Джоузеф Хелър
Игра на въображението (37)

Тридесет и седма глава

Съществува насилие и насилие. Едно е по-смазващо от друго.

Човечеството лесно забравя: зверствата, потресли ни преди седмица, утре ни се струват нещо нормално.

Смъртта на Сократ не повлия по никакъв начин на атинската история. Само може би благоприятства за подобряването на репутацията на града.

Няма човешка смърт, която да е толкова важна за бъдещето, колкото литературата, изписана за нея.

От историята не може да се научи нищо полезно, така че изобщо не се ласкайте, че бихте могли да изтръгнете от нея нещо, което да ви влезе в работа.

— Историята е пълна глупост — твърди Хенри Форд.

Но Сократ умря.

Платон не е оставил сведения да е плакал в онзи ден.

По времето, описано в неговия „Пир“, е бил едва дванадесетгодишен, така че не е могъл да чуе възхвалата на Алкивиад към Сократ, която пресъздава тъй изкусно.

Умъртвяването чрез отравяне не е толкова спокойна и безболезнена процедура, колкото я описва философът: има гадене, заваляне на говора, конвулсии и неконтролируемо повръщане.

Рембрандовата картина, показваща как Аристотел съзерцава бюста на Омир, може да не е рисувана от Рембранд, а от някой негов ученик, тъй божествено надарен в изкуството за усвояване уроците на своя учител, та никога да не е успял да направи нищо повече. И чието име вследствие на това е потънало в неизвестността. Бюстът на Омир, който Аристотел е изобразен да съзерцава, не е на Омир. Мъжът не е Аристотел.