Мусагит Хабибулин
Хан Кубрат. Величието на Фанагория (3)

3

Колкото и внимателно да пристъпи тептангра към изпълнението на своя план, колкото и мъгливо и неясно да говореше той с един или друг илхан, то не след дълго хан Кубрат разбра за тези странни разговори и му трябваше съвсем малко време, за да разбере какво казва, но не доизказва тептангра. Ако ставаше въпрос за който и да е друг човек във Велика България, разговорът щеше да е кратък — не по-дълъг от плясъка, който издава тялото, хвърлено в морето от високите скали. Но в този случай това не бе уместно, освен като най-крайна мярка. И до сега в сърцето на народа божият служител се отъждествява със самия бог. И смъртта на тептангра може да се възприеме като лоша поличба.

Тук бе нужен съвет на човек, който е едновременно предан и мъдър, а освен това на чието мълчание можеш да се довериш.

Такъв човек бе алустаз Даян. Именно неговите хора първи донесоха вестта за странните посещения на тептангра при илханите. Така че, викайки го при себе си, хан Кубрат бе уверен, че по пътя към двореца алустазът ще се досети за какво отива и какъв разговор го очаква.

Хан Кубрат посочи на алустаз Даян да седне редом с него и с един жест отпрати охраната.

— Досещаш ли се за какво те извиках? — попита владетелят на българите.

Алустаз Даян мълчаливо кимна с глава.

— Нужен ми е твоят отговор, алустаз Даяне.

— Разреши ми да помисля още.

— Мисли.

Дълго мисли алустаз Даян, а хан Кубрат търпеливо чакаше.

— Трябва да се събере табинът^[1] — каза накрая алустазът.

— Табинът? — не можа отначало да разбере Кубрат.

— Да — каза алустаз Даян. — Да допуснем, че ти си се почувствал зле. Само тептангра може да каже колко още ти остава да живееш. И на кого трябва по волята на Тангра да предадеш престола… Нека той каже това на всеослушание. А ние ще послушаме…

— Интересно е какво ще каже той — промълви ханът.

Алустаз Даян повдигна огромните си рамене.

След три седмици по заповед на ювиги-хана на Велика България във Фанагория беше свикан представителния съвет на знатните — табин. На него бяха поканени не само главите на родове, но и най-богатите търговци, някои от които — гърци.

И, разбира се, тептангра, на когото бе отредено мястото вляво от хан Кубрат. И когато настъпи тишина, хан Кубрат зададе на върховния жрец един-единствен въпрос: колко, по волята на Тангра, му остава на него, ювиги-хана на българите, да стои на този трон?

Изправи се тептангра и за пръв път в живота си почувства, че краката му не му се подчиняват. Нищо не можеше да се прочете по лицето на жреца, но в главата му с трескава бързина една мисъл се сменяше с друга. На този въпрос трябваше да се отговори бързо, но в същото време и точно. Трябва да се отговори така, че у никого да не възникне съмнение в чудодейната сила на прозрението, с което отдавна се слави тептангра Ирсан. При този въпрос не може да се допускат грешки. Така тептангра разбра ситуацията, в която се озова и че без да се досети попадна в собствения си капан. Оставаше само да се разбере иска ли хан Кубрат смъртта му или иска само да напомни, че животът на всеки човек във Велика България зависи до еднаква степен и от волята на божеството на небето, и от волята на ювиги-хана на земята. И само за един миг, преди да отговори, тептангра Ирсан си спомни за участта на баща си, погубен по заповед на хаган Органа…

Като си спомни, тептангра Ирсан направи няколко крачки, отдалечавайки се от хан Кубрат, поклони се дълбоко пред него, изправи се и каза високо и ясно, така, че да го чуят всички:

— Чуй думите ми, велики ювиги-хане. По волята на Тангра ми е известна съдбата на всеки смъртен, който живее под това небе и ходи по тази земя. Но тайната на твоя живот бог не ми е разкрил; не се полага на смъртните да знаят тази тайна и единствено Тангра знае срока, който ти е определен за престола и живота. И аз, върховния жрец Ирсан, мога само да ти пожелая безсмъртие. Но никакви срокове, нито близки, нито далечни, които се отнасят до теб, аз не знам.

Докато изслушваше този отговор, хан Кубрат не погледна встрани, но видя, не, по-скоро почувства, как алустаз Даян в упор разглежда безстрастния жрец, опитвайки се да прочете какво крие в душата си тептангра. Сам хан Кубрат бе доволен и от табина, и от речта на Ирсан. Пред всички тептангра се постави по-ниско от ювиги-хана, призна, че само божеството стои по-високо от владетеля на българите, а всеки, в това число и тептангра, стои по-ниско. Ако у някого от присъстващите до сега е имало каквито и да било съмнения, то сега, след табина, такива съмнения повече у никого не можеше да има…