Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

II

Въпросът за изневярата е точка от въпроса за упадъка на съвременния брак, а с това точка от въпроса за упадъка на съвременния свят. И наистина отношенията между мъжа жената, които в своята съвкупност образуват това, което наричаме любов и брак, не се определят само от личните им качества, но пряко и косвено от обществената среда, т.е. от обществените отношения на времето и мястото — с една дума, при последна сметка те са също обществени отношения.

Преди всичко самата личност на човека е едно обществено образувание, едно „снопче от обществени отношения“. Всеки човек принадлежи към една от обществените класи и прослойки и следователно неговият бит, нрав, възгледи, нравственост и душевност се определят от бита на неговата обществена група. А това предопределя начина, по който той ще търси и ще се отнася към бъдещата си съпруга.

На второ място, брачният живот не се изчерпва само с отношенията, в които се намират съпрузите, когато се гледат с влюбени очи насаме или когато са заели успоредно положение под юргана. Този личен, интимен живот заема може би най-малкия резен от техния живот. Брачният живот всъщност обема главната част от общия живот на мъжа и жената и следователно видът на този живот се определя главно от силите на обществената организация.

Поради всичко това въпросът за изневярата може да бъде правилно решен само когато го схванем като обществен въпрос.

Що е изневяра?

Под „изневяра“ можем да разбираме това, което наказателният закон нарича „прелюбодеяние“ — нарушение светостта на брака, т.е. съвкупяване на съпрузите с трето лице. Това определение на изневярата обаче е много общо и формално. Прелюбодеянието може да настъпи при различни условия, а тъкмо тази страна на въпроса може да представлява за нас интерес.

Понеже днешното семейство по силата на съществуващата обществена организация не е морална единица, обединена от взаимната любов на съпрузите и децата, а повече стопанска единица, то поначало и бракът е условен, т.е. в основата му лежат всякакви други материални, политически и др. съображения, само не силата на любовта.

И понеже при един брак-сделка никога не е имало любов между съпрузите, то съпругът или съпругата се явяват само едни от многото жени или мъже, с които съпрузите и преди брака са делили легло. Поради това нищо чудно, че бракът няма да внесе нещо особено ново в любовната практика на съпрузите; нищо чудно, че и след брака те ще продължават в границите на благоприличието, т.е. в границите на лицемерието, т.е. скрито, да споделят легло и с други лица. Психологическата простота на този случай на нарушение „светостта на брака“ прави излишно всяко негово разчепкване.

Интерес за нас представлява повече случаят, когато изневярата означава изчезване на съществуващата между съпрузите любов и заменянето й с безразличие, студенина, дори с отвращение, и когато по силата на нещата, поради други съображения, стопански, обществени и главно любовта към децата, съпрузите предпочитат да не разтрогнат брака.

И понеже тук разглеждаме изневярата във връзка с предварително съществуване на любов между съпрузите, трябва накратко да се спрем на различните видове любов.

Любовта има следните развойни форми: 1) полов нагон, 2) полов подбор в животинския свят; 3) любов-харесване в обществения живот на човека. 4) лична послебрачна съпружеска любов и 5) лична предбрачна любов.[1]

Половият нагон е голият полов глад, лишен от каквито и да било нравствени и естетически съставки.

Половият подбор в животинския свят почива на известни предпочитания във връзка със силата и красотата на любовния другар.

Любовта харесване е избор на любовния или брачен другар въз основа на важещите за времето и мястото обществено-класови изисквания съобразно общественото положение на любовниците или брачущите се. Това е един свободен избор, където може да се предчувствува, но още не е налице нравствена привързаност и съответната й чувствена атмосфера, които характеризират личната любов.

Личната любов, в основата на която стои нравствена привързаност и съответната й чувствена атмосфера, е позната в две форми: лична послебрачна съпружеска любов и лична предбрачна любов.

Бележки

[1] Иван Минков. Любов и брак. 1936.