Емил Брагински, Елдар Рязанов
Старци разбойници (8)

7.

Понеже не обра музея, а непременно трябваше да изразходва внезапно появилата се енергия, Мячиков, за разлика от Воробьов, не се върна на работа, а отиде у Ана Павловна. Не й се обади предварително и появата му беше внезапна като на агнешко в месарница.

— Да влезем! — възбудено каза той, когато тя му отвори и учудено — изобщо не го очакваше — го изгледа.

— Заповядайте! — неуверено го покани Ана Павловна. — Малко е разхвърляно. Не знаех, че ще дойдете…

— Аз също! — отвърна Николай Сергеевич, докато вървеше зад нея по коридора. — Ако музеят не беше затворен, нямаше да се видим!

— Ходили сте в музея, почивен ден ли имате? — попита Ана Павловна, щом влязоха в стаята.

— Не аз, а музеят! — отговори Мячиков. — А в работата си клатя краката!

— Какво ви е? Да не сте болен? — В гласа на Ана Павловна се промъкна тревога.

— Афектиран съм — обясни Николай Сергеевич и се защура из стаята, — пък афектиран човек е способен на всичко! И понеже после няма да се осмеля, нали си се познавам, искам да поговорим предварително!

— Успокойте се, моля ви, седнете! — развълнува се тя. — Искате ли чай? Гладен ли сте?

— Не ме разсейвайте, моля ви! — възкликна Мячиков. — Ще си забравя мисълта!

Но все пак спря и седна на перваза до саксията.

— Дойдох да ви искам ръката в аванс!

Ана Павловна помисли, че не е чула добре.

— Извинете, не разбирам за какво говорите!

— Моля ви да станете моя жена! Какво има за неразбиране? — Сега вече Николай Сергеевич можеше да каже всичко, без изобщо да се притеснява.

Всички жени на света обичат да им искат ръката. Ана Павловна се смути и се изчерви.

— Но аз ви виждам за трети път в живота си!

— Да, но аз отдавна познавам вашия Володя! — Аргументът наистина беше убедителен; Мячиков млъкна и разтревожено я погледна в очите.

— Не мога така изведнъж… Странно е някак си… — отвърна объркано тя. — Вие сте много симпатичен… Но това не е достатъчно, за да се омъжа за вас. Нека поизчакаме… нека поизчакаме малко…

Мячиков горещо я подкрепи:

— Съгласен съм! Сега аз също не мога да се оженя за вас! Нямам право! Точно затова казах, че искам ръката ви в аванс… за в бъдеще един вид! Ако всичко ми се размине, естествено!

Последните му думи съвсем объркаха Ана Павловна, която вече не разбираше наистина ли й се прави предложение, или не.

— Говорите така завоалирано…

— Защото не мога да разкрия тайната! Тя не е моя! — прошепна Николай Сергеевич и, кой знае защо, се озърна.

— Легнете на дивана! — предложи Ана Павловна. Разбираше, че му е нужна почивка.

— Не разбрах какъв е отговорът ви — „да“ или „не“? — Мячиков се смъкна от перваза и спря насред стаята на път към дивана.

— Трябва да си починете, да се съвземете! — Ана Павловна грижовно сложи госта да легне, оправи му възглавницата, изтича до кухнята, намокри една кърпа и после я сложи като компрес върху пламналото чело на ухажора си.

— Спете сега! — нежно го прикани Ана Павловна. Имаше вродени заложби на милосърдна сестра.

Мячиков се почувства по-добре. Даже хубаво. Лежеше на дивана в стаята на жената, която обичаше, а тя седеше до него. Мокрият компрес приятно изстудяваше челото му, капеше му в яката. Съседите кротко се караха оттатък панела. На облегалката на стола висеше ремък с кобур, от кобура се подаваше дръжката на пистолет. Дръжка на маузер… Мячиков се усмихна на Ана Павловна и затвори очи. След по-малко от минута вече спеше спокойния и безметежен сън на праведник, какъвто всъщност беше.

Ана Павловна внимателно махна кърпата от челото на спящия, зави го с одеяло и тихо отиде в кухнята да направи вечеря…

А Николай Сергеевич сънуваше невероятен сън…

Невероятният сън

Над града висеше вертолет. Беше пуснал надолу въжена стълба, а в нея се беше вкопчил човек с червен анцуг. Следователят учудено позна в човека себе си. Хванал разлюляната стълба само с лявата ръка, Мячиков плуваше над града. Всичко приличаше на началото на прочутия филм на Фелини „Сладък живот“. Само че там вертолетът носи статуя на Христос. Мячиков не беше гледал този филм. По принцип ходеше рядко на кино и освен това „Сладък живот“ не е прожектиран в СССР. Защо му е на съветския зрител сладък живот?

Летящият следовател оглеждаше магистралите с орлови очи. Засече сред колите точно волгата, която му трябваше на живот и смърт. Незабавно даде нареждане на пилота и вертолетът се устреми подир автомобила. Внезапно възникна опасна ситуация. Вертолетът носеше Николай Сергеевич право към един тухлен заводски комин. Сблъсъкът изглеждаше неизбежен. Но Мячиков не изгуби самообладание. Ритна с два крака комина, той се олюля и рухна на шосето. Следователят се огорчи, че е нанесъл материални щети на завода, но пък, от друга страна, се зарадва, че нямаше човешки жертви.

Вертолетът и преследваната кола летяха с еднаква скорост. Вертолетът — в небето, колата — по разбития асфалт. Мячиков издебна удобен момент, съсредоточи се и скочи върху покрива на волгата.

Маскираният престъпник, който караше колата, беше страшно коварен. Насочи автомобила право към бутнатия от Мячиков комин. Насън обаче и Николай Сергеевич не беше прост. И пак оцеля. Рипна от колата и затича отгоре по комина; колата изчезна вътре. Но престъпникът, без да иска, беше допуснал грешка. Беше забравил, че заводските комини са широки долу, а нагоре постепенно се стесняват. И затова, влязъл в комина със солидната волга, той изскокна от него на миниатюрна инвалидна количка. Съвсем естествено — волгата не можеше да мине през тесния горен отвор.

Но на Мячиков му беше все едно какво кара престъпникът. Скочи отгоре, разкъса брезентовия гюрук, тръшна се до водача и смъкна маската му — такива маски обикновено носят вратарите хокеисти.

Под маската се криеше почти отвратителното лице на Юрий Евгениевич Проскудин!

Когато Николай Сергеевич се събуди, Ана Павловна вече я нямаше. Той стана и видя бележка, написана от любимата ръка: „Отивам на работа. Вечерята е на масата“.

Николай Сергеевич внимателно сгъна това послание и си го прибра в джоба за спомен. После си хапна с апетит, изми чиниите и преди да излезе, също остави на масата една бележка и трите рубли, които предния ден беше взел назаем.

В бележката пишеше: „Много ми хареса у вас. Предложението ми остава в сила“.