Саския от Фризландия.

На следващата година нидерландите завзеха Бразилия с намерение да се наместят в доходния бизнес със захарна тръстика и се установиха във Формоза, на Девичевите острови и на Мартиника. Нидерландите притежаваха китове в Спитсберген, но англичаните се заселваха в Кънектикът, и първото им дете, Ромбартус, се роди и почина в същата година, когато Рембранд нарисува своя „Автопортрет със Саския“^[20], който го показва в тържествуващата поза на човек, демонстриращ без никакви задръжки пренебрежителното си отношение към успеха, споделяно и от жена му.

Саския е седнала в скута му като кръчмарска проститутка. Рембранд я е прегърнал през кръста небрежно-собственически, с чаша в ръка, сякаш вдигнал тост за самия себе си, и се е изпъчил като паун на трапеза.

През последните години от живота си, пише негов нидерландски биограф, който никога не го е виждал, Рембранд е доволен, ако има по едно ядене дневно, състоящо се от малко хляб и сирене или херинга.

Това е единият от двата автопортрета на Рембранд, в които се е усмихнал широко; на другия е на шестдесет, но изглежда като минал осемдесетте, някак патетично оглупял от овехтелия с времето смях^[21]. Тази картина е безукорна.

Дотогава двамата се бяха преместили от къщата на Уйленбург и бяха излезли на квартира, и Рембранд пръскаше луди пари из публични разпродажби и галерии, докато по същото време в Кеймбридж, Масачузетс, бе основан Харвардският университет като институция за обучение на министри пуритани, за да процъфти като изискан колеж по финанси и бизнес, с което е най-известен и днес.

В тази година на основаването на Харвард Рембранд довърши първата от трите останали картини от серията за Мъките Христови, поръчани от Фредерик Хенри, докато нидерландите се установяваха на остров Цейлон година преди да прогонят португалците от африканския Златен бряг и търговията с лалета да замре, съпътствана от невъобразима национална катастрофа.

Тези капризни луковичеви евро-азиатски растения от семейство лилиеви вече не струваха повече от еквивалента си в злато. Настъпиха разорения и самоубийства.

Нидерландите окупираха Мавриций в Индийския океан и наскоро след това започнаха да изтребват птицата додо.

През 1639 смениха португалците в Япония, затворена по онова време за всички други европейци, въпреки това в късния юли им се роди дъщеря, кръстена Корнелия, която почина две седмици по-късно, а същата година Рембранд и Саския депозираха в съда тъжба срещу онези нейни роднини, които я обвиняваха публично, че живее екстравагантно.

Купиха къщата на „Широката улица“.

На следващата година, 1640, през юли им се роди още една дъщеричка, която бе погребана през август.

1641 бе особено щастлива, тъй като нидерландите завзеха Луанда в Ангола и се снабдиха със сигурен източник на роби, необходими им за отглеждането на захарна тръстика в Бразилия, започнаха нашествието си срещу Цейлон, отнеха Малака от португалците на западния бряг на Малая между Индийския океан и Китайско море, а Титус се роди и оживя!

До появата на Аристотел в Амстердам в града имаше повече от петдесет захарни рафинерии, а Холандия произвеждаше собствен тютюн.

Но зъбите на нидерландите се развалиха и Саския умря. Герти Диркс влезе в дома на Рембранд, за да му помага в отглеждането на невръстния син, а в Англия избухна гражданска война, когато Чарлз I се опита да арестува петима членове на Камарата на представителите и изпрати кралицата си при дъщеря й и зет й в Хага, а неговата армия на роялистите бе пратена срещу пуританския парламент в Йорк. В Ню Амстердам нидерландският губернатор заповяда унищожаването на индианците вапингер, потърсили закрила при нидерландите от нападенията на мохауките.

Повече от хиляда и петстотин индианци вапингер бяха не по-живи от птицата додо.

До 1645 в къщата на Рембранд вероятно се е появила и Хендрике, а художникът нарисува „Равинът“, както и „Светото семейство с ангели“, където невръстният Христос е пеленаче, Мария е майка, а Йосиф — дърводелец.

Неприятелски критики го охулиха, задето е използвал за модел на своите Вирсавии и Данаи една холандска „чистачка“, сякаш тези жени от легендите на нашето минало са били просто обикновени жени от легендите на нашето минало.

Неговата Вирсавия е трудна. Както вероятно и Давиловата. И Йосифовата Мария.

Окончателното изплащане на къщата трябваше да приключи през 1646. Не го насилваха да я изплати.

Националната икономика процъфтяваше. Рембранд получи поръчки за още две картини с религиозни сюжети за принц Фредерик Хенри — „Рождество Христово“ и „Обрязване“, на цени два пъти по-високи от предишните поръчки. Фредерик Хенри почина.

Ако Фредерик Хенри бе живял достатъчно, за да може да разгледа отблизо тези картини, щеше да забележи у Рембранд една драматична промяна към индивидуалистичен стил, в който въображението на художника е погълнато почти изцяло от светлина, цвят, тон и форма и почти никак от възхваляването на рисувания обект.

Най-сетне Рембранд работеше така, както му харесваше, и популярността му започна да спада, в сравнение с тази на бивши негови ученици като Фердинанд Бол и Говерт Флинк, с които не бе в особено приятелски отношения.

Особено Флинк бе нагаждач и прагматик. Избирайки да се обучава една година — 1635 — при Рембранд, когато художникът бе на върха на славата си в Амстердам, той бързо се специализира в тъй изкусното имитиране на своя учител, че много от платната му се смятат за Рембрандови и вероятно са продавани като такива — твърде е възможно със съучастието на Рембранд.

С времето Говерт Флинк променяше стила си, имитирайки завършените и прецизни детайли на някой друг, когато между консервативно настроената висша класа на амстердамското бизнесобщество се настани класицистичният вкус и Флинк бе един от онези художници, които се чувстваха господари на положението, след като творчеството на Рембранд, както и самият човек, за мнозина изгубиха блясъка и доброто си име.

Уйленбург бе агент и на Флинк.

Ако Рембранд е използвал част от парите от тези последни картини за Фредерик Хенри, за да изплати някоя вноска по къщата, този факт не ни е известен. Не ни е известно и да е изплащал дълговете си, освен в краен случай.

В пристъп на погрешно взето делово решение, той откупи обратно колкото можа от своите офорти с тайната мисъл да създаде изкуствено липса на пазара и така да повиши цената на откупените от самия него творби.

Този рисков ход би му се изплатил прилично в света на пазарното общество — стига само да бе доживял до триста.

През 1648 в Нидерландия настъпи мир, докато в същото време между Герти и Рембранд бушуваха унищожителни скандали, а Испания призна независимостта на Нидерландия с отделно споразумение, известно като Мирния договор в Мюнстер, докато гръцките ортодоксални селяни се нахвърлиха яростно срещу европейските евреи, решени да изтребят до крак всички, които не приемат християнството.

По-късно през 1648 бе подписан Вестфалският мирен договор^[22]. На Тридесетгодишната война най-сетне се сложи край, а Полша получи свободата да предприеме епичен погром, продължил десет години и унищожил повече от сто хиляди евреи.

Днес в Полша трудно биха се намерили толкова.

Няма Рембрандови картини, датирани 1649 — годината, в която Герти Диркс депозира тъжбата си за „неспазване на обещание за брак“.

Хендрике свидетелства за истеричните пристъпи на тъжителката, а революционното правителство в Англия, предвождано от Оливър Кромуел, обезглави Чарлз.

Инвентаризация на кралската собственост от последните му години сочи конюшня от сто тридесет и девет коня с тридесет и седем кобили за разплод и две Рембрандови картини.

Един от тези ранни шедьоври на художника, портрет на майка му, наскоро бе определен от „Проект за издирване на Рембранд“ като рисувана от друг. И чистата стойност на кралската хазна на кралица Елизабет II бе пропорционално обезценена.

— Де да я бе продала, когато й казвах — вайкаше се бившият министър на финансите след падането на правителството. — Никога няма да се намери по-добър пазар за нея от тогавашния.

Единствения път, когато видя картината, сър Иан се поддаде на „съмнителното чувство“, което изпита.

Вместо милионите долари, колкото струва днес оригинал на Рембранд, картината ще може да се продаде за неколкостотин хиляди като автентично Рембрандово копие.

Логично е да струва повече, възразяват някои търговци, тъй като Рембрандовите оригинали са повече от автентичните Рембрандови копия.

Знае се, че Кромуел запази картините и се възползва от жребците и кобилите, покори Ирландия и върна евреите в Англия, откъдето бяха изгонени от крал Едуард I триста шестдесет и пет години по-рано. Кромуел бе убеден да приеме обратно евреите от сефарадския нидерландски учен, писател и печатар Менасех бен Израел^[23].