Мусагит Хабибулин
Хан Кубрат. Величието на Фанагория (15)

Речник

А

Аванпост — преден пост.

Аждах — зло същество от митологията на татарите и монголите, наподобяващо огромна змия, което живее край водоемите и изяжда хората и животните, идващи да пият вода.

Аксакал — глава на рода, старейшина, уважаван човек в Средна Азия и Кавказ (от тюркски „ак“ — бял и „сакал“ — брада).

Аргамак — порода коне за езда.

 

 

Б

Багатур — военна длъжност, войскови командир, началник на войскова част (бага), боляр (благородник) от обкръжението на хана. Аналогът му в персийските езици е „батър“, „батир“.

Бек — дребен владетел.

Бяла река — река в Южен Урал, Башкирия, ляв приток на Кама.

 

 

В

Варяги — наемници или търговци от Скандинавия, събирателно име на норманите, използвано като синоним на викинги.

Вигла (гр.) — пост, наблюдателница, стража.

 

 

Г

Геена — от еврейски — долината на Еном, намираща се около стените на Ерусалим, използвано е от автора като пъкъл, ад, неугасим огън.

 

 

Д

Диоклециан (Gaius Aurelius Diocletianus) — роден през 245 г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия). По времето на тетрархията от 286 до 305 г. заедно с император Максимилиан император на Тракия, Азия и Египет. Подлага на жестоки гонения християните.

Дирхем — парична единица (от гръцки — драхма).

Джайляу — още и джайла, жайлау, яйла (тюрк.) — лятно пасбище, обикновено платообразно, в субалпийските и алпийските планински пояси на планините в Средна Азия, Кавказ и Крим.

Друнгарий (гр.) — висока управленческа длъжност.

 

 

Е

Ермак алай — от тюркски — „ермак“ — разрушавам, разкъсвам и „алай“ — военна единица, съставена от хиляда воини.

 

 

И

Илбарис — татарско име от древнотюркски произход „ил“ — страна, „барс“ — тигър; със значение на „герой на страната“.

Илтабар — предводител, владетел на страна или народ — (тюркски „ил“ — страна).

Илхан — син на хана.

Итил — днешна р. Волга.

 

 

К

Кавхан — висша прабългарска титла, заместник на хана.

Кама — главната река на Западен Урал.

Капитолийските гъски — през III век преди Христа галите буквално прегазват древна Италия и обсаждат Рим. Численото им превъзходство е огромно, а бъдещата империя се състои все още от града на Тибър и околната област. Но свещените гъски от храма на Юпитер, издигащ се на Капитолийския хълм, усещат с тънкия си слух пълзящите по стените в една безлунна нощ гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и целия град, като по този начин спасяват Рим.

Капище — езически храм, светилище преди покръстването.

Караулбашия — началник на караула (башия — началник).

Кирмен — крепост.

Горен Кирмен (Керман) — днешен Казан. Град на река Волга, в древността каменна крепост, аванпост на северната граница на България, а през XIV век става столица на Волжка България.

Коса Тузла — остров в Керченския пролив на Азовско море.

Константин (Константин I Велики) (274–337). Син на император Констанций Хлор от първата му жена Елена. Римски император, отначало император на Запада (306–324) в тетрархията. Нанася победа над готите, отстранява претендентите за императорска власт, обединява империята и става автократор (324–337). Започва строеж на нов град и пренася там столицата Константинопол (330). През 313 г. с Миланския едикт разрешава свободно разпространение на християнството и сам става християнин преди смъртта си. Взема участие в Никейския събор и привлича религията към своите политически планове.

Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) — роден 264 г. в Илирия, цезар (управител) на Галия, Испания и Британия (293–305 г.) по времето на Диоклециан и Максимилиан, август (император) от 305 до 306 г.

Кафските планини — по името на град Кафа, днешна Теодосия, разположен на брега на Черно море, Кримски полуостров.

Курай — духов музикален инструмент, подобен на кавал.

 

 

М

Майдан — площад, мегдан.

Манич — река в Кавказ, приток на река Дон.

 

 

Н

Нерпа — млекопитаещо животно от семейството на тюлените.

Несториани (несторианци) — източноправославна секта, основана през V век в Мала Азия и Сирия от бившия константинополски патриарх Нестор; проповядват, че божествената и човешката природа на Христос съществуват независимо една от друга.

 

 

П

Перун — върховен езически бог на славяните.

Поляни — източнославянско племе (VI-IX в), населяващо бреговете на река Днепър в долното й течение между устията на река Припят и река Рос. С тях е свързана древната летописна легенда за началото на Русия, за първите руски князе, и основаването на Киев. През VI-VII в. поляните са ядрото на древноруската държава, впоследствие обединяват около себе си други източнославянски области. За последен път се споменават в летописите през 994 г., след това името е заменено от етнонима „руси“.

Протосинкел — титла на православен свещеник, главен съветник.

Понтифик — титла, носена от римските императори до Грациан (375–383 г.) След това се възприема от папите.

 

 

Р

Росомаха — малък хищен звяр с ценна светлокафява пухкава козина.

 

 

С

Саксини — племена, населяващи земите около град Саксин в устието на река Волга, голям град, смятан за късна столица на Хазарската империя, недалеч от днешен Астрахан.

Сахтиян — вид обработена зърнеста кожа.

Свърбига източна (Bunias orientalis) — двугодишно или многогодишно растение, високо около метър, с жълти цветове, с висока хранителна стойност, използва се и в билколечението.

 

 

Т

Табасаран — в района на Табасаранската планина (в Кавказ), край брега на Каспийско море, се издига висока стена, преграждаща участък от морето до високите планини. Изградена е в древността за защита от набезите на номадските племена. „Планинската стена“ преминава от крепостта далеч на запад в Кавказките планини. Градът, разположен в нея, се е наричал с различни имена от народите, които са преминавали през областта, съвременното му име е Дербент (Железни врата).

Табиб — лекар, врач.

Табин — съвет.

Табгачи — китайци.

Тамга — знак, печат, дамга.

Тан — древно име на река Дон, Великата река.

Тептархан — от „тархан“ — титла на феодал, военен съветник на хана, градоначалник, който събира данък за хана от жителите на града; в случая употребено като „главен, върховен тархан“.

Темрюк — град в днешна Русия, разположен на Таманския полуостров, център на Темрюкския район, Краснодарска област.

Тимер Капка — в древността град Дербент.

Тълмач — преводач, тълкувател.

Тюмен — войскова част от 10 000 войни.

Тюркути — според някои източници, синоним на тюрки. Според други, тюркути (кок-тюрки) е наименование само на едно племе.

 

 

У

Уста — майстор.

Уки — река на полуостров Камчатка.

 

 

Х

Хилядник — военачалник, командващ отряд от общо хиляда души, под негово командване са десет стотници, които от своя страна командват по сто воини.

Хорезмшах — владетел на Хорезм (Персия); титла на владетел на арабска страна.

 

 

Ч

Чапан — традиционна дълга дреха, роба, подобна на халат.

Чулман (Чолман) — наименованието на горното течение на река Кама, преди вливането на притока й река Бяла. — (старотюркски)

 

 

Ю

Ювиги — от латински (subigi) — мъдър.

Юфт — вид кожа.

 

 

Я

Янк — древно название на река Урал (Светлата река)

Ясак — (тюркски) — дан, данък, събиран обикновено в натура (кожи).