Лий Голдбърг
Г-н Монк и двете асистентки (20)

19.
Г-н Монк изслушва изповед

Отец Боуен изглеждаше изненадващо спокоен, като се има предвид, че стоеше срещу човека, който току-що беше провалил сутрешната му литургия. Стояхме до статуята на отец Хуниперо Сера, основал Мишън Долорес и още двайсет други мисии из цяла Калифорния. На отец Сера, който беше висок само малко над метър и петдесет, би му се наложило да се качи на подвижна стълба, за да бъде на една височина със собствената си статуя.

— Съжалявам, ако нашите религиозни ритуали са в противоречие с личните ви убеждения — каза отец Боуен. — Но трябва да настоя, докато се намирате в нашата църква, да проявявате уважение към нашите ритуали.

— Микробите не проявяват уважение — рече Монк.

Определено се радвах, че не бях споменала на Монк онази история с дребната шарка.

— Със сигурност не сте дошли тук заради опасенията си от разпространението на болести — каза отец Боуен.

— Винаги съм загрижен за това — заяви Монк.

— Дойдохме тук, за да поговорим за Роналд Уебстър — рекох. — Това е Ейдриън Монк.

— А, да — каза отец Боуен. — От полицията ме предупредиха, че ще дойдете.

— Предупредиха ви? — попита Монк.

— Зле си подбрах думите — каза отец Боуен. — Съобщиха ми. И, разбира се, аз съм щастлив да ви помогна по всеки възможен начин.

— За начало можете да започнете да носите стерилни ръкавици, когато подавате онези парченца нафора — каза Монк.

— Имах предвид относно Роналд Уебстър — поясни отецът. — Бях шокиран, когато научих за смъртта му.

— Какво ви шокира най-много? — попита Монк. — Смъртта му или начинът, по който умря?

— Казаха ми, че се е удавил на Бейкър Бийч — рече отец Боуен. — И нещо друго ли е имало, освен това?

— Мястото е нудистки плаж — каза Монк.

— И го е нападнал алигатор — допълних.

— Алигатор ли? — възкликна отец Боуен. Сега беше наистина шокиран — всъщност, толкова шокиран, че му се наложи да седне на една пейка.

— И е бил чисто гол — каза Монк. — Всички са били.

— Откъде се е взел алигатор на плажа? — попита отец Боуен.

— Не знаем — рече Монк. — Не сте ли любопитен защо Роналд е бил гол?

— Всъщност не — каза отец Боуен.

— Дали е, било защото Роналд често е обичал да тича гол наоколо? — попита Монк.

— Не — отрече отец Боуен.

— Тогава защо голотата му не ви интересува? — попита Монк.

— Защото е бил убит от алигатор — каза отец Боуен. — Никога преди не съм чувал такова нещо да се случва в Сан Франциско.

— Що за човек беше Роналд Уебстър? — попитах.

— Добросъвестен, кротък и набожен — каза отец Боуен.

— И доста скучен — казах. — Или поне така разбрахме.

— Не беше от най-общителните, ако това имате предвид — каза отец Боуен. — Но беше добър човек. Полагаше големи старания за това.

— Защо? — попита Монк.

— Защо какво? — попита отец Боуен.

— Защо е трябвало да полага толкова старания за това?

— Всички се стараем, господин Монк — каза отец Боуен.

— Но той е полагал по-големи старания от повечето хора — каза Монк, — нали?

— Може би — каза отец Боуен, като се размърда на пейката и смени позата си.

— Защо му е било нужно да прави това? — попита Монк. — Трябва да е имало причина.

— Да бъдеш добър човек е цел сама по себе си — каза отец Боуен. — Това ти позволява да бъдеш благословен в очите на Бога.

— За да идва на утринна литургия всеки ден, сигурно отчаяно се е нуждаел от тази благословия — каза Монк. — А вие очевидно сте знаели колко силно набожен е, иначе нямаше да се обезпокоите толкова много, когато не се е появил една сутрин, че да се обадите да го търсите в магазина.

— Загрижен съм за добруването на всичките си енориаши, господин Монк.

— Ако това беше вярно — каза Монк, — нямаше да позволите всички да пият вино от една и съща чаша.

Обадих се, нетърпелива да сменя темата:

— Отче, какво можете да ни кажете за отношенията на Роналд Уебстър с роднините и приятелите му? За миналото му?

— Той не говореше за тези неща — каза отец Боун, като се размърда отново на мястото си. — Обсъждахме главно религиозни въпроси.

Не съм психиатър или експерт по човешкото поведение, нито дори умея добре да наблюдавам езика на тялото, но останах с ясното впечатление, че нашите доста банални въпроси караха отец Боуен да се чувства неудобно.

— Това съвпада с описанието на Роналд, което получихме от един от колегите му в магазина за обувки — каза Монк. — Колегата му обаче каза, че изглеждало сякаш Роналд умишлено се стреми да изглежда скучен. Странно е, но вие си послужихте с почти същите думи, за да го опишете като добър човек.

— Не разбирам какво намеквате — заяви отец Боуен.

— Мисля, че Роналд нарочно се е държал като тъп и скучен човек. Не е искал да го забелязват, което е и причината, поради която не вярвам, че би отишъл на нудистки плаж — каза Монк. — Освен това мисля, че се опитва да се пребори с огромна вина, което пък е причината, поради която е идвал тук всеки ден.

— Дори да сте прав — рече отец Боуен, — пак не разбирам какво общо има това със смъртта на Роналд.

— Сещам се за една много основателна причина човек да се чувства изтерзан от вина и обзет от отчаяно желание да остане незабележим.

И щом Монк го изрече, и аз вече можех да се досетя.

— Роналд Уебстър е извършил някакво ужасно престъпление и се е отървал безнаказано — казах. — Искал е опрощение.

— А получи ли го? — обърна се Монк към отец Боуен.

— Разбира се, че го получи — каза отец Боуен. — Бог прощава.

— Законът — не — каза Монк.

— Може би някой друг също не прощава — вметнах.

Монк кимна.

— Някой, който притежава изгладнял домашен алигатор.

Отец Боуен потръпна при тази мисъл.

— Какво беше извършил Роналд? — попитах.

Отец Боуен задъвка долната си устна. Предполагам, че беше обхванат от някакво морално или етично терзание.

— Той е мъртъв, отче — казах. — Не нарушавате светостта на изповедта, като ни съобщавате какво ви е разказал.

— Това може да ни помогне да хванем убиеца на Роналд Уебстър — каза Монк.

— Капитанът не каза, че Роналд е убит — рече отец Боуен. — Каза, че обстоятелствата около смъртта му били несигурни.

— Аз съм сигурен — заяви Монк.

Отец Боуен въздъхна.

— Преди десет години, някъде на Ийст Бей, карал колата си с несъобразена скорост. Блъснал млада жена. Ударът я запратил върху предното стъкло на колата и за броени секунди тя го погледнала право в очите, преди да отхвръкне от стъклото и да падне встрани на пътя. Вместо да спре, за да й помогне, той продължил.

— Загинала ли е? — попитах.

Отец Боуен поклати глава.

— Била тежко ранена. Многобройни фрактури и вътрешни наранявания. Може би дори е останала саката. Роналд ми каза, че историята се появила във всички вестници, а от полицията отправили публична молба за всякаква информация, която би могла да доведе до залавянето на шофьора, който блъснал жената и избягал. Но нямало свидетели, а горкото момиче не си спомняло нищо за колата, която го блъснала.

— Значи Роналд се е отървал безнаказано — отбелязах.

— Точно обратното — каза отец Боуен. — Виждаше лицето й всеки път, щом затвореше очи. Вината го измъчваше.

— Но не достатъчно, че наистина да излезе напред и да поеме отговорността за действията си — отсече Монк.

— Изпращаше й пари — каза отец Боун, — по един пощенски плик, пълен с пари в брой, на всеки няколко месеца. Анонимно, разбира се.

— По колко е изпращал? — попитах.

— Различно — каза отец Боуен. — Но с течение на годините сумата възлезе на десетки хиляди долари. А освен това той правеше щедри дарения на църквата.

— Достатъчно, за да откупи мълчанието ви? — попита Монк.

Лицето на отец Боуен почервеня от гняв.

— Моето мълчание не, господин Монк. Когато хората се изповядват, те го правят с разбирането, че ще запазя казаното от тях в пълна тайна.

— Дори ако са извършили престъпление — каза Монк.

— Всички сме грешници, господин Монк.

— Не и аз — възрази Монк. — Водя чист живот.

— Никой не е чак толкова чист — каза отец Боуен.

Изкуших се да поканя отец Боуен да види къщата на Монк, но не исках да му разбивам представите.

Уредих среща за игра на Джули с една от приятелките й, като говорих с майката на едно момиче от футболния отбор, която се съгласи да вземе дъщеря ми за днес. Напоследък трупах доста дългове към другите майки, но прецених, че си заслужава в дългосрочен план. Дори при това положение, в близко бъдеще щях да прекарам доста време в каране и прибиране на децата до училище и цели дни, в които щях да играя ролята на домакиня за децата на други хора.

Докато уговарях тази сделка на разменни начала, Монк наблюдаваше редовете от седалки и се уверяваше, че всички родители съблюдават важността на балансираното сядане. Те бяха щастливи да удовлетворят молбата му, поне докато беше там. Това беше най-малкото, което можеха да направят, като се имаше предвид, че беше пратил треньора на противниковия отбор в затвора за убийство. Сега „Сламърс“ бяха легендарни, макар да не бяха спечелили дори един-единствен мач.

После двамата с Монк се качихме в наетата „Корола“, която закарах обратно на автомонтьора, за да я заменя с поправения си джип „Чероки“. По пътя двамата с Монк обсъждахме случая.

Въпреки че отец Боуен не знаеше името на жената, която Роналд Уебстър беше блъснал с колата си, аз се обадих на Дишър и му казах каквото знаехме. Той каза, че няма да му трябва много време да идентифицира и открие жената. Доларите от данъците ни в действие.

— Мислите ли, че е примамила Уебстър да отиде на плажа и е нахранила с него алигатора? — попитах Монк след разговора.

— Тя определено има много убедителен мотив — каза Монк.

— Но защо да чака досега, за да го убие? И защо й е да го води на нудисткия плаж? И защо да използва алигатор като оръжие на убийството?

— Ще трябва да я питаме — рече Монк.

— Има толкова многобройни по-прости начини да убиеш някого — казах.

— Вярно е — съгласи се Монк. — Можела е да го удари по главата с лампа. И тогава докъде щяхме да стигнем?

— Не бъдете прекалено суров към себе си, господин Монк.

Истината беше, че се радвах да го чуя как се самобичува заради случая с Елън Коул. Това означаваше, че още мисли за него. Аз мислех за Роналд Уебстър.

— Този алигатор трябва да е доста едър — казах.

— Сигурно — каза той.

— Човек би си помислил, че хората са щели да забележат, ако е имала такъв домашен любимец.

— Да, така е — каза той.

— С какво се храни един домашен алигатор? — попитах.

Монк сви рамене.

— С шофьори, които блъскат някого и после бягат, предполагам.

Взехме колата ми от Нед, моя автомонтьор. Монк се постара да стои далече от мен, когато отидох на касата да платя сметката за поправките. Мисля, че се страхуваше, че може да му поискам заем. Умен човек. Онова, от което наистина имах нужда, бяха ароматни соли.

Оставих касиера да се чуди дали може да ми се размине, ако ограбя банка. Открих Монк и механика да стоят до колата ми.

— Погрижихте ли се за цъкащия звук? — обърна се Монк към Нед.

— Тя не е казала нищо за цъкащ звук — каза той.

— Не си ли? — обърна се Монк към мен.

— Не съм чула никакъв цъкащ звук — казах.

— О, има такъв звук — каза Монк. — И то много настойчив.

— Ето това е човек, който разбира от коли — каза Нед. — Много малко хора си дават сметка, че един такъв цъкащ звук може всъщност да е предсмъртният хрип на окачващите лагери.

— Не е хрип. Цъкане е — настоя Монк. — Ето такова: цък, цък, цък.

— Не мога да си позволя да оправя и едно цъкане — казах, — камо ли пък три. Сега ще вземем колата ми и ще си вървим.

— Ами окачващите лагери? — попита Нед.

— Ще се погрижа да докарам колата веднага след като спечеля от лотарията на „Пъблишърс Клиъринг Хаус“.

— Но положението се влошава — каза Монк. — Преди пътуването до Лос Анжелис цъкането се чуваше на всеки три секунди. Сега е на всеки две секунди и половина. Засякох времето с хронометъра си.

— Може би точно това цъкане сте чули — казах.

Качихме се в колата и си тръгнахме. Кормилното устройство беше поправено и поне що се отнасяше до мен, колата вървеше чудесно. Монк се оплакваше от цъкането, което аз не чувах. Мисля, че можеха да го чуят само Монк и кучетата. След няколко минути обаче той престана да хленчи заради това, та вместо това да може да се оплаче колко е мръсна колата ми, особено зрънцата пясък по настилката на пода: ако го чуехте как ги описва, можеше да си помислите, че краката му опират в купчина чакъл.

— Простете ми. Нямах възможност да закарам колата на автомивка. Напоследък нещата са доста хаотични.

— Нещата не са хаотични сега — каза Монк.

Едно посещение на автомивката заедно с Монк, беше в най-добрия случай тричасово събитие, а не виждах как можем да отделим толкова много време при положение че бяхме насред две разследвания на убийства.

— Разследвате две убийства — изтъкнах.

— В момента сме в застой — каза Монк.

— Не трябва да сме в застой — казах. — Бихте могли да се сетите нещо, за което да питате някого.

— Направих го — рече Монк. — Сетих се да поискам от теб да си измиеш колата.

Клетъчният ми телефон звънна. Обаждаше се Дишър. Беше научил името и адреса на жената, която Роналд Уебстър беше блъснал с колата си. Казваше се Паула Далмас и можехме да я намерим в Уолнът Крийк.

— Застоят приключи — заявих.

— Жалко, пропиляхме един хубав застой — каза Монк.