Джоузеф Хелър
Игра на въображението (35)

Тридесет и пета глава

Екзекуцията на Сократ бе отложена с цял месец заради съвпадането на неговия процес със свещения празник, ознаменуващ древния подвиг на Тезей срещу Минотавъра и избавянето на Атина от убийственото бреме да изпраща ежегодно в Крит по седем атински девойки и младежи, за да бъдат принесени в жертва на пагубната страст на митологичното чудовище. В памет на това всяка година в гръцкия месец Таргелион, нашия май, към Аполоновия остров Делос се отправяше окичен с венци кораб, предназначен да изпълни Тезеевата клетва. В израз на религиозна благодарност към спасените от тогава до днес животи в пречистения град не се извършваха публични екзекуции, докато корабът не се завърне обратно.

Сократ щеше да бъде екзекутиран веднага след завръщането на кораба.

Пазачът бе мил човек. Слагаше му окови на краката само нощем.

Приятелите му замисляха бягство.

Една сутрин Сократ се събуди преди зазоряване и откри стария Критон в килията си, седнал на стола в почти тъмното помещение, осветявано единствено от мъждукащия пламък на газена лампа. Сократ се изненада. Тъмничарите вече познаваха Критон и го пускаха без проблеми. Освен това, както сам призна Критон, тази сутрин бил проявил към дежурния скромна любезност под формата на приятелски дар.

— Ами тогава защо седиш тук в тъмното и не казваш нищо, вместо веднага да ме събудиш? — попита Сократ.

— Ти спеше толкова сладко, че не бих те събудил за нищо на света. Де да можех и аз да се спася от това свое безсъние и потиснатост — смръщи чело Критон. — И преди съм ти завиждал за високия дух. Но най-много ме удивлява фактът с каква лекота и спокойствие се справяш със сега сполетялото те нещастие. Никога през живота си не съм виждал нещо подобно на невъзмутимостта, с която понасяш тежката си съдба.

Сократ се усмихна:

— Е, Критоне, наистина, когато човек стигне моята възраст, едва ли е особено подходящо да проявява недоволство пред приближаването на смъртта, не мислиш ли?

И все пак мнозина на неговата възраст роптаят неистово, бидейки сполетени от подобни нещастия, обърна се Критон към тъмничаря, който, чул гласовете им, влезе в килията с извинителна физиономия. Приближи се до Сократ и му свали оковите. Сократ разтърка разранените си нозе. Човекът явно умираше от срам.

— Някакви новини? — попита го Сократ. — Получи ли заповеди за мен днес?

— Да — отвърна едва чуто тъмничарят с плах гласец. Бе забил поглед в земята.

— И какви са?

— Заповедите ми — продължи онзи — са да отвърна поглед встрани, ако се опиташ да избягаш, за да се добереш до пристанището, където, както всички знаят, ще те чака кораб, който ще те отведе в безопасност.

— А ако не се опитам да избягам? — попита Сократ.

— В такъв случай имам заповед да ти предам, че в Пирея може да те чака кораб и че на всички ни е наредено да отвърнем поглед встрани, ако се опиташ да избягаш.

— Какъв прекрасен човек, Критоне — рече Сократ, щом пазачът си тръгна. — Забеляза ли, не може да ме погледне, без очите му да плувнат в сълзи, горкият човечец.

— Сократе, размисли — остро го прекъсна Критон. — Чу го, знаеш какво ти казах и аз. Всичко трябва да се свърши тази нощ. После ще е твърде късно.

— Корабът от Делос завърна ли се?

— Чу се, че наближава. По всичко личи, че ще е тук днес. Утре, Сократе, ако не решиш веднага, ще бъде последният ден от живота ти.

— В такъв случай, Критоне, се надявам да е за добро, щом такава е волята на боговете.

— Нима отказваш да тръгнеш тази нощ?

— Да. Все едно, вярвам, че ще спечеля още един ден, че корабът ще пристигне не в деня, който сега започва, а на следващия. Прав ли съм, като мисля, че ще трябва да умра в деня след пристигането на кораба?

— Така гласи законът.

— Не мисля, че корабът ще пристигне преди утре. Яви ми се сън.

Сънят нямаше никакво значение за Критон. Допълнителният ден живот също.

— Смисълът на съня ти може да е ясен, но, о, прекрасни ми Сократе, позволи ми още веднъж да ти се примоля от сърце да приемеш съвета ми и да избягаш, преди да е станало твърде късно. Твоята смърт означава двойно по-голямо бедствие за мен и другите ти приятели. Ако умреш, ние не само ще изгубим приятел, който ще остане незаменим, но хората ще си помислят, че сме могли да те спасим, ако не са ни досвидели парите.

— Но, скъпи ми Критоне — възрази Сократ, виждайки, че приятелят му е искрено развълнуван, — защо трябва да обръщаме внимание на чуждото мнение? Добрите хора, а те са единствените, с които би трябвало да се съобразява човек, ще са наясно как в действителност стоят нещата.

— Но това няма да те спаси — продължи да упорства Критон. — Моля те, кажи ми, Сократе, че действията ти не са продиктувани от грижа за риска или разходите, които ще поемем аз и приятелите ти, за да ти помогнем да избягаш. Да не би да се страхуваш, че можем да загазим и да си имаме проблеми с платените информатори, задето те измъкваме оттук? И че можем да изгубим част или цялото си имущество, или пък, че нещо още по-лошо може да ни сполети? Ако е така, бъди спокоен, понеже, за да те спасим, със сигурност трябва да минем през това и дори да поемем още по-голям риск. Реши се тогава и направи каквото ти казвам.

— Да, Критоне, наистина изпитвам подобен страх. Но това съвсем не е единствената причина.

— Тогава нека разсея страха ти — продължи Критон. — Има хора, които са готови да те измъкнат от затвора и от града за нищо пари. А що се отнася до информаторите, те далеч не са неподкупни и изобщо не струват много. Ако имаш скрупули, задето харчиш мои пари, в града има чужденци, които на драго сърце са готови да ти предоставят своите, а тях няма да ги грози никаква опасност. А един от тях, тиванецът Симий, е приготвил голяма сума, предвидена именно за тази цел. Също така Кебет и още мнозина също са готови да дадат парите си, за да можеш да избягаш. Щом това стане, те ще напуснат Атина и няма да ги грози никаква опасност. Всички сме готови да поемем каквито е необходимо рискове, за да те спасим.

— Всичко, което казваш — сериозно отвърна Сократ, — приемам до голяма степен, но и още толкова съм против.

— В такъв случай приеми съвета ми и бъди разумен. И наистина, аз вече сериозно се срамувам както заради теб, така и заради нас самите, като се сетя какво допуснахме да се случи дотук и че цялата работа ще бъде обяснена с липса на кураж от наша страна. Най-напред ти се яви в съда, без изобщо да е необходимо — това беше първото ти деяние. Процесът изобщо нямаше да се състои или най-малкото щеше да протече по друг начин. Защо още тогава не напусна Атина? После, защитата ти — това беше второто. И накрая, за да е пълен фарсът, нещата се увенчаха с тази твоя глупост. Май излиза, че ще те изпуснем заради липсата ни на кураж и действеност, защото, ако бяхме направили нещо както трябва, досега да сме те спасили, и защото ти не се спаси сам, когато имаше практическата възможност да го направиш.

— Скъпи ми Критоне — подхвана Сократ, щом Критон свърши, — високо ценя топлите ти чувства. Усърдието ти ще е безценно, ако си прав. Но ако грешиш, колкото по-голямо усърдие проявяваш, на толкова по-голяма опасност се излагаш.

— Моля те, послушай съвета ми, а после ще имаме време за спорове. Защото, ако ти грешиш, втора възможност няма да ти се удаде. Не бива да се съмняваш в нищо от онова, което каза на процеса. Не казвай, както стори тогава, че ще ти е трудно да намериш себе си на друго място. Защото навсякъде, където отидеш, а не само в Атина, хората ще те обичат. Имам приятели в Тесалия, ако решиш да се заселиш там.

— В гуляйджийска Тесалия? На такъв ли ти приличам?

— Те ще те ценят и ще те защитават и никой от местните няма да ти създава проблеми. За тях ще бъде чест да говорят с теб.

— И на какво ще мога да ги науча аз за добродетелта и честта и мъдростта, след като съм беглец от Атина — от града, в който съм живял през целия си живот, в който отглеждам и възпитавам децата си и който никога не съм напускал, освен за да отбия военната си служба? Ще им разкажа как съм нарушил законите и съм избягал, щом те са се обърнали срещу мен, така ли? Такава ли договорка имах с града — да пазя светостта на закона, щом бъде използван срещу други, и да се отричам от него, обърне ли се срещу мен?

— Сократе, не мога да повярвам, че смяташ за оправдано да предадеш собствения си живот, при положение че можеш да се спасиш. Правиш всичко възможно да станеш играчка в ръцете на враговете си, които нямат търпение да видят гибелта ти. Държиш се със себе си така, както биха се държали с теб враговете ти в желанието си да те унищожат.

— И значи сега ти ми предлагаш вместо това да избягам в изгнание и като прекрача закона, да бъда осъден на същото заточение, каквото щях да получа по почтен начин на процеса си, като поискам да ми бъде присъдено. Кажи ми, Критоне, не ти ли се струва, че това е доста сериозен принцип — човек да не се отнася по един и същ начин към мненията на околните, а да приема едни и да отхвърля други? Какво мислиш? Нима твърдението ми не е вярно?

— Да, вярно е.

— С други думи — продължи Сократ, — човек трябва да се съобразява с добрите мнения, а лошите да отхвърля, така ли?

— Да.

— И мненията на мъдрите са добри, а на глупавите — лоши?

— Естествено — отвърна Критон, загубил увереността си.

— В такъв случай много би ми се искало да те запитам нещо — рече Сократ и Критон усети как сърцето му пада в петите, понеже знаеше къде ще свърши всичко това, макар да не бе наясно по какъв точно начин ще се стигне там. — Ако се окаже, че наистина съм прав, като се опитвам да избягам без официалното съгласие на атиняните, тогава съм готов да направя този опит; но ако не е така, разбира се, ще се въздържа. Защото така хората, които дават парите си, и другите, които се съгласяват да ме освободят, ще направят същата грешка като нас, организирайки бягството ми. И ако стане ясно, че подобно поведение е грешно, не можеш да ме убедиш, че фактът, че аз със сигурност ще умра, не бива да ни занимава изобщо, в сравнение с риска да сбъркаме. Не си ли съгласен, че важно е не просто да живееш, а да живееш добре?

Критон отвърна положително.

— А да живееш добре, означава същото като да живееш правилно и достойно, нали? И че когато човек не живее достойно и върши злини, той вреди и на себе си, както и на онези, на които прави зло? Искам да си помислиш много внимателно дали приемаш възгледите ми и дали си съгласен с мен. Ако имаш друго мнение, кажи и нека го чуя. Ако, от друга страна, заставаш зад казаното от мен, изслушай ме и нататък.

— Да, съгласен съм с думите ти, Сократе. Но ми се ще да премислиш бързо какво трябва да направим.

— Тогава помисли за логичното последствие. Ако напуснем това място, без преди това да сме се опитали да убедим властите да ни пуснат легално, причиняваме ли вреда, или не, и ако да, правим ли го в най-неоправданото място? Оставаме ли, или не верни на справедливите си споразумения?

— Не мога да ти отговоря на въпроса, Сократе. Не съм го изяснил за себе си.

— Нека помислим заедно, скъпи ми друже. Горя от нетърпение да получа одобрението ти, което ми е нужно за тезата. Не бих искал да действам срещу убежденията ти. А сега би ли се съсредоточил отново върху началото на разговора ни и би ли отговорил на въпросите ми, както ти подсказва сърцето?

— Разбира се — обеща му Критон. — Е, поне ще се опитам.

И за нула време двамата стигнаха до общото мнение, че не бива човек да отвръща на злото със зло, колкото и да е пострадал от даден човек, и че при никакви обстоятелства не действа несправедливо, дори ако със самия него са постъпили така.

Съгласиха се, че обещанията трябва да се изпълняват и че да причиняваш някому вреда, е несправедливост, и че ако сега избяга, Сократ ще се опита да причини вреда и да разруши, доколкото му позволяват силите, законите, без които градът не би могъл да съществува. Той, чиито аргументи винаги са били, че добродетелта и честността, институциите и законите са най-ценните съкровища на човечеството, да наруши споразумение с обществото, подтикван от непростимо лични подбуди.

Нима не съществуваха достатъчно сериозни доказателства, че той е доволен от атинските закони? Децата му бяха заченати и родени там, той никога не бе напускал града, било то, за да присъства на игрите или да посети някое място, освен когато трябваше да изпълни военния си дълг. На процеса демонстрира достойно поведение на безразличие пред смъртта и предпочете нея пред изгнаничеството.

Помоли Критон да си представи какво ли биха казали атинските закони, ако можеха да отидат при него и да говорят:

— По време на процеса, Сократе, ти можеше, ако бе пожелал, да се пребориш наказанието ти да бъде заточение. Държавата, която сега отказва да те пусне, тогава щеше да го направи. Но не, ти твърдеше, че предпочиташ смъртта пред изгнаничеството и че не отиваш на смърт с нежелание. Смело заяви, че не те е страх от смъртта, която можело да се окаже блаженство. А сега забрави всичките тези фини чувства и не проявяваш към нас, законите, никакво уважение. Законите, на които искаш да се превърнеш в унищожител, и като постъпиш така, както би постъпил единствено един презрян роб, да избягаш, при положение че можеше да сториш с благословията на държавата онова, което Критон сега те убеждава да предприемеш без нея. А в Тесалия, където цари безпорядък и разгул, какво ще им говориш? Може би ще ги омайваш с разкази за хитростите, които си използвал при бягството си от затвора, със смешните подробности за това, как си бил увит в козя кожа или друга дегизировка, както правят бегълците? Сократе, не ставай смешен и не бягай сега.

Ако не харесваше законите, той винаги можеше да се опита да убеди сънародниците си да ги променят. Ако не можеше да ги убеди, имаше право, както всеки атинянин, да си събере багажа и да хване пътя. Макар олигархиите на Спарта и Крит да бяха любимите му модели на добро държавно управление, той бе избрал за всичките си седемдесет години да им се наслаждава от Атина, вместо да се премести да живее в коя да е от двете.

И още, какво ще стане с всичките изискани твърдения за добродетели и справедливост, които е правил в живота си?

— Трябва ли човек да прави онова, което смята за правилно, или трябва да му изменя? — попита Сократ.

— Разбира се, Сократе, че човек трябва винаги да върши онова, което смята за правилно.

— И на моята възраст, Критоне, нима няма да се намери никой, който да ми напомни, че не съм се посвенил да прекрача и най-светите закони, подтикван от мизерното желание за някой и друг ден повече живот? Така че това е мнението ми и те предупреждавам, че е безсмислено да се опитваш да ме убедиш в друго. Но ако смяташ, че като продължаваш с доводите си, ще постигнеш нещо, моля, ще те изслушам.

— Ами какво ще кажеш за човека — подметна Критон, — който вярва, че е правилно да постъпваш грешно?

— Аз не съм такъв човек.

— Правилно ли е да не се подчиниш на закон, който е лош?

— Нашите закони не са лоши.

— Задавам ти философски въпрос.

— Нямам повече време за това.

— Нямам какво повече да ти кажа.

— Тогава ме остави, Критоне, да изпълня божията воля и да последвам пътя, по който ще ме изведе тя.