Лий Голдбърг
Г-н Монк и двете асистентки (13)

12.
Г-н Монк и брошката

— Това сарказъм ли е? — попитах Лъдлоу, защото наистина не можех да определя.

— Ни най-малко. Храня огромно уважение към способностите на Монк — каза Лъдлоу. — Кой съм аз, някакъв си най-обикновен драскач, че да споря с легенда в разследването на убийства? Ще позволите ли да ви подпиша една книга?

— Разбира се. — Избрах една за себе си, после още две, които да подаря за Коледа. Подадох ги на Лоринда заедно с кредитната си карта. Тя маркира покупката ми.

— Как се замесихте в този случай? — обърна се Монк към Лъдлоу.

— Веднага щом приключа с писането на една книга, започвам да се мотая заедно с лейтенант Дозиър в продължение на няколко дни, докато се появи убийство, което да ме заинтригува.

— Но това не е бил странен или необичаен случай — възразих. — Изглежда почти банален.

— Точно това ме привлече към него — каза той. — Открил съм, че нещо, което може да изглежда просто или обикновено на пръв поглед, може да се окаже по-завладяващо и сложно, отколкото сте си представяли. Това е запазена марка на книгите ми.

— Това и фактът, че описанието на всяка героиня започва с гърдите й — каза Лоринда, като ми подаде разписката от кредитната карта, за да я подпиша.

— Обичам да внасям в книгите си малко пикантност — рече Лъдлоу. — Това не е престъпление, нали?

— Какво пикантно има в историята с Елън Коул? — попита Шарона.

— На подбив ли ме вземате? — възкликна Лъдлоу. — Започвате с жена, тресната по главата от някакъв натрапник, но задълбавате съвсем мъничко, и ето ви воюващи любовници лесбийки, сърцераздирателна битка за родителски права, политическа битка в щатското събрание по въпроса за браковете между гейове, академични вражди в престижен университет, и страстна връзка с женен мъж. Не бих могъл да измисля нищо толкова добро. В това има достатъчно пикантерии за два романа с детектив Маршак. И извършителят е градинарят — най-добрият изненадващ завършек.

— Но не го е направил той — каза Шарона. — Бил е някой друг.

— Поредният шокиращ обрат — допълни Лъдлоу. — Тази история става все по-добра и по-добра.

— Бих я прочела — каза Лоринда, като сложи моя отрязък от разписката от кредитната карта в една от книгите и ми ги подаде.

— Виждате ли? — каза Лъдлоу. — Историята е завладяваща.

— Къде се вмества прелюбодеянието? — попитах, докато му подавах книгите, за да ги подпише.

— Това е станало причина за прекратяването на връзката. Сали е изневерила на Елън — поясни Лъдлоу, докато подписваше книгите и пишеше датата, — с мъж. Д-р Кристиян Бейлис. И ако мислите, че това е изненадващ обрат, ето ви и това: той е бил тайният им донор на сперма. И е женен или поне е бил, докато не се е случила тази история.

— И въпреки това вие продължавахте да смятате, че моят съпруг е най-вероятният извършител? — възкликна Шарона. — Тези двамата имат милион причини да искат да убият Елън Коул.

— Точно там е работата. Сали и любовникът й бяха очевидните заподозрени. Скука — каза Лъдлоу. — Затова, докато Дозиър си блъскаше главата в стената, опитвайки се да докаже вината им, аз се насочих в друга посока.

— Най-малко вероятният извършител — рече Монк.

— Схванахте. Точно човекът, когото никой не би обвинил за това. Тревър е разполагал със средство и възможност — каза Лъдлоу. — Липсваше единствено мотив. Дозиър направи някои проверки и откри, че на изток Тревър е известен като мошеник на дребно, който непрекъснато търси възможности да изкара някой и друг долар набързо. Натъкнах се на регистрацията му в eBay и всичко си дойде на мястото.

— Освен ако не грешите — каза Шарона.

— Така са ми казвали — рече Лъдлоу и се обърна към Монк. — Каква е вашата теория?

— Че Тревър не го е извършил — каза Монк. — А го е направил някой друг.

— Е, като го откриете, кажете ми — рече Лъдлоу. — От това ще излезе страхотна книга.

 

 

Онзи вторник вечер отседнахме в „Холидей Ин“ в подножието на кея на Санта Моника. Имахме стаи 204 и 206. Монк остана в едната, а ние с Шарона си деляхме другата.

Монк застла леглото със собствени чаршафи и възглавници и хапна за вечеря малко от храната, която си носеше. Не съм сигурна, но мисля, че прекара остатъка от нощта в чистене на банята. Не знам как се е хранил с противогаза, нито дали е спал с него. Не попитах.

Двете с Шарона си поръчахме да ни донесат пица и се нахранихме отвън на верандата, от която се виждаше паркингът на голям търговски център. Но ако се наведяхме през парапета и изпружехме вратове, имахме хубав изглед към кея и виенското колело с проблясващи светлинки в края му.

Кеят беше приятна гледка, ако сте на тъмно и гледате към него от разстояние. Отблизо позападналата централна алея, безвкусно построените търговски безистени и занемарени превозни средства наподобяваха някой от онези шумни пътуващи карнавали, които се появяват за по един уикенд на паркингите на търговските центрове.

Тъмнината криеше също и бездомниците, събиращи се в дългия, разположен отстрани на брега парк, от който се откриваше изглед към залива и който се простираше успоредно на Оунтън Авеню. Те вероятно имаха най-добрия изглед от всеки бивак на бездомници в Америка.

Шарона влезе в стаята, за да се опита да се обади на Тревър в затвора. Каза ми, че искала да му каже, че му вярва и се бори за него, но отказаха да я свържат. Затова решихме сутринта да я закарам в центъра, за да го посети, а после да отидем да поговорим със Сали Дженкинс, бившата приятелка на Елън Коул.

Вчера Шарона беше мой смъртен враг. Но чувствата ми към нея се бяха променили. Осъзнах, че онова, което ме бе тласкало, беше нещо повече от страха да не си загубя работата. Беше и ревност.

Тя приличаше на мен в толкова много отношения. И двете имахме дванайсетгодишни деца и ги отглеждахме, повече или по-малко, сами. Освен това и двете бяхме работили за Монк — преживяване, което никой, освен може би, с изключение на капитан Стотълмейър, не би могъл да оцени истински.

Имаше обаче някои значителни различия.

Тя винаги щеше да бъде на първо място в предпочитанията на Монк. Независимо колко дълго щях да остана при него, пак щях да бъда заместителят, утешителната награда.

Тя имаше професия, а аз — не. Така и не бях открила истинското си призвание, макар че, докато не се появи Шарона, вече започвах да си мисля, че то е да бъда помощничка на детектив.

Тя имаше съпруга си. Ако не си приличахме толкова много, може би нямаше именно този факт да предизвиква у мен такава завист. Но именно той я предизвикваше.

Мислех си за тези неща, докато дояждах последното студено парче пица, а Шарона се облегна отново на парапета, за да погледне към океана и към кея.

— Ще е нужно само едно побутване и вече никога няма да ти се налага отново да се тревожиш, че ще ти отнема работата — каза Шарона.

— Мина ми през ума — промълвих. — Но ако се бях опитала да го направя да изглежда като нещастен случай, господин Монк веднага щеше да го разгадае.

— Въпреки това можеше да те остави да ти се размине — каза Шарона, изправяйки се отново. — Защото ако аз съм мъртва, а ти отидеш в затвора, кой ще се грижи за него? Той, в края на краищата, е най-големият егоист на света.

— Добър довод — рекох. — Я хвърли още един поглед на гледката.

И двете се усмихнахме.

— Ти си добра за него — каза Шарона. — Сега го виждам. Сгреших относно някои от нещата, които казах за теб.

— Само за някои ли?

— Тук е мястото, на което се предполага, че трябва да кажеш колко си сгрешила ти по отношение на мен — рече Шарона. — Това е момент да положим началото на връзка.

— Знам — казах. — Но ако го кажа сега, ще изглежда сякаш го правя, защото се очаква от мен. Няма да изглежда искрено.

— Щеше ли да бъде искрено?

— Вероятно не — заявих. — Но сега те харесвам, ако това има някакво значение за теб.

— Има — каза тя.

* * *

През единия час, който Шарона прекара на посещение при съпруга си в затвора рано в сряда сутринта, двамата с Монк стояхме в колата. Опитах се да започна да чета една от трите книги с автограф на Лъдлоу, които бях купила, но Монк въобще не ме оставяше на мира. Врънкаше ме да му помогна да напише писма до членовете на Конгреса с настояване да прокарат закон, според който да е задължително всички дражета М&М в един пакет да са с един и същи цвят.

— Ако искаме да спечелим войната с терора — каза той, — трябва да започнем у дома.

— Многоцветните дражета „М&М“ не са терористичен акт — възразих.

— И теб са успели да заблудят. Това е покрита със захарна глазура анархия — каза той. — Цялата работа е коварно изобретателна. Тя прави представата за анархията приемлива, дори приятна на вкус. Ако бъде оставена невъзпрепятствана, тя може в крайна сметка да преобърне цялото ни общество и цялата ни система на управление.

Някак си просто ми бе невъзможно да си представя как терористите кроят заговори за унищожаването на Америка, като зарибяват населението с разноцветни бонбони.

Шарона се върна с кървясали очи и със следи от сълзи по страните. Влезе в колата, без да каже и дума на никого от двама ни. Проговори едва двайсет минути по-късно: през това време бяхме успели да изминем може би три километра по задръстената от движение, водеща на запад магистрала за Санта Моника.

— Той още ме обича — каза тя, подсмърчайки. — Можете ли да повярвате?

— Да — каза Монк, — мога.

Аз също можех.

Отне ни още час, за да се доберем обратно до Санта Моника, където Сали Дженкинс държеше „Фънки Джънк“ — малък бутик, в който се продаваха „предизвикателни модни аксесоари“. Така гласеше рекламата в Ел Ей Уикли и аз нямах представа какво означаваше това.

Но ми предстоеше да открия.

„Фънки Джънк“ беше миниатюрен магазин, сместен между цветарски магазин и кафене от веригата „Старбъкс“. Докато минавахме покрай „Старбъкс“, редовните посетители по масите отвън вдигнаха погледи от лаптопите и изключително интересните сценарии, които пишеха, и се втренчиха в странния мъж с противогаза.

Монк нямаше нищо против. Единствения път, когато съм го виждала смутен, беше когато по невнимание се появи на публично място с разкопчана яка на ризата. Когато разбра, че копчето му е разкопчано, беше съкрушен, че се е показал „гол на обществено място“.

„Фънки Джънк“ представляваше еклектичен сбор, пълен с модни колани, шалове, шапки и аксесоари, направени да изглеждат така, сякаш са били събрани от магазин за изключително скъпо модно облекло. Не го проумявах. По-скоро бих предпочела да си купя нещо истинско на много по-ниска цена.

Посрещна ни млада жена със стряскаща бяла коса и сияйни сини очи. Носеше подобна на избухнала звезда брошка с прикрепена към нея златна верижка, която изчезваше над рамото на бялата й блуза.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя с усмивка.

— Сали Дженкинс? — попита Шарона.

— Да?

— Мисля, че лейтенант Дозиър ви се е обадил тази сутрин и ви е казал, че ще наминем — каза Шарона. — Това е Ейдриън Монк. Той разследва убийството на приятелката ви.

— Бивша приятелка — каза тя. — „Бивша“ като в „разделихме се“, не като в „тя е мъртва“, разбира се. Това би било безсърдечно и жестоко, а аз не съм такава.

Точно в този момент най-голямата хлебарка, която съм виждала през живота си, изпълзя над рамото й и ни изсъска.

И двете с Шарона инстинктивно се дръпнахме назад.

Монк инстинктивно побягна навън през вратата и се скри обратно в колата.

Трябваше ми миг да осъзная, че дългата десет сантиметра хлебарка беше отскочила от златната верижка на брошката на Сали, и че тялото й беше украсено с проблясващи кристалчета „Сваровски“.

— Виждам, че забелязахте моята брошка с форма на хлебарка — каза Сали.

— Трудно е да не се забележи — отговорих отвратено.

— Наистина хваща окото и е най-продаваният ни артикул — каза Сали. — Това е мадагаскарска съскаща хлебарка.

— Че кой би искал да носи хлебарка като украшение? — попита Шарона.

— Цената им е приемлива, живеят дълго и не изискват почти никакви грижи — каза Сали.

— Това едва ли е важен критерий при продажбата на бижута — казах.

— Искате ли да пробвате една? — попита Сали.

— Не, благодаря — казах.

Клетъчният ми телефон звънна. От функцията за разпознаване на обаждащия се разбрах, че е Монк, който се обаждаше от колата по мобилния телефон на Шарона.

— Не мога да повярвам, че още сте там вътре — каза Монк.

— Още не сме говорили със Сали — казах.

— Върху тялото й има хлебарка, голяма колкото куче — изкрещя Монк.

— Това е бижу — казах.

— Бягайте — рече той. — Бягайте, спасявайте се.

— Не и докато не приключим — заявих.

Включих телефона на говорител и го вдигнах, така че Монк можеше да слуша, докато говорим със Сали и също да й задава въпроси. Първия зададох аз и той беше доста прям и дързък, но госпожата носеше хлебарка като бижу, затова прецених, че е достатъчно издръжлива, за да се справи с него.

— Убийството на Елън прави живота ви много по-лесен, нали?

— Може и да сме скъсали, но имахме дълбока и трайна връзка — каза Сали. — Смъртта й ме съкруши.

— Искате да кажете, убийството й — поправи я Шарона.

— Но сега, когато вече я няма, не се налага да се борите с нея за попечителството над дъщеря ви — казах. — Няма вече адвокатски сметки, няма несигурност.

— Никога не е имало съмнение, че аз ще спечеля попечителството — каза Сали. — Аз я родих. Тя беше мое биологично дете. Съдът нямаше да приеме, че една жена, обвързана с лесбийски отношения, има някакви родителски права над биологичното дете на любовницата си.

— И все пак, по времето, когато е станало убийството й, вие сте били на заседание в щатското събрание и сте изтъквали аргументи в полза на браковете между гейове — каза Шарона.

— Е, и? — попита Сали. — Просто защото връзката ми с Елън приключи, не означава, че съм престанала да смятам, че гейовете и лесбийките би трябвало да имат същите права като хетеросексуалните двойки.

— Стига това да се случи едва след като спечелите попечителството над детето си, побеждавайки своята любовница лесбийка — каза Шарона. — Разбира се, сега, когато вече е мъртва, въпросът вече е решен.

— Отвратително е да казвате подобно нещо — рече Сали: изказването й ми се видя странно, като се има предвид, че идваше от жена с огромна хлебарка на рамото.

— Това, което е наистина странно, е фактът, че сте изтъквали аргументи в подкрепа на браковете между гейове, след като сте изоставили любовницата си лесбийка заради мъж, д-р Кристиян Бейлис — казах. — Значи това вече дори не е бил въпрос, който ви е засягал.

— Неравенството засяга всички нас като общество — каза тя. — Показанията ми пред щатския сенат, особено като се има предвид личното ми положение, само демонстрират колко силно вярвам в принципите на справедливостта. Не виждам нищо необичайно в това.

— Тогава вероятно не смятате за необичайно това, че сте избягали със същия мъж, осигурил спермата за изкуственото ви осеменяване — казах.

— Що за глупост? — попита Шарона. — Ако бяхте напуснали Елън заради този мъж по-рано, можехте да си спестите куп неща, като се оплодите по старомодния начин.

— Не ставайте смешна — каза тя.

Още веднъж искам да посоча, че по това време по нея пълзеше хлебарка.

— И отгоре на това той е женен — казах. — Значи, ако ми позволите да го кажа, малко след като сте напуснали своята любовница лесбийка заради женения мъж, който ви е забременил изкуствено, вие сте отишли в Сакраменто, за да защитавате твърдението, че е време да либерализираме представите си за брака.

Лицето й стана тъмночервено. Изчерви се от гняв, не от смущение. Сигурна съм, че не виждаше нищо нередно в поведението си.

— Не разбирам какво общо има между каквото и да било от това агресивно поведение срещу хомосексуалистите и дискредитирането им, и убийството на Елън? — попита Сали.

— Като се има предвид цялото лицемерие и противоречията в разказаната от вас история — каза Шарона, — някой циник би могъл да изкаже твърдението, че сте отишли на онова заседание в Сакраменто само за да имате алиби, докато убиват бившата ви приятелка.

— Наистина ли мислите, че съм се облагодетелствала от това? — попита Сали. — Убиецът на Елън, който и да е той, превърна живота ми в истински ад. Сега личният ми живот е обществено достояние, а бракът на Кристиян рухна.

— Освобождавайки го, за да бъде с вас — каза Шарона. — Още една победа.

— Сега децата му го мразят — каза Сали. — И макар че има служба, това вероятно провали всичките му шансове да стане новият ръководител на университетската катедра по социални изследвания на пола.

— Това не е ли мястото, където е работела Елън? — попитах.

— Бяха колеги — каза Сали. — Именно така тя го опозна достатъчно добре, за да поиска от него да й стане донор на сперма.

— Този разговор трябва да е бил интересен — каза Шарона. — Защо точно той?

— Кристиян беше женен и плодовит — обясни Сали. — Не беше вероятно да направи опит да отстоява родителските си права, а Елън харесваше децата му. Бяха умни и привлекателни.

— Тогава защо не са оплодили нея? — попитах.

— Медицински проблеми — каза Сали. — Тя не можеше да има деца.

— Това ръководно място — попита Шарона, — да не би това да е било нещо, което Елън също е искала?

Сега лицето на Сали беше толкова червено, че тя приличаше на домат, поглъщан от краля на хлебарките.

— Да — каза тя.

— Значи вие получавате детето, получавате мъжа, вероятно ще получите къщата — каза Шарона, — а ако нещата наистина потръгнат, вашият мъж ще получи и ръководството на катедрата. Да, това убийство определено е било голяма трагедия за вас.

— Къде е бил д-р Бейлис, когато е станало убийството? — попитах.

Изглежда, че този въпрос значително разведри настроението на Сали. Тя ми отправи самодоволна усмивка:

— Изнасял е лекция пред петдесет студенти.

Ето ти новина.

Бях хваната натясно. Мисля, че и Шарона също.

— Имате ли някакви въпроси, господин Монк? — казах в телефонната слушалка.

— Да — изрече Монк по високоговорителя. — Кога можем да се пръждосваме от този забравен от бога град?