Василий Ян
Чингис хан (27)

Глава девета
Изчезналият керван

Чингис хан заповяда на своите мюсюлмански посланици да натоварят голям керван и да тръгнат, уж за продажба на стоки, към владенията на Хорезъм шаха. Даде им голяма част от своите собствени ценности, заграбени от Китай, а със спечелените пари заповяда да накупят възможно най-много тъкани, за да може с тях да надари отличилите се.

Махмуд-Ялвач изпрати с кервана много стока, но самият той отказа да отиде в Хорезъм. Той и двама негови спътници лежаха в юртите си, охкаха и уверяваха, че в Бухара са ги отровили. Керванът се състоеше от петстотин камили и с тях тръгнаха четиристотин и петдесет души, представящи се за търговци и продавачи. Начело Чингис хан постави своя монголски нукер Усун. Като преминаха през горното разклонение на Тяншан, пристигнаха в пограничния мюсюлмански град Отрар. Там „керванбаши“ Усун показа на началника на града грамота, собственоръчно подписана от шах Мохамед и с неговия восъчен печат; с нея шахът разрешаваше на монголските търговци „да преминават и търгуват във всички градове на Хорезъм свободно и без всякакви такси“.

Град Отрар се славеше със своите пазари. Тук пролет и есен пристигаха чергари от най-отдалечените пасбища. Те докарваха овни и роби, донасяха осолени кожи, вълна, различни кожи и килими и ги разменяха за платове, ботуши, оръжие, брадви, ножници, игли и карфици, чашки, медни и глинени съдове. Всичко това се приготвяше от изкусни майстори и техните роби в градовете на Маверанагр и Хорезъм.

Пристигналият керван не беше обичаен за пазарите на Отрар. Търговците изложиха на килимите такива чудновати и скъпоценни вещи, каквито жителите на Отар никога не бяха виждали. Хората се стичаха на тълпи и се дивяха, разглеждаха металните идоли, позлатени така изкусно, сякаш са излети от злато, ясписовите извити жезли, „носещите щастие“, вазички, пепелници и странни фигури от яспис и нефрит, чайници и чашки от тънък китайски порцелан, мечове със златни ръкохватки и ножници, обсипани със скъпоценни камъни. Имаше и боброви и черно-сиво-кафяви лисичи кожи, и мъжки, и женски дрехи от дебела шумяща коприна, подплатени със самури; имаше и други редки и ценни предмети. В тълпата говореха:

— Всички тези скъпоценности са ограбени от татарите в Китай, от царските дворци. По тези разкошни дрехи навярно има петна засъхнала кръв. Воините са продали ограбените вещи на безценица на търговците, а тук търговците искат да ги препродадат и да припечелят.

— Защо нашите войски не отидат в Китай? — разсъждаваха други. — И ние бихме могли да вземем такива съкровища.

— Ако татарските търговци ще предлагат тези разкошни стоки на половин цена, то какво ще правят на Отар търговците? Нашите стоки никой няма да иска даже да погледне.

Степните говедари неодобрително поклащаха глави.

— На кого са нужни такива неща? Само на хановете, бековете и за халатите на съдиите и имамите. За да купят тези разкошни дрехи, те сега ще смъкнат от нас двойни данъци.

Началник на град Отрар беше Иналчук Кадир хан, племенник на царицата на Хорезъм Теркен-Хатун. Той премина със свитата си по пазара, спря до изложените вещи от монголския керван и прие подаръци от търговците. След това, крайно загрижен, се върна в крепостта и изпрати на Хорезъм шаха донесение, в което написа:

Тези хора, пристигнали в Отрар в дрехи на търговци, не са търговци, а по-скоро шпиони на татарския хаган. Държат се надменно. Един от търговците, роден индус, опита грубо да ме нарече само по име, без да каже „хан“, и аз заповядах да го нашибат с камшик. А останалите търговци разпитват купувачите за работи, които изобщо нямат отношение към търговията. Когато останат сами с някого от народа, го заплашват: „Вие и не подозирате какво се случва зад гърба ви. Скоро ще станат такива събития, срещу които вие няма да можете да се борите…“

Разтревожен от писмото, шахът заповяда в Отрар да задържат монголския керван. Всичките четиристотин и петдесет търговци и монголският „керванбашия“ Усун изчезнаха безследно в подземието на крепостта, а монголските стоки управителят изпрати в Бухара за продажба. Хорезъм шах Мохамед взе за себе си спечелените пари.

От целия керван остана жив само един говедар. Той успя да избяга и да се добере до първия монголски пост. Там го качиха на пощенски кон със звънчета^[1] и той се понесе към Чингис хан със страшната вест.