Емил Брагински, Елдар Рязанов
Старци разбойници (21)

20.

— Подпишете, ако обичате! — Мячиков подаде попълнената бланка на Фьодор Фьодорович.

Прокурорът стоеше на вратата на ареста и ужасен гледаше доброволния затворник.

— Не ме гледайте така — добродушно продължи Николай Сергеевич, — аз съм абсолютно нормален. По-нормален от всякога!

— Излезте! Това е злоупотреба със служебното ви положение! — Федяев не знаеше как да вразуми стареца.

— Няма да изляза преди делото! — меко отговори Николай Сергеевич.

Прокурорът влезе в ареста и хвана Мячиков за ръкава — искаше да го избута насила.

— Побоите са забранени от закона! — язвително напомни следователят, вкопчен в облегалката на стола.

— Добре! — отказа се Фьодор Фьодорович. — Стойте тук колкото си щете! Само няма да го заключваш, Петя!

— Много ме уплашихте! — подсмихна се Мячиков. — Мога да седя и незаключен!

И остана в ареста. Вратата беше отключена, нямаше пазач, не го остригаха нула номер, не му дадоха затворнически дрехи… Не му харесваше такъв затвор!

Слухът за странното произшествие на минутата обиколи цялата прокуратура. От време на време в ареста надничаха колеги и питаха, кой със съчувствие, кой с насмешка:

— В затвора, а, Николай Сергеевич?

— Какво да се прави! — отговаряше той.

Най-сетне дойде съдебният психиатър.

— Точно вас чакам, Пьотър Ефимович! — приветливо го посрещна затворникът.

Докторът извърши щателен преглед и за собствено учудване установи, че пациентът е напълно вменяем!

Дойде обяд.

Щом видя колегите си бодро да тичат към бюфета, Николай Сергеевич изпита остър глад. Вярно, че искаше да лежи в затвора, обаче кой е казал, че трябва да гладува?

Надникна в коридора и викна дежурния:

— Защо не ми носят обяда?

— Не са ми дали купони за вас — отвърна Петя.

— Искам да ям!

— Идете да обядвате, кой ви пречи? — посъветва го Петя.

Но Николай Сергеевич се опасяваше, че ако излезе от предварителния арест, Петя ще се възползва от отсъствието му, ще тегли ключа и после няма да го пусне вътре.

— Петя! — викна го пак той. — Ако обичаш… — И му подаде една рубла. — Донеси ми нещо за обяд, моля ти се! Само им кажи, че е за мен. Да не слагат сос на месото.

— А компот да ви вземам ли? — мрачно попита милиционерът.

— По-добре крем — каза арестантът и добави: — И имай предвид, че си плащам обяда за пръв и последен път. В затвора за нищо не се плаща!…

Петя изпълни отговорното поръчение, донесе поръчания обяд и арестантът го начена с голям апетит.

Милиционерът въздъхна и тръгна към поста си да чете Сименон. Насреща му се показа Воробьов.

— Къде е Мячиков?

— В кафеза. — Петя посочи. — Обядва!

Щом чу гласа на приятеля си, Николай Сергеевич бързо затвори вратата и я запъна с райбера.

Воробьов спря отпред и както Мячиков очакваше, силно задърпа вратата. Но райберът държеше здраво и тя не поддаде.

— Какво правиш тук, Коля? — страдалчески извика Валентин Петрович и стисна пръчките на решетката.

— Зад мрачна решетка чело съм привел — опита да се пошегува Мячиков. Беше привършил месото и почваше крема. — Кой те извика на помощ? Федяев ли?

— Защо направи така?

— Помниш ли, че точно ти ме учеше да казвам само истината?

— Но всяко нещо си има граници!

— Истината няма граници! — убедено каза Николай Сергеевич. — Аз искам да си остана честен човек. Тръгнах по пътя на престъплението и трябва да си понеса наказанието. Петя! — подвикна Мячиков към коридора. — Ела вземи чиниите.

— Ние не сме направили нищо лошо! — обади се Воробьов.

— Така ти се струва.

И пъхна мръсните чинии между пръчките на решетката. Купичката обаче не можеше да мине. Мячиков не искаше да отвори вратата пред Воробьов и каза на Петя: — Добре де, занеси само това…

— Виж какво — решително произнесе Валентин Петрович, щом Петя се отдалечи, — пусни ме при тебе! Ще бъдем заедно и ще споделя участта ти. Така ще е най-справедливо.

— Не, Валя. — Мячиков беше непреклонен. — Не мога да ти го позволя. Ти имаш семейство. Върви си, аз ще остана за двама ни! — Гласът му потрепери. — Много поздрави на Аня. Нека ми прости!

— Защо се принасяш в жертва? — отчаяно извика Воробьов. — Никой няма да я оцени.

— Не го правя за другите, а за себе си.

Воробьов разбра, че няма да може да уговори приятеля си, и бавно се затътри към изхода.

Мячиков тъжно гледаше след него.

След посещението на приятеля си Мячиков има видение.

В нашата история Николай Сергеевич Мячиков вече изживя един кошмар, после сънува невероятен сън, после имаше халюцинация, но най-сетне…