Емил Брагински, Елдар Рязанов
Старци разбойници (4)

4.

Николай Сергеевич живееше в луксозен монолитен едностаен апартамент. Да, има и такива.

За да не се объркваме в сложния съвременен живот, ние сме въвели всеобща систематизация.

Хранителните и промишлените стоки се делят на качества.

Стругарите на разряди.

Вагоните на класи.

Ресторантите, хотелите и шофьорите на категории.

Но за още по-голямо удобство сме измислили понятията „екстра“, „супер“, „лукс“ и така нататък.

Ако обаче един шлосер може да вземе по-горен разряд, един панелен апартамент не може да стане монолитен. Панелният апартамент поначало е планиран като лош апартамент, каквото и да пишат вестниците…

Ако обаче един луксозен монолитен апартамент е винаги хубав, то за една луксозна стока не може да се каже същото, каквото и да пише на етикета…

Елементарно е да се сетим, че самостоятелният апартамент беше издействан не от Мячиков, а от жена му. Когато тя осъзна, че на загубения й мъж изобщо няма да му дадат самостоятелно жилище, намери спасителен изход. Стана машинописка на обществени начала в районното жилищно управление. Всяка сутрин точно в девет отиваше на работа и до пет следобед пишеше на машина, без да получава нито копейка.

След две години пренесе Николай Сергеевич в нов апартамент.

Прокарването на телефон беше невъзможно и жената на Мячиков прибегна до изпитания метод.

Всяка сутрин в девет беше в централата и цял ден преписваше на машина безкрайните скучни ведомости, без да получава нито копейка.

След осем месеца в апартамента на Николай Сергеевич звънна телефон…

През целия си живот Мячиков така и не се беше научил да търси, да намира и да използва връзки…

На сутринта след запознанството си с Ана Павловна Мячиков се събуди като всеки ден в шест и четвърт. Направи гимнастика, взе един студен душ и почна да си приготвя закуска.

Но не можа да си хапне. На вратата се звънна.

Той отвори и в апартамента нахълта Валентин Петрович.

— Здрасти, Коля!

— Здрасти, Валя! — зарадва се Николай Сергеевич.

Воробьов влезе в кухнята, видя тигана с яйцата, грабна го и си поиска вилица. Докато нагъваше, се похвали на стопанина:

— Цяла нощ съм се трудил! Нахвърлих един списък на възможните престъпления!

Николай Сергеевич въздъхна.

— Влез ми в положението — почна той и наля на госта чай, — ако бях хлебар, който не иска да се пенсионира, и в знак на протест нощем тайно правех хубав хляб — това би било естествено. Ако бях зидар и нощем тайно вдигах нов етаж — има логика. Но ти настояваш да извършим деяния, които се преследват от закона!

— Какво съм виновен аз, че професията ти е толкова гнъсна. — Воробьов спокойно си пиеше чая.

— Не се сърди — упорстваше Мячиков, — обаче твоите предложения са направо за луди хора!

— Никой не знае кога човек е нормален и кога не — философски отбеляза Воробьов. Бръкна в джоба си и измъкна някакъв лист. — Сега ще ти прочета списъка. Трябва да имаш предвид, че наистина ми беше много трудно. На първо място се отказах от убийство, изнасилване, въоръжен обир и шпионаж!

— Пак добре! — можа да каже Николай Сергеевич.

Воробьов почна:

— Значи първо. Кражба на автомобил! — И поясни: — Ти връщаш колата на собственика, аз успявам да избягам. Това е общ принцип: ти връщаш откраднатото, а престъпникът изчезва!

— Че ти караш ли кола? — учуди се Мячиков.

— Не. А ти?

— И аз не карам. Как ще я откраднем тогава?

— Значи това отпада. — Воробьов взе писалката и зачеркна от списъка „Кражба на автомобил“. — Сега второто престъпление. Трябва ни инсценировка. Изнасяме от къщи всички мебели!

— Къде? — Мячиков, без да иска, навлезе в играта.

— Може у вас! — веднага отвърна Воробьов. — Може да наемем помещение… Аз подавам оплакване, че са ме обрали, а ти ми намираш мебелите.

— Чакай! — У Мячиков се обади професионалистът. — Няма да стане. Федяев не е толкова прост. Ще разбере, че сме приятели, и много лесно ще разкрие всичко.

— Жалко! — Воробьов остави списъка и се замисли. — Имам една съкровена мечта. Неосъществима, разбира се! Да вземат да те пратят в Америка и ти да откриеш убийците на Кенеди! Ще ги побъркаш тия американци!

— Не знам дали ще ги намеря, нали не знам английски… — възбудено каза Николай Сергеевич, — обаче по корем бих се влачил да ги открия…

— Тогава — Воробьов отново беше стъпил на земята — хайде да ограбим Ана Павловна! Това е третото ми предложение, последното!

Николай Сергеевич се вцепени и не можа да отговори.

— Ще я ограбим наужким. Нали е инкасаторка! Ще се разберем с нея и тя доброволно ще ни даде парите… После всичко се развива по схемата.

— Не мога да ограбя жена! — благородно възкликна Мячиков.

Валентин Петрович се навъси.

— Нищо не харесваш! Не може да ти угоди човек!

— Защото приказваш глупости! — кротко, но твърдо заяви Николай Сергеевич.

Воробьов му дояде закуската и стана.

— Идвам при теб с открито сърце, а ти ме обиждаш!

— Защото си го заслужаваш! — Мячиков беше непреклонен. Не искаше да се кара с приятеля си, но още по-малко искаше да краде.

— Пенсионирай се тогава! Хак ти е! — избухна Воробьов.

— По-добре пенсионер, отколкото подсъдим!

— Точно такива като тебе са за затвора!

— А ти… ти си опасен за обществото! — изтърси Мячиков.

— А пък ти… ти… — Воробьов се чудеше каква обида да измисли. — Ти си нищожество!

Тръгна към вратата, но само „нищожество“ му се стори малко. Обърна се и добави:

— Ти си не само нищожество, ти си старец!

И след този решителен удар тръшна вратата.